От Търново до харема на султана: принцесата, която се жертва, за да спаси Българското царство
Когато приказваме за принцеси, нормално се сещаме за царските фамилии в далечни страни. Не бива да забравяме обаче, че и по нашите земи са се раждали смели владетели, както и дами, които са имали силата да трансформират историята. Точно за една такава царска щерка и сестра описваме през днешния ден.
Името ѝ е Кера Тамара, а песни за нейната всеотдайност се пеят доста след гибелта ѝ. Тя е щерка на цар Иван Александър и първата му жена кралица Теодора и е родена към 1335-1340 година в столицата Търново. Името Кера идва от гръцката дума за „ госпожа “.
iStock
Освен царска щерка, Кера Тамара е и сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир, чиято орис е да бъдат последните царе преди рухването на България под османска власт.
Интересното е, че Кера Тамара е по-голяма от братята си и майките им са разнообразни. Нейната майка Теодора е първата брачна половинка на татко им Иван Александър, с която той се развежда и я изпраща в изгнание.
Когато губи майка си, принцесата е едвам на 6-7 години. Отгледана е от втората брачна половинка на царя, която пък го подарява с още дъщери и синове.
iStock
Кера Тамара пораства като същинска принцеса, получавайки най-хубавото за времето си обучение по непознати езици и музика. Когато става госпожица, нейната хубост става известна в царството. Омъжват я за богат диктатор на име Константин, само че за този брак не се знае доста, с изключение на, че той умира и я оставя вдовица.
Задава се годината на Дървения Дракон: какво да чака всяка зодия от 2024 съгласно китайския хороскоп На фокус
Красивата Кера Тамара ще се окаже една от многото дами в средновековната история, чийто живот е станал разменна момента в битката за власт.
През 1369 година османските войски завладяват Одрин и над Българското царство надвисва голяма опасност. Две години по-късно цар Иван Александър умира, а страната е разграничена сред синовете му Иван Шишман, Иван Срацимир и диктатор Добротица , до момента в който в същото време някои елементи към този момент са паднали под ударите на османците.
Разделението на властта става рискова причина за мрачното бъдеще на България. След като падат някои български градове, Иван Шишман предлага мир и поддръжка на султан Мурад I в опит да избави царството си. А цената, която би трябвало да заплати, е ръката на сестра му Кера Тамара.
Сключването на брак сред християнска принцеса и мюсюлмански държател се е случвало през Средновековието, само че не е нещо всекидневно. На Иван Шишман не му е елементарно да вземе такова решение, само че опитите му да избави царството по различен метод са безплодни и в последна сметка би трябвало да се помири. Все отново той съумява да завоюва на сестра си още 7 години живот в родината.
В последна сметка през 1372 година Кера Тамара, която тогава е над 30-годишна, е изпратена в Бурса, с цел да стане част от харема на султана. Красивата българка е продадена, с цел да може владетелят да резервира царството си, считат хората.
А смирението на Кера Тамара пред нелеката ѝ орис я кара да наподобява като мъченица в очите на църквата и народа. В среднобългарското историческо произведение Борилов синодик ориста ѝ е оценена като всеотдайност :
„ А тя, като отиде там, резервира православната си религия, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир умря, безконечна памет... “
Вследствие на уредения брак султанът връща на българите завоюваните земи, а България съществува още 20 години.
В харема на Мурад I Кера Тамара се осмелява да направи нещо извънредно самоуверено – тя резервира своята християнска религия. От гнева на султана евентуално я избавя фактът, че самият той е наследник на византийка. Освен това съгласно преданията, той бил влюбен в българската си брачна половинка.
iStock
Смята се, че Кера Тамара също обичала своя мъж и той даже се е допитвал до нея по свои каузи. Тя спечелила уважението му, тъй като била образована и с безсънен разум. За една година се научила да чете и написа на турски. Твърди се, че даже е играла роля на посланик в сянка, съветвайки султана по въпроси за външната поливика на Османската империя.
Въпреки това тя не престава да носи родината и вярата в сърцето си. Когато през 1393 година синът на мъжа ѝ, султан Баязид I, убива Иван Шишман и Второто българско царство пада, сърцето на княгинята е разрушено.
Историческа истина е, че Кера Тамара била високо ценена в султанския двор. Тя имала голямо въздействие върху политиката на Мурад I. Турците и до през днешния ден грижливо поддържат гроба ѝ, което потвърждава какъв брой са я уважавали. Точно същото самопризнание Тамара заслужава и от България и обществеността на тогавашната българска столица.
В българския фолклор Кера Тамара е възпята тъкмо по този начин – като смела и жертвоготовна княгиня, чиято хубост пленява и покорява сърцето на друговереца. А легендата за българската принцеса, която резервира вярата и обичта си към родината, се трансформира в извор на вяра и сили за българския народ по време на османското господство.
В Странджа и до през днешния ден живее легендата за Хасекията – област от няколко села, които са били извоювани от смелата Кера Тамара. Само на 8 км от град Елена, в сърцето на Еленския балкан, се намира Марянският манастир. Легендата за Марянския манастир споделя, че той бил издигнат по волята на княгинята.
iStock
Други истории свързват Марянския манастир с момента, когато през 1371 година султан Мурад I изискал Кера Тамара за жена.
Според преданието българката останала няколко дни в манастира по пътя си към Бурса и към своя нов брачен партньор. Тя не желала да се отхвърля от християнската си религия и желаела да остане в манастира, само че това било невероятно. Затова младата жена решила най-малко да остави своите украшения в храма.
Легенди описват, че княгинята се върнала по тези места след гибелта на брачна половинка си през 1389 г. А в остарялата турска столица Бурса Кера Тамара е заровена зад мъжа си, султан Мурад I. Нейната воля е била гробницата ѝ да бъде оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сее ечемик.
Името ѝ е Кера Тамара, а песни за нейната всеотдайност се пеят доста след гибелта ѝ. Тя е щерка на цар Иван Александър и първата му жена кралица Теодора и е родена към 1335-1340 година в столицата Търново. Името Кера идва от гръцката дума за „ госпожа “.
iStock Освен царска щерка, Кера Тамара е и сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир, чиято орис е да бъдат последните царе преди рухването на България под османска власт.
Интересното е, че Кера Тамара е по-голяма от братята си и майките им са разнообразни. Нейната майка Теодора е първата брачна половинка на татко им Иван Александър, с която той се развежда и я изпраща в изгнание.
Когато губи майка си, принцесата е едвам на 6-7 години. Отгледана е от втората брачна половинка на царя, която пък го подарява с още дъщери и синове.
iStock Кера Тамара пораства като същинска принцеса, получавайки най-хубавото за времето си обучение по непознати езици и музика. Когато става госпожица, нейната хубост става известна в царството. Омъжват я за богат диктатор на име Константин, само че за този брак не се знае доста, с изключение на, че той умира и я оставя вдовица.
Задава се годината на Дървения Дракон: какво да чака всяка зодия от 2024 съгласно китайския хороскоп На фокус Красивата Кера Тамара ще се окаже една от многото дами в средновековната история, чийто живот е станал разменна момента в битката за власт.
През 1369 година османските войски завладяват Одрин и над Българското царство надвисва голяма опасност. Две години по-късно цар Иван Александър умира, а страната е разграничена сред синовете му Иван Шишман, Иван Срацимир и диктатор Добротица , до момента в който в същото време някои елементи към този момент са паднали под ударите на османците.
Разделението на властта става рискова причина за мрачното бъдеще на България. След като падат някои български градове, Иван Шишман предлага мир и поддръжка на султан Мурад I в опит да избави царството си. А цената, която би трябвало да заплати, е ръката на сестра му Кера Тамара.
Сключването на брак сред християнска принцеса и мюсюлмански държател се е случвало през Средновековието, само че не е нещо всекидневно. На Иван Шишман не му е елементарно да вземе такова решение, само че опитите му да избави царството по различен метод са безплодни и в последна сметка би трябвало да се помири. Все отново той съумява да завоюва на сестра си още 7 години живот в родината.
В последна сметка през 1372 година Кера Тамара, която тогава е над 30-годишна, е изпратена в Бурса, с цел да стане част от харема на султана. Красивата българка е продадена, с цел да може владетелят да резервира царството си, считат хората.
А смирението на Кера Тамара пред нелеката ѝ орис я кара да наподобява като мъченица в очите на църквата и народа. В среднобългарското историческо произведение Борилов синодик ориста ѝ е оценена като всеотдайност :
„ А тя, като отиде там, резервира православната си религия, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир умря, безконечна памет... “
Вследствие на уредения брак султанът връща на българите завоюваните земи, а България съществува още 20 години.
В харема на Мурад I Кера Тамара се осмелява да направи нещо извънредно самоуверено – тя резервира своята християнска религия. От гнева на султана евентуално я избавя фактът, че самият той е наследник на византийка. Освен това съгласно преданията, той бил влюбен в българската си брачна половинка.
iStock Смята се, че Кера Тамара също обичала своя мъж и той даже се е допитвал до нея по свои каузи. Тя спечелила уважението му, тъй като била образована и с безсънен разум. За една година се научила да чете и написа на турски. Твърди се, че даже е играла роля на посланик в сянка, съветвайки султана по въпроси за външната поливика на Османската империя.
Въпреки това тя не престава да носи родината и вярата в сърцето си. Когато през 1393 година синът на мъжа ѝ, султан Баязид I, убива Иван Шишман и Второто българско царство пада, сърцето на княгинята е разрушено.
Историческа истина е, че Кера Тамара била високо ценена в султанския двор. Тя имала голямо въздействие върху политиката на Мурад I. Турците и до през днешния ден грижливо поддържат гроба ѝ, което потвърждава какъв брой са я уважавали. Точно същото самопризнание Тамара заслужава и от България и обществеността на тогавашната българска столица.
В българския фолклор Кера Тамара е възпята тъкмо по този начин – като смела и жертвоготовна княгиня, чиято хубост пленява и покорява сърцето на друговереца. А легендата за българската принцеса, която резервира вярата и обичта си към родината, се трансформира в извор на вяра и сили за българския народ по време на османското господство.
В Странджа и до през днешния ден живее легендата за Хасекията – област от няколко села, които са били извоювани от смелата Кера Тамара. Само на 8 км от град Елена, в сърцето на Еленския балкан, се намира Марянският манастир. Легендата за Марянския манастир споделя, че той бил издигнат по волята на княгинята.
iStock Други истории свързват Марянския манастир с момента, когато през 1371 година султан Мурад I изискал Кера Тамара за жена.
Според преданието българката останала няколко дни в манастира по пътя си към Бурса и към своя нов брачен партньор. Тя не желала да се отхвърля от християнската си религия и желаела да остане в манастира, само че това било невероятно. Затова младата жена решила най-малко да остави своите украшения в храма.
Легенди описват, че княгинята се върнала по тези места след гибелта на брачна половинка си през 1389 г. А в остарялата турска столица Бурса Кера Тамара е заровена зад мъжа си, султан Мурад I. Нейната воля е била гробницата ѝ да бъде оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сее ечемик.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ