Екзотичният плод кумкуат, който може да бъде намерен само на остров Корфу
Когато посетите остров Корфу, няма по какъв начин да останете равнодушни към красивата природа и бисерно сините морски води. Докато обикаляте уличките и трупате усещания, няма по какъв начин да не забележите и разнородните бутилки, подредени от усмихнати продавачи, които ви приканват да купите от вълшебния ликьор "Кумкуат ".
Напитката - в жълт или оранжев цвят, в действителност се създава само тук - на остров Корфу. И ще сгрешите, в случай че не я опитате.
В остарелия град на столицата Керкира е цялостно с „ кумкуатаджийници “, в които с изключение на ликьорможе да се купят още най-разнообразни артикули от кумкуат - сладко, желе, ракия, бонбони, захаросани плодове и други Търговците на всички места общително оферират преди и дегустация на екзотичната си продукция.
Преди повече от век ботаници пробвали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието дребните китайски мандарини кумкуат, само че опитът им дал плод само тук на гръцкия остров.
Мекият климат и плодородната почва в северната част на острова се оказали идеалното място за тази "сладка екзотика ". Днес на това красиво парченце земя в Йонийско море има над 6000 дървета. Плодът им може да се употребява с кората - свеж или изсушен, а ароматът му е неповторим.
Името на китайските мандарини не е по никакъв начин инцидентно - родината на тези не доста огромни вечнозелени храстовидни дървета с дребни плодове е точно Китай. Японците пък ги назовават кин-кан, което в превод значи „ златен портокал”. А в Европа растението е пренесено през 1846 година от Робърт Форчън. Той работел като градинар в Единбургската ботаническа градина, когато през 1842 година бил изпратен в Китай, с цел да учи и колекционира нови растения.
Пътуванията му не останали безрезултатни - в Европа се появили нови красиви цъфтящи растения. Любопитно е, че не кумкуатът е огромната горделивост в биографията му на ботаник. Много по-голяма е заслугата му за сполучливото внасяне на 20 000 чаени растения в Индия и Цейлон, което сложило началото на чаената промишленост там и поставило завършек на монопола на Китай.
В идващите си пътувания Форчън посетил и Япония, където пък се срещнал с развъждането на ориз. А връщайки се в Англия, донесъл увивни сортове бели рози, които кръстосал с локален вид, а резултатът - увивна бяла роза с едри, гъсти цветове, била наречена на името му - Роза фортуниана.
Thinkstock
През 1912 година ботаниците обособили и кумкуатът в обособен жанр Fortunella, защото кората им е по-тънка и сладка от тази на другите цитрусови плодове. Освен в Китай и...на остров Корфу, през днешния ден кумкуат се култивира и отглежда в Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния. Създадени са и кръстоски сред кумкуат и цитрусови растения - лаймкуат (лайм и кумкуат),мандаринкуат (мандарина и кумкуат), сънкуат (лимон и кумкуат) и така нататък
Но ликьорът „ Кумкуат” се създава само на остров Корфу. Пръв го направил локалният винопроизводител Спирос Мавромати още през 70-те години на предишния век.
Консумацията на този плод усъвършенства храносмилането, освежава и зарежда организма с сила. Има разнородни кулинарни приложения - с изключение на недопечен, може да се употребява сушен, захаросан, под формата на сладко, желе, ликьор, ракия и така нататък
Thinkstock
Екзотичното растение е източник на потребни за здравето минерали. Кумкуатът съдържа калций, мед, калий, манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини. Цитрусът съдържа витамини от група В като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина. А както останалите цитрусови плодове, по този начин и кумкуатът има ниско наличие на калории.
Екзотичният плод се използва като добавка към сладоледи или плодови салати. От този дребен плод елементарно се подготвя даже лют сос за печени меса. Използват се и заподобряване усета на блюдата от риба и птици.
Плодовете имат бактерицидно деяние, употребяват се за лекуване на гъбични инфекции и болести на дихателните пътища. Сокът от кумкуат да вземем за пример, разбъркан с гореща вода, облекчава болките в гърлото. Кората на кумкуата пък е богата на етерични масла и антиоксиданти.
Напитката - в жълт или оранжев цвят, в действителност се създава само тук - на остров Корфу. И ще сгрешите, в случай че не я опитате.
В остарелия град на столицата Керкира е цялостно с „ кумкуатаджийници “, в които с изключение на ликьорможе да се купят още най-разнообразни артикули от кумкуат - сладко, желе, ракия, бонбони, захаросани плодове и други Търговците на всички места общително оферират преди и дегустация на екзотичната си продукция.
Преди повече от век ботаници пробвали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието дребните китайски мандарини кумкуат, само че опитът им дал плод само тук на гръцкия остров.
Мекият климат и плодородната почва в северната част на острова се оказали идеалното място за тази "сладка екзотика ". Днес на това красиво парченце земя в Йонийско море има над 6000 дървета. Плодът им може да се употребява с кората - свеж или изсушен, а ароматът му е неповторим.
Името на китайските мандарини не е по никакъв начин инцидентно - родината на тези не доста огромни вечнозелени храстовидни дървета с дребни плодове е точно Китай. Японците пък ги назовават кин-кан, което в превод значи „ златен портокал”. А в Европа растението е пренесено през 1846 година от Робърт Форчън. Той работел като градинар в Единбургската ботаническа градина, когато през 1842 година бил изпратен в Китай, с цел да учи и колекционира нови растения.
Пътуванията му не останали безрезултатни - в Европа се появили нови красиви цъфтящи растения. Любопитно е, че не кумкуатът е огромната горделивост в биографията му на ботаник. Много по-голяма е заслугата му за сполучливото внасяне на 20 000 чаени растения в Индия и Цейлон, което сложило началото на чаената промишленост там и поставило завършек на монопола на Китай.
В идващите си пътувания Форчън посетил и Япония, където пък се срещнал с развъждането на ориз. А връщайки се в Англия, донесъл увивни сортове бели рози, които кръстосал с локален вид, а резултатът - увивна бяла роза с едри, гъсти цветове, била наречена на името му - Роза фортуниана.
Thinkstock През 1912 година ботаниците обособили и кумкуатът в обособен жанр Fortunella, защото кората им е по-тънка и сладка от тази на другите цитрусови плодове. Освен в Китай и...на остров Корфу, през днешния ден кумкуат се култивира и отглежда в Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния. Създадени са и кръстоски сред кумкуат и цитрусови растения - лаймкуат (лайм и кумкуат),мандаринкуат (мандарина и кумкуат), сънкуат (лимон и кумкуат) и така нататък
Но ликьорът „ Кумкуат” се създава само на остров Корфу. Пръв го направил локалният винопроизводител Спирос Мавромати още през 70-те години на предишния век.
Консумацията на този плод усъвършенства храносмилането, освежава и зарежда организма с сила. Има разнородни кулинарни приложения - с изключение на недопечен, може да се употребява сушен, захаросан, под формата на сладко, желе, ликьор, ракия и така нататък
Thinkstock Екзотичното растение е източник на потребни за здравето минерали. Кумкуатът съдържа калций, мед, калий, манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини. Цитрусът съдържа витамини от група В като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина. А както останалите цитрусови плодове, по този начин и кумкуатът има ниско наличие на калории.
Екзотичният плод се използва като добавка към сладоледи или плодови салати. От този дребен плод елементарно се подготвя даже лют сос за печени меса. Използват се и заподобряване усета на блюдата от риба и птици.
Плодовете имат бактерицидно деяние, употребяват се за лекуване на гъбични инфекции и болести на дихателните пътища. Сокът от кумкуат да вземем за пример, разбъркан с гореща вода, облекчава болките в гърлото. Кората на кумкуата пък е богата на етерични масла и антиоксиданти.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ