Музикална история еп. 30: „The Good, The Bad and The Ugly“ на Hugo Montenegro
Когато италианският режисьор Sergio Leone (Серджо Леоне) прави кино лентата „ The Good, The Bad And The Ugly “, той афишира, че това е последният му уестърн, без да подозира, че в биографията си ще има още няколко. На български заглавието на „ The Good, The Bad And The Ugly “ е преведено като „ Добрият, неприятният и злият “, въпреки че „ злият “ не е задоволително подобаващ превод за британската дума „ ugly “, която безусловно се превежда като „ противен “ или „ противоположен “.
Филмът е трета част от така наречен „ Трилогия за долари “, режисирана от Серджо Леоне и с присъединяване на Clint Eastwood (Клинт Истууд). Именно това са филмите, които го вършат звезда. Вероятно доста от вас са чували музиката от втория филм „ За няколко $ повече “ („ For A Few Dollars More “). Малко след снимането на този филм ръководителите на „ United Artists “ договарят със сценариста Luciano Vincenzoni (Лучано Винченцони) правата и върху трети филм от поредицата. По това време нито той, нито Серджо Леоне имат проекти, тъй че се впускат в новото начинание. Третият филм от поредицата, „ Добрият, неприятният и злият “, е най-успешният от трите и излиза през 1966 година, когато е публикуван и саундтрак албума. Пълното издание с цялата музика за кино лентата на Ennio Morricone (Енио Мориконе) излиза чак през 2020 година и то е с дълготрайност от съвсем три часа. Най-известната ария във кино лентата дава и неговото начало, подсказвайки какво следва.
Историята, разказана във кино лентата, е по време на Гражданската война в Съединени американски щати, а главното в сюжета е надълбоко заровено богатство на Конфедерацията, към което и тримата герои се стремят. Принудени са да работят дружно по откриването му, тъй като всеки знае единствено част от информацията къде е заровено то. Противно на логиката, прозвищата им, залегнали в заглавието, са просто една смешка с упованията на фена и не ги разказват като характери. Тук няма положителни и неприятни герои. И тримата са коравосърдечни и безнравствени хора, а сцените са изпълнени с подигравка и жлъч, в това число и по отношение на традициите на уестърн жанра. Десетки режисьори по-късно настояват, че този филм е учебник за тях. Пример е и Quentin Tarantino (Куентин Тарантино), чиито филми като „ Inglourious Basterds “ („ Гадни копилета “) от 2009 година и „ Джанго без окови “ („ Django Unchained “) от 2012 година надали щяха да се появят без шедьовъра на Леоне и множеството препратки оттова. Финалът на „ Добрият, неприятният и злият “ показва двубой сред тримата съществени герои в остарялото гробище и е най-хвалената и в същото време най-пародирана сцена всред всички уестърни на предишния век. Целият филм е два часа и четирийсет минути и още веднъж фрагментите и сцените са много дълги на фона на актуалната динамичност в киното.
Главната музикална тематика е на Мориконе, а диригент на оркестъра е Bruno Nicolai (Бруно Николай). Основният музикален претекст в основната тематика е безусловно от два тона. Целта му е да наподоби воят на койот, който атакува. Койотите са прерийни вълци, присъщи за американския Див запад. Както написа и Мориконе в автобиографичната си книга, с цел да се реализира резултата на койота, два гласа са насложени един върху различен, а върху тях са приложени два звукови резултата. Единият човек пее гласната А, а другият – гласната И. Както към този момент знаем от Енио Мориконе от описа за работата му по музиката за „ Once Upon A Time In The West “ („ Имало едно време на запад “), всеки воин се охарактеризира със особено основаната за него музика, като тя се записва преди фотосите и му се пуска, до момента в който те текат. Всъщност точно този е първият филм, за който е приложена тази тактичност от Леоне и Мориконе. Така тримата съществени герои са вкарани в музиката, всеки със собствен присъщ инструмент. Първият от тях е Добрият, прочут още като Блонди (Русият). Този гибелен стрелец е изигран от Clint Eastwood (Клинт Истууд). Той е озвучен от сопрано блокфлейта. Вторият главен воин, Лошият, е Ейнджъл Айс (Ангелските очи), прочут още като Сентенза или Ловецът на глави. Lee Van Cleeff (Лий Ван Клийв) изиграва ролята. За епизодите с негово присъединяване мелодията, която го охарактеризира, се свири с бас окарина. А Злият е Туко - подъл и съобразителен мексикански бандит. Той е озвучен от човешки гласове и е изигран от артиста Eli Wallach (Илай Уолък).
Саундтрак албумът повече от година се задържа в класацията за поп албуми на „ Billboard “, където стига до четвърто място. Известни са и музикантите, взели участие в него, като най-важни измежду тях са Italo Cammarota (Итало Камарота) - окарина, Nicola Samale (Никола Самале) - флейта, Pino Rucher (Пино Ручер) – електрическа китара, Bruno Battisti D’amario (Бруно Батисти Дамарио) – класическа китара, Franco De Gemini (Франко Де Джемини) – хармоника, Pierino Munari (Пиерино Мунари) – перкусии, Michele Lacerenza (Микеле Лачеренза) и Francesco Catania (Франческо Катания) – тромпети и Edda Dell’Orso (Еда Дел Орсо) - вокали. А Alessandro Alessandroni (Алесандро Алесандрони) обезпечава подсвиркванията в записа. Неслучайно Мориконе избира точно Бруно за китарист, защото той умее да извлича от инструмента си доста странни звуци, които подхождат на търсения резултат. Духовите принадлежности пък се употребяват по характерен метод, присъщ за 30-те години, с цел да се реализира палавост в звученето. Основната ария на „ Добрият, неприятният и злият “ се чува четири пъти във кино лентата, като обособени претекстове са повторени и на още места.
Година след излизането на саундтрака, една от главните песни в него се снабдява с кавър от американския композитор и началник на оркестър Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро). Известен фен на електронното звучене, той записва песента със синтезатор „ Moog “, като по този метод дава необятна популярност на тази марка принадлежности в Америка и тя е припозната и от доста други пианисти. В кавъра са включени оркестър и хор. Не е ясна датата на запис, само че съгласно някои свидетелства песента е записана в рамките единствено на една събота в студио на „ RCA “ през 1966 година. Освен Монтенегро, който свири и произнася звуци, наподобяващи тези в оригинала, в записа вземат участие още Tommy Morgan (Томи Моргън) - хармоника, Art Smith (Арт Смит) - окарина, Elliot Fisher (Елиът Фишър) - електрическа цигулка, Mannie Klein (Ман Клайн) – тромпет и Muzzy Marcellino (Музи Марчелино), чието свиркане чуваме вътре. Кавърверсията на Монтенегро доближава до второ място в Канада и Съединени американски щати и за четири седмици завладява първата позиция в английския чарт за сингли. Когато на 1 юни 1968 година песента става втора в Съединени американски щати, и Хюго, и сътрудниците му са сюрпризирани.
Тя е на косъм да стане първа, само че се случва по този начин, че по същото време има различен непостижим кино шлагер – „ Mrs. Robinson “ на „ Simon And Garfunkel “. Но за него различен път. Сингълът на „ The Good, The Bad And The Ugly “ за малко продава милион и двеста и петдесет хиляди копия. Това не е първият случай, в който Хюго Монтенегро прави кавър на към този момент излязла ария. Тепърва ще става традиция за неговото творчество да претворява към този момент излезли песни. Той прави кавъри и на по-старите песни на Енио Мориконе като тази за „ For A Few Dollars More “. Монтенегро е правил стотици кавъри, множеството от които на кино песни. Един от най-известните е този на тематичната ария от филмите за Джеймс Бонд („ The James Bond Theme “). Но версията му на песента от „ Добрият, неприятният и злият “ му носи най-голяма популярност и даже надминава по известност оригинала. Нещо, което неведнъж се е случвало в музикалната история. Песента е употребена в неизброимо доста филми, в това число в „ Simpson Family “ („ Семейство Симпсън “), където закрива много серии. Елементи от нея са включвани в десетки рап песни. А най-често се цитира комикът Eddie Murphy (Еди Мърфи) и заиграването с подсвиркването от песента в негов ефирен монолог от 1981 година. Днес началният детайл с подсвиркването е най-популярната музикална форма, която се свързва с Дивия запад. Затова не е инцидентно, че е част от стотици реклами и радио и телевизионни продукции, в които се прави връзка със остарялата американска просвета.
Следвайте ни във,и
Филмът е трета част от така наречен „ Трилогия за долари “, режисирана от Серджо Леоне и с присъединяване на Clint Eastwood (Клинт Истууд). Именно това са филмите, които го вършат звезда. Вероятно доста от вас са чували музиката от втория филм „ За няколко $ повече “ („ For A Few Dollars More “). Малко след снимането на този филм ръководителите на „ United Artists “ договарят със сценариста Luciano Vincenzoni (Лучано Винченцони) правата и върху трети филм от поредицата. По това време нито той, нито Серджо Леоне имат проекти, тъй че се впускат в новото начинание. Третият филм от поредицата, „ Добрият, неприятният и злият “, е най-успешният от трите и излиза през 1966 година, когато е публикуван и саундтрак албума. Пълното издание с цялата музика за кино лентата на Ennio Morricone (Енио Мориконе) излиза чак през 2020 година и то е с дълготрайност от съвсем три часа. Най-известната ария във кино лентата дава и неговото начало, подсказвайки какво следва.
Историята, разказана във кино лентата, е по време на Гражданската война в Съединени американски щати, а главното в сюжета е надълбоко заровено богатство на Конфедерацията, към което и тримата герои се стремят. Принудени са да работят дружно по откриването му, тъй като всеки знае единствено част от информацията къде е заровено то. Противно на логиката, прозвищата им, залегнали в заглавието, са просто една смешка с упованията на фена и не ги разказват като характери. Тук няма положителни и неприятни герои. И тримата са коравосърдечни и безнравствени хора, а сцените са изпълнени с подигравка и жлъч, в това число и по отношение на традициите на уестърн жанра. Десетки режисьори по-късно настояват, че този филм е учебник за тях. Пример е и Quentin Tarantino (Куентин Тарантино), чиито филми като „ Inglourious Basterds “ („ Гадни копилета “) от 2009 година и „ Джанго без окови “ („ Django Unchained “) от 2012 година надали щяха да се появят без шедьовъра на Леоне и множеството препратки оттова. Финалът на „ Добрият, неприятният и злият “ показва двубой сред тримата съществени герои в остарялото гробище и е най-хвалената и в същото време най-пародирана сцена всред всички уестърни на предишния век. Целият филм е два часа и четирийсет минути и още веднъж фрагментите и сцените са много дълги на фона на актуалната динамичност в киното.
Главната музикална тематика е на Мориконе, а диригент на оркестъра е Bruno Nicolai (Бруно Николай). Основният музикален претекст в основната тематика е безусловно от два тона. Целта му е да наподоби воят на койот, който атакува. Койотите са прерийни вълци, присъщи за американския Див запад. Както написа и Мориконе в автобиографичната си книга, с цел да се реализира резултата на койота, два гласа са насложени един върху различен, а върху тях са приложени два звукови резултата. Единият човек пее гласната А, а другият – гласната И. Както към този момент знаем от Енио Мориконе от описа за работата му по музиката за „ Once Upon A Time In The West “ („ Имало едно време на запад “), всеки воин се охарактеризира със особено основаната за него музика, като тя се записва преди фотосите и му се пуска, до момента в който те текат. Всъщност точно този е първият филм, за който е приложена тази тактичност от Леоне и Мориконе. Така тримата съществени герои са вкарани в музиката, всеки със собствен присъщ инструмент. Първият от тях е Добрият, прочут още като Блонди (Русият). Този гибелен стрелец е изигран от Clint Eastwood (Клинт Истууд). Той е озвучен от сопрано блокфлейта. Вторият главен воин, Лошият, е Ейнджъл Айс (Ангелските очи), прочут още като Сентенза или Ловецът на глави. Lee Van Cleeff (Лий Ван Клийв) изиграва ролята. За епизодите с негово присъединяване мелодията, която го охарактеризира, се свири с бас окарина. А Злият е Туко - подъл и съобразителен мексикански бандит. Той е озвучен от човешки гласове и е изигран от артиста Eli Wallach (Илай Уолък).
Саундтрак албумът повече от година се задържа в класацията за поп албуми на „ Billboard “, където стига до четвърто място. Известни са и музикантите, взели участие в него, като най-важни измежду тях са Italo Cammarota (Итало Камарота) - окарина, Nicola Samale (Никола Самале) - флейта, Pino Rucher (Пино Ручер) – електрическа китара, Bruno Battisti D’amario (Бруно Батисти Дамарио) – класическа китара, Franco De Gemini (Франко Де Джемини) – хармоника, Pierino Munari (Пиерино Мунари) – перкусии, Michele Lacerenza (Микеле Лачеренза) и Francesco Catania (Франческо Катания) – тромпети и Edda Dell’Orso (Еда Дел Орсо) - вокали. А Alessandro Alessandroni (Алесандро Алесандрони) обезпечава подсвиркванията в записа. Неслучайно Мориконе избира точно Бруно за китарист, защото той умее да извлича от инструмента си доста странни звуци, които подхождат на търсения резултат. Духовите принадлежности пък се употребяват по характерен метод, присъщ за 30-те години, с цел да се реализира палавост в звученето. Основната ария на „ Добрият, неприятният и злият “ се чува четири пъти във кино лентата, като обособени претекстове са повторени и на още места.
Година след излизането на саундтрака, една от главните песни в него се снабдява с кавър от американския композитор и началник на оркестър Hugo Montenegro (Хюго Монтенегро). Известен фен на електронното звучене, той записва песента със синтезатор „ Moog “, като по този метод дава необятна популярност на тази марка принадлежности в Америка и тя е припозната и от доста други пианисти. В кавъра са включени оркестър и хор. Не е ясна датата на запис, само че съгласно някои свидетелства песента е записана в рамките единствено на една събота в студио на „ RCA “ през 1966 година. Освен Монтенегро, който свири и произнася звуци, наподобяващи тези в оригинала, в записа вземат участие още Tommy Morgan (Томи Моргън) - хармоника, Art Smith (Арт Смит) - окарина, Elliot Fisher (Елиът Фишър) - електрическа цигулка, Mannie Klein (Ман Клайн) – тромпет и Muzzy Marcellino (Музи Марчелино), чието свиркане чуваме вътре. Кавърверсията на Монтенегро доближава до второ място в Канада и Съединени американски щати и за четири седмици завладява първата позиция в английския чарт за сингли. Когато на 1 юни 1968 година песента става втора в Съединени американски щати, и Хюго, и сътрудниците му са сюрпризирани.
Тя е на косъм да стане първа, само че се случва по този начин, че по същото време има различен непостижим кино шлагер – „ Mrs. Robinson “ на „ Simon And Garfunkel “. Но за него различен път. Сингълът на „ The Good, The Bad And The Ugly “ за малко продава милион и двеста и петдесет хиляди копия. Това не е първият случай, в който Хюго Монтенегро прави кавър на към този момент излязла ария. Тепърва ще става традиция за неговото творчество да претворява към този момент излезли песни. Той прави кавъри и на по-старите песни на Енио Мориконе като тази за „ For A Few Dollars More “. Монтенегро е правил стотици кавъри, множеството от които на кино песни. Един от най-известните е този на тематичната ария от филмите за Джеймс Бонд („ The James Bond Theme “). Но версията му на песента от „ Добрият, неприятният и злият “ му носи най-голяма популярност и даже надминава по известност оригинала. Нещо, което неведнъж се е случвало в музикалната история. Песента е употребена в неизброимо доста филми, в това число в „ Simpson Family “ („ Семейство Симпсън “), където закрива много серии. Елементи от нея са включвани в десетки рап песни. А най-често се цитира комикът Eddie Murphy (Еди Мърфи) и заиграването с подсвиркването от песента в негов ефирен монолог от 1981 година. Днес началният детайл с подсвиркването е най-популярната музикална форма, която се свързва с Дивия запад. Затова не е инцидентно, че е част от стотици реклами и радио и телевизионни продукции, в които се прави връзка със остарялата американска просвета.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ