Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената небрежно и скрито поредна смяна в по този начин наречената пенсионна промяна, надали не бях разпнат на кръст от по този начин наречените виновни институции. Те се пробваха да ми обяснят, че не съм специалист, с цел да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За благополучие, след надигналото се публично неодобрение даже служителите, за които всички ние сме просто числа и проценти, бяха принудени да капитулират и да трансформират закона по този начин, че ощетени да няма. Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съзнателно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни популяризираха като сигурен кей за нашите старини, се оказа нереалност. За някои тя ще е толкоз минимална, че в последна сметка две (пенсия от Национален осигурителен институт и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия единствено от НОИ). И всичко това още веднъж се случва поради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики. Понеже материята е комплицирана, а аз не съм експерт, ще сведа нещата до няколко напълно простички обстоятелството, които никой не отхвърля.

Когато преди 20 години започва пенсионната промяна, тя имаше три „ стълба “, два от които наложителни. Идеята беше работещите да се обезпечават освен в Национален осигурителен институт, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, с цел да покриват разноските на всички пенсионери, а ще бъдат в обособена сметка, с която само те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се влагат, а няма незабавно да се харчат, както в Национален осигурителен институт, ще се натрупва рентабилност, която като най-малко ще пребори инфлацията и по този начин ще ни обезпечи прилична пенсия, а не благодеяние от страната. За да няма ощетени, когато му пристигна времето, пенсията от Национален осигурителен институт ще бъде понижена с към 20% - минимумът от осигуровките, който се допуска, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано,

„ Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове! “

За да се случи този оптимистичен сюжет, страната даде обещание да направи няколко неща. Първо: вноската към частните фондове последователно да се усили до 7%; второ: дефицитът в Национален осигурителен институт да изчезне; и трето: да бъдат обезпечени условия парите ни да се влагат рационално, т.е. с невисок риск и рентабилност, надвишаваща инфлацията. Нищо от това не се случи. Главно по популистки аргументи – нито един политик след 2001 година няма нито желанието, нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „ закована “ на 5% от години, а не стана 7%. „ Дупката “ в Национален осигурителен институт си пораства лавинообразно, а не понижава. Вместо да се влагат, парите за втора пенсия си стоят на минимална рента в някоя банка, с цел да ги изяжда инфлацията, против което частните пенсионни фондове си начисляват великодушни такси и комисиони.

Отделен проблем е, че

 

страната не си прави труда да преследва и санкционира неизрядните работодатели,

 

които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в Национален осигурителен институт зависи от начислените, а не от действително платените вноски. От което дупката, която се покрива от нашите налози посредством прехвърлянията от държавния бюджет, става още по-голяма. Накратко - страната не е изпълнила нито едно от своите обещания, само че продължава настойчиво да упорства всички ние да понесем последствията на нейната безнаказаност: да се понижи така и така мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размерът на спомагателната пенсия, можело да се прехвърлим в Национален осигурителен институт, където всички ще бъдем хем равни, хем небогати. Като в „ положителния остарял социализъм “.

Най-наглото в цялата обстановка е, че страната изрично не желае да ни даде право на избор какво да вършим с парите си за пенсия. Дори да имаме задоволително спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в обособена сметка и сякаш са единствено наши. Ние можем да получаваме дребна част от тях месечно при извънредно неподходящи за нас условия. Т.е. отново ще кретаме, само че с две пенсии. Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо по кое време и по какъв начин ще се пенсионираме.