Отвъд предразсъдъците и смъртта на един герой – „Черната пантера: Уаканда завинаги“
Когато през 2018 година „ Черната пантера “ на Marvel Studios завладя киносалоните, записа седем номинации за награди „ Оскар “ и записва над 1 милиард $ доходи, по-голямата част от света призна художествените качества на лентата, до момента в който други принизиха триумфа ѝ до демонстрация на типично американска политическа уместност по отношение на репрезентацията на тъмнокожи персони във филми за супергерои. Но един от детайлите на продукцията бе универсално окуражителен.
Това бе представянето на актьорите в двете основни функции, тези на протагониста Т‘Чала и антагониста Килмонгър, изиграни надлежно от Чадуик Боузман и Майкъл Б. Джордан. Направата на продължение на кино лентата без единия от тях, откакто Боузман трагично умря от рак на дебелото черво през 2020 година, се трансформира в извънредно сложна задача за Marvel Studios и режисьора Райън Куглър.
Крайният резултат от техните старания, „ Черната пантера: Уаканда вечно “, е по кината в целия свят от уикенда насам и безспорно ще провокира също толкоз спорни реакции, колкото и предшественика си. Но съвсем както в „ Черната пантера “ от 2018 година, сюжетното наличие на към този момент починалата звезда Боузман в „ Уаканда вечно “ е изрично позитивен детайл.
То, несъмнено, е напълно косвено – артистът умря преди да е снимал и един кадър от продължението на най-големия шлагер в трагично късата си и въпреки всичко впечатляваща кариера. Но когато във кино лентата се отдава респект на крал Т‘Чала или персонажите разясняват неговата персона, е налице цялостно обединение сред мъртвия воин и изпълняващия го артист: двамата към този момент са едно цяло, една легенда.
Всички суперлативи, които са използвани в лентата по адрес на Т‘Чала, със същата годност могат да се изрекат и по отношение на Чадуик Боузман. Дори когато отвъдно привидение на злодея Килмонгър, изигран безупречно в една-единствена сцена от упоменатия Майкъл Б. Джордан, назовава с злост Т‘Чала „ прекомерно доблестен “, това важи в цялостна степен и за Боузман, за чието раково заболяване не научи съвсем никой чак до гибелта му.
Моментите на тишина в памет на художествения воин със същата успеваемост действат и като моменти на респект и към умрелия незабравим артист. Дори в България, където коментарните секции постоянно биват заляти от груби расистки мнения на националистически тролове, киносалонът в столицата с над 100 души в него в събота вечер потъваше в почтително безмълвие в тези моменти.
Встрани от това, кончината на Т‘Чала е употребена ловко драматургично като катализатор на развиването на редица персонажи, които бяха поддържащи герои в предходния филм. В „ Уаканда вечно “ светлината на прожекторите пада главно върху Шури, сестрата на мъртвия крал, изиграна от Летиша Райт. Макар и младата актриса да не има вродения престиж и достолепие на Чадуик Боузман, в представянето ѝ си проличава усърдие, надхвърлящо упованията.
Сюжетът на кино лентата е центриран върху връзката сред Уаканда и Талокан, две скрити народи от света, които би трябвало да решат дали да се борят между тях, да се обединят против всички останали или да намерят различен път към взаимно битие. По този метод те много явно показват малцинства в актуалното световно общество, изправени пред опциите за интеграция, изолираност или война.
Сценарият не подценява компликацията на вземането на такова решение и не сервира на фена крайното си обръщение като метафорична сдъвкана храна. Персонажите минават през обилни премеждия и ясно осъзната еволюция като персони, преди да стигнат до заключението. Действието изследва другите възможности изцяло разумно и съществено, и ефикасно страни от това да бъде политическа агитация.
В този смисъл сюжетът е измежду най-силните детайли на продукцията, амбициозно балансирайки личностни и обществени претекстове. На другия полюс от спектъра са екшън сцените, които са измежду по-слабите страни на лентата: множеството от тях са напълно общоприети и повтарящи се, а заключителната борба е хореографирана с прекомерно предпочитание за иновация, което просто е преляло в некомпетентност.
Вече упоменатата Летиша Райт не е подведена и от поддържащия състав към нея. Всички артисти се показват на чудесно равнище, като Анджела Басет, Теноч Уерта Мехия и, несъмнено, носителката на „ Оскар “ Лупита Нионг‘о изпъкват над останалите. Уинстън Дюк, физически впечатляващ както постоянно, пък се трансформира в главен източник на хумористични моменти в действието, страна на страховития му персонаж М‘Баку, която не сме виждали до момента.
В последна сметка „ Черната пантера: Уаканда вечно “ надмогва слабите си страни със забележителна съобразителност, пристрастеност и неподправена страст, които завладяват екрана. Тези, които се опитат да припишат триумфа на лентата на политическа уместност, без да показват други причини зад мнението си, по всяка възможност страдат от предубеждения на собствен ред, които нямат нищо общо със седмото изкуство.
Още от създателя:
Това бе представянето на актьорите в двете основни функции, тези на протагониста Т‘Чала и антагониста Килмонгър, изиграни надлежно от Чадуик Боузман и Майкъл Б. Джордан. Направата на продължение на кино лентата без единия от тях, откакто Боузман трагично умря от рак на дебелото черво през 2020 година, се трансформира в извънредно сложна задача за Marvel Studios и режисьора Райън Куглър.
Крайният резултат от техните старания, „ Черната пантера: Уаканда вечно “, е по кината в целия свят от уикенда насам и безспорно ще провокира също толкоз спорни реакции, колкото и предшественика си. Но съвсем както в „ Черната пантера “ от 2018 година, сюжетното наличие на към този момент починалата звезда Боузман в „ Уаканда вечно “ е изрично позитивен детайл.
То, несъмнено, е напълно косвено – артистът умря преди да е снимал и един кадър от продължението на най-големия шлагер в трагично късата си и въпреки всичко впечатляваща кариера. Но когато във кино лентата се отдава респект на крал Т‘Чала или персонажите разясняват неговата персона, е налице цялостно обединение сред мъртвия воин и изпълняващия го артист: двамата към този момент са едно цяло, една легенда.
Всички суперлативи, които са използвани в лентата по адрес на Т‘Чала, със същата годност могат да се изрекат и по отношение на Чадуик Боузман. Дори когато отвъдно привидение на злодея Килмонгър, изигран безупречно в една-единствена сцена от упоменатия Майкъл Б. Джордан, назовава с злост Т‘Чала „ прекомерно доблестен “, това важи в цялостна степен и за Боузман, за чието раково заболяване не научи съвсем никой чак до гибелта му.
Моментите на тишина в памет на художествения воин със същата успеваемост действат и като моменти на респект и към умрелия незабравим артист. Дори в България, където коментарните секции постоянно биват заляти от груби расистки мнения на националистически тролове, киносалонът в столицата с над 100 души в него в събота вечер потъваше в почтително безмълвие в тези моменти.
Встрани от това, кончината на Т‘Чала е употребена ловко драматургично като катализатор на развиването на редица персонажи, които бяха поддържащи герои в предходния филм. В „ Уаканда вечно “ светлината на прожекторите пада главно върху Шури, сестрата на мъртвия крал, изиграна от Летиша Райт. Макар и младата актриса да не има вродения престиж и достолепие на Чадуик Боузман, в представянето ѝ си проличава усърдие, надхвърлящо упованията.
Сюжетът на кино лентата е центриран върху връзката сред Уаканда и Талокан, две скрити народи от света, които би трябвало да решат дали да се борят между тях, да се обединят против всички останали или да намерят различен път към взаимно битие. По този метод те много явно показват малцинства в актуалното световно общество, изправени пред опциите за интеграция, изолираност или война.
Сценарият не подценява компликацията на вземането на такова решение и не сервира на фена крайното си обръщение като метафорична сдъвкана храна. Персонажите минават през обилни премеждия и ясно осъзната еволюция като персони, преди да стигнат до заключението. Действието изследва другите възможности изцяло разумно и съществено, и ефикасно страни от това да бъде политическа агитация.
В този смисъл сюжетът е измежду най-силните детайли на продукцията, амбициозно балансирайки личностни и обществени претекстове. На другия полюс от спектъра са екшън сцените, които са измежду по-слабите страни на лентата: множеството от тях са напълно общоприети и повтарящи се, а заключителната борба е хореографирана с прекомерно предпочитание за иновация, което просто е преляло в некомпетентност.
Вече упоменатата Летиша Райт не е подведена и от поддържащия състав към нея. Всички артисти се показват на чудесно равнище, като Анджела Басет, Теноч Уерта Мехия и, несъмнено, носителката на „ Оскар “ Лупита Нионг‘о изпъкват над останалите. Уинстън Дюк, физически впечатляващ както постоянно, пък се трансформира в главен източник на хумористични моменти в действието, страна на страховития му персонаж М‘Баку, която не сме виждали до момента.
В последна сметка „ Черната пантера: Уаканда вечно “ надмогва слабите си страни със забележителна съобразителност, пристрастеност и неподправена страст, които завладяват екрана. Тези, които се опитат да припишат триумфа на лентата на политическа уместност, без да показват други причини зад мнението си, по всяка възможност страдат от предубеждения на собствен ред, които нямат нищо общо със седмото изкуство.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ