Коклюшът е заболяване, което го е имало винаги. В миналото

Коклюшът е заболяване, което го е имало постоянно. В предишното е било доста необятно публикувано. За него има ваксина доста от дълго време, още от 30-те години на предишния век, като за жалост, коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, което сега демонстрира трайна наклонност към увеличение на броя на случаите.

Това сподели пред Радио " Фокус "  доц. доктор Атанас Мангаров – шеф на Клиниката за лекуване на детски инфекциозни заболявания " Проф. Иван Киров “ в София. 

" Причините за това, което се следи, са две. Едната е, че около всички тия осъществявания с Коронавирус " ваксина “ стана мръсна дума и доста хора престанаха да имунизират децата си, само че това е от скоро – това е от последните две-три години.

Другата причина за разпространяването на коклюша – освен във Англия и Хърватия, а е на всички места – е това, че в множеството страни, такива като нас, от Европейския съюз някъде от началото на ХХ век, от 2000 и някоя година насам старите са целоклетъчни ваксини за коклюш, които бяха употребявани от средата на ХХ век, се замениха с така наречен ацелуларни ваксини ", изясни Мангъров.

Той означи и повода: " При старите целоклетъчните ваксини целият коклюшен бактерии беше, нагледно казано, изработен на салата. Те даваха доста добър имунитет, като включително даваха и така наречен дългогодишен клетъчен имунитет, но  имаха доста странични дейности. Всъщност доста, само че задоволително съществени, с цел да провокират съществени опасения.

Обичайно беше след тези ваксини да се получи висока температура, да се получи зачервяване, болежка, оток на мястото на убождането. В някои случаи се стигаше до гърчове след тези ваксини, така наречен енцефалопатия, заради което тези ваксини бяха сменени 90-те години с така наречен безклетъчни ацелуларни ваксини, при които от коклюшните бактерии се вземат единствено дейните съставки, които се инжектират ".

Докторът изясни, че при новите ваксини има един сериозен минус: " Те не дават дългогодишен имунитет и при тях на всеки четири-пет години имунитетът по този начин да се каже " изветрява “ и се постановат нови реимунизации.

И второто, по-важното: става известно, че тези ваксини защищават децата и изобщо хората, които са имунизирани, от това да се разболеят тежко или изобщо да се разболеят от коклюш, само че не защищават от това имунизираните да се заразяват и надлежно да популяризират коклюшните бактерии – нещо, което при другите ваксини, при старите, при целоклетъчните ваксини го нямаше.

Те имаха опция да обезпечават дългогодишен имунитет и второ, те предотвратяваха както заразяването на имунизиране, по този начин и тяхната дарба да популяризират бактериите. В резултат на което стигаме до това, с което започнахме – че сега коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което се следи трайна наклонност към увеличение на новооткритите случаи, макар че в доста страни имаме доста високо ваксинално покритие ".

По думите му не всеки път напредъкът в науката води до напълно позитивни резултати: " При новите ваксини имаме някои съществени, положителни страни. Те имат по-малко нежелани реакции, само че въпреки това пък имат и прекомерно съществени дефекти, най-много под формата на това, че те не стопират разпространението на коклюша и тия, които са имунизирани, не се разболяват, само че не престават да популяризират болестта ".