Теория на майчиния перфекционизъм
Когато в миналото ми се роди наследник, ще върша всичко друго. Още до момента в който е на 5 годинки, ще му приказвам: „ Миличък, не си задължен да ставаш инженер. Не се поти да учиш за правист. Не е значимо какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Защо не! Футболен коментатор? Давай! Клоун в мола? Отличен избор! ".
В началото на 30-те си години, той ще пристигна при мен – потен, оплешивяващ смешник, с размазан грим по лицето и ще ми каже: „ На 30 съм, мамо! Клоун в мола! Такъв живот ли искаше за мен? Какво си мислеше, когато ми споделяше, че положителното обучение не е наложително? Какво очакваше, мамо, когато вместо да ме караш да си вземам решение дилемите, ми позволяваше да играя безпаметно на открито с момчетата?! ".
А аз ще отвърна: „ Мило момче, единственото което желаех е, да се преценявам с теб, да не те прилепям и скланям! Ти не обичаше математиката, а обичаше да си играеш. Оставих те да правиш това, което обичаш ". А той ще каже: „ Аз не знаех до какво ще докара всичко това, бях дете – по какъв начин можех да реша самичък, кое е положително за мен?! А ти..., ти ми провали живота! "
Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „ Така ли мислиш?. На тоя свят има два типа хора – едните живеят, а вторите - търсят отговорни за живота си. Ако не разбираш това, значи си глупак! ". Или пък не – ще се разплача и ще го прегърна, опустошена повече и от него самия.
Или пък различен сюжет.
Когато в миналото ми се роди наследник, ще постъпя по напълно друг метод. Ще му приказвам набито още до момента в който е на 5: „ Не бъди глупак, Жоро, мисли за бъдещето! Учи математика, в случай че не искаш цялостен живот да си оператор в кол-център! ".
На 30, Жоро ще пристигна при мен - пълен програмист с дълбоки сенки под очите и ще ми каже: „ Мамо, на 30 години съм! Работя в Гугъл – по 20 часа дневно. Нямам семейство, уединен съм. Какво си въобразяваше, мамо, когато ми споделяше, че влиятелната работа ще ме направи благополучен? Какво искаше да постигнеш, когато ме заставяше да вземам решение задания от заран до вечер и не разбрах какво значи да имам обикновено детство?! "
А аз ще отвърна: „ Скъпи, само че аз желаех ти да получиш най-хубавото обучение! Исках да имаш златни благоприятни условия, сине! ". А той ще каже: „ Нека вървят на майната си всички тия благоприятни условия, когато съм трагичен, мамо! Като минавам около клоуните в мола – завиждам им – те са щастливи! И аз можех да бъда на тяхно място, само че ти..., ти ми провали живота! ".
Тогава аз ще стана, ще го погледна непосредствено и ще му кажа: „ Така ли? Има два вида хора – едните живеят, а останалите от самото начало се оплакват. И в случай че ти не разбираш това, значи си простак! ". Или пък не - просто ще го хвана за ръката и от цялото си сърце ще го помоля да ми елементарни.
Или пък дано бъде иначе.
Когато някой ден ми се роди наследник, ще постъпя напълно друго. Още до момента в който е на 5, ще го убеждавам: „ Аз не съм тук, с цел да те убеждавам в нещо. Тук съм само, с цел да те обичам! Иди при татко си, дребничък - моли него, искай препоръки от него, не желая аз да съм отговорна за нещо ".
На 30 години, синът ми ще пристигна при мен – задъхващ се нервен режисьор с печален взор и ще ми каже: „ На 30 години съм! И тъкмо от толкоз време се пробвам да привлека вниманието ти, мамо! Посветих ти 10 кино лентата и 5 спектакъла. Книга написах за тебе, мамо. Но коства ми се, че на теб ти е безусловно безразлично. Защо в никакъв случай не изказваш своето мнение, мамо? Защо в никакъв случай не съм чувал твоите мисли? Защо постоянно ме отблъскваше и ме пращаше при татко ми?
А аз ще му кажа: „ Скъпи, не желаех да взимам решения вместо теб. Аз просто те обичах, а за препоръки в нашия дом си имахме баща – твоя баща ". А той ще отвърне: „ Не ми пука за неговите препоръки, в случай че аз съм питал тебе, мамо! Цял живот търсех твоето внимание, подготвен бях да дам всичко, да се лиша от всичко, единствено и единствено най-малко един път да схвана какво мислиш за мен. Със своето безмълвие, своята дистанцираност, ти провали живота ми! ".
Тогава аз ще стана, ще отида до него и ще погледна в очите му: „ Знаеш ли.., на света има да вида хора – едните живеят, а останалите цялостен живот чакат нещо. И в случай че ти не разбираш това, значи е безнадеждно! ". Или пък не – ще му кажа, че тази жена от неговите филми е доста по-добра от мен и скърбя, че в никакъв случай не съм била като нея. Наистина скърбя...
Това е хипотетична доктрина за нашия майчински перфекционизъм. Стремежът да бъдем идеални майки – постижимо ли е това, нужно ли е? Кому и на каква цена? Силата на майчинството е там, където допира най-чувствителните струни в душите на децата.
По материал на Светлана Хмель, adme.ru
Превод и акомодация: WEBStage.bg
Снимка: gladpictures.com
