Анекдотични миниатюри за велики личности
Когато възприятието за комизъм е по-велико от всяка житейска драма ☺
Alexander Dumas-père (1802-1870)
Дюма-баща, прочут като огромен чревоугодник, бил на вечеря при богата дама, която го нагостила напълно непретенциозно. След вечеря, като го изпращала, тя споделила:
– Кога отново ще ми извършите наслаждение да бъдете мой посетител на вечеря, господин Дюма?
– Веднага! – отговорил Дюма и се върнал назад на масата.
Диоген видял едно дете на жена с леко държание да хвърля камъни по минаващите и му споделил:
– Внимавай да не удариш с някой камък татко си!
Учениците на Сократ го попитали знае ли несъмнено средство за обич от пръв взор.
– Знам! – дал отговор мъдрецът. – Трябва деликатно да се вгледаш повторно.
В операта “Вилхелм Тел ” от Росини ролята на един ловджия била дадена на някакъв несъвършен тенор. Запитали италианския композитор Маскани какво мисли за артиста, изпълняващ тази роля.
– Той е разрешил един на пръв взор неразгадаем проблем: беше и ловджия, и куче... – дал отговор композиторът.
Запитали Кант:
– Можете ли като психолог още при първото влизане в непознат дом да разберете кой командва – мъжът или дамата?
– Разбира се! – дал отговор Кант. – Ако владее тишина и съгласие, не може да има подозрение, че дамата се разпорежда.
Ernest Hemingway (1899-1961)
Малко преди гибелта си Ърнест Хемингуей бил интервюиран от едно американско списание по какъв начин е постигнал своя автентичен жанр, характеризиращ се с прецизен и компактен израз.
– Тайната ми е доста елементарна! – отвърнал писателят. – Аз пиша прав, освен това уравновесявам на един крайник. При такова състояние умората и възбудата принуждават към къси формулировки. После, когато поправям моите работи, сядам комфортно на меко кресло. Така мога в отпуснато състояние и умерено да изчистя всичко това, което ми се коства ненужно. Този способ е неизмеримо ефективен и всички писатели би трябвало да го възприемат.
Девойка, щерка на богат парижки благородник, желаейки да блесне с просветеност пред Хайне, разговаряла с него по какви ли не въпроси.
– Можете ли ми сподели – попитала с превзетост тя – къде е границата сред рева и смеха на индивида?
– Носът, госпожице! – дал отговор с насмешлива вежливост Хайне.
При ревизиране на ръкописа на първия том от “Мъртви души ” на Гогол московската цензура забранила изрично издаването.
– Това не може да се разреши! – декларирал цензорът Голохвастов. – Душата е безсмъртна – мъртви души няма!
George Bernard Shaw (1856-1950)
На формален банкет един посланик, с цел да уязви Бърнард Шоу, който бил обграден с изключително внимание, му отправил въпрос:
– Не беше ли, господин Шоу, вашият татко шивач?
– Да, изцяло правилно сте осведомени.
– Интересно за какво не сте взели бащината си специалност. Доколкото знам, тя е много доходна...
Шоу се усмихнал саркастично:
– Позволете и аз да ви запитам, господин посланик: вашият татко не беше ли благородник?
– О, да, несъмнено! Това е известно на всички. Та той и в този момент е подобен!
– Хм... Интересно за какво тогава и вие не сте станали подобен?
Брамс гостувал на един богат винопроизводител, който му поднесъл да опита едно прелестно рейнско вино.
– Това е Брамс сред виновността ми! – споделил гордо домакинът.
Брамс изпил на драго сърце една чаша, след нея втора и след това рекъл:
– Отлично! Хайде в този момент пък дайте да вкуся от вашия Бах!
* Анекдоти за велики персони, съставител Станчо Визирев
Снимки: Wikipedia, Latest Stories - National Geographic
