Робърт Капа и снимките на един друг свят
Когато немската компания за фотоапарати Leica Camera AG основава своите първи малкоформатни фотоапарати, не подозира каква технология ще бъде предадена на света. До този миг множеството вестници заобикалят публикуването на фотоси, заради простата причина, че това е доста по-скъпо наслаждение, а и нито един фотограф не би поискал да тръгне с огромните камери, с цел да снима събитие.
Често карикатуристите и художниците оформят подредбата на вестниците, само че откакто технологията е публично основана, можем да забележим и силата на фотографията. Днес фотографирането е извънредно елементарно и съвсем всеки може с лекост да улови момента. Една фотография може да размени хиляди думи, само че до момента в който всеки може да снима, малко на брой са тези, които улавят чистата страст в един кадър.
Сред майсторите на фотографията можем да открием едно доста особено име, което и до през днешния ден може да се счита за талант зад камерата. Запознайте се с Ендре Ерно Фридман, прочут на света като Робърт Капа. Бъдещият фотограф се ражда на 22 октомври 1913 година в Будапеща, Австро-Унгария. Майка му е словашка, а татко му е румънец. На 18-годишна възраст е упрекнат в комунистически пристрастия и е заставен да избяга от Унгария. За страдание едно неприятно решение не може да докара до едно положително.
Робърт бяга в Берлин и стартира да учи в градския университет, работи като асистент в тъмната фотографска стая и демонстрира фотоси на немските фотографи. В този интервал нацистите взимат властта и скоро Робърт би трябвало да търси ново място, въпреки всичко е евреин и взема решение, че е време още веднъж да смени адресната регистрация, този път избира Париж. Именно там ще се запознае с Герда Похорил, известна по-късно като Герда Таро.
Тя също е принудена да избяга от Германия по същата причина. Двамата вземат решение да работят под псевдонима Капа. С помощта на още един френски фотограф – Анри Картие-Бресон, основават компанията Magnum Photos. Първата оповестена фотография на Капа е точно снимка на Леон Троцки, до момента в който държи тирада в Копенхаген – „ Значението на Руската гражданска война “ през 1932 година Във времето, в което Робърт стартира да работи, не може да се оплаче от събития и благоприятни условия за издигане.
От 1936 до 1939 година Капа се командирова дружно с Герда и стартира да снима събитията там. По това време Хемингуей и Оруел също са налични и отразяват събитието по един или различен метод. Там неговата партньорка за жал намира гибелта си. Според информацията, Герда умира, до момента в който се вози на покрива на автомобил и прави фотоси. Возилото се блъска в танк и фотографката умира на място. Дамата тъкмо се е завръщала с няколко кино лентата от борбата за Брюнет.
Капа съумява да изпрати фотографията „ Смъртта на падналия боец “, в която разкрива убития републиканец. Снимката е оповестена в цяла Франция, списание Life и Picture Post. В следствие се води и спор дали тази фотография е била въобще достоверна или планувана. По същото време английското списание Picture Post декларира, че младият Робърт може да се счита за един от най-великите фотографи в света.
Малко по-късно фотографът е поканен персонално от Хемингуей, с цел да създадат фотоси на протичащото се в Испания. Преживяното по-късно намира място в описа на писателя – „ За кого бие камбаната “. Много скоро списание Life разгласява и материал за Ърнест, а Капа дава фотографиите от Испанската война. През декември 2007 година ще бъдат открити още към 4500 фотоси, направени персонално от Капа, Таро и Чим, които би трябвало да бъдат изгубени малко след 1939 година
Заедно с Хемингуей до чужд испански боец.
Откритието е направено в Мексико и през 2011 година даже е пуснат документален филм по тематиката. Животът на фотографа не завършва с Испания, доста скоро Робърт ще откри друго забавно премеждие, което ще го води на другия завършек на света – Азия. Заминава за Ухан, където снима китайската опозиция, бореща се против нашествието на Япония. Снимките още веднъж са оповестени в списание Life на 23 май 1938 година
В началото на Втората Световна война, фотографът се намира в Ню Йорк, откакто за следващ път би трябвало да избяга от нацистите. По време на войната е изпратен още веднъж на бойното поле. Неговият нов шеф е Coller`s Weakly, само че в следствие Life още веднъж имат потребност от неговата оптика. До огромна степен можем да считаме, че десантът в Нормандия е сниман напълно от негo. Кадрите са познати още като „ Великолепната 11-ка “ съумяват да завоюват вниманието на света.
Капа е причислен в 16-и батальон и дружно с бойците влиза в борба, само че за разлика от останалите, той е въоръжен единствено с фотоапарата си. Именно там американските бойци посрещат доста жестока немска опозиция. Според историкът А. Д. Колмън, Капа най-вероятно е следвал стъпките на полковник Джордж Тейлър, тъй като точно неговата част се намира в съответната точка по време на сражението.
Фотографът признава, че е съумял да снима цели 106 фрагмента, само че в следствие единствено 11 са непокътнати, откакто камерите му са напълнени с вода. Други считат, че неговият млад помощник е съумял да освети обективите и да унищожи по-голямата част от фрагментите. Мнозина обаче мислят, че фотографът не е имал опция да снима доста тъкмо, изключително откакто се изисква работа по време на стълкновение. След освобождението на Франция, Робърт съумява да улови вълненията на жителите, както и да разгласява още един шедьовър – подстриганата жена от Шартър.
Въпросната дама била осъдена по този метод, тъй като пособия на нацистите. За следващ път французите демонстрират своята особена героизъм и национализъм, въпреки и те самите да вземат участие фиктивно в цялата война. Една от емблематичните фотоси, които съумяват да покажат лудостта на световният спор, носи името „ Последният погубен “. На 18 април 1945 година Капа съумява да улови една от жертвите в Лайпциг, Германия.
Французойката е отговорна, тъй като бащата на нейното дете е немец.
Американските бойци търсят постройка, в която да се укрепят, до момента в който се води стълкновение за близкия мост. На фотографията Реймънд Джей Боуман е убит от немски снайперист. Фотографът съумява да се промъкне във въпросния апартамент и да направи фотографията, освен това, до момента в който постройката продължава да е под погледа на немските снайперисти. След края на войната, нова забавна точка се оказва Съветския съюз.
През 1947 година фотографът, дружно с Джон Стайнбек отпътуват на изток, с цел да прегледат по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики се възвръща от войната. Стайнбек написа своя прославен „ Руски вестник “, до момента в който Капа съумява да улови духа на Москва, Киев, Тбилиси и руините на Сталинград. През същата година Робърт ще направи добра колаборация с Magnus Photos в Париж и ще притегли други имена и фотографи на свободна процедура.
През 1948 година ще замине за Израел, с цел да отрази основаването на страната. Успява да отрази безусловно всички сражения, които се водят със прилежащите страни, а корицата на Ървин Шоу е точно негово дело. Последната война, която Робърт съумява да снима, е Индокитайската през 1943 година Фотографът отпътува за Япония, само че в следствие получава предопределение, за Югоизточна Азия, където французите вземат участие в 8-годишна борба в първата Индокитайска война.
Макар и фотографът да признава, че се е отказал от фотографирането на военни спорове, приема предизвикването. Заминава с френски боен легион и двама публицисти от списание Time. Достигат до прекомерно рискова зона, където колите минават мъчно. Капа взема решение да слезе от автомобила и да води постепенно движение, до момента в който преглежда какво в действителност се случва.
Прави няколко фотоси и стартира да се движи постепенно след колоната, когато настава мина на пътя. Смъртта му се случва незабавно. Робърт е съумял да навърши 40 години. Приятелствата с съвсем всички известни създатели от войната, както и след нея, водят до един необикновен печал. Джон Стайнбек е сломен и в никакъв случай не съумява да одобри загубата на своя другар. Загубата не е изненада и мнозина са знаели, че авантюристът в никакъв случай няма да спре преследването на своя съвършен кадър, въпреки и в никакъв случай да не остава удовлетворен от него.
