Неудобната История: 10 Мръсни Тайни За 10 Ноември
Когато Горбачов си потегли след тази първа аудиенция, всички български вестници излязоха с едно и също заглавие " Ще вървим дружно! ". Думи, казани от руския водач. Така на пръв взор всичко изглеждаше розово и безоблачно.
Но от визитите си в Москва Живков се връщаше все по-мрачен и по-мрачен. Горбачов твърдо вкара правилото " Дружбата си е дружба, само че нефтът е с пари! " Секна евтиният нефт, който Брежнев обилно ни отпускаше, Съюз на съветските социалистически републики към този момент не искаше да купува калпавите ни артикули.
Горбачов от ден на ден се дистанцира от Живков, който намерено показва самочувствието на доайен измежду ръководителите на соцлагера. Горби освен е доста самомнителен, само че и твърдо уверен, че въпреки и млад, той е доайенът.
Живков си разрешава да му дава препоръки и даже да съобщи, че в България преустройството е станало още през 1956 година и в този момент българите просто би трябвало да се наведат, до момента в който отмине бурята.
2. Юлската идея и Указ 56
През юли 1987 година Живков взема решение да покаже на Горбачов, че и в България се прави " перестройка ".
В медиите гръмко е оповестена новата Юлска идея, която ще обезпечи промени в стопанската система, администрацията и обществената област. И даже в политиката.
Скоро обаче се схваща, че тази идея е следващата " переструвка " на Тодор Живков. Обещаните промени нямат никакъв резултат, а член 1 от конституцията даже не е забърсан от прахта.
Затова пък властта гордо стартира да вее байрака на Указ 56. Този декрет като магическа пръчка трябваше да отвори нови простори пред стопанската система. Даваше се зелена улица на частната самодейност. Предприемчивите хора можеха да стартират персонален бизнес, който, несъмнено, беше е под строгия надзор на страната. Живков издигна мъдрата мисъл, че страната е притежател, а трудовият колектив - стопанинът. Това, което май единствено действително се виждаше, бяха частните таксита.
Кризата се задълбочи, само че след години анализатори развиха тезата, че с Указ 56 Българска комунистическа партия подготвяла своите бъдещи капиталисти. (Как се появиха те, виж текст №9)
3. Мисията на дипломат ген. Виктор Шарапов
През март 1988 година за дипломат в България е изпратен генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виктор Шарапов. Главната му задача е да приготви свалянето на Тодор Живков от властта. Желателно е интервенцията да е безкръвна. Въпреки това във всички свои диалози след 1989 година генералът споделяше, че Съюз на съветските социалистически републики не е имала проекти да смъква Живков, българите сами трябвало да създадат измененията.
Москва избира за правоприемник на Живков Петър Младенов, който е руски ученик. Такъв е и другият фаворит - Андрей Луканов. Двамата би трябвало да провеждат заверата вътре в Политбюро.
От края на октомври Шарапов организира няколко диалога с Живков. При първия, на който директно се разисква оставката му, Живков не желае да се отдръпва. Той споделя: " Да, ние разбираме тези процеси. Но има и доста позитивни неща, от които не би трябвало да се отхвърляме. А за измененията би трябвало да се готвим. "
В друго изявление Шарапов споделя противоположното: " Живков разбра, че перестройката изисква промени във висшето управление. Затова вътрешно, коства ми се, беше подготвен за оставка. "
В началото на ноември 1989 година Шарапов е на среща с Горбачов, преди малко се беше върнал от Берлин. Горби споделя на посланика по какъв начин с Ерих Хонекер стигнали до извода, че измененията трябвало да станат много по-рано, че към този момент са закъснели. Горбачов подрежда на Шарапов да каже това на Живков.
Казват, че на посланика е концепцията в сюжета по свалянето на Живков да бъдат привлечени ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. (За тяхното присъединяване виж текст №7.)
В последна сметка Виктор Шарапов извършва предоставената му задача. През лятото на 1992 година руснакът напуща посланическия си пост. Когато потегля за Москва, надали е доста удовлетворен от развиването на обстановката в България.
4. Фалшивата оставка на Първия през 1988 г
На 4 ноември 1988 година по време на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков ненадейно декларира, че ще подаде оставка от всички постове. Останалите членове на най-висшия партиен орган са в цялостен шаш. Те познават добре своя водач и считат, че това по-скоро е негов маньовър за инспекция на лоялността им. И комфортен мотив по-нетърпеливите членове на Политбюро да бъдат отстранени.
Затова всички техни изявления са в жанр " Господи, на кого ни оставяш? ". Особено старателни в молбите си Живков да остане на поста са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Но не остават по-назад и бъдещите основни превратаджии Младенов, Луканов и Джуров.
Лайтмотивът на всички е, че другарят Живков не може да остави ръководството на страната в подобен сложен исторически миг. Че е по-необходим от всеки път на партията и страната.
" Трогнат " от молбите, Живков отдръпва оставката си. А на всички е ясно, че в случай че той има същинско желание и предпочитание да се отдръпна в " подобаващ отдих ", никой не може да го спре.
Молбата за оставка е в писмен тип и министър председателят Георги Атанасов грижливо прибира листа. Когато на 9 ноември Политбюро се събира, с цел да реши дефинитивно въпроса с оставката на Живков, Атанасов му демонстрира молбата от 4.11. 1988 година
5. Заверата заквасена в Букурещ?
Известна е версията, че при започване на ноември 1989 година на връщане от Китай Петър Младенов стопира в Москва и тогава получава от Горбачов картбланш да работи. Младенов се прибира в България на 8 ноември.
Има и една друга версия - че заговорът против Живков е блажен от Горбачов в Букурещ, където на 6 юли 1989 година се организира съвещание на страните от Варшавския контракт. Посланикът ни в Румъния Цветан Николов твърди, че превратът е заквасен точно там, и то под носа на Живков.
Той е лидер на българската делегация, в нея са още Георги Атанасов, Петър Младенов, Добри Джуров и Димитър Станишев. От руска страна участват Михаил Горбачов, министър председателят Николай Рижков, външният министър Едуард Шеварднадзе и други
Преди началото на срещата на един от обедите в хотела, от който Живков отсъства, другите от делегацията стартират да приказват, че би трябвало да се подхващат колкото се може по-бързи ограничения. Ген. Джуров споделя: " Момчета, разберете, би трябвало да побързаме. Много съществено да побързаме. Защото може да настъпи такова време, че няма да намерим място къде да се скрием в България... " Петър Младенов го успокоява: " Бай Добри, бъди спокоен. Няма да се стигне до такава степен. " Атанасов мълчи, само че очевидно утвърждава това, което се приказва.
В почивката след едно от съвещанията Живков се отегля в стаята си в резиденцията. Руснаците оферират на останалите от делегацията разходка в двора. През цялото време Горбачов оживено беседва с Добри Джуров. Двойка оформят министър председателите Атанасов и Рижков и Шеварднадзе с Петър Младенов. Посланик Цветан Николов счита, че тъкмо при тези разходки българите са получили самобитен инструктаж за деяние.
6. Откритото писмо на Петър Младенов
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов, министър на външните работи, се обръща към сътрудниците си от Политбюро с намерено писмо. В него той упреква Живков в авторитаризъм и го дефинира като основен провинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа рецесия в България.
Младенов афишира, че подава оставка като външен министър. Това е невиждан акт - никой политик и общественик в България по време на комунистическото ръководство след 1944 година не е хвърлял оставка.
Има отзиви, че писмото на Младенов е писано под непозната диктовка. Има и подозрения, че е сътворено след 10 ноември, когато всичко минава наред. Просто на превратаджиите би трябвало да се постави малко храбър ореол. Александър Лилов, който живее на един етаж с Младенов, споделя, че още тогава е прочел това писмо.
Самият Младенов по- късно разказваше, че първият човек, на който дава писмото, е Станко Тодоров - на 24 октомври вечерта в дома на Радичков на рождения му ден. Двамата излизат на балкона, Младенов му връчва копие и го моли, в случай че нещо се случи с него, писмото да стигне до Централен комитет, Политбюро и Ревизионната комисия.
Андрей Луканов изнесъл писмото в чужбина, само че в спомените си Младенов не прецизира в коя тъкмо страна.
7. Тримата чавдарци скланят бойния си приятел
Главните настоящи лица при започване на ноември 1989 година са Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Бивши партизани в отряда " Чавдар ", с който е обвързван и Живков. Твърди се, че концепцията за тяхното вкарване в играта е на дипломат ген. Шарапов.
Активните дейности стартират на 5 ноември, когато Джуров кани на вилата си Йотов. Там е и Станишев. Тримата разискват събитията в другите соцстрани и стигат до извода, че те ще дойдат и в България и ще обиден и техния военен приятел. Трябва да го посъветват да се отдръпна.
На 7 ноември на коктейла в руското посолство тримата желаят среща с Живков и той ги кани в 10 часа на другия ден, 8 ноември. Според Йотов на тази среща Живков се съгласява да подаде оставка, само че не на пленума на 10 ноември, а на идващия пленум, чиято дата още не се знае. Джуров оповестява това на премиера Атанасов. Той желае тя да не се отсрочва. За това упорстват и Луканов и ген. Шарапов.
Тримата отново се срещат с Живков на 9 ноември в 16,15 часа - единствено 45 минути преди съвещанието на Политбюро.
Познавайки нрава на вожда си, те са много напрегнати. Живков обаче незабавно им споделя, че е подготвен да си подаде оставката на 10 ноември.
8. И посланикът на Съединени американски щати Сол Полански работи
Сол Полански също следи деликатно трагичните събития в България през есента на 1989 година И когато е допустимо, се намесва по въпросите за човешките права и екологията, да вземем за пример. Както и по отношението на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност към протестиращите в градинката пред " Кристал " по време на Световния екофорум, който се организира в София през октомври 1989 година
Полански даже съумява да се снабди с копие от писмото на Младенов, с което той действително желае оставката на Живков. И до през днешния ден обаче американците не споделят кой е индивидът, донесъл писмото в посолството.
Твърди се, че окончателното си решение да го напише Младенов взема след абсурда, който подвига Живков преди обяда му с дипломат Полански. Живков подрежда на външния си министър да каже на Сол Полански, че Съединени американски щати се намесват жестоко във вътрешните работи на България, което е неприемливо. И че преустройството в страната може да стане единствено с Живков отпред.
По време на обяда двамата трябвало да обсъдят двустранните връзки сред България и Съединени американски щати, само че диалогът се трансформира в лекция за българския суверенитет и несъответствуващите американски изказвания. Интересни са оценките и характерностите, които Сол Полански дава на български политици в своите секретни отчети.
В тях Йордан Йотов е избран като " началник на пропагандата, недолюбван от интелектуалците ". За Дража Вълчева написа, че " се спрягала за някогашна държанка на Живков ". Атанас Малеев (брат на Мара Малеева-Живкова) е разказан като " първи образец на Живковата семейственост ".
9. Червените куфарчета - има ли ги, няма ли ги
" Мистериозните червени куфарчета, които основали кредитните милионери на прехода и днешните " уважавани предприемачи ", са просто един мит. Всичко е доста по-хитро. " Това твърди в конфиденциален отчет от 1996 година един от водачите на Българска социалистическа партия - Николай Добрев, към този момент мъртвец. Докладът, който в детайли разказва схемите за плячкосване на България, в никакъв случай не е оповестен.
Бившият политически консултант на Живков Костадин Чакъров обаче твърди, че алените куфарчета, цялостни с пари, изобщо не са мит, а Луканов е архитектът на българския капитализъм.
Според Иво Недялков, основател на банкрутиралата " Ийст Уест Интернешънъл Груп ", над 150 избраници получават заеми за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Луканов събира определените на среща и споделя: " Назначавам ви за милионери! ". Съобщава им решение на Българска комунистическа партия, че страната дава опция на компании да се кредитират от банките.
" Какви куфарчета?! През 1993-1994 година, когато стартира приватизацията, си раздаваха цели предприятия! " Това пък е коментарът на Нора Ананиева, вицепремиер в двете държавни управления на Луканов и някогашен народен представител.
Йордан Йотов: " След 10 ноември 1989 година висши представители на Българска комунистическа партия отпред с Луканов са раздавали държавни пари на свои доближени, с цел да основат икономическа база за бъдещо ръководство на партията. "
Премиерът на първото съдружно държавно управление след 1989 година Димитър Попов внася конкретика: " Установихме, че от края на март 1990 година, когато излезе указът за избори за Велико народно събрание, до първата половина на декември с.г. от запаса на страната са изчезнали 2,15 милиарда валутни лв.. Това беше валутният запас, раздаден от Луканов. "
За край - мнението на Иван Костов: " От евентуално десетките хиляди, които започнаха да вършат бизнес с куфарчетата от Българска комунистическа партия, голямата част са банкрутирали. Те не стават за това, тъй като бизнесът си има своите правила. "
Командира не отваря дума за забогателите по време на приватизацията в неговия управнически мандат. Но това са към този момент мръсни секрети на прехода...
10. Опозицията - отгледана от Луканов?
Българската съпротива не взе участие в свалянето на Тодор Живков просто тъй като тогава не съществува. Има няколко неофициални придвижвания, само че те са още слаби. Старите партии ще стартират да възкръсват след 10 ноември. Самият Съюз на демократичните сили е основан на 7 декември, съвсем месец след преврата.
Но още на третия ден след рухването на Живков, на 13 ноември 1989 година, се организира първата среща на хора от формиращата се съпротива и известни интелектуалци с Андрей Луканов. Срещата е проведена от брачната половинка на Николай Хайтов - Жени Божилова, която е доста добра другарка с Блага Димитрова. Хайтови и Луканови живеят в една кооперация на ул. " Латинка " 15.
На срещата участват: доктор Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, доктор Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев.
По-късно доктор Желев ще назова тази среща " нищо изключително " и " говорилня ". Единственото, на което от опозицията се впечатляват, е обещанието на Луканов да бъде отстранен член 1 от конституцията.
Някои създатели считат тази " опознавателна среща " за потребна. Но други и до през днешния ден не престават да я дефинират като най-сигурното доказателство, че опозицията е назначена от Луканов. Дълго време след основаването на Съюз на демократичните сили някои от водачите му, неприсъствали на сбирката у Хайтови, подозират участниците в нея, че не престават скрито да се срещат с Луканов./ epochtimes-bg.com
Но от визитите си в Москва Живков се връщаше все по-мрачен и по-мрачен. Горбачов твърдо вкара правилото " Дружбата си е дружба, само че нефтът е с пари! " Секна евтиният нефт, който Брежнев обилно ни отпускаше, Съюз на съветските социалистически републики към този момент не искаше да купува калпавите ни артикули.
Горбачов от ден на ден се дистанцира от Живков, който намерено показва самочувствието на доайен измежду ръководителите на соцлагера. Горби освен е доста самомнителен, само че и твърдо уверен, че въпреки и млад, той е доайенът.
Живков си разрешава да му дава препоръки и даже да съобщи, че в България преустройството е станало още през 1956 година и в този момент българите просто би трябвало да се наведат, до момента в който отмине бурята.
2. Юлската идея и Указ 56
През юли 1987 година Живков взема решение да покаже на Горбачов, че и в България се прави " перестройка ".
В медиите гръмко е оповестена новата Юлска идея, която ще обезпечи промени в стопанската система, администрацията и обществената област. И даже в политиката.
Скоро обаче се схваща, че тази идея е следващата " переструвка " на Тодор Живков. Обещаните промени нямат никакъв резултат, а член 1 от конституцията даже не е забърсан от прахта.
Затова пък властта гордо стартира да вее байрака на Указ 56. Този декрет като магическа пръчка трябваше да отвори нови простори пред стопанската система. Даваше се зелена улица на частната самодейност. Предприемчивите хора можеха да стартират персонален бизнес, който, несъмнено, беше е под строгия надзор на страната. Живков издигна мъдрата мисъл, че страната е притежател, а трудовият колектив - стопанинът. Това, което май единствено действително се виждаше, бяха частните таксита.
Кризата се задълбочи, само че след години анализатори развиха тезата, че с Указ 56 Българска комунистическа партия подготвяла своите бъдещи капиталисти. (Как се появиха те, виж текст №9)
3. Мисията на дипломат ген. Виктор Шарапов
През март 1988 година за дипломат в България е изпратен генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виктор Шарапов. Главната му задача е да приготви свалянето на Тодор Живков от властта. Желателно е интервенцията да е безкръвна. Въпреки това във всички свои диалози след 1989 година генералът споделяше, че Съюз на съветските социалистически републики не е имала проекти да смъква Живков, българите сами трябвало да създадат измененията.
Москва избира за правоприемник на Живков Петър Младенов, който е руски ученик. Такъв е и другият фаворит - Андрей Луканов. Двамата би трябвало да провеждат заверата вътре в Политбюро.
От края на октомври Шарапов организира няколко диалога с Живков. При първия, на който директно се разисква оставката му, Живков не желае да се отдръпва. Той споделя: " Да, ние разбираме тези процеси. Но има и доста позитивни неща, от които не би трябвало да се отхвърляме. А за измененията би трябвало да се готвим. "
В друго изявление Шарапов споделя противоположното: " Живков разбра, че перестройката изисква промени във висшето управление. Затова вътрешно, коства ми се, беше подготвен за оставка. "
В началото на ноември 1989 година Шарапов е на среща с Горбачов, преди малко се беше върнал от Берлин. Горби споделя на посланика по какъв начин с Ерих Хонекер стигнали до извода, че измененията трябвало да станат много по-рано, че към този момент са закъснели. Горбачов подрежда на Шарапов да каже това на Живков.
Казват, че на посланика е концепцията в сюжета по свалянето на Живков да бъдат привлечени ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. (За тяхното присъединяване виж текст №7.)
В последна сметка Виктор Шарапов извършва предоставената му задача. През лятото на 1992 година руснакът напуща посланическия си пост. Когато потегля за Москва, надали е доста удовлетворен от развиването на обстановката в България.
4. Фалшивата оставка на Първия през 1988 г
На 4 ноември 1988 година по време на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков ненадейно декларира, че ще подаде оставка от всички постове. Останалите членове на най-висшия партиен орган са в цялостен шаш. Те познават добре своя водач и считат, че това по-скоро е негов маньовър за инспекция на лоялността им. И комфортен мотив по-нетърпеливите членове на Политбюро да бъдат отстранени.
Затова всички техни изявления са в жанр " Господи, на кого ни оставяш? ". Особено старателни в молбите си Живков да остане на поста са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Но не остават по-назад и бъдещите основни превратаджии Младенов, Луканов и Джуров.
Лайтмотивът на всички е, че другарят Живков не може да остави ръководството на страната в подобен сложен исторически миг. Че е по-необходим от всеки път на партията и страната.
" Трогнат " от молбите, Живков отдръпва оставката си. А на всички е ясно, че в случай че той има същинско желание и предпочитание да се отдръпна в " подобаващ отдих ", никой не може да го спре.
Молбата за оставка е в писмен тип и министър председателят Георги Атанасов грижливо прибира листа. Когато на 9 ноември Политбюро се събира, с цел да реши дефинитивно въпроса с оставката на Живков, Атанасов му демонстрира молбата от 4.11. 1988 година
5. Заверата заквасена в Букурещ?
Известна е версията, че при започване на ноември 1989 година на връщане от Китай Петър Младенов стопира в Москва и тогава получава от Горбачов картбланш да работи. Младенов се прибира в България на 8 ноември.
Има и една друга версия - че заговорът против Живков е блажен от Горбачов в Букурещ, където на 6 юли 1989 година се организира съвещание на страните от Варшавския контракт. Посланикът ни в Румъния Цветан Николов твърди, че превратът е заквасен точно там, и то под носа на Живков.
Той е лидер на българската делегация, в нея са още Георги Атанасов, Петър Младенов, Добри Джуров и Димитър Станишев. От руска страна участват Михаил Горбачов, министър председателят Николай Рижков, външният министър Едуард Шеварднадзе и други
Преди началото на срещата на един от обедите в хотела, от който Живков отсъства, другите от делегацията стартират да приказват, че би трябвало да се подхващат колкото се може по-бързи ограничения. Ген. Джуров споделя: " Момчета, разберете, би трябвало да побързаме. Много съществено да побързаме. Защото може да настъпи такова време, че няма да намерим място къде да се скрием в България... " Петър Младенов го успокоява: " Бай Добри, бъди спокоен. Няма да се стигне до такава степен. " Атанасов мълчи, само че очевидно утвърждава това, което се приказва.
В почивката след едно от съвещанията Живков се отегля в стаята си в резиденцията. Руснаците оферират на останалите от делегацията разходка в двора. През цялото време Горбачов оживено беседва с Добри Джуров. Двойка оформят министър председателите Атанасов и Рижков и Шеварднадзе с Петър Младенов. Посланик Цветан Николов счита, че тъкмо при тези разходки българите са получили самобитен инструктаж за деяние.
6. Откритото писмо на Петър Младенов
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов, министър на външните работи, се обръща към сътрудниците си от Политбюро с намерено писмо. В него той упреква Живков в авторитаризъм и го дефинира като основен провинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа рецесия в България.
Младенов афишира, че подава оставка като външен министър. Това е невиждан акт - никой политик и общественик в България по време на комунистическото ръководство след 1944 година не е хвърлял оставка.
Има отзиви, че писмото на Младенов е писано под непозната диктовка. Има и подозрения, че е сътворено след 10 ноември, когато всичко минава наред. Просто на превратаджиите би трябвало да се постави малко храбър ореол. Александър Лилов, който живее на един етаж с Младенов, споделя, че още тогава е прочел това писмо.
Самият Младенов по- късно разказваше, че първият човек, на който дава писмото, е Станко Тодоров - на 24 октомври вечерта в дома на Радичков на рождения му ден. Двамата излизат на балкона, Младенов му връчва копие и го моли, в случай че нещо се случи с него, писмото да стигне до Централен комитет, Политбюро и Ревизионната комисия.
Андрей Луканов изнесъл писмото в чужбина, само че в спомените си Младенов не прецизира в коя тъкмо страна.
7. Тримата чавдарци скланят бойния си приятел
Главните настоящи лица при започване на ноември 1989 година са Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Бивши партизани в отряда " Чавдар ", с който е обвързван и Живков. Твърди се, че концепцията за тяхното вкарване в играта е на дипломат ген. Шарапов.
Активните дейности стартират на 5 ноември, когато Джуров кани на вилата си Йотов. Там е и Станишев. Тримата разискват събитията в другите соцстрани и стигат до извода, че те ще дойдат и в България и ще обиден и техния военен приятел. Трябва да го посъветват да се отдръпна.
На 7 ноември на коктейла в руското посолство тримата желаят среща с Живков и той ги кани в 10 часа на другия ден, 8 ноември. Според Йотов на тази среща Живков се съгласява да подаде оставка, само че не на пленума на 10 ноември, а на идващия пленум, чиято дата още не се знае. Джуров оповестява това на премиера Атанасов. Той желае тя да не се отсрочва. За това упорстват и Луканов и ген. Шарапов.
Тримата отново се срещат с Живков на 9 ноември в 16,15 часа - единствено 45 минути преди съвещанието на Политбюро.
Познавайки нрава на вожда си, те са много напрегнати. Живков обаче незабавно им споделя, че е подготвен да си подаде оставката на 10 ноември.
8. И посланикът на Съединени американски щати Сол Полански работи
Сол Полански също следи деликатно трагичните събития в България през есента на 1989 година И когато е допустимо, се намесва по въпросите за човешките права и екологията, да вземем за пример. Както и по отношението на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност към протестиращите в градинката пред " Кристал " по време на Световния екофорум, който се организира в София през октомври 1989 година
Полански даже съумява да се снабди с копие от писмото на Младенов, с което той действително желае оставката на Живков. И до през днешния ден обаче американците не споделят кой е индивидът, донесъл писмото в посолството.
Твърди се, че окончателното си решение да го напише Младенов взема след абсурда, който подвига Живков преди обяда му с дипломат Полански. Живков подрежда на външния си министър да каже на Сол Полански, че Съединени американски щати се намесват жестоко във вътрешните работи на България, което е неприемливо. И че преустройството в страната може да стане единствено с Живков отпред.
По време на обяда двамата трябвало да обсъдят двустранните връзки сред България и Съединени американски щати, само че диалогът се трансформира в лекция за българския суверенитет и несъответствуващите американски изказвания. Интересни са оценките и характерностите, които Сол Полански дава на български политици в своите секретни отчети.
В тях Йордан Йотов е избран като " началник на пропагандата, недолюбван от интелектуалците ". За Дража Вълчева написа, че " се спрягала за някогашна държанка на Живков ". Атанас Малеев (брат на Мара Малеева-Живкова) е разказан като " първи образец на Живковата семейственост ".
9. Червените куфарчета - има ли ги, няма ли ги
" Мистериозните червени куфарчета, които основали кредитните милионери на прехода и днешните " уважавани предприемачи ", са просто един мит. Всичко е доста по-хитро. " Това твърди в конфиденциален отчет от 1996 година един от водачите на Българска социалистическа партия - Николай Добрев, към този момент мъртвец. Докладът, който в детайли разказва схемите за плячкосване на България, в никакъв случай не е оповестен.
Бившият политически консултант на Живков Костадин Чакъров обаче твърди, че алените куфарчета, цялостни с пари, изобщо не са мит, а Луканов е архитектът на българския капитализъм.
Според Иво Недялков, основател на банкрутиралата " Ийст Уест Интернешънъл Груп ", над 150 избраници получават заеми за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Луканов събира определените на среща и споделя: " Назначавам ви за милионери! ". Съобщава им решение на Българска комунистическа партия, че страната дава опция на компании да се кредитират от банките.
" Какви куфарчета?! През 1993-1994 година, когато стартира приватизацията, си раздаваха цели предприятия! " Това пък е коментарът на Нора Ананиева, вицепремиер в двете държавни управления на Луканов и някогашен народен представител.
Йордан Йотов: " След 10 ноември 1989 година висши представители на Българска комунистическа партия отпред с Луканов са раздавали държавни пари на свои доближени, с цел да основат икономическа база за бъдещо ръководство на партията. "
Премиерът на първото съдружно държавно управление след 1989 година Димитър Попов внася конкретика: " Установихме, че от края на март 1990 година, когато излезе указът за избори за Велико народно събрание, до първата половина на декември с.г. от запаса на страната са изчезнали 2,15 милиарда валутни лв.. Това беше валутният запас, раздаден от Луканов. "
За край - мнението на Иван Костов: " От евентуално десетките хиляди, които започнаха да вършат бизнес с куфарчетата от Българска комунистическа партия, голямата част са банкрутирали. Те не стават за това, тъй като бизнесът си има своите правила. "
Командира не отваря дума за забогателите по време на приватизацията в неговия управнически мандат. Но това са към този момент мръсни секрети на прехода...
10. Опозицията - отгледана от Луканов?
Българската съпротива не взе участие в свалянето на Тодор Живков просто тъй като тогава не съществува. Има няколко неофициални придвижвания, само че те са още слаби. Старите партии ще стартират да възкръсват след 10 ноември. Самият Съюз на демократичните сили е основан на 7 декември, съвсем месец след преврата.
Но още на третия ден след рухването на Живков, на 13 ноември 1989 година, се организира първата среща на хора от формиращата се съпротива и известни интелектуалци с Андрей Луканов. Срещата е проведена от брачната половинка на Николай Хайтов - Жени Божилова, която е доста добра другарка с Блага Димитрова. Хайтови и Луканови живеят в една кооперация на ул. " Латинка " 15.
На срещата участват: доктор Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, доктор Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев.
По-късно доктор Желев ще назова тази среща " нищо изключително " и " говорилня ". Единственото, на което от опозицията се впечатляват, е обещанието на Луканов да бъде отстранен член 1 от конституцията.
Някои създатели считат тази " опознавателна среща " за потребна. Но други и до през днешния ден не престават да я дефинират като най-сигурното доказателство, че опозицията е назначена от Луканов. Дълго време след основаването на Съюз на демократичните сили някои от водачите му, неприсъствали на сбирката у Хайтови, подозират участниците в нея, че не престават скрито да се срещат с Луканов./ epochtimes-bg.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ