Когнитивна уязвимост – що е то?
Когнитивната накърнимост съставлява модел на мислене и настройки, които подготвят индивида към психически проблеми. Уязвимостта съществува, преди да се появят признаците на психическо разстройство.
След като индивидът се сблъска със стресиращо прекарване, когнитивната накърнимост образува дезадаптивна реакция, която усилва вероятността от психическо разстройство.
Уязвимостта съставлява неустойчивост на страстите, които при стимулиране от външни фактори постоянно се израждат в отрицателни и депресивни мисли и дейности. С други думи, човек с когнитивна накърнимост може да се опише като черноглед, който приема живота постоянно от сивата страна. За него чашата постоянно е на половина празна. Той вижда неприятното в живота или опциите в дадена обстановка да се изроди в проблем, а не като опция.
Когнитивно уязвимите хора са по-емоционални, само че в неприятния смисъл. Те претърпяват всичко по-тежко и за по-дълго време. Отличителна линия е, че въпреки и мощно прочувствени, те крият своите страсти. Запазват всичко в себе си, оставяйки отрицателните мисли да разяждат душeвността им. Когнитивната накърнимост е задната врата в човешкия мозък, която проправя път за депресията, биполярното разстройство, честите смени на настроението и тревогата.
Психологичният феномен на когнитивната накърнимост даже може да е инфектиран съгласно някои учени. Според тях хората попиват страстите на най-близките в своето обграждане.
Именно поради това депресията може да бъде заразна. Хората, които са с по-силна когнитивна накърнимост, по-лесно прихващат отрицателните страсти на близките. Така, в случай че някой от околните им страда от меланхолия, те също могат да развият рисковото положение.
В психопатологията има няколко посоки, от които може да се изследва произходът на когнитивните уязвимости. Това е пътят за включване на когнитивни схеми, модели на безизходност и доктрина на привързаността.
Пристрастието на вниманието е механизъм, водещ до дефектни когнитивни пристрастия, който води до накърнимост. Разпределянето на равнище на заплаха към опасност зависи от спешността или интензивността на прага на толерантност.
