>Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава сам

> Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава самичък против заболяването му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота.

Д а разгледаме в един от случаите какво може да задържа клетника окован в болестта. Нека си представим следната обстановка. Ле­карят ми предписва хапчета. Аз разтварям човка, пар­дон, уста, пущам вътре хапчето, очаквам да цамбурне и си седнал съм. Чакам!

Как мислите, какви банални мисли може да ми се въртят в главата? „ Ще помогне ли – няма ли да помогне? Ами в случай че не помогне? Надали ще помогне, тъй като до момента съвсем не е пособие. “

Въпрос: вземам участие ли в изцеряването си? От­говор: не.

Нещо повече, пасивното очакване на резултата, а даже и подозрението оставят лекаря очи в очи с болежката ми.

Ако аз самият не вземам участие в оздравяването си, може ли лекарят самичък да победи заболяването ми? Дори да е влъхва, той е жертван на крах в опита да излекува болник като мен. Тук може да победи единствено хирург, който със или без ваше единодушие ще ви ампутира някой орган, и толкоз. Няма орган – няма проблем.

Значи ще се веселя, откакто получа поло­жителния резултат, само че към този момент изчаквам. Осанката и мимиката ми какви са?… Нормално държание на нор­мален болник нещастник. Защо го върша? Защото всички го вършат! Това е една от закономерностите на затъването в заболяването.

От позиция на разсъдъка действам напълно вярно. А разсъдъкът кадърен ли е да гради? Не. Той единствено пази основаното. Разумът се уповава на логиката. Логиката – на обстоятелството. А разполагаме ли с обстоятелството, че сме оздраве­ли? Фактът е, че сме заболели.

Кръгът се затваря. Няма излаз. Ето омагьоса­ният демонски кръг, който би трябвало да се раздра. Как? Направете по този начин: добийте външния тип на щас­тието, т.е. мимиката на утолен човекоядец и осанката на напуйчен пуяк, след това ще се получи синхронизиране на външната форма и вътрешното ви положение. Изкуствено създайте в душата си радостно очакване, че щом глътнете хапчето, ще оздравеете. Глътнахте ли го?

Сега си представете какъв желаете да сте и про­дължете изкуствено да повишавате радостното си положение, включвайки и силата на духа. Желание­то ви ще стартира да се извършва.

А какво съставлява веригата, която държи хронично болния надалеч от оздравяването? Да разгледаме скритите претекстове в поведе­нието му…

Всичките му подсъзнателни действия и стъпки в множеството случаи работят в отбрана на самото забо­ляване. Да-да, колкото и да е парадоксално, по този начин е! Цялата му природа въстава срещу оздравяването, затова и срещу лекаря, който се мъчи да му помогне. В подобен случай и двамата – и лекарят, и болни­ят – са обречени на неуспех. Това продължава пос­тоянно с месеци и години. Постепенно шансът за изцеляване понижава, понижава, понижава, тъй като заболяването все по-дълбо­ко прониква в съзнанието, във всяка клетка на тяло­то, във всяка фибра на душата. С десетилетия бол­ният постъпва по еднакъв метод и едно си знае: „ Искам, желая, желая да съм здрав! “

Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава самичък против заболяването му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота. Принципът на провалянето в живота, на изос­таването от живота, на разрушаването на живота, правилото на спор с околния свят е еднакъв, схемата е почти идентична.

А в този момент се вслушайте в себе си и подчертайте в тази подредба това, което най-вече отгова­ря на вътрешното ви положение. Бъдете откровени пред себе си. Изберете единствено един отговор от листата, ина­че ще си добавите още една диагноза – раздвоение на личността, т.е. шизо.

И по този начин, вие:

1. желаете да ослепеете;
2. не желаете да виждате по-добре;
3. не вярвате, че ще виждате по-добре;
4. съмнявате се, че ще виждате по-добре;
5. надявате се, че ще виждате по-добре;
6. вярвате, че ще виждате по-добре;
7. знаете, че ще виждате по-добре;
8. ще виждате по-добре;
9. виждате добре.

Докато не си изберете нещо от този лист, не избързвайте напред, в случай че обичате. Трябва да знаете къде сте по тази канара. Сигурен съм, че не сте подчертали „ желая да осдепея “. Може би сте отбелязали нещо като „ надя­вай се “, „ двоумя се “ или „ нямам доверие “. Тогава знайте! Казвам ви го като психолог – тези отговори с нищо не се отличават от „ желая да ослепея “. „ Не имам вяра “ с нищо не се отличава от „ съмня­вам се “. Това е същата барабонка, само че в целофан. Просто, като кажа „ двоумя се “, наподобявам по-ум­но. А в действителност същото наличие омотавам в по-лъс­кава опаковка, и толкоз. Същността не се трансформира!

Границата сред здравето и заболяването е вяра­та. Това е неутралната зона.

Сега обърнете внимание – някой споделя:

– Вярвам, че ще виждам добре…

Вие умерено можете да му отговорите:

– Ами вярвай си!

Представете си, че съм седнал в този момент до вас, сладко се прозявам, чеша си тьрбуха и въртя постоянно свирещата развалена плоча:

– Вярвам, че ще съм здра-а-ав!

– Вярвам, че ще съм бога-а-ат!

– О-о-о, имам вяра, че ще съм щастли-и-ив! Къде ми е възглавницата?

Усещате ли, че нещо липсва? Нали? Какво?

Липсва ДЕЙСТВИЕ! Така ли е?

И в случай че ме попитате: „ Кога искаш да станеш бо­гат? “, а аз единствено муча… Все нещо би трябвало да ви отго­воря! Така е, нали? ВЯРАТА ЗАДЪЛЖАВА. Ако вяр­вате, че ще сте здрав, само че не си мръдвате пръста – значи сте неподвижен. Където лекарят е самичък против заболяването – няма излекуване. Ако чакате и се надявате, сте освен неподвижен, само че и на страната на заболяването. Ако се съмнявате, интензивно се съпротивлявате на оздравяването. Не вярвате? – ще ме простите, само че за как­во приказваме тогава? Ако желаете да се гътнете от заболяването си, защо излекуване може да ста­ва дума?

Дайте в този момент да си сменим местата. Вие сте ле­кар, аз съм болният. Аз ви споделям:

– Докторе, мно-о-ого ми се ще да съм здрав, мно-о-ого. Ама знаете ли, мъничко, напълно ей тоничко се колебая, че ще можете да ме излекувате. Оба­че въпреки всичко ви апелирам, излекувайте ме!

Такъв болен съвсем е невероятно да бъде из­лекуван, тъй като в съюз с заболяването си той е доста по-силен от вас като доктор.

Авицена споделя: „ Ние сме трима: аз, ти и бо­лестта. Която страна вземеш, тя ще надделее. “

Колкото до другите отговори от вида „ съмня­вам се “, „ уповавам се “ и прочие, те в действителност не се раз­личават между тях. Просто си търсите изплъзване, с цел да не предприемете никакви дейности. За да се съмнявате да вземем за пример, би трябвало да сте наясно с медицината, психофизиологията, с всички скрити благоприятни условия на индивида. Наясно ли сте? Не? Тогава не ми се бийте в гърдите и не ми викайте: „ Съмнявам се! “ Зад думите ви няма никакъв факт, никакво удостоверение, единствено подсъзнателна мотивация за оправдаване на дейс­твията ви, ориентирани към НЕоздравяване!

Ако сте избрали отговора „ на­дявам се “, ще ви кажа, че попа­дате в най-удивителната група читатели. Знаете ли за какво на­деждата умира последна? Ще ви показвам по какъв начин работи тя.

Това е висшата фор­ма на заблуда, великата пус­тота. Ето, добивам сладкия израз на вярата и съм го­тов да отговоря на всичките ви въпроси! Питайте ме: Защо?… Кога?… Как?… Къде?… По какъв метод?… И какво ли още не. На всичките ви въпроси имам единствено един отго­вор: „ Не знам, драги мой, не знам. Надявай се! “ Ако ми треснете с пестник по масата и ми се развикате: „ Но по кое време, кога-а-а? “, и аз по същия метод ще ревна: „ Де да знам! Надай се! “ Надеждата крепи индивида, само че тя в никакъв случай за нищо не е виновна. Надежда говежда! Ясно ли ви е?

Та за какво вярата умира последна? Защото тази мръсна кучка няма към този момент кого да убие! Убила е стопанина си и в този момент схваща на кой клон е клечала и чий гроб е копала. Така че се надявайте, надявай­те, надявайте…

Въпрос с нараснала компликация: желаете ли да си възстановите зрението и да виждате без очила? Запомнете отговора си.

Опитът на един простак, стигнал до прозрението – Мирзакарим Норбеков, norbekov.com,