В Индия валя риба в „много рядък“ метеорологичен феномен
Когато метеорологичният отдел в Телангана, Индия, предвижда проливни дъждове, чиновниците не чакат толкоз доста сигнали за превалявания от риба… Според отчети от ABP, жителите на град Джагтиал в Телангана са изпитали доста редкия феномен „ скотски дъжд “, когато риба е почнала да пада от небето върху тях.
Видеоклип, споделен в Twitter, демонстрира някои от рибите, изсипали се върху града, една от които към момента се движи. Регионът претърпя тежки метеорологични условия, в това число наводнения и проливни дъждове.
Докато да валят животни от небето е сцена, с която сме осведомени само от книгите, този феномен, въпреки и извънредно рядко събитие, може да се случи и в действителния свят – при верните условия.
„ Това е доста рядко събитие, само че доста понякога можете да се получи “, споделя представител на метеорологичната работа на Обединеното кралство.
Та по какъв начин тъкмо се получава?
„ Накратко, парчета, или в този случай дребни риби или жаби, могат да бъдат уловени от възходящо течение по време на образуването на гръмотевични стихии. То би трябвало да е изключително мощно и да се развива над река или покрай морето, с цел да може дребна риба или жаба да се транспортира с него, само че са известни сходни случаи. “
Съобщава се, че в Тексас се случва скотски дъжд в края на 2021 година, в град Тексаркана. Споделяйки своя опит във Фейсбук, формалният акаунт на City of Texarkana написа: „ 2021 година ни предлага всевъзможни номера… в това число дъжд от риба в града днес… Въпреки че е извънредно, такива неща се случват… “
Феноменът обаче не става единствено с рибите – Библиотеката на Конгреса споделя, че сходни свдетелства за животни, които валят от небето, са ставали и с жаби. Тъй като са с сходни дребни размери, водолюбивите земноводни също могат да бъдат пометени във въздуха при мощни пориви и да се поемат от водните струи.
„ Когато валят жаби в Дъбюк, Айова на 16 юни 1882 година, учените допускат, че дребните животинки са били вдигнати от мощно възходящо течение и замразени в градушка в студения въздух над земната повърхнина “, споделят от Библиотеката.
„ Въпреки че никой в действителност не е бил очевидец на възходящо течение, което подвига жабите от земята, теорията е научно правдоподобна, защото такова течение постоянно подвига леки парчета и ги придвижва на обилни дистанции. “
Дъжд от змии, 1680 година
През историята също се оповестява за дъжд от нелетящи животни и предмети. През 1 век след Христа римският натуралист Плиний Стари документира стихии от жаби и риби. През 1794 година френски бойци виждат жаби да падат от небето по време на пороен дъжд в Лален, покрай френския град Лил. Жителите на Йоро, Хондурас, настояват, че там всяко лято се случва „ рибен дъжд “, феномен, който те назовават Lluvia de Peces.
С преваляванията стартират и обясненията, несъмнено. Френският физик Андре-Мари Ампер е измежду първите учени, които се заемат съществено с въпроса за дъждовните животни. Обръщайки се към Дружеството по естествени науки, Ампер допуска, че от време на време жаби бродят из провинцията в огромни количества, където мощните ветрове могат да ги вдигнат и отнесат на огромни дистанции.
След докладван дъжд от риба в Сингапур през 1861 година, френският натуралист Франсис дьо Лапорт де Кастелно спекулира, че се е случила миграция на ходещи сомове, които се влачат по земята от една локва в друга след дъжд.
Най-вероятното пояснение за доста от хипотетичните случаи обаче е, че животните въобще не валят, а са движени от ветрове или някакъв тип потоп. Това пояснение също обяснява разпространяването на изказванията, че единствено един тип животно вали от небето.
Настояща научна догадка е торнадни водни струи: торнадо, което се образува над водата. Съгласно нея, таква водна бликам транспортира животните на релативно огромна надморска височина, пренасяйки ги на огромни дистанции.
Тази догадка наподобява подкрепяна от вида твари в тези дъждове: дребни и леки, нормално водни, и от догатката, че дъждът от животни постоянно е предшестван от стихия. Теорията обаче не регистрира по какъв начин всички те биха били единствено от един тип, а не са група животни с сходен размер от една област.
