От КГБ на Хрушчов до Путин: Дълбоките корени на руското влияние в Африка
Когато съветският президент Владимир Путин стартира да развива своята мрежа от въздействие в Африка, той не го прави случайно. Той се опира на богатата история на руските връзки с африканските страни, която датира от 60-те години на предишния век и напъните, положени от съветските шпиони по време на Студената война за противопоставяне на въздействието на Съединени американски щати, написа " Франс 24 ".
1960 година бе значима година за това, което скоро щеше да се трансформира в Демократична република Конго. Страната изтръгна самостоятелност от Белгия през юни, установявайки първото си демократично определено държавно управление. През септември битките за власт накараха Жозеф-Дезире Мобуту, прочут още като Мобуту Сесе Секо, държавен секретар по това време, да извърши първия си боен прелом. А няколко месеца по-късно министър-председателят Патрис Лумумба беше погубен.
Тази бърза поредност от събития бележи основна година в историята, само че освен за правата на равноправност в Африка. На към 11 000 километра източно от Киншаса, в Русия, външната политика на Кремъл взе нов завой на фона на рецесията, обхванала Белгийско Конго. Александър Шелепин, началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време, осъзнава, че съвсем няма съветски шпиони на юг от пустинята Сахара. В Египет имаше солидна база от секрети сътрудници, няколко разпръснати из Магреб, а някои с връзки с локалната комунистическа партия бяха ситуирани в Южна Африка.
Шепа шпиони, с цел да спасят премиера Лумумба
В очите на Шелепин мрежата му от шпиони на африканския континент беше нищожна. Никита Хрушчов, тогава първи секретар на комунистическата партия, беше сложил като приоритет отварянето към (предимно африкански) страни с ниски приходи и отбелязване на разкъсване с предшественика си Йосиф Сталин.
В резултат на това рецесията в Конго стана " първият прочут случай на интервенция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в африканска страна на юг от Сахара ", изяснява Наталия Телепнева, историк и експерт по руското разузнаване в Африка в университета Стратклайд в Глазгоу.
И по този начин стартира началото на конкуренцията за съветското въздействие на юг от Сахара. Въпреки неналичието на интерес към района от началото на 90-те до края на 2000-те, Кремъл остави своя отпечатък. " За да възвърне съветското наличие в Африка, Владимир Путин се възползва от относително положителната известност на Съветския съюз на континента и прикани мрежа от остарели контакти ", споделя Марсел Плихта, който изследва руското въздействие в Африка в университета Сейнт Андрюс в Шотландия.
Но по време на рецесията в Конго Русия към момента нямаше завещание на континента. " Иван Потехин, основният африканист на Съюз на съветските социалистически републики по това време, е посетил Африка за първи път едвам през 50-те години на предишния век ", показва Телепнева.
Операцията на Съветския съюз за подкрепяне на тогавашния конгоански министър-председател Патрис Лумумба да потисне подкрепяните от Белгия сепаратисти беше едва финансирана. " Москва имаше средства единствено да изпрати шепа сътрудници на място ", споделя Телепнева. Така че, когато Жозеф-Дезире Мобуту извърши своя боен прелом през 1960 година, който беше интензивно подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ, ударът върху Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше забележителен.
" Евтина " Студена война в Африка
Съветският съюз имаше какво да наваксва, в случай че искаше да прокара тактиката си за въздействие в района, само че можеше да разчита на ентусиазма на вълната на самостоятелност от колониалните сили през 60-те години, с цел да реализира тази цел.
" За да накараме сътрудници да се причислят към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Африка, континентът предлага забавни вероятности за шпионаж. И задачите, които щяха да преследват - поддръжка на придвижванията за самостоятелност, като в същото време следят активността на Съединени американски щати на място - изглеждаха благородни ", написа Телепнева в книгата си " Освобождението от Студената война ", която се основава на записките на Вадим Кирпитченко, първият шеф на африканския отдел на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
От 1960 година нататък Русия открива все по-голям брой посолства в африканските страни. Всяка една от делегациите " включваше както сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по този начин и сътрудник на ГРУ (външното военно разузнаване на Съветската армия) ", изяснява Телепнева.
Кризата в Конго послужи като урок. " Москва осъзна, че Съюз на съветските социалистически републики не разполага със същите запаси като западните сили в Африка. Така че разузнаването и тайните интервенции изглеждаха най-хубавият метод за водене на " евтина " Студена война ", споделя Телепнева.
Въпреки че Съветският съюз в последна сметка загуби позиции в Африка, положените старания се оказаха потребни за външната политика на Кремъл в бъдеще. Русия се появи като съдружник на умрелия някогашен министър-председател Лумумба, който се трансформира в основна фигура на ентусиазъм за други придвижвания за самостоятелност в целия континент. Съединени американски щати, въпреки това, бяха обсъждани като съдружник на някогашните колониални сили в Африка. Репутацията на Съветския съюз, че е от " вярната страна " на историята в Африка, беше избутана от Русия и в допълнение подсилена от поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики за Нелсън Мандела в битката му против апартейда в Южна Африка.
Руските шпиони работиха интензивно, с цел да поддържат репутацията на страната си. Страната стартира широкообхватна акция на " дейни ограничения ", това, което през днешния ден би било наречено дезинформация и агитация. Целта му беше да показа Съветския съюз като заинтригуван покровител на деколонизирана Африка. Междувременно Вашингтон беше изобразен като кукловод, който крои скрит план в сенките, защитавайки личните си ползи.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) употребява целия си боеприпас, манипулирайки локалните медии и подправяйки подправени документи, с цел да трансформира Централно разузнавателно управление на САЩ във врага, който би трябвало да бъде погубен. Москва подхранваше параноята на ганайския бунтовник - и възможен първи министър председател и президент на страната - Куаме Нкрума, който виждаше себе си като " африкански Ленин ". " През 1964 година подправено писмо, написано от Служба А, очертаващо скрит план на Централно разузнавателно управление на САЩ, го ядоса толкоз доста, че той изпрати писмо непосредствено до президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън, обвинявайки Централно разузнавателно управление на САЩ, че употребява всичките си запаси с една цел: да го смъкна от власт ", гласи архивът на Митрохин, кръстен на Василий Митрохин, основният архивист на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който избяга в Обединеното кралство през 1992 година и отнесе 30 години с бележки с него.
От руска фантазия до отчаяние
Трудно е да не се видят тези " дейни ограничения " като прародители на днешните онлайн акции за дезинформация и " заводи за тролове ", ръководени от Евгений Пригожин, началник на групата наемници Вагнер. Русия на Путин употребява нова и усъвършенствана версия на руския разказ. Тогава Съветският съюз се показа като първенец на деколонизацията. Днес " Русия твърди, че е съдружник на антиколониалното панафриканско придвижване ", споделя Плихта. Руската акция за поддържане на антифренските настроения в Централноафриканската република и Мали е единствено един образец.
Но не всички старания на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) бяха увенчани с победи по това време - или най-малко не до степента, в която Москва се надяваше. Съветският съюз " мислеше, че тези страни естествено ще попаднат в сходство с комунистическите идеологии и затова Съюз на съветските социалистически републики. Но се оказа по-сложно, в сравнение с чакаха ", изяснява Телепнева.
Кваме Нкрума, който управляваше Гана шест години, беше първият " другар " на Съветския съюз в Субсахарска Африка. Той беше свален от власт през 1966 година, откакто се насочи към авторитаризъм. Другите две страни, които най-открито застанаха на страната на Русия, Мали и Гвинея, не оставиха след себе си никакви мемоари от комунистическия парадайс. След осем години на власт водачът на Мали Модибо Кейта беше свален, до момента в който Ахмед Секу Туре от Гвинея остана отпред на жесток режим повече от 25 години, до 1984 година
Едва след втората вълна на деколонизация и разрушаването на португалската колониална цитадела в Мозамбик, Гвинея-Бисау и Ангола през 70-те години на предишния век руските интервенции за въздействие се активизираха още веднъж. Но този път водачът Леонид Брежнев прикани разследващите служби да " пренасочат напъните си за подсилване на военното съдействие и съдействието в региона на сигурността с армиите на " другарски страни ", споделя Телепнева. Кремъл осъзна, че до момента е подценявал ролята на военните в битките за власт в Африка.
Съветският съюз и меката мощ
Съветският съюз се трансформира в главен снабдител на оръжия за африканския континент. Подкрепена от руската поддръжка против Сомалия, Етиопия получава " руски аероплан, цялостен с военно съоръжение и инструктори (на своя територия) на всеки 20 минути " през зимата на 1977 година, съгласно архивите на Митрохин.
Още един път този метод припомня на Путин и тактиката на групата Вагнер. " Основната тактика на Москва за разширение на въздействието си в Африка, в допълнение към изпращането на наемници от Вагнер, е умножаването на военни съглашения (21 от които са подписани сред 2014 година и 2019 г.) ", споделя Плихта.
По време на Студената война военната поддръжка надхвърляше доставките на оръжия. Съветският съюз също образова хиляди " борци за независимост " на своя територия. Образователният център Перевалное-165 в Крим, украинският полуостров, в този момент анексиран от Русия, се трансформира в най-известния образец.
Боравенето с оръжия беше единствено част от това, което се преподаваше. " Имаше и политическо образование с екскурзии до туристически обекти, визити на колхози и прожекции на филми. Курсовете включваха и встъпление в ленинизма-марксизма и полемики върху историята на колонизацията ", споделя Телепнева.
Москва рано осъзна, че образованието може да задълбочи връзките с Африка, тъй че Хрушчов откри университета Патрис Лумумба в Москва през 1961 година В продължение на 50 години той образова повече от 7000 студенти от 48 разнообразни африкански страни по физика, стопанска система и обществена администрация. Африкански студенти също бяха признати в разнообразни университети в Съюз на съветските социалистически републики.
За съветските шпиони университетите са чудесни развъдници за евентуални новобранци. Всъщност вицепрезидентът на университета Лумумба е бил част от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но " това не беше най-важното нещо за Москва ", споделя Константинос Кацакиорис, експерт по африканското обучение и някогашния Съветски съюз в университета в Байройт в Германия. Приоритетът на Москва беше да усъвършенства репутацията на Съветския съюз в Африка. Очакваше се всички възпитаници да проповядват положителното руско слово вкъщи.
Това също стана преимущество за Путин. След разпадането на Съветския съюз Москва последователно се отдръпна от Африка, само че всички студенти, обучавани в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, останаха. Така че, когато през 2014 година Путин реши да влага още веднъж в африканския континент в търсене на нови съдружници, с цел да компенсира дипломатическата изолираност на Русия, породена от неговото анексиране на Крим, той знаеше, че неговите сътрудници могат да намерят другари там. " Войниците и студентите бяха млади, когато отидоха в Съветския съюз. Днес някои от тях са станали авторитетни членове в родните си страни ", споделя Плихта. Тези ветерани от руското премеждие в постколониална Африка са днешните евентуално услужливи уши, с които хората на Путин и Пригожин могат да си шушукат.
Каква орис чака " Вагнер " в Африка и Близкия изток
Групировката има мощни позиции в Субхарска Африка, Сирия и Либия
Пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година още веднъж разпали остаряла борба за световно въздействие сред Русия и Запада, която сложи и Африка в центъра на вниманието. Под ръководството на Путин Русия търси въздействие на континента посредством " нередовни (и постоянно извънзаконови) " средства, съгласно Африканския център за стратегически проучвания, в това число потреблението на наемници, поддръжка за преврати, осъществяване на акции за дезинформация и интервенция в избори или търговия с оръжие за запаси. Но сходни тактики надалеч не са нови.
Операция Алекс: Мисията невъзможна в Гана
Като първата африканска страна, която получи самостоятелност от английското колониално ръководство през 1957 година, Гана заемаше авторитетна позиция на континента, до момента в който бушува Студената война в края на 60-те години на предишния век.
Първият министър-председател на страната, Куаме Нкрума, имаше тесни връзки със руския режим и това беше удар за съветското въздействие, когато той беше свален от власт посредством прелом през 1966 година - изключително откакто негов правоприемник беше проамериканският военачалник Джоузеф Артър Анкра.
Зад желязната завеса руските шпиони обмислят опциите си да се опитат да преинсталират Нкрума като държавен глава. Един от тези опити - интервенция Алекс - илюстрира какъв брой значима е Африка за тайните служби на руските сателитни страни и компликациите, с които се сблъскват нейните сътрудници на място.
Операцията стартира с яйца. Ръководителят на чешките секрети служби в Гана Карел Хотарек отива във плантация през 1967 година, ръководена от чешки жители близо до столицата Акра. Хотарек дойде под предлог, че купува пресни яйца, само че в реалност имаше среща с Кофи Батса, публицист и политически деятел с близки връзки с Нкрума.
Баца описа на Хотарек за проект за контрапреврат, който ще смъкна военачалник Анкра и даде обещание поддръжка от към 30 авторитетни членове на въоръжените сили. Всичко, което липсва, сподели той, е финансова поддръжка от Прага и Москва.
Хотарек напуща срещата разчувствуван от проекта и съумява да обезпечи финансирането от началниците си. Операция Алекс трябваше да стартира през октомври 1968 г.; Нкрума е бил осведомен от контакти, близки до Русия, с цел да се приготви за връщане на власт.
Но с течение на времето Хотарек и съветското военно разузнаване ГРУ стават все по-подозрителни към Баца, като даже го арестуват през август 1968 година - два месеца преди да стартира интервенция Алекс. Шпиони от Източния блок се опасяваха, че са предали руско оръжие и пари на обезсърчителен кръшкач, който не беше в положение да управлява загадка интервенция.
Арестът му не попречи на Москва, която планираше да продължи с интервенция Алекс в съюз с други съзаговорници. Но изминаха месеци, а контрапревратът по този начин и не се случи.
Няма публично пояснение за какво и даже основни фигури в плана бяха оставени да се чудят какво се е случило. " Защо не се случи, не мога да схвана ", написа Нкрума в писмо до историка Джун Милн през декември 1968 година " Бях принуден да схвана, че нещо ще се случи по това време, само че нищо не се случи. "
Съветско индоктриниране: Военно образование в Кримския център 165
Нерегистрираните полети кацаха късно през нощта в Крим, превозвайки групи от млади мъже на възраст от 15 до 30 години, идващи от другарски настроени към Съюз на съветските социалистически републики африкански страни. На асфалта чакаха рейсове със спуснати щори, с цел да транспортират новите " възпитаници " до Център 165 в Перевалное, село в Крим.
От 1965 година селото е било дом на най-големия съветски център за образование на бойци от африканските освободителни придвижвания, в който са се обучавали 500 студенти когато и да е. Около 15 000 бойци бяха подготвени там през 26-те години, през които беше отворен, в това число от Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде, Народното придвижване за избавление на Ангола, партията на Африканския народен конгрес в Южна Африка и Фронта за избавление на Мозамбик.
Обучението беше интензивно и следено от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Учениците трябваше да стават в 6 сутринта всеки ден и да вършат един час гимнастика преди закуска, последвана от пет поредни часа военни извършения. След обяда учениците се занимаваха с документи или работеха на територията до вечеря, след което гледаха прожекции на руски филми. Военното образование продължи след рухването на нощта, когато учениците усвоиха умения, като да вземем за пример по какъв начин да пресичат минни полета в тъмното.
Бойците изучаваха съветски език, марксизъм, ленинизъм и история на революциите по света. Тъй като центърът беше на към 20 километра от крайбрежния град Алуща, покрайнините също по този начин предоставяха идиличен декор за удостоверение на комунистическите полезности в действителния живот: един път месечно учениците посещаваха групови ферми, магазини и учебни заведения.
Въпреки че центърът се смяташе за извънредно ефикасен способ за разпространяване на руските полезности и военно ноу-хау, той изчезна след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и наподобява не е оставил доста следи. Студентите, които са били обучавани там и които " от време на време към момента заемат управителни позиции във военния уред на своята страна, да вземем за пример в Ангола, не признават, че са били обучавани в Съветския съюз ", написа историкът Наталия Крилова в своето проучване от 2017 година за образователния център Перевалное.
Фалшиви вести: Де Гол и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Алжир
Дипломатическият раздор сред Франция и Съединени американски щати набъбна до такива размери, че президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди съвсем анулира плануваното държавно посещаване в Париж през май 1961 година Нито Съединени американски щати, нито Франция знаеха по това време, че разногласието е артикул на дезинформация, сложена от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които се стремят да преформулират събитията в Африка, с цел да дискредитират Вашингтон и да посеят съмнение сред западните съдружници.
По това време Фронтът за национално избавление - ФНО на Алжир беше седем години във война против Франция, която в последна сметка видя страната да печели своята самостоятелност от колониалното ръководство. До януари 1961 година ФНО стартира договаряния с френския президент Шарл де Гол, само че група френски генерали се опълчват на договарянията. С генералския алжирски пуч през април, водещи членове на армията се пробваха - и не съумяха - да смъкват де Гол.
На фона на хаоса съветските сътрудници видяха опция и пуснаха публикация в издание от април 1961 година на " Paese Sera ", италиански ляв вестник, озаглавена: " Военният прелом в Алжир беше ли квалифициран в консултация с Вашингтон? "
Неговите създатели настояват, че един от водачите на пуча, военачалник Морис Шале, е бил сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ въз основата на това, че е известно, че е про-Вашингтон. Шале " е служил в щаба на НАТО и е бил извънредно проамерикански надъхан за върховен френски офицер ", съгласно отчет от 2001 година за дезинформацията и Централно разузнавателно управление на САЩ от Макс Холанд в Центъра за публични въпроси Милър.
Фалшивите вести, сложени в " Paese Sera " от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), бързо набират известност. Официален съветски вестник " Правда " разгласява материал, в който се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа протеста, както и съветската държавна осведомителна организация ТАСС и Радио Москва. След това френският новинарски ежедневник " Le Monde " подхвана историята, като написа: " в този момент наподобява открито, че американските сътрудници повече или по-малко са насърчавали Шале ".
По-късно вестникът бързо се отхвърли от изказванието, само че вредите бяха нанесени. Външният министър на Франция Морис Кув де Мурвил трябваше да отхвърли обвиняванията във френския парламент, с цел да успокои възходящото напрежение с Вашингтон.
Епизодът беше " отличен образец за това по какъв начин комунистите употребяват подправените вести " за огромен резултат, сподели Ричард М. Хелмс, тогава асистент заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ, пред подкомисията по вътрешна сигурност на Сената на Съединени американски щати през юни 1961 година
Оръжие за информация: " Алтер " и " Секретар ", секрети сътрудници
Връзката сред руските сътрудници и бойците за избавление на Африка може да бъде от изгода и за двете страни, както се вижда от връзката сред двама шпиони по време на Студената война, известни като " Алтер " и " Секретар ".
Алтер, прочут също като Мирослав Адамек, беше чешки посланик, ситуиран в столицата на Гвинея Конакри, който шпионираше за Прага.
Секретар беше Амилкар Кабрал, водеща фигура в африканските освободителни придвижвания от 60-те и 70-те години на предишния век и създател на Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде.
Адамек и Кабрал организират първата си професионална среща през ноември 1960 година Двамата мъже споделят храна дружно, след което чешкият разузнавач споделя, че намира диалога им за " мощно насърчителен " и предлага вербуването на Кабрал като " скришен контакт " под кодовото име " Секретар ".
Кабрал, за който беше известно, че се е вдъхновил от марксистка идеология, употребява срещата, с цел да изиска финансова и логистична помощ в поддръжка на въстанието против португалските колониални сили в Гвинея. Москва - желаеща да завоюва нови съдружници - се съгласи.
Малко евентуално е Кабрал да е бил пълновръстен руски разузнавач и може даже да не е бил наясно с тайния аспект на връзката си с Адамек. Последният резервира прикритието си като посланик и го употребява като предлог да изиска от Кабрал информация за придвижванията за самостоятелност на Африка.
Въпреки уловката, връзката беше взаимноизгодна. Кабрал получи оръжия, които укрепиха Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде като военна мощ. Брат му е изпратен да учи медицина в московския университет " Патрис Лумумба ", а щерка му Ива е призната в влиятелен пансион покрай съветската столица.
В подмяна Прага - и Москва - получиха вътрешна информация от събития, на които Кабрал беше поканен, като да вземем за пример конференции сред страни, които се противопоставяха на Съветския съюз. Те също съумяха да придобият по-задълбочено схващане за фигурите, водещи освободителните придвижвания в Африка.
Отношенията пресъхнаха едвам когато съветските танкове нахлуха в тогавашна Чехословакия през август 1968 година, с цел да подтиснат културната либерализация на Пражката пролет, след което чешките шпиони бяха по-малко склонни да поддържат Москва.
Англия глоби 13 лица и компании, свързани с „ Вагнер “ в Африка
Сред обектите на глобите са три висши чиновници на наемническата група в Мали и ЦАР
1960 година бе значима година за това, което скоро щеше да се трансформира в Демократична република Конго. Страната изтръгна самостоятелност от Белгия през юни, установявайки първото си демократично определено държавно управление. През септември битките за власт накараха Жозеф-Дезире Мобуту, прочут още като Мобуту Сесе Секо, държавен секретар по това време, да извърши първия си боен прелом. А няколко месеца по-късно министър-председателят Патрис Лумумба беше погубен.
Тази бърза поредност от събития бележи основна година в историята, само че освен за правата на равноправност в Африка. На към 11 000 километра източно от Киншаса, в Русия, външната политика на Кремъл взе нов завой на фона на рецесията, обхванала Белгийско Конго. Александър Шелепин, началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време, осъзнава, че съвсем няма съветски шпиони на юг от пустинята Сахара. В Египет имаше солидна база от секрети сътрудници, няколко разпръснати из Магреб, а някои с връзки с локалната комунистическа партия бяха ситуирани в Южна Африка.
Шепа шпиони, с цел да спасят премиера Лумумба
В очите на Шелепин мрежата му от шпиони на африканския континент беше нищожна. Никита Хрушчов, тогава първи секретар на комунистическата партия, беше сложил като приоритет отварянето към (предимно африкански) страни с ниски приходи и отбелязване на разкъсване с предшественика си Йосиф Сталин.
В резултат на това рецесията в Конго стана " първият прочут случай на интервенция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в африканска страна на юг от Сахара ", изяснява Наталия Телепнева, историк и експерт по руското разузнаване в Африка в университета Стратклайд в Глазгоу.
И по този начин стартира началото на конкуренцията за съветското въздействие на юг от Сахара. Въпреки неналичието на интерес към района от началото на 90-те до края на 2000-те, Кремъл остави своя отпечатък. " За да възвърне съветското наличие в Африка, Владимир Путин се възползва от относително положителната известност на Съветския съюз на континента и прикани мрежа от остарели контакти ", споделя Марсел Плихта, който изследва руското въздействие в Африка в университета Сейнт Андрюс в Шотландия.
Но по време на рецесията в Конго Русия към момента нямаше завещание на континента. " Иван Потехин, основният африканист на Съюз на съветските социалистически републики по това време, е посетил Африка за първи път едвам през 50-те години на предишния век ", показва Телепнева.
Операцията на Съветския съюз за подкрепяне на тогавашния конгоански министър-председател Патрис Лумумба да потисне подкрепяните от Белгия сепаратисти беше едва финансирана. " Москва имаше средства единствено да изпрати шепа сътрудници на място ", споделя Телепнева. Така че, когато Жозеф-Дезире Мобуту извърши своя боен прелом през 1960 година, който беше интензивно подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ, ударът върху Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше забележителен.
" Евтина " Студена война в Африка
Съветският съюз имаше какво да наваксва, в случай че искаше да прокара тактиката си за въздействие в района, само че можеше да разчита на ентусиазма на вълната на самостоятелност от колониалните сили през 60-те години, с цел да реализира тази цел.
" За да накараме сътрудници да се причислят към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Африка, континентът предлага забавни вероятности за шпионаж. И задачите, които щяха да преследват - поддръжка на придвижванията за самостоятелност, като в същото време следят активността на Съединени американски щати на място - изглеждаха благородни ", написа Телепнева в книгата си " Освобождението от Студената война ", която се основава на записките на Вадим Кирпитченко, първият шеф на африканския отдел на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
От 1960 година нататък Русия открива все по-голям брой посолства в африканските страни. Всяка една от делегациите " включваше както сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по този начин и сътрудник на ГРУ (външното военно разузнаване на Съветската армия) ", изяснява Телепнева.
Кризата в Конго послужи като урок. " Москва осъзна, че Съюз на съветските социалистически републики не разполага със същите запаси като западните сили в Африка. Така че разузнаването и тайните интервенции изглеждаха най-хубавият метод за водене на " евтина " Студена война ", споделя Телепнева.
Въпреки че Съветският съюз в последна сметка загуби позиции в Африка, положените старания се оказаха потребни за външната политика на Кремъл в бъдеще. Русия се появи като съдружник на умрелия някогашен министър-председател Лумумба, който се трансформира в основна фигура на ентусиазъм за други придвижвания за самостоятелност в целия континент. Съединени американски щати, въпреки това, бяха обсъждани като съдружник на някогашните колониални сили в Африка. Репутацията на Съветския съюз, че е от " вярната страна " на историята в Африка, беше избутана от Русия и в допълнение подсилена от поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики за Нелсън Мандела в битката му против апартейда в Южна Африка.
Руските шпиони работиха интензивно, с цел да поддържат репутацията на страната си. Страната стартира широкообхватна акция на " дейни ограничения ", това, което през днешния ден би било наречено дезинформация и агитация. Целта му беше да показа Съветския съюз като заинтригуван покровител на деколонизирана Африка. Междувременно Вашингтон беше изобразен като кукловод, който крои скрит план в сенките, защитавайки личните си ползи.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) употребява целия си боеприпас, манипулирайки локалните медии и подправяйки подправени документи, с цел да трансформира Централно разузнавателно управление на САЩ във врага, който би трябвало да бъде погубен. Москва подхранваше параноята на ганайския бунтовник - и възможен първи министър председател и президент на страната - Куаме Нкрума, който виждаше себе си като " африкански Ленин ". " През 1964 година подправено писмо, написано от Служба А, очертаващо скрит план на Централно разузнавателно управление на САЩ, го ядоса толкоз доста, че той изпрати писмо непосредствено до президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън, обвинявайки Централно разузнавателно управление на САЩ, че употребява всичките си запаси с една цел: да го смъкна от власт ", гласи архивът на Митрохин, кръстен на Василий Митрохин, основният архивист на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който избяга в Обединеното кралство през 1992 година и отнесе 30 години с бележки с него.
От руска фантазия до отчаяние
Трудно е да не се видят тези " дейни ограничения " като прародители на днешните онлайн акции за дезинформация и " заводи за тролове ", ръководени от Евгений Пригожин, началник на групата наемници Вагнер. Русия на Путин употребява нова и усъвършенствана версия на руския разказ. Тогава Съветският съюз се показа като първенец на деколонизацията. Днес " Русия твърди, че е съдружник на антиколониалното панафриканско придвижване ", споделя Плихта. Руската акция за поддържане на антифренските настроения в Централноафриканската република и Мали е единствено един образец.
Но не всички старания на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) бяха увенчани с победи по това време - или най-малко не до степента, в която Москва се надяваше. Съветският съюз " мислеше, че тези страни естествено ще попаднат в сходство с комунистическите идеологии и затова Съюз на съветските социалистически републики. Но се оказа по-сложно, в сравнение с чакаха ", изяснява Телепнева.
Кваме Нкрума, който управляваше Гана шест години, беше първият " другар " на Съветския съюз в Субсахарска Африка. Той беше свален от власт през 1966 година, откакто се насочи към авторитаризъм. Другите две страни, които най-открито застанаха на страната на Русия, Мали и Гвинея, не оставиха след себе си никакви мемоари от комунистическия парадайс. След осем години на власт водачът на Мали Модибо Кейта беше свален, до момента в който Ахмед Секу Туре от Гвинея остана отпред на жесток режим повече от 25 години, до 1984 година
Едва след втората вълна на деколонизация и разрушаването на португалската колониална цитадела в Мозамбик, Гвинея-Бисау и Ангола през 70-те години на предишния век руските интервенции за въздействие се активизираха още веднъж. Но този път водачът Леонид Брежнев прикани разследващите служби да " пренасочат напъните си за подсилване на военното съдействие и съдействието в региона на сигурността с армиите на " другарски страни ", споделя Телепнева. Кремъл осъзна, че до момента е подценявал ролята на военните в битките за власт в Африка.
Съветският съюз и меката мощ
Съветският съюз се трансформира в главен снабдител на оръжия за африканския континент. Подкрепена от руската поддръжка против Сомалия, Етиопия получава " руски аероплан, цялостен с военно съоръжение и инструктори (на своя територия) на всеки 20 минути " през зимата на 1977 година, съгласно архивите на Митрохин.
Още един път този метод припомня на Путин и тактиката на групата Вагнер. " Основната тактика на Москва за разширение на въздействието си в Африка, в допълнение към изпращането на наемници от Вагнер, е умножаването на военни съглашения (21 от които са подписани сред 2014 година и 2019 г.) ", споделя Плихта.
По време на Студената война военната поддръжка надхвърляше доставките на оръжия. Съветският съюз също образова хиляди " борци за независимост " на своя територия. Образователният център Перевалное-165 в Крим, украинският полуостров, в този момент анексиран от Русия, се трансформира в най-известния образец.
Боравенето с оръжия беше единствено част от това, което се преподаваше. " Имаше и политическо образование с екскурзии до туристически обекти, визити на колхози и прожекции на филми. Курсовете включваха и встъпление в ленинизма-марксизма и полемики върху историята на колонизацията ", споделя Телепнева.
Москва рано осъзна, че образованието може да задълбочи връзките с Африка, тъй че Хрушчов откри университета Патрис Лумумба в Москва през 1961 година В продължение на 50 години той образова повече от 7000 студенти от 48 разнообразни африкански страни по физика, стопанска система и обществена администрация. Африкански студенти също бяха признати в разнообразни университети в Съюз на съветските социалистически републики.
За съветските шпиони университетите са чудесни развъдници за евентуални новобранци. Всъщност вицепрезидентът на университета Лумумба е бил част от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но " това не беше най-важното нещо за Москва ", споделя Константинос Кацакиорис, експерт по африканското обучение и някогашния Съветски съюз в университета в Байройт в Германия. Приоритетът на Москва беше да усъвършенства репутацията на Съветския съюз в Африка. Очакваше се всички възпитаници да проповядват положителното руско слово вкъщи.
Това също стана преимущество за Путин. След разпадането на Съветския съюз Москва последователно се отдръпна от Африка, само че всички студенти, обучавани в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, останаха. Така че, когато през 2014 година Путин реши да влага още веднъж в африканския континент в търсене на нови съдружници, с цел да компенсира дипломатическата изолираност на Русия, породена от неговото анексиране на Крим, той знаеше, че неговите сътрудници могат да намерят другари там. " Войниците и студентите бяха млади, когато отидоха в Съветския съюз. Днес някои от тях са станали авторитетни членове в родните си страни ", споделя Плихта. Тези ветерани от руското премеждие в постколониална Африка са днешните евентуално услужливи уши, с които хората на Путин и Пригожин могат да си шушукат.
Каква орис чака " Вагнер " в Африка и Близкия изток
Групировката има мощни позиции в Субхарска Африка, Сирия и Либия
Пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година още веднъж разпали остаряла борба за световно въздействие сред Русия и Запада, която сложи и Африка в центъра на вниманието. Под ръководството на Путин Русия търси въздействие на континента посредством " нередовни (и постоянно извънзаконови) " средства, съгласно Африканския център за стратегически проучвания, в това число потреблението на наемници, поддръжка за преврати, осъществяване на акции за дезинформация и интервенция в избори или търговия с оръжие за запаси. Но сходни тактики надалеч не са нови.
Операция Алекс: Мисията невъзможна в Гана
Като първата африканска страна, която получи самостоятелност от английското колониално ръководство през 1957 година, Гана заемаше авторитетна позиция на континента, до момента в който бушува Студената война в края на 60-те години на предишния век.
Първият министър-председател на страната, Куаме Нкрума, имаше тесни връзки със руския режим и това беше удар за съветското въздействие, когато той беше свален от власт посредством прелом през 1966 година - изключително откакто негов правоприемник беше проамериканският военачалник Джоузеф Артър Анкра.
Зад желязната завеса руските шпиони обмислят опциите си да се опитат да преинсталират Нкрума като държавен глава. Един от тези опити - интервенция Алекс - илюстрира какъв брой значима е Африка за тайните служби на руските сателитни страни и компликациите, с които се сблъскват нейните сътрудници на място.
Операцията стартира с яйца. Ръководителят на чешките секрети служби в Гана Карел Хотарек отива във плантация през 1967 година, ръководена от чешки жители близо до столицата Акра. Хотарек дойде под предлог, че купува пресни яйца, само че в реалност имаше среща с Кофи Батса, публицист и политически деятел с близки връзки с Нкрума.
Баца описа на Хотарек за проект за контрапреврат, който ще смъкна военачалник Анкра и даде обещание поддръжка от към 30 авторитетни членове на въоръжените сили. Всичко, което липсва, сподели той, е финансова поддръжка от Прага и Москва.
Хотарек напуща срещата разчувствуван от проекта и съумява да обезпечи финансирането от началниците си. Операция Алекс трябваше да стартира през октомври 1968 г.; Нкрума е бил осведомен от контакти, близки до Русия, с цел да се приготви за връщане на власт.
Но с течение на времето Хотарек и съветското военно разузнаване ГРУ стават все по-подозрителни към Баца, като даже го арестуват през август 1968 година - два месеца преди да стартира интервенция Алекс. Шпиони от Източния блок се опасяваха, че са предали руско оръжие и пари на обезсърчителен кръшкач, който не беше в положение да управлява загадка интервенция.
Арестът му не попречи на Москва, която планираше да продължи с интервенция Алекс в съюз с други съзаговорници. Но изминаха месеци, а контрапревратът по този начин и не се случи.
Няма публично пояснение за какво и даже основни фигури в плана бяха оставени да се чудят какво се е случило. " Защо не се случи, не мога да схвана ", написа Нкрума в писмо до историка Джун Милн през декември 1968 година " Бях принуден да схвана, че нещо ще се случи по това време, само че нищо не се случи. "
Съветско индоктриниране: Военно образование в Кримския център 165
Нерегистрираните полети кацаха късно през нощта в Крим, превозвайки групи от млади мъже на възраст от 15 до 30 години, идващи от другарски настроени към Съюз на съветските социалистически републики африкански страни. На асфалта чакаха рейсове със спуснати щори, с цел да транспортират новите " възпитаници " до Център 165 в Перевалное, село в Крим.
От 1965 година селото е било дом на най-големия съветски център за образование на бойци от африканските освободителни придвижвания, в който са се обучавали 500 студенти когато и да е. Около 15 000 бойци бяха подготвени там през 26-те години, през които беше отворен, в това число от Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде, Народното придвижване за избавление на Ангола, партията на Африканския народен конгрес в Южна Африка и Фронта за избавление на Мозамбик.
Обучението беше интензивно и следено от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Учениците трябваше да стават в 6 сутринта всеки ден и да вършат един час гимнастика преди закуска, последвана от пет поредни часа военни извършения. След обяда учениците се занимаваха с документи или работеха на територията до вечеря, след което гледаха прожекции на руски филми. Военното образование продължи след рухването на нощта, когато учениците усвоиха умения, като да вземем за пример по какъв начин да пресичат минни полета в тъмното.
Бойците изучаваха съветски език, марксизъм, ленинизъм и история на революциите по света. Тъй като центърът беше на към 20 километра от крайбрежния град Алуща, покрайнините също по този начин предоставяха идиличен декор за удостоверение на комунистическите полезности в действителния живот: един път месечно учениците посещаваха групови ферми, магазини и учебни заведения.
Въпреки че центърът се смяташе за извънредно ефикасен способ за разпространяване на руските полезности и военно ноу-хау, той изчезна след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и наподобява не е оставил доста следи. Студентите, които са били обучавани там и които " от време на време към момента заемат управителни позиции във военния уред на своята страна, да вземем за пример в Ангола, не признават, че са били обучавани в Съветския съюз ", написа историкът Наталия Крилова в своето проучване от 2017 година за образователния център Перевалное.
Фалшиви вести: Де Гол и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Алжир
Дипломатическият раздор сред Франция и Съединени американски щати набъбна до такива размери, че президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди съвсем анулира плануваното държавно посещаване в Париж през май 1961 година Нито Съединени американски щати, нито Франция знаеха по това време, че разногласието е артикул на дезинформация, сложена от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които се стремят да преформулират събитията в Африка, с цел да дискредитират Вашингтон и да посеят съмнение сред западните съдружници.
По това време Фронтът за национално избавление - ФНО на Алжир беше седем години във война против Франция, която в последна сметка видя страната да печели своята самостоятелност от колониалното ръководство. До януари 1961 година ФНО стартира договаряния с френския президент Шарл де Гол, само че група френски генерали се опълчват на договарянията. С генералския алжирски пуч през април, водещи членове на армията се пробваха - и не съумяха - да смъкват де Гол.
На фона на хаоса съветските сътрудници видяха опция и пуснаха публикация в издание от април 1961 година на " Paese Sera ", италиански ляв вестник, озаглавена: " Военният прелом в Алжир беше ли квалифициран в консултация с Вашингтон? "
Неговите създатели настояват, че един от водачите на пуча, военачалник Морис Шале, е бил сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ въз основата на това, че е известно, че е про-Вашингтон. Шале " е служил в щаба на НАТО и е бил извънредно проамерикански надъхан за върховен френски офицер ", съгласно отчет от 2001 година за дезинформацията и Централно разузнавателно управление на САЩ от Макс Холанд в Центъра за публични въпроси Милър.
Фалшивите вести, сложени в " Paese Sera " от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), бързо набират известност. Официален съветски вестник " Правда " разгласява материал, в който се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа протеста, както и съветската държавна осведомителна организация ТАСС и Радио Москва. След това френският новинарски ежедневник " Le Monde " подхвана историята, като написа: " в този момент наподобява открито, че американските сътрудници повече или по-малко са насърчавали Шале ".
По-късно вестникът бързо се отхвърли от изказванието, само че вредите бяха нанесени. Външният министър на Франция Морис Кув де Мурвил трябваше да отхвърли обвиняванията във френския парламент, с цел да успокои възходящото напрежение с Вашингтон.
Епизодът беше " отличен образец за това по какъв начин комунистите употребяват подправените вести " за огромен резултат, сподели Ричард М. Хелмс, тогава асистент заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ, пред подкомисията по вътрешна сигурност на Сената на Съединени американски щати през юни 1961 година
Оръжие за информация: " Алтер " и " Секретар ", секрети сътрудници
Връзката сред руските сътрудници и бойците за избавление на Африка може да бъде от изгода и за двете страни, както се вижда от връзката сред двама шпиони по време на Студената война, известни като " Алтер " и " Секретар ".
Алтер, прочут също като Мирослав Адамек, беше чешки посланик, ситуиран в столицата на Гвинея Конакри, който шпионираше за Прага.
Секретар беше Амилкар Кабрал, водеща фигура в африканските освободителни придвижвания от 60-те и 70-те години на предишния век и създател на Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде.
Адамек и Кабрал организират първата си професионална среща през ноември 1960 година Двамата мъже споделят храна дружно, след което чешкият разузнавач споделя, че намира диалога им за " мощно насърчителен " и предлага вербуването на Кабрал като " скришен контакт " под кодовото име " Секретар ".
Кабрал, за който беше известно, че се е вдъхновил от марксистка идеология, употребява срещата, с цел да изиска финансова и логистична помощ в поддръжка на въстанието против португалските колониални сили в Гвинея. Москва - желаеща да завоюва нови съдружници - се съгласи.
Малко евентуално е Кабрал да е бил пълновръстен руски разузнавач и може даже да не е бил наясно с тайния аспект на връзката си с Адамек. Последният резервира прикритието си като посланик и го употребява като предлог да изиска от Кабрал информация за придвижванията за самостоятелност на Африка.
Въпреки уловката, връзката беше взаимноизгодна. Кабрал получи оръжия, които укрепиха Африканската партия за самостоятелност на Гвинея и Кабо Верде като военна мощ. Брат му е изпратен да учи медицина в московския университет " Патрис Лумумба ", а щерка му Ива е призната в влиятелен пансион покрай съветската столица.
В подмяна Прага - и Москва - получиха вътрешна информация от събития, на които Кабрал беше поканен, като да вземем за пример конференции сред страни, които се противопоставяха на Съветския съюз. Те също съумяха да придобият по-задълбочено схващане за фигурите, водещи освободителните придвижвания в Африка.
Отношенията пресъхнаха едвам когато съветските танкове нахлуха в тогавашна Чехословакия през август 1968 година, с цел да подтиснат културната либерализация на Пражката пролет, след което чешките шпиони бяха по-малко склонни да поддържат Москва.
Англия глоби 13 лица и компании, свързани с „ Вагнер “ в Африка
Сред обектите на глобите са три висши чиновници на наемническата група в Мали и ЦАР
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ