Пациент с рак в тийнейджърска възраст от Уганда: Как едно легло спаси живота ми
Когато на фамилията на 14-годишната Доркас Чероп беше казано, че тя би трябвало да се подложи на най-малко едногодишно лекуване в Уганда за рак на пикочния мехур - бъдещето й изглеждаше тъмно.
Предизвикателството се състоеше освен в приемането на здравна помощ, която в множеството случаи е безвъзмездна в Института по рака на Уганда (UCI), само че високите разноски, свързани с многократните пътувания до столицата и намирането на квартира за честите визити в болничното заведение.
" Майка ми и татко ми са фермери и по тази причина не „ нямам задоволително пари, с цел да ме транспортира от Капчорва в източна Уганда до Кампала “, сподели тийнейджърката пред BBC. проби и още преди да стартира лекуването, вуйна й Стела Чепчирир споделя, че е трябвало да вършат мъчно пътешестване, с цел да посещават лекари на всеки две седмици.
„ Беше неприятно. В един миг фамилията обмисляше да се откаже и да се върне вкъщи “, призна госпожа Чепчирир.
" Бяхме свършили парите. Но най-тъжното беше да я виждам в болежка, до момента в който пътувахме седем часа до Кампала и назад. "
Тяхното усложнение не беше извънредно в източноафриканската нация, където беше изчислено през 2021 година, че всяко трето дете с рак е изоставило лекуването си заради тези скрити разноски.
Д-р Джойс Балагад-Камбугу, началник на педиатричната онкология в UCI, споделя, че тъкмо като Доркас, доста деца с рак живеят в селските региони.
< p class= " ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10 " > " Осемдесет до 85% от популацията на децата с рак тук в института са селяни, които живеят с по-малко от $3 [£2,50] на месец. " < p class= " ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10 " > „ Имахме доста жалка обстановка, с съвсем 50% % на занемаряване на лекуването заради това “, сподели тя.
