24 часа на либийския фронт: Битката за Триполи
Когато ген. Халифа Хафтар потегли да завладява либийската столица при започване на април, той имаше елементарен, само че подъл проект. Да удари изненадващо в тил, до момента в който се готви мирната конференция на Организация на обединените нации за Либия. Беше се промъкнал от юг, сключвайки по пътя си краткотрайни съюзи с племената ауляд слиман и магарха, контролиращи Себха, Брак и Шауариф. Така бе излязъл от пустинята при Мизда, стигайки до планинския град Гариан, където бе купил лоялността на най-голямата локална милиция. От височините в Гариан при ясно време Триполи се вижда като на длан. До централния столичен площад няма и 100 км. А от град Тархуна – територия на родното му племе фурджан, е даже още по-близо.
Затова Хафтар смяташе, че откакто заповяда на частите си офанзива на либийската столица, тя ще падне в ръцете му за 24 часа. След което ще сложи пред приключен факт популацията на града и интернационалната общественост. Но
проектите му се
оказаха неверни.
Много неверни
Хафтар съумя да стигне единствено до предградията, където получи гневен отпор от бранителите на Триполи и към този момент месец освен че не напредва, само че и почна да губи позиции. Фронтовата линия минава през жилищни квартали като Суани, Айн Зара, Уади Рабия и стига до Касър Бингашир и неработещото от 5 години интернационално летище на Триполи. Живеещите в тези региони са евакуирани, някои от пътищата са заградени с диги пръст. Това е военно поле, в което се водят сражения. За всяка улица и къща. “Бейт-бейт, зенга-зенга ”, както сподели Кадафи през 2011 година в онази своя прословута последна тирада, която държа в казармите “Баб ел Азизия ”, броени часове преди режимът му да се сгромоляса.
От центъра на Триполи с кола бързо стигам до фронтовата линия при Уади Рабиа. Къщите, магазините и пътищата в близост са празни. Няма цивилни. Наоколо се виждат единствено военни машини, танкове и артилерия. Веднъж влезнал във военната зона, би трябвало да сменя колата. Войници от държавните елементи, които отбраняват Триполи, ме качват на един от техните бронирани джипове. Правя си място на задната седалка, разбутвайки им джунджуриите – бинокъл, фуражка, кутия с фурми, два калашника. В краката ми лежи снайперова пушка “Драгунов ”.
Докато е ярко, обикаляме по фронта. На някои места позициите на Хафтар са на към 2-3 километра. На други са на не повече от 500 метра от насипите, барикадите и бетонените укрития. Понякога стопираме, с цел да си поговорим с бойците. На едно място ми описват за непознати самолети, които бомбардират либийската столица по мрачно.
Войниците не знаят от кое място тъкмо идват тези самолети, само че допускат, че са египетски или емиратски. Защото Кайро и Абу Даби поддържат най-силно Хафтар. Но има и други страни с не по-малко зловредна роля в насърчаването на тази братоубийствена война. На един от постовете ми описаха по какъв начин по-надолу техните приклещили наскоро група френски командоси, явно пристигнали да оказват помощ на Хафтар. (Иначе Франция баламосва всички, че е за спокойно решение в Либия.)
Докато бойците ми разправяха това, се сетих, по какъв начин преди години в Коиловци, Плевенско, едни такива френски командоси ядоха крепък бой от трима наши селскостопански труженици. Бяха ги помислили за роми от прилежащото село Мечка, пристигнали да крадат люцерна измежду нощ. Разказвам това на момчетата, които се бият край Триполи, и им крещя: “Абе, пичове, защо са ви тия зенитни картечници, ние в България френските командоси ги трепем единствено с прави лопати ”.
Голям смях падна! След това ненадейно покачване на бойния дух на либийската войска, продължаваме към една от щабквартирите на държавните елементи. Акрам, един от хората, които ме съпровождат, ми споделя персоналната си история. През 2011 година по време на протестите против Кадафи бил арестуван, след това съумял да избяга в Тунис, откъдето по море стигнал до Мисурата, с цел да се включи в сраженията против режима. Той е от Триполи, само че тогава се бил с мисуратците против Кадафи, а в този момент някои от тези негови остарели бойни приятели му пазят гърба при отбраната на столицата от хората на Хафтар.
“През 2016 година ние
всички дружно
се бихме в Сирт
против “Даеш ”,
а в този момент станахме
терористи,
Хафтар по този начин ни назовава ”, споделя Акрам с тъжна усмивка.
Освен военната мощ на Мисурата в отбраната на Триполи са се присъединили и формирования от Зинтан и Зауия. Всеки един от тези градове има своите ползи, които от време на време са се пресичали трагично през годините след свалянето на Кадафи. Така да вземем за пример през 2014 година зинтанци и мисуратци стигнаха до яростни конфликти в региона на интернационалното летище, където през днешния ден дружно се бият против Хафтар. Но проблемите сред Зинтан и Мисурата бяха дефинитивно изчистени още преди година и през днешния ден те са съдружници против новата обща опасност. За тези градове няма подозрение кой е врагът. Още повече че на страната на Хафтар през днешния ден са някои от върлите им врагове от времето на Кадафи. Например бригаден военачалник Мабрук Сахбан ал Меграхи – име, което изпълва с яд и злоба всеки зинтанец. През 2011 година по време на революцията против Кадафи ген. Сахбан обстрелва Зинтан с танкове, убивайки доста цивилни, измежду които даже и деца. Този военачалник през днешния ден е при Хафтар и зинтанци в никакъв случай няма да одобряват това. Същата логичност движи и мисуратци, когато се спомене името на ген. Мохамед бен Найл. Или пък когато в Зауия се изрече името на ген. Омар Тантуш. Тези, които са се били против Кадафи през 2011 година, през днешния ден са уверени, че някогашните главорези на Кадафи се пробват да се върнат на власт посредством Хафтар. Наричат ги “зелените ” или “септемврийците ” поради Първосептемврийската гражданска война през 1969 година, с която Кадафи смъква крал Идрис. Лоялистите и до през днешния ден се бият под зеленото знаме на джамахирията. Като да вземем за пример бригадата “Каниат ” от Тархуна, която в този момент е една от главните сили, на които Хафтар разчита в предградията на Триполи.
Мисурата-
Зауия-Зинтан -
триъгълният щит
на либийската
столица
сега са в действителност и първите градове в Триполитания, които възстанаха преди време против Кадафи в революцията от 17 февруари 2011 година Затова те назовават себе си “февруарци ” и не желаят нов деспот. Във всички дейности на Хафтар те виждат нескопосано прекопирване на Кадафи.
Според “февруарците ” той преднамерено се облича като него, държи се като него и даже живее в казарма, отново като него. Двама от синовете му са в защитата и сигурността като преди време Хамис и Муаттасим - синовете на Кадафи. Друг пък има фондация, пунтирайки Сейф ал Ислам. Хафтар се е обкръжил единствено с най-близки хора от неговото племе.
Защо би трябвало да
сменяме кадафа
с фурджан,
споделят “февруарците ” - по тази причина ли толкоз хора умряха през 2011 година? Но по този начин разсъждават освен днешните въоръжени бранители на Триполи, само че и доста други елементарни либийци в цялата страна.
Трябва ли на Либия нов мощен човек? Вероятно мнозина, изтощени от несигурността и междуособиците през последните години, биха се съгласили да живеят под ръководството на здрава ръка в името на мира и спокойствието на децата си. Но дали Халифа Хафтар е този мощен? Част от най-сериозните проблеми на Хафтар в действителност идват оттова, че той не е толкоз мощен, за колкото се показва.
Неговата по този начин наречена Либийска национална войска в действителност е общ брой от всевъзможни формирования, измежду които и непознати наемници. Твърде неорганизирана и незадоволителна мощ, с която няма по какъв начин да удържа големите територии, през които минава от Киренайка през Фезан към Триполитания. Някои от съюзите му са въпрос на краткотрайни сметки или пари. Част от елементарните либийци, които първоначално са вярвали, че той в действителност води национална войска, схващат истината, когато тази “армия ” мине през селата и градовете им като
тайфа обезверени
плячкаджии
Докато обикаляхме фронтовата линия при Уади Рабиа, моят сателит Акрам твърдеше уверено, че някои от хората, които се борят на страната на Хафтар, в действителност не следват заповедите му и работят без да пита. Това бе доказано и от полк. Рида бен Иса, командващ централното морско направление, с който се срещнах в Мисурата на идващия ден (виж интервюто).
“Хафтар и хората му са нарушители, дребосъче, Европа би трябвало да го разбере, целият свят би трябвало да го знае. Използват цивилни самолети, с които придвижват оръжия и боеприпаси, вкарват деца в бойните дейности, обстрелват с ракети “Град ” жилищни квартали... ”, споделя разпалено Акрам.
После ми демонстрира на телефона си видеа с всякакви ужасни фрагменти, които изпраща на мейла ми като свидетелства за военните закононарушения на Хафтаровите бойци. На някои от видеата в действителност хората на Хафтар сами са се снимали по какъв начин обругават телата на мъртви противников бойци.
“Ние съблюдаваме всички военни закони и конвенции, в това число и с отношението си към военнопленниците. За разлика от частите на Хафтар, които подлагат на мъчения хванатите и даже се гаврят с труповете на убитите ”, споделя Акрам.
Действията на Хафтар против Триполи през последния месец доведоха до гибелта на близо 300 души, а повече от 1300 бяха ранени.
Над 40 хиляди души
бяха разселени
поради военните дейности. В бомбардировката на Триполи тази събота за следващ път бяха убити цивилни жители. Всичко това стартира да прави усещане и да провокира интернационалните реакции, които бяха позатихнали след изненадващото известие, че Тръмп, евентуално уверен от престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед, е разговарял с Хафтар по телефона.
Алжирският външен министър бе измежду първите, който ясно и изрично съобщи, че арабите и светът не би трябвало да остават безучастни, когато една столица в Арабския Магреб и нейните жители биват бомбардирани. В същото време египетският президент Абделфатах Сиси приканва за неотложно и абсолютно прекъсване на огъня. Но тази негова реакция в действителност цели само да закрепи Хафтар на позициите край столицата, които е заел. Защитниците на Триполи обаче споделят, че ще смъкват оръжията едвам когато Хафтар се отдръпна от града им.
Засега
обстановката
наподобява патова
Хафтар не може да си обезпечи поддръжката на повече градове и племена в либийския Запад. Същевременно губи територии на юг, където съюзите му се разпадат. Могъщото племе теббу към този момент му обърна тил. Туарегите в Гат и Убари също. Хафтар може да обсажда Триполи с месеци, само че няма да го превземе. Дори благодарение на непозната авиация, която да се прокрадва по мрачно, с цел да бомбардира либийската столица. Това е обречена идея, в която обаче, за жалост най-големите губещи са елементарните либийци.
Полк. Рида бен Иса: Аз съм боен, само че не желая военна тирания в Либия
-Г-н полковник, вие отговаряте за бреговата защита на централната военна зона на Либия, по какъв начин офанзивата на Халифа Хафтар против Триполи промени сигуацията по сигурността?
- И в спокойно време, и във военна конюнктура нашата работа е да се борим с трафика на опиати, оръжие, нефт и хора. Специално във връзка с мигрантските потоци през последната година имахме огромен триумф и броят на мигрантите към Европа бе понижен с 95%. Миналата година спасихме в морето повече от 32 хиляди души. Сега, в тази нововъзникнала военна обстановка, имаме терзания за бежанските центрове, някои от които се намират прекомерно близо или даже в самите зони на бойни дейности.
- Кои са точките, от които най-често мигрантите потеглят към Европа?
- Зуара, Субрата и Гарабули. По-рано и от Хомс тръгваха, само че откогато градът бе трансфериран към нашата зона за надзор, трафикът бе спрян. Ние вършим интервенции и в морето край Гарабули, въпреки градът да е под триполитански надзор. На сушата разчитаме на интервенциите на либийските антитерористични елементи, с които си обменяме информация.
- От кои страни най-често са мигрантите?
- От Нигерия, Сиера Леоне, Габон, Гана, Сомалия, Еритрея... Минават през пустинята и доближават либийското крайбрежие, откъдето най-често се насочат по море към Италия. От доста страни има, само че по-интересното е, че няма мигранти от граничните с Либия страни като Чад и Нигер.
- Как си обяснявате това?
- В тези страни работи мощна мафия, огромна и добре проведена трафикантска организация. В Агадез, Нигер, се намира най-големият пазар на мигранти, това е центърът на трафикантския бизнес. Тези потоци от хора минават около една казарма и никой нищо не прави, тъй като има корупция на всички равнища. От Северен Чад идва другият поток. Там също има подобен център като в Агадез. В същото време ние имаме проблем с някои правозащитни организации като Sea Wach, Sea Eye и Open Arms, които качват мигранти на техните кораби. Винаги когато техните кораби се появят в морето край Гарабули и другите нормални точки, знаем, че ще има мигранти. На някои от лодките с мигранти откриваме сателитните телефони на тези организации. Те държат връзка между тях.
- Тоест тези организации съгласно вас имат връзка с трафикантите на хора?
- Нямаме доказателства за това, само че имаме съществени съмнения. Затова ги предизвестяваме да не влизат в либийски води, тъй като ще бъдат третирани като извършители на закона. Сега, откогато почна войната, не са идвали, само че преди два месеца последно направиха опит да приближат, само че ние хванахме лодките с мигранти, преди да са стигнали до техния транспортен съд. Ако тези организации в действителност желаят да оказват помощ за спазването на човешките права, би трябвало да отидат на южната граница, в пустинята. Ако плачат, че мигрантите умират в морето, би трябвало да знаят, че доста повече умират в пустинята. Да работят със страни като Нигер и Чад, откъдето идват проблемите. В същото време измежду мигрантите има и хора, които са търсени за разнообразни противозаконни действия. Преди две-три години всеки ден в Либия идваха хиляди. Но тогава и “Даеш ” към момента работеше интензивно и трафикът на хора, наред с този на оръжие, опиати и исторически полезности, бе една от дейностите, с които се финансираха. Някои от мигрантите, особено тези, които идваха от Судан, бяха рекрутирани от “Даеш ” и оставаха да се бият за тях. Аз тогава бях шеф щаб на морския фронт във войната с “Даеш ” през 2016 година В Сирт 80% от терористите бяха чужденци. В Субрата, откъдето потеглят множеството мигранти към Европа, също имаше дребна група на “Даеш ”, в която имаше чужденци. Сега да вземем за пример при Хафтар също има доста хора от Судан и Чад, само че те се бият за него против пари.
- Но мигранти от Африка към Европа имаше и по времето на Кадафи?
- Да, само че тогава трафикът бе проведен от страната. И Кадафи не го отхвърляше. На едно огромно събиране той беше заплашил по какъв начин африканците ще стигнат до Европа на дъски. Това беше като сигнал към мигрантите да тръгнат.
- Той го правеше, когато искаше да подложи на напън европейците, и надлежно спираше потока, когато постигнеше съглашение.
- Точно по този начин. Когато желаеха да ги хванем, от Триполи ни натискаха доста, а когато не желаеха да ги хващаме, даже ни забраняваха да излизаме на патрули в морето. Тогава нямахме и доста съвременна екипировка. Сега към този момент работим със модерна техника и сме в доста дейна връзка с европейските служби. И не приказвам единствено за мигранти. Почти спряхме трафика на нефт от либийски води.
- Откъде се изнася незаконно либийски нефт?
- От Зуара до Зауия. Рибарски баржи са модифицирани в цистерни, които побират по 40-50 до 100 тона обработен дизел. С тях го карат до корабите, които чакат в избрани точки отвън либийски води. Тези баржи работят като бензиностанции в морето. Дизелът в Либия в този момент е 15 стотинки за литър, и това е след повишаването, преди беше 3 стотинки. Представете си за какви облаги приказваме след препродажбата.
- Хафтар управлява териториите за рандеман, той продава ли незаконно?
- Имаме такава информация. Петролът би трябвало да се продава публично от институциите в Триполи, всяка продажба отвън регламентираната се счита за незаконна.
- Вие сте боен, съгласно вас какви са възможностите на Хафтар в чисто военно отношение?
- Хафтар играе игра. Той потегли с претенциите, че основава публична войска. Но излъга всички. Около него има 100-200 души със звания и униформи. Останалите на терен са една сбирщина по къси панталони и чехли, бандити, наемници, чужденци... Всякаква сган, която е отвън надзор и прави ужасни неща. Не съблюдава никакви военни закони и конвенции, прави закононарушения. Той разчиташе на това да влезе в Триполи за 24 часа. И в случай че беше го направил, щеше да има кланица, по-голяма от тази в Бенгази през 2017 година Но когато потегли към столицата от юг, хората видяха същинското лице на тази негова по този начин наречена войска. Затова Триполитания се подвигна – Зауия, Зинтан, Мисурата... Всички отидоха да отбраняват столицата.
- Но Тархуна и Гариан са на страната на Хафтар.
- Гариан е съвсем високомерен от държавните елементи, а с Тархуна рано или късно ще се договаря, тъй като те няма по какъв начин да водят война против толкоз доста градове. На юг също не желаят Хафтар. Той и на изток не се усеща доста сигурен, по тази причина потегли да завладява столицата. Предполагам, че тази война скоро ще свърши и тогава Хафтар ще бъде заставен да избяга. Но скърбя за това, което се случва, тъй като от едната и от другата страна умират либийци. Аз съм боен, само че не желая военна тирания в Либия, каквато Хафтар се стреми да наложи. Защо свалихме Кадафи, в случай че ще идва Хафтар? Революцията през 2011 година, в която починаха толкоз хора, бе с цел да живеем по-добър живот и да станем естествена страна. Тогава жена ми и децата ми бяха в Мисурата, Кадафи ни обстрелваше с танкове. Мнага хора дадоха живота си, с цел да живеят фамилиите им по-добре, няма по какъв начин в този момент да се съгласим Хафтар да върне военната тирания. Затова толкоз доста либийци не го желаят. /Георги Милков, 24chasa.bg
Затова Хафтар смяташе, че откакто заповяда на частите си офанзива на либийската столица, тя ще падне в ръцете му за 24 часа. След което ще сложи пред приключен факт популацията на града и интернационалната общественост. Но
проектите му се
оказаха неверни.
Много неверни
Хафтар съумя да стигне единствено до предградията, където получи гневен отпор от бранителите на Триполи и към този момент месец освен че не напредва, само че и почна да губи позиции. Фронтовата линия минава през жилищни квартали като Суани, Айн Зара, Уади Рабия и стига до Касър Бингашир и неработещото от 5 години интернационално летище на Триполи. Живеещите в тези региони са евакуирани, някои от пътищата са заградени с диги пръст. Това е военно поле, в което се водят сражения. За всяка улица и къща. “Бейт-бейт, зенга-зенга ”, както сподели Кадафи през 2011 година в онази своя прословута последна тирада, която държа в казармите “Баб ел Азизия ”, броени часове преди режимът му да се сгромоляса.
От центъра на Триполи с кола бързо стигам до фронтовата линия при Уади Рабиа. Къщите, магазините и пътищата в близост са празни. Няма цивилни. Наоколо се виждат единствено военни машини, танкове и артилерия. Веднъж влезнал във военната зона, би трябвало да сменя колата. Войници от държавните елементи, които отбраняват Триполи, ме качват на един от техните бронирани джипове. Правя си място на задната седалка, разбутвайки им джунджуриите – бинокъл, фуражка, кутия с фурми, два калашника. В краката ми лежи снайперова пушка “Драгунов ”.
Докато е ярко, обикаляме по фронта. На някои места позициите на Хафтар са на към 2-3 километра. На други са на не повече от 500 метра от насипите, барикадите и бетонените укрития. Понякога стопираме, с цел да си поговорим с бойците. На едно място ми описват за непознати самолети, които бомбардират либийската столица по мрачно.
Войниците не знаят от кое място тъкмо идват тези самолети, само че допускат, че са египетски или емиратски. Защото Кайро и Абу Даби поддържат най-силно Хафтар. Но има и други страни с не по-малко зловредна роля в насърчаването на тази братоубийствена война. На един от постовете ми описаха по какъв начин по-надолу техните приклещили наскоро група френски командоси, явно пристигнали да оказват помощ на Хафтар. (Иначе Франция баламосва всички, че е за спокойно решение в Либия.)
Докато бойците ми разправяха това, се сетих, по какъв начин преди години в Коиловци, Плевенско, едни такива френски командоси ядоха крепък бой от трима наши селскостопански труженици. Бяха ги помислили за роми от прилежащото село Мечка, пристигнали да крадат люцерна измежду нощ. Разказвам това на момчетата, които се бият край Триполи, и им крещя: “Абе, пичове, защо са ви тия зенитни картечници, ние в България френските командоси ги трепем единствено с прави лопати ”.
Голям смях падна! След това ненадейно покачване на бойния дух на либийската войска, продължаваме към една от щабквартирите на държавните елементи. Акрам, един от хората, които ме съпровождат, ми споделя персоналната си история. През 2011 година по време на протестите против Кадафи бил арестуван, след това съумял да избяга в Тунис, откъдето по море стигнал до Мисурата, с цел да се включи в сраженията против режима. Той е от Триполи, само че тогава се бил с мисуратците против Кадафи, а в този момент някои от тези негови остарели бойни приятели му пазят гърба при отбраната на столицата от хората на Хафтар.
“През 2016 година ние
всички дружно
се бихме в Сирт
против “Даеш ”,
а в този момент станахме
терористи,
Хафтар по този начин ни назовава ”, споделя Акрам с тъжна усмивка.
Освен военната мощ на Мисурата в отбраната на Триполи са се присъединили и формирования от Зинтан и Зауия. Всеки един от тези градове има своите ползи, които от време на време са се пресичали трагично през годините след свалянето на Кадафи. Така да вземем за пример през 2014 година зинтанци и мисуратци стигнаха до яростни конфликти в региона на интернационалното летище, където през днешния ден дружно се бият против Хафтар. Но проблемите сред Зинтан и Мисурата бяха дефинитивно изчистени още преди година и през днешния ден те са съдружници против новата обща опасност. За тези градове няма подозрение кой е врагът. Още повече че на страната на Хафтар през днешния ден са някои от върлите им врагове от времето на Кадафи. Например бригаден военачалник Мабрук Сахбан ал Меграхи – име, което изпълва с яд и злоба всеки зинтанец. През 2011 година по време на революцията против Кадафи ген. Сахбан обстрелва Зинтан с танкове, убивайки доста цивилни, измежду които даже и деца. Този военачалник през днешния ден е при Хафтар и зинтанци в никакъв случай няма да одобряват това. Същата логичност движи и мисуратци, когато се спомене името на ген. Мохамед бен Найл. Или пък когато в Зауия се изрече името на ген. Омар Тантуш. Тези, които са се били против Кадафи през 2011 година, през днешния ден са уверени, че някогашните главорези на Кадафи се пробват да се върнат на власт посредством Хафтар. Наричат ги “зелените ” или “септемврийците ” поради Първосептемврийската гражданска война през 1969 година, с която Кадафи смъква крал Идрис. Лоялистите и до през днешния ден се бият под зеленото знаме на джамахирията. Като да вземем за пример бригадата “Каниат ” от Тархуна, която в този момент е една от главните сили, на които Хафтар разчита в предградията на Триполи.
Мисурата-
Зауия-Зинтан -
триъгълният щит
на либийската
столица
сега са в действителност и първите градове в Триполитания, които възстанаха преди време против Кадафи в революцията от 17 февруари 2011 година Затова те назовават себе си “февруарци ” и не желаят нов деспот. Във всички дейности на Хафтар те виждат нескопосано прекопирване на Кадафи.
Според “февруарците ” той преднамерено се облича като него, държи се като него и даже живее в казарма, отново като него. Двама от синовете му са в защитата и сигурността като преди време Хамис и Муаттасим - синовете на Кадафи. Друг пък има фондация, пунтирайки Сейф ал Ислам. Хафтар се е обкръжил единствено с най-близки хора от неговото племе.
Защо би трябвало да
сменяме кадафа
с фурджан,
споделят “февруарците ” - по тази причина ли толкоз хора умряха през 2011 година? Но по този начин разсъждават освен днешните въоръжени бранители на Триполи, само че и доста други елементарни либийци в цялата страна.
Трябва ли на Либия нов мощен човек? Вероятно мнозина, изтощени от несигурността и междуособиците през последните години, биха се съгласили да живеят под ръководството на здрава ръка в името на мира и спокойствието на децата си. Но дали Халифа Хафтар е този мощен? Част от най-сериозните проблеми на Хафтар в действителност идват оттова, че той не е толкоз мощен, за колкото се показва.
Неговата по този начин наречена Либийска национална войска в действителност е общ брой от всевъзможни формирования, измежду които и непознати наемници. Твърде неорганизирана и незадоволителна мощ, с която няма по какъв начин да удържа големите територии, през които минава от Киренайка през Фезан към Триполитания. Някои от съюзите му са въпрос на краткотрайни сметки или пари. Част от елементарните либийци, които първоначално са вярвали, че той в действителност води национална войска, схващат истината, когато тази “армия ” мине през селата и градовете им като
тайфа обезверени
плячкаджии
Докато обикаляхме фронтовата линия при Уади Рабиа, моят сателит Акрам твърдеше уверено, че някои от хората, които се борят на страната на Хафтар, в действителност не следват заповедите му и работят без да пита. Това бе доказано и от полк. Рида бен Иса, командващ централното морско направление, с който се срещнах в Мисурата на идващия ден (виж интервюто).
“Хафтар и хората му са нарушители, дребосъче, Европа би трябвало да го разбере, целият свят би трябвало да го знае. Използват цивилни самолети, с които придвижват оръжия и боеприпаси, вкарват деца в бойните дейности, обстрелват с ракети “Град ” жилищни квартали... ”, споделя разпалено Акрам.
После ми демонстрира на телефона си видеа с всякакви ужасни фрагменти, които изпраща на мейла ми като свидетелства за военните закононарушения на Хафтаровите бойци. На някои от видеата в действителност хората на Хафтар сами са се снимали по какъв начин обругават телата на мъртви противников бойци.
“Ние съблюдаваме всички военни закони и конвенции, в това число и с отношението си към военнопленниците. За разлика от частите на Хафтар, които подлагат на мъчения хванатите и даже се гаврят с труповете на убитите ”, споделя Акрам.
Действията на Хафтар против Триполи през последния месец доведоха до гибелта на близо 300 души, а повече от 1300 бяха ранени.
Над 40 хиляди души
бяха разселени
поради военните дейности. В бомбардировката на Триполи тази събота за следващ път бяха убити цивилни жители. Всичко това стартира да прави усещане и да провокира интернационалните реакции, които бяха позатихнали след изненадващото известие, че Тръмп, евентуално уверен от престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед, е разговарял с Хафтар по телефона.
Алжирският външен министър бе измежду първите, който ясно и изрично съобщи, че арабите и светът не би трябвало да остават безучастни, когато една столица в Арабския Магреб и нейните жители биват бомбардирани. В същото време египетският президент Абделфатах Сиси приканва за неотложно и абсолютно прекъсване на огъня. Но тази негова реакция в действителност цели само да закрепи Хафтар на позициите край столицата, които е заел. Защитниците на Триполи обаче споделят, че ще смъкват оръжията едвам когато Хафтар се отдръпна от града им.
Засега
обстановката
наподобява патова
Хафтар не може да си обезпечи поддръжката на повече градове и племена в либийския Запад. Същевременно губи територии на юг, където съюзите му се разпадат. Могъщото племе теббу към този момент му обърна тил. Туарегите в Гат и Убари също. Хафтар може да обсажда Триполи с месеци, само че няма да го превземе. Дори благодарение на непозната авиация, която да се прокрадва по мрачно, с цел да бомбардира либийската столица. Това е обречена идея, в която обаче, за жалост най-големите губещи са елементарните либийци.
Полк. Рида бен Иса: Аз съм боен, само че не желая военна тирания в Либия
-Г-н полковник, вие отговаряте за бреговата защита на централната военна зона на Либия, по какъв начин офанзивата на Халифа Хафтар против Триполи промени сигуацията по сигурността?
- И в спокойно време, и във военна конюнктура нашата работа е да се борим с трафика на опиати, оръжие, нефт и хора. Специално във връзка с мигрантските потоци през последната година имахме огромен триумф и броят на мигрантите към Европа бе понижен с 95%. Миналата година спасихме в морето повече от 32 хиляди души. Сега, в тази нововъзникнала военна обстановка, имаме терзания за бежанските центрове, някои от които се намират прекомерно близо или даже в самите зони на бойни дейности.
- Кои са точките, от които най-често мигрантите потеглят към Европа?
- Зуара, Субрата и Гарабули. По-рано и от Хомс тръгваха, само че откогато градът бе трансфериран към нашата зона за надзор, трафикът бе спрян. Ние вършим интервенции и в морето край Гарабули, въпреки градът да е под триполитански надзор. На сушата разчитаме на интервенциите на либийските антитерористични елементи, с които си обменяме информация.
- От кои страни най-често са мигрантите?
- От Нигерия, Сиера Леоне, Габон, Гана, Сомалия, Еритрея... Минават през пустинята и доближават либийското крайбрежие, откъдето най-често се насочат по море към Италия. От доста страни има, само че по-интересното е, че няма мигранти от граничните с Либия страни като Чад и Нигер.
- Как си обяснявате това?
- В тези страни работи мощна мафия, огромна и добре проведена трафикантска организация. В Агадез, Нигер, се намира най-големият пазар на мигранти, това е центърът на трафикантския бизнес. Тези потоци от хора минават около една казарма и никой нищо не прави, тъй като има корупция на всички равнища. От Северен Чад идва другият поток. Там също има подобен център като в Агадез. В същото време ние имаме проблем с някои правозащитни организации като Sea Wach, Sea Eye и Open Arms, които качват мигранти на техните кораби. Винаги когато техните кораби се появят в морето край Гарабули и другите нормални точки, знаем, че ще има мигранти. На някои от лодките с мигранти откриваме сателитните телефони на тези организации. Те държат връзка между тях.
- Тоест тези организации съгласно вас имат връзка с трафикантите на хора?
- Нямаме доказателства за това, само че имаме съществени съмнения. Затова ги предизвестяваме да не влизат в либийски води, тъй като ще бъдат третирани като извършители на закона. Сега, откогато почна войната, не са идвали, само че преди два месеца последно направиха опит да приближат, само че ние хванахме лодките с мигранти, преди да са стигнали до техния транспортен съд. Ако тези организации в действителност желаят да оказват помощ за спазването на човешките права, би трябвало да отидат на южната граница, в пустинята. Ако плачат, че мигрантите умират в морето, би трябвало да знаят, че доста повече умират в пустинята. Да работят със страни като Нигер и Чад, откъдето идват проблемите. В същото време измежду мигрантите има и хора, които са търсени за разнообразни противозаконни действия. Преди две-три години всеки ден в Либия идваха хиляди. Но тогава и “Даеш ” към момента работеше интензивно и трафикът на хора, наред с този на оръжие, опиати и исторически полезности, бе една от дейностите, с които се финансираха. Някои от мигрантите, особено тези, които идваха от Судан, бяха рекрутирани от “Даеш ” и оставаха да се бият за тях. Аз тогава бях шеф щаб на морския фронт във войната с “Даеш ” през 2016 година В Сирт 80% от терористите бяха чужденци. В Субрата, откъдето потеглят множеството мигранти към Европа, също имаше дребна група на “Даеш ”, в която имаше чужденци. Сега да вземем за пример при Хафтар също има доста хора от Судан и Чад, само че те се бият за него против пари.
- Но мигранти от Африка към Европа имаше и по времето на Кадафи?
- Да, само че тогава трафикът бе проведен от страната. И Кадафи не го отхвърляше. На едно огромно събиране той беше заплашил по какъв начин африканците ще стигнат до Европа на дъски. Това беше като сигнал към мигрантите да тръгнат.
- Той го правеше, когато искаше да подложи на напън европейците, и надлежно спираше потока, когато постигнеше съглашение.
- Точно по този начин. Когато желаеха да ги хванем, от Триполи ни натискаха доста, а когато не желаеха да ги хващаме, даже ни забраняваха да излизаме на патрули в морето. Тогава нямахме и доста съвременна екипировка. Сега към този момент работим със модерна техника и сме в доста дейна връзка с европейските служби. И не приказвам единствено за мигранти. Почти спряхме трафика на нефт от либийски води.
- Откъде се изнася незаконно либийски нефт?
- От Зуара до Зауия. Рибарски баржи са модифицирани в цистерни, които побират по 40-50 до 100 тона обработен дизел. С тях го карат до корабите, които чакат в избрани точки отвън либийски води. Тези баржи работят като бензиностанции в морето. Дизелът в Либия в този момент е 15 стотинки за литър, и това е след повишаването, преди беше 3 стотинки. Представете си за какви облаги приказваме след препродажбата.
- Хафтар управлява териториите за рандеман, той продава ли незаконно?
- Имаме такава информация. Петролът би трябвало да се продава публично от институциите в Триполи, всяка продажба отвън регламентираната се счита за незаконна.
- Вие сте боен, съгласно вас какви са възможностите на Хафтар в чисто военно отношение?
- Хафтар играе игра. Той потегли с претенциите, че основава публична войска. Но излъга всички. Около него има 100-200 души със звания и униформи. Останалите на терен са една сбирщина по къси панталони и чехли, бандити, наемници, чужденци... Всякаква сган, която е отвън надзор и прави ужасни неща. Не съблюдава никакви военни закони и конвенции, прави закононарушения. Той разчиташе на това да влезе в Триполи за 24 часа. И в случай че беше го направил, щеше да има кланица, по-голяма от тази в Бенгази през 2017 година Но когато потегли към столицата от юг, хората видяха същинското лице на тази негова по този начин наречена войска. Затова Триполитания се подвигна – Зауия, Зинтан, Мисурата... Всички отидоха да отбраняват столицата.
- Но Тархуна и Гариан са на страната на Хафтар.
- Гариан е съвсем високомерен от държавните елементи, а с Тархуна рано или късно ще се договаря, тъй като те няма по какъв начин да водят война против толкоз доста градове. На юг също не желаят Хафтар. Той и на изток не се усеща доста сигурен, по тази причина потегли да завладява столицата. Предполагам, че тази война скоро ще свърши и тогава Хафтар ще бъде заставен да избяга. Но скърбя за това, което се случва, тъй като от едната и от другата страна умират либийци. Аз съм боен, само че не желая военна тирания в Либия, каквато Хафтар се стреми да наложи. Защо свалихме Кадафи, в случай че ще идва Хафтар? Революцията през 2011 година, в която починаха толкоз хора, бе с цел да живеем по-добър живот и да станем естествена страна. Тогава жена ми и децата ми бяха в Мисурата, Кадафи ни обстрелваше с танкове. Мнага хора дадоха живота си, с цел да живеят фамилиите им по-добре, няма по какъв начин в този момент да се съгласим Хафтар да върне военната тирания. Затова толкоз доста либийци не го желаят. /Георги Милков, 24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ