Най-популярните престъпления, свързани с книги
Когато хората мислят за престъпна литература, нормално се сещат за романите на Агата Кристи. Но има и напълно действителни закононарушения, свързани с книги. По-долу са показани няколко сходни закононарушения, свързани с книги. Сред тях има кражба, имитация и даже ликвидиране – всички с книжовен привкус.
Конрад Куяу
През 1983 година английският вестник „ Съндей таймс “ разгласява материал за откриването на по този начин наречените „ Дневници на Хитлер “ – 60 дневника, за които се твърди, че са писани от самия фюрер. Бързо обаче се разкрива, че те са подправени (и то не изключително добре) от човек на име Конрад Куяу. Не единствено наличието е подозрително, само че страниците са потапяни в чай, с цел да наподобяват състарени, а самият Куяу неправилно е употребявал готическо „ f “ вместо „ a “ на корицата за първия инициал на Хитлер. По-късно анализът потвърждава, че хартията, лепилото и подвързията са създадени след Втората международна война.
Куяу демонстрира първия дневник на Фриц Щифел, колекционер на нацистки сувенири; по-късно Щифел го свързва с Герд Хайдеман, който също събира нацистки артефакти и работи като публицист в немското списание „ Щерн “. След като „ Щерн “ купува дневниците за 4,8 млн. $, правата за разпространяване във Англия са продадени на „ Съндей Таймс “. Хю Тревър-Ропър, барон Дакре от Глантън, историк, специализирал в региона на нацистка Германия, в началото удостоверява, че дневниците са същински, само че когато се отмята, преди историята да излезе в пресата, притежателят на Sunday Times Рупърт Мърдок декларира: „ М**** му на Дакре. Публикувай. “
Както се чака, вестникът се продава добре, само че на конференция единствено ден по-късно към този момент се акцентират подозрения по отношение на достоверността на дневниците. След като измамата е изцяло разкрита, Хайдеман декларира в съда, че е бил излъган от Куяу, до момента в който Куяу твърди, че са били сътрудници в закононарушението. В последна сметка Хайдеман е наказан на 4 години и 8 месеца затвор, до момента в който Куяу получава 4 години и 6 месеца. За Мърдок няма никакви отрицателни последствия – в действителност даже усилва аудиторията си с 20 000 от новите читатели.
За период от 25 години от библиотеката „ Карнеги “ в Питсбърг са откраднати редки книги на стойност 8 милиона $. Огромната кражба – която включва творби на Исак Нютон, Джордж Елиът, Джон Адамс и Елизабет Кейди Стантън – е открита при одита на сбирката през 2017 година През годините са откраднати толкоз доста книги, че полицията счита, че няма по какъв начин да не е забъркан някой, който работи там.
Скоро излиза наяве, че Грег Приоре, шеф на зала „ Оливър “ в библиотеката, е бил в сговор с Джон Шулман, притежател на близката книжарница „ Калибан “. Приоре крадял книгите (или изрязвал илюстрации и карти от тях) и защото никой не знаел, че екземплярите липсват, Шулман просто ги изписвал с „ Изтеглено от библиотеката “ (надписът значи, че съответната книга е отстранена от рафтовете и не може да се взема) и ги продавал. Приоре и Шулман са наказани надлежно на 3 и 4 години домакински арест и 12 години условно. От повече от 300 книги, които са били открити вандалски унищожени или откраднати, 42 са били открити в склада на Шулман, а от този момент най-малко още 18 са възобновени. Стотици от изрязаните карти и страници също са върнати.
„ „
През 2016 година Ейдриън Грийнууд, историк и търговец на творби на изкуството и книги, е погубен поради първото си издание на „ Шумът на върбите “ (1908 г.) на Кенет Греъм. Детската класика е оценена на към 50 000 английски лири (приблизително 70 000 $ по това време) и притегля вниманието на Майкъл Данахер, откакто той се среща с Грийнууд на един търг. По-късно Данахер отива в дома му в Оксфорд и го намушква 16 пъти с нож. Той също по този начин крадер рядката книга, прави си селфи пред дома на жертвата и по-късно афишира романа за продажба в eBay. Данахер е задържан единствено няколко дни по-късно и е наказан на най-малко 34 години затвор.
Едно от най-известните закононарушения, които са свързани с литературата, е убийството на Джон Ленън. Марк Дейвид Чапман е бил запленен от „ Спасителят в ръжта “ (1951 г.) на Селинджър и е имал копие от романа у себе си, когато на 8 декември 1980 година прострелва музиканта от „ Бийтълс “ в Ню Йорк. („ Това е моето изказване “, написа килърът в книгата. Добавя и автограф: „ Холдън Кофийлд “).
Чапман показва редица аргументи за убийството: първо, религиозната му религия и надлежно раздразнението му към Ленън: „ Ядосвах му се, че споделя [в песента „ Бог “], че не има вяра в Бог, че има вяра единствено в него си и Йоко и че не има вяра в „ Бийтълс “, споделя той пред журналиста Джак Джоунс. Също по този начин и популяризирането на „ Спасителят в ръжта “, което осъзнава, до момента в който гледа ефирен филм в пандиза, до момента в който чака делото си: „ Бях претрупан със специфична цел – да разпространявам четенето на книгата… Това беше нещо, което трябваше да се случи. “ Чапман даже си слага цел за продажби: „ 20 милиона бройки за тази година, мисля, че това е рационално, нали? “ Той очевидно се отъждествява с Холдън Колфийлд и даже споделя: „ Аз съм Спасителят в ръжта на настоящето потомство “. Дори написа писмо до „ Ню Йорк Таймс “ за книгата, което гласи частично: „ Пожелавам на всички вас някой ден да прочетете романа. Всичките ми старания в този момент ще бъдат отдадени на тази цел, тъй като тази невероятна книга съдържа доста отговори. “
Чапман – който избра да се признае за отговорен тъкмо преди делото му да стартира в съда – сега излежава присъда от 20 години до живот; той неведнъж е подавал молби за предварително освобождение, които обаче са му били отказвани. „ Толкова доста желаех славата, че бях подготвен да дам всичко за нея и да лишава човешки живот “, споделя пред комисията за предварително освобождение през 2022 година
През 2008 година Реймънд Скот посещава Шекспировата библиотека „ Фолгър “ във Вашингтон, с цел да даде на експертите там своето копие на „ Първото фолио “ на Шекспир за оценка. Това, което той не осъзнава, е, че всяко от 235-те известни копия на творбата е било подробно оценено – което значи, че макар че някои от най-отличителните страници са били отстранени, томчето на Скот бързо е разпознато като копието, откраднато от британския университет в Дърам 10 години по-рано.
Скот, който живеел единствено на 15 километра от университета, споделя, че го е купил в Куба. По това време кражбата му не може да бъде потвърдена, само че той е наказан на 8 години затвор за владение на откраднатата книга. По време на последната седмица от процеса през 2010 година Скот фактически признава пред кореспондент на „ Кроникъл Лайв “, че е откраднал книгата, като твърди, че е употребявал „ ножовка и клещи “, с цел да разбие шкафа, в който се е съхранявала, само че по-късно се отхвърля от това изказване, като споделя, че просто се е шегувал.
