Когато живееш в репресивен режим и видиш, че той започва

Когато живееш в наказателен режим и видиш, че той стартира да тормози някакви хора, даже и непознати за теб - трябва да се разтревожиш. Защото репресивността рано или късно се обръща във вътрешността. Ще стигне и до теб. 

Точно това обясняваше Анна Политковская на руснаците, преди да я убият. Заклеваше ги да се съпротивляват, до момента в който репресиите на Путин още са единствено в Чечения. Чудеше им се как не схващат, че репресиите, един път стартирани, ще влезнат и вътре в Русия. За тия си предизвестия тя бе свиреп убита, а руснаците в своята маса по този начин и не разбраха какво им споделяше. 

Когато се окаже, че диктаторът не е безгрешен

Те и през днешния ден не схващат, с изключение на тези няколко хиляди, които към този момент са зад решетките поради опозиция против войната. В своята маса руснаците се радват на терора, стоварен от кремълския режим върху украинците. А репресиите към този момент започнаха да се обръщат във вътрешността. 

Не ни трябват предизвестията на Политковская, с цел да знаем логиката, по силата на която всеки наказателен режим в последна сметка стартира да репресира своите, да се самоизяжда. Тази логичност е обикновена. Начело на сходен режим има деспот. Той по формулировка е популярен, умен и безгрешен. Заповедите, които издава, също би трябвало да са велики, мъдри и непогрешими. Какво обаче се случва тогава, когато тези заповеди не реализиран задачите си? Например, Путин заповядва Украйна да бъде завладяна за седмица. Не беше. После заповядва на рублата да е постоянна, само че тя пропада надолу. Сетне заповядва на стопанската система да се развива, а тя не прави нищо сходно. Тия дни заповяда отнякъде в Русия да се появи " валюта ", а военните - да спрат украинското нахлуване. И тези неща не се случват. 

Анна Политковская - журналистка и правозащитничка, известна с рецензиите си към Владимир Путин, бе убита пред дома си през 2006 година.Снимка: Mikhail Japaridze/TASS/dpa/picture alliance

Ако обаче вождът е безгрешен, по какъв начин по този начин се оказва, че неговите заповеди не дават резултат? В естествена среда хората проучват обстановката от позиция на справедливи условия, зараждащи опасности, съществуване на благоприятни условия. В диктаторската среда нищо сходно не се случва. Започва търсене на отговорните: Кой е саботирал заповедите на вожда по този начин, че да няма резултати? Започва търсенето на саботьори, т.е. стартират и репресиите против популацията. След като Сталин вкарва тази процедура, през лагерите минават съгласно някои източници над 16 милиона  " саботьори ". Днес светът е различен, само че в Русия репресиите към този момент започнаха. 

В Русия все по-често се чуват викове и неодобрение

В обстойно изявление военнопрестъпникът Игор Стрелков-Гиркин, сякаш намиращ се в ареста, разгласи, че ще се кандидатира за президент на Русия и изиска незабавни репресии срещу настоящето военно управление. В окупираната част от Донецка област, провъзгласена хем за самостоятелна Народна република, хем за интегрална част от Руската федерация, са въведени комендантски час и  " военна цензура ". Управляващите локални бандити ще управляват освен осведомителните потоци, само че и персоналната преписка и даже телефонните диалози на хората. Междувременно те строят укрепления по границата със прилежащата така наречен Луганска национална република. Очевидно следва бандите, властващи в Донецк и Луганск, да се сбият между тях. 

Но дано останем още малко с тематиката за репресиите: Онзи ден съветският агитатор Владимир Соловьов безусловно крещеше в ефир, че 25 000 индивида, живеещи на територията на Руската федерация, са пращали финансови помощи за украинската войска. " Защо тези хора са на независимост? ", крещеше той. " Защо не са въдворени там, където им е мястото? Къде гледат органите? ". Преди месеци същият агитатор пледираше за това, всички съветски младежи да бъдат пратени на фронта. С изключение очевидно на собствения му наследник, който по същото време сключваше хомосексуален брак в Лондон.

Неуспели да изтребят до крайник украинския народ, руснаците се обръщат във вътрешността. " С присвити и алчни очи ", както е писал поетът Александър Блок, си задават въпроса: Кой е предателят? Кого да очистим? Кого да пратим по лагерите? Кого да накажем? На кого да си го изкараме? 

Сваляйте го или бягайте!

Вътрешните репресии няма, несъмнено, да закрепят рублата, нито да съживят стопанската система, нито да предотвратят загубата на войната. Миналото демонстрира, че ще стане друго. След 16-те милиона, репресирани от Сталин, през 1940-те години идат още 20 милиона, изгубени във войната, и още най-малко два други милиона, пратени по лагерите преди 1953 година. От тази депопулация Русия в никакъв случай не съумя да се съвземе. Нейният гръбнак бе пречупен от комбинацията сред идиотски репресии и още по-идиотски водена война. След 1945 година Съветският съюз бе исполин на глинени крайници, който отгоре-отгоре се задържа прав още четири десетилетия само заради големите си естествени запаси и големия потенциал на популацията да живее в плътски условия. 

…Оня ден гледах изявление на моя някогашен съветски другар Юрий Пивоваров, намиращ се в Германия след опит на кремълския режим да го очисти. " Махайте се, до момента в който още можете ", предложи той на своите сънародници. " Бягайте, накъдето ви видят очите - незабавно! "

Бих добавил: " Или го сваляйте този в Кремъл, преди да ви е подхванал, или в действителност бягайте ". Подозирам обаче, че добродушно и смирено ще чакат валякът на репресиите да стигне до всеки един от тях.