Политически амбиции в името на добрите каузи
Когато задачата оправдава средствата, изключенията наподобяват възможни даже в очите на водачите на еврозоната и на банковия съюз. Така че българската държавна интервенция в поддръжка на "Първа капиталова банка " не е непозволена нито за Брюксел, нито за ЕЦБ. Особено, откакто вследствие на извършените стрес-тестове, бе предложено тя да усили капитала си и това се оказва единственото затруднение пред влизането на България във валутния механизъм ERM-II и в толкоз стремежи банков съюз.
Примерите за държавна поддръжка на банките в Европейски Съюз от времето на финансовата рецесия (от 2008-а) до през днешния ден са задоволително доста с цел да се види, че
България може да лавира в разнообразни направления
и да се стимулира даже с планувани в европейските наставления изключения.
Пандемията от COVID-19 пък, въпреки и да звучи цинично, избухна в подобаващия за кредитните институции миг и им разреши да харчат по-нашироко и без да съблюдават прецизно наредбите за финансова дисциплинираност. Засега финансовата им непоклатимост не е под въпрос, тъй като днешната рецесия няма нищо общо с трусовете от 2008-а. По това време те бяха провокирани точно от финансовия бранш и от безконтролните продажби на структурни принадлежности с висок риск, главно - на нискокачествени ипотечни бумаги, довели до всеобщи банкрути даже на едри играчи от Уолстрийт, последвани от финансови институции в Европа и в целия свят.
Оттогава насам бяха въведени нови прецизни нормативи за укрепване на финансовите позиции на банките и те влязоха в пандемичния цикъл "добре въоръжени " и с задоволителни финансови буфери. Да не приказваме, че фискалните тласъци в България – най-вече под формата на заеми, се подсигуряват в главната си част от страната посредством ББР, което в забележителна степен снема риска от тях.
Големите проблеми ще дойдат
във времето след пандемията, когато ще лъснат всичките недостатъци на ограниченията и когато останалите без приходи семейства ще спрат да обслужват старите си (направени преди заразата) отговорности, тъй като болшинството от тях не желаят да употребяват предлаганите от страната нови заеми. Тогава към този момент здравната рецесия може да прерастне в дългова и в банкова и това ще нанесе големи вреди освен на една банка, а на цялата система.
Неслучайно в последно време настойчиво се разяснява, че ЕЦБ е основала специфична работна група, която да изследва
концепцията за основаването на "лоша банка ".
В нея се планува да бъдат насъбрани непогасените заеми в евро. И както настояват някои задгранични специалисти, през последните седмици работата по схемата се е ускорила.
Идеята за тази скица се появява след мобилизираните трилиони евро в поддръжка на стопанската система на еврозоната. А задачата й е да отбрани комерсиалните банки от последващи "шокови " талази на рецесията, в случай че растящата безработица лиши длъжниците от нужните средства да си платят заемите. Засега ЕЦБ отхвърля коментар дали в действителност обмисля сходен акт.
Но е реалност, че размерът на дълга в еврозоната, който се прави оценка като неприятен, към този момент е в размер на над половин трилион евро, в това число по кредитни карти, заеми за коли и ипотеки, сочи формалната статистика. Тази сума ще нараства, тъй като разпространяването на COVOD-19 "изсмуква " приходите на длъжниците, и може да доближи даже 1 трлн. евро.
Примерите за държавна поддръжка на банките в Европейски Съюз от времето на финансовата рецесия (от 2008-а) до през днешния ден са задоволително доста с цел да се види, че
България може да лавира в разнообразни направления
и да се стимулира даже с планувани в европейските наставления изключения.
Пандемията от COVID-19 пък, въпреки и да звучи цинично, избухна в подобаващия за кредитните институции миг и им разреши да харчат по-нашироко и без да съблюдават прецизно наредбите за финансова дисциплинираност. Засега финансовата им непоклатимост не е под въпрос, тъй като днешната рецесия няма нищо общо с трусовете от 2008-а. По това време те бяха провокирани точно от финансовия бранш и от безконтролните продажби на структурни принадлежности с висок риск, главно - на нискокачествени ипотечни бумаги, довели до всеобщи банкрути даже на едри играчи от Уолстрийт, последвани от финансови институции в Европа и в целия свят.
Оттогава насам бяха въведени нови прецизни нормативи за укрепване на финансовите позиции на банките и те влязоха в пандемичния цикъл "добре въоръжени " и с задоволителни финансови буфери. Да не приказваме, че фискалните тласъци в България – най-вече под формата на заеми, се подсигуряват в главната си част от страната посредством ББР, което в забележителна степен снема риска от тях.
Големите проблеми ще дойдат
във времето след пандемията, когато ще лъснат всичките недостатъци на ограниченията и когато останалите без приходи семейства ще спрат да обслужват старите си (направени преди заразата) отговорности, тъй като болшинството от тях не желаят да употребяват предлаганите от страната нови заеми. Тогава към този момент здравната рецесия може да прерастне в дългова и в банкова и това ще нанесе големи вреди освен на една банка, а на цялата система.
Неслучайно в последно време настойчиво се разяснява, че ЕЦБ е основала специфична работна група, която да изследва
концепцията за основаването на "лоша банка ".
В нея се планува да бъдат насъбрани непогасените заеми в евро. И както настояват някои задгранични специалисти, през последните седмици работата по схемата се е ускорила.
Идеята за тази скица се появява след мобилизираните трилиони евро в поддръжка на стопанската система на еврозоната. А задачата й е да отбрани комерсиалните банки от последващи "шокови " талази на рецесията, в случай че растящата безработица лиши длъжниците от нужните средства да си платят заемите. Засега ЕЦБ отхвърля коментар дали в действителност обмисля сходен акт.
Но е реалност, че размерът на дълга в еврозоната, който се прави оценка като неприятен, към този момент е в размер на над половин трилион евро, в това число по кредитни карти, заеми за коли и ипотеки, сочи формалната статистика. Тази сума ще нараства, тъй като разпространяването на COVOD-19 "изсмуква " приходите на длъжниците, и може да доближи даже 1 трлн. евро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ