Пълен хаос със саламите "Бургас" - "подобрителите" са повече от месото
Колбасите, съдържащи в наименованието " Бургас ", са най-разпространените шпекови колбаси на пазара. За да направи изследване какво съдържат те от съдружие " Активни консуматори " са закупили в търговските вериги 25 марки с това име от разнообразни производители.
Тези артикули обаче нямат нищо общо с оригинала на тогавашния производител " Родопа-Бургас " - нито с рецептата, нито със стандарта за произвеждане БДС 18-86. Всъщност новите производители и не настояват, че се придържат към БДС и само използват известното име на продукта.
Оригиналната рецепта за този салам е доста елементарна: едросмляно (3 до 30мм късчета) свинско (60%) и говеждо (40%) месо, сол, натриев нитрит за консервант, подправки (основно черен пипер на зърна) и вода. Съгласно БДС се позволява и прибавянето на твърда сланина, като се ограничава влагането на съединителна тъкан.
Съвременните шпекови колбаси " Бургас " обаче са пълни с софтуерни добавки, при което съставките на продукта от 4 набъбват приблизително на 14, демонстрира изследването на " Активни консуматори ". Влагат се нишесте и фибри, захар, глюкоза, фруктоза, лактоза и всевъзможни полизахаридни добавки, оцветители, скотски субпродукти като кожи, хрущяли, черва и съединителна тъкан, а също и протеинови извлеци, емулсии и хидролизати – млечен, соев, скотски, и несъмнено, мононатриев глутамат, който всекидневно се популяризира като подобрител на усета - самопризнание, че продуктът не става. Всички те са т.нар Е-та, които множеството консуматори възприемат отрицателно.
От таблицата е видно, че рекордьор по добавки е продуктът " Аро " на Метро - с цели 23 съставки разказани в етикета. Най-близо до оригинала е " КФМ Бургас запаса " - единствено със 7.
В най-дясната колона на таблицата е показана комплексната оценка на качеството на саламите. Всяка точка значи, че в салама е добавена категория от съставки, които не участват в оригинала. Най-близо до първоизточника са 5 продукта, оценени с 1 и 2. Единственият артикул с оценка 1 (КФМ Бургас Резерва) е и единственият създаден според БДС18-86.
" Благодарение на „ усъвършенстваните “ предписания потребителите могат да употребяват резултатите от напредъка на индустриалната химия – малтодекстрини, нишесте, протеинови изолати/хидролизати/екстракти, растителни фибри, фуражни добавки от овес, останки от млечната промишленост, китайската знамение фалшификация глутамат и други ", показват от " Активни консуматори ".
Иронично те означават за " вегетарианска мода " при колбасите - в тях може да се открият картофено нишесте, целина, растителни фибри/ без глутен, соев протеин, соеви фибри, пшенични фибри, овесени фибри, синап, концентрат от алено цвекло, хидролизиран растителен протеин.
А с цел да се задържа повече вода и да се печели от тегло - се прибавят карагенан, трансглупаминаза, гума арабика, гума ксантан.
Иновации има даже във типа на месото - най-малко при 7 марки е добавено пилешко, макар, че то всекидневно не се употребява при трайните колбаси. При други се влагат субпродукти като свински кожички или техен хидролизат и механично отделено месо. Добавят се също свински сърца, свински колаген, скотски и млечни протеини.
ПРЕПОРЪКИ
" Трябва да стартира сериозен диалог по тематиката кой и по какъв начин може да употребява наименованието „ Бургас “ в името. Сегашният безпорядък вреди на месопреработвателния отрасъл ", показват от " Активни консуматори ". Тяхната препоръка е потребителите на употребяват колбаси с числова оценка не повече от 2, и съдържащи до 10 компонента в описанието на етикета. Изключват се водата и подправките. От тестваните от нас 25 търговски марки на горните условия подхождат единствено 5.
Други вероятни критерии за оценка са твърдостта и текстурата на колбаса макар, че те значително са субективни. Качественият шпеков салам би трябвало да е по-твърд при пипане, и с присъща мозаична текстура. Последното се дължи на потреблението на едросмляно месо, най-типичната и забележима за потребителите характерност на истинската технология;
Тези артикули обаче нямат нищо общо с оригинала на тогавашния производител " Родопа-Бургас " - нито с рецептата, нито със стандарта за произвеждане БДС 18-86. Всъщност новите производители и не настояват, че се придържат към БДС и само използват известното име на продукта.
Оригиналната рецепта за този салам е доста елементарна: едросмляно (3 до 30мм късчета) свинско (60%) и говеждо (40%) месо, сол, натриев нитрит за консервант, подправки (основно черен пипер на зърна) и вода. Съгласно БДС се позволява и прибавянето на твърда сланина, като се ограничава влагането на съединителна тъкан.
Съвременните шпекови колбаси " Бургас " обаче са пълни с софтуерни добавки, при което съставките на продукта от 4 набъбват приблизително на 14, демонстрира изследването на " Активни консуматори ". Влагат се нишесте и фибри, захар, глюкоза, фруктоза, лактоза и всевъзможни полизахаридни добавки, оцветители, скотски субпродукти като кожи, хрущяли, черва и съединителна тъкан, а също и протеинови извлеци, емулсии и хидролизати – млечен, соев, скотски, и несъмнено, мононатриев глутамат, който всекидневно се популяризира като подобрител на усета - самопризнание, че продуктът не става. Всички те са т.нар Е-та, които множеството консуматори възприемат отрицателно.
От таблицата е видно, че рекордьор по добавки е продуктът " Аро " на Метро - с цели 23 съставки разказани в етикета. Най-близо до оригинала е " КФМ Бургас запаса " - единствено със 7.
В най-дясната колона на таблицата е показана комплексната оценка на качеството на саламите. Всяка точка значи, че в салама е добавена категория от съставки, които не участват в оригинала. Най-близо до първоизточника са 5 продукта, оценени с 1 и 2. Единственият артикул с оценка 1 (КФМ Бургас Резерва) е и единственият създаден според БДС18-86.
" Благодарение на „ усъвършенстваните “ предписания потребителите могат да употребяват резултатите от напредъка на индустриалната химия – малтодекстрини, нишесте, протеинови изолати/хидролизати/екстракти, растителни фибри, фуражни добавки от овес, останки от млечната промишленост, китайската знамение фалшификация глутамат и други ", показват от " Активни консуматори ".
Иронично те означават за " вегетарианска мода " при колбасите - в тях може да се открият картофено нишесте, целина, растителни фибри/ без глутен, соев протеин, соеви фибри, пшенични фибри, овесени фибри, синап, концентрат от алено цвекло, хидролизиран растителен протеин.
А с цел да се задържа повече вода и да се печели от тегло - се прибавят карагенан, трансглупаминаза, гума арабика, гума ксантан.
Иновации има даже във типа на месото - най-малко при 7 марки е добавено пилешко, макар, че то всекидневно не се употребява при трайните колбаси. При други се влагат субпродукти като свински кожички или техен хидролизат и механично отделено месо. Добавят се също свински сърца, свински колаген, скотски и млечни протеини.
ПРЕПОРЪКИ
" Трябва да стартира сериозен диалог по тематиката кой и по какъв начин може да употребява наименованието „ Бургас “ в името. Сегашният безпорядък вреди на месопреработвателния отрасъл ", показват от " Активни консуматори ". Тяхната препоръка е потребителите на употребяват колбаси с числова оценка не повече от 2, и съдържащи до 10 компонента в описанието на етикета. Изключват се водата и подправките. От тестваните от нас 25 търговски марки на горните условия подхождат единствено 5.
Други вероятни критерии за оценка са твърдостта и текстурата на колбаса макар, че те значително са субективни. Качественият шпеков салам би трябвало да е по-твърд при пипане, и с присъща мозаична текстура. Последното се дължи на потреблението на едросмляно месо, най-типичната и забележима за потребителите характерност на истинската технология;
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ