Една загадъчна жена и мъжът, за когото не спира да мечтае
Когато посетих Ню Йорк, бях замечтан не толкоз от архитектурата, колкото от милионите хора, които кръстосват улиците му. Силуетите им се отразяваха в големите витрини на небостъргачите, а всеки техен ухилен привет ме караше да се усещам някак неудобно. Лицемерната почтителност в никакъв случай не ми е била на сърце. Заедно с това, градът в огромна степен и в този момент е запазил очарованието, което познаваме от класическите холивудски продукции. Без изпитание можеш да се потопиш в атмосферата на един от романите, трансформирали се и във кино класика – „ Закуска в Тифани “ от Труман Капоти.
Имах шанса да прочета книгата преди да видя кино лентата за първи път. Интересното е, че си представях Холи Голайтли тъкмо такава, каквато я пресъздаде на екрана Одри Хепбърн, напуснала забележимия свят тъкмо преди 30 години.
Чаровният сексапил на иконичната актриса трансформира стила в маниакална нужда, до момента в който всеки от нас постепенно и нестабилно върви по пътя към любовта. Световната популярност на бижутерийния магазин продължава да бъде заричане за деликатност, каквато всички заслужаваме. Противоречивият облик на героинята не стопира да припомня за комплицирания свят, в който позволяваме неточности, с цел да се учим от тях, където въпреки всичко намираме истината след подправените отражения на самозаблудите, в които ни хвърлят личните ни страхове.
Една загадъчна жена обикаля улиците на огромния град, с цел да срещне мъжа на фантазиите си. Поезия е, когато почувстваш със сърцето си осъзнаването, че щастието не е зад лъскавата витрина на „ Тифани “, а в проливния дъжд, в едно инцидентно такси, в ария, която започваш да пееш поради различен.
Вероятно затова толкоз доста одобрявам „ Moon River “ в осъществяване на самата Одри Хепбърн. Песента остава част от кино лентата по нейно гледище. По-късно ще я пее и превъзходният Франк Синатра. Ето за какво мелодията няма да спре да ми припомня, че Ню Йорк по нищо не отстъпва на Париж по обич. Въпреки лицемерните усмивки на толкоз доста непознати.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Имах шанса да прочета книгата преди да видя кино лентата за първи път. Интересното е, че си представях Холи Голайтли тъкмо такава, каквато я пресъздаде на екрана Одри Хепбърн, напуснала забележимия свят тъкмо преди 30 години.
Чаровният сексапил на иконичната актриса трансформира стила в маниакална нужда, до момента в който всеки от нас постепенно и нестабилно върви по пътя към любовта. Световната популярност на бижутерийния магазин продължава да бъде заричане за деликатност, каквато всички заслужаваме. Противоречивият облик на героинята не стопира да припомня за комплицирания свят, в който позволяваме неточности, с цел да се учим от тях, където въпреки всичко намираме истината след подправените отражения на самозаблудите, в които ни хвърлят личните ни страхове.
Една загадъчна жена обикаля улиците на огромния град, с цел да срещне мъжа на фантазиите си. Поезия е, когато почувстваш със сърцето си осъзнаването, че щастието не е зад лъскавата витрина на „ Тифани “, а в проливния дъжд, в едно инцидентно такси, в ария, която започваш да пееш поради различен.
Вероятно затова толкоз доста одобрявам „ Moon River “ в осъществяване на самата Одри Хепбърн. Песента остава част от кино лентата по нейно гледище. По-късно ще я пее и превъзходният Франк Синатра. Ето за какво мелодията няма да спре да ми припомня, че Ню Йорк по нищо не отстъпва на Париж по обич. Въпреки лицемерните усмивки на толкоз доста непознати.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ