Изследователи: Обедняването на американците ще предизвика социална експлозия
Когато някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп беше упрекнат за полово принуждение над журналистката Е Джийн Каръл през април, някои наблюдаващи може би са се надявали, че това ще го направи по-малко прелъстителен за американските гласоподаватели. Но не е по този начин, написа Investor, като цитира публикация на Financial Times с създател колумнистката Джилиън Тет.
Ако погледнете социологическото изследване на Quinnipiac, оповестено в края на май, в този момент Тръмп има поддръжката на 56% от републиканците за президентската номинация през 2024 година, над два пъти повече от най-близкия му противник, губернатора на Флорида Рон Десантис.
Вярно е, че към 56% от интервюираните гласоподаватели споделят, че не утвърждават Тръмп, само че сходен % не утвърждава и президента Джо Байдън. Проучване на Pew също по този начин сочи, че 56% от американците сега считат, че Съединени американски щати не могат да решат личните си проблеми, по отношение на 41% през юни предходната година. В допълнение, изследването открива, че „ почти 75% от обществеността споделят, че имат дребна или никаква религия в мъдростта на американския народ при вземането на политически решения, по отношение на 62% през 2021 година “
Какво изяснява това равнище на дисфункция? Често ни се споделя, че политиката на Съединени американски щати е в плен на тъмни сили, подхранвани от политическата операция и софтуерните колоси, до момента в който дезинформацията подкопава демокрацията. Това може да е частично правилно. Но като различна позиция си коства да се замислим върху някои от концепциите, препоръчани от Питър Търчин, биолог и сложен академик, който употребява огромни масиви от данни за проучване на екосистемите. Прилагането на тези способи за разбор на възхода и падението на комплицирани общества е метод, който той назовава „ клиодинамика “. Клио е гръцката муза на историята.
Търчин употребява купища икономическа и социологическа информация от историята, с цел да изследва циклите на политическите икономии в продължение на хиляди години по света. Това го кара да заключи, че има фундаментален модел: елитът заграбва властта, след което с течение на времето се пробва да я отбрани, като присвоява от ден на ден и повече запаси. Това неизбежно прави бедните хора още по-бедни („ обедняване на народа “) и поражда „ размножаване на елита “ – прекалено много елити, преследващи прекомерно малко богатства – което от своя страна води до последна фрустрация, безпокойствие и вътрешни битки.
Резултатът нормално е обществена детонация и политическа дезинтеграция, като моделите на Търчин допускат, че сходни структурни промени нормално се случват на всеки 100 години в комплицираните общества. Още преди избирането на Тръмп през 2016 година той предвижда, че Съединени американски щати и Западна Европа са обречени на „ бурно десетилетие през 2020-те “.
Идеите на Търчин са спорни. Преди двадесет години неговата доктрина за империите, обрисувана в книгата Historical Dynamics, провокира отпор от страна на историците. „ Сложната математика няма да усъвършенства наивните обществени теории “, твърди един критик.
Но откакто Тръмп се приготвя за завръщане, Търчин също се завръща. Новата му книга The End Times: Elites, Counter-Elites and the Path of Political Disintegration (Краят на историята: Елити, контраелити и пътят на политическата дезинтеграция – бел. прев.) твърди, че динамичността, която създателят предвижда по-рано, единствено се ускорява. Десетилетията на спад на действителните заплати са оказали въздействие, споделя той, както се вижда от данните за намаляващата дълготрайност на живота на бедните американци. Междувременно размножаването на елита нараства, защото броят на висшистите скача и конкуренцията за работни места става все по-интензивна, подклаждайки неустановеност и възмущение по отношение на горния 1 % даже в топ пластовете.
Всъщност, когато Търчин употребява клиодинамичен модел, основан на икономическите и социологическите трендове в Съединени американски щати през последните 60 години, неговите резултати сочат – даже без да включват детайлности за Тръмп и Байдън – че „ до 2020 година обедняването и размножаването на елита ще доближат доста високи равнища в Америка. Кривата на радикализацията стартира да се изправя след 2010 година и безусловно експлодира през 2020-те. Както и политическото принуждение. “ В един подобен свят събития като метежа против Капитолия от 6 януари 2021 година може да са просто предварителни шокове.
Казано просто, това допуска, че фигура като Тръмп е по-скоро признак, в сравнение с причина за разстройствата в Съединени американски щати. Единственият метод да се промени тази траектория, въз основа на данните, е да се повторят Новия курс от 30-те години на предишния век (интервенистка политика на президента Франклин Делано Рузвелт – бел. прев.) и следвоенните години в Съединени американски щати, като се употребява преразпределение за понижаване на неравенството. През 50-те години, да вземем за пример, пределната ставка на федералния налог върху приходите в Съединени американски щати скача до 90 %, в съпоставяне със 7% през 1913 година и 37% през днешния ден.
Подобни апели биха ужасили доста американски елити, дотолкоз, че те биха могли да отхвърлят тези прогнози неотложно или да посочат, че разчитането на механични модели е рисково. Но Търчин не е единствената модерна Касандра (древногръцка пророчица, талантлива да прави точни предсказания, на които обаче да не се има вяра – бел. прев.). Дори хедж фонд милиардерът Рей Далио, различен последовател на цикличните промени, предизвестява, че възходящото неравноправие може да провокира обществена детонация.
Така че би било неуместно американските водачи да пренебрегват Търчин. Ако не друго, концепцията за възпроизводство на елита е добър метод да се изясни за какво елитното обучение в Съединени американски щати в този момент е толкоз скъпо, конкурентно и нездравословно както за евентуалните претенденти, по този начин и за възрастните.
Ако погледнете социологическото изследване на Quinnipiac, оповестено в края на май, в този момент Тръмп има поддръжката на 56% от републиканците за президентската номинация през 2024 година, над два пъти повече от най-близкия му противник, губернатора на Флорида Рон Десантис.
Вярно е, че към 56% от интервюираните гласоподаватели споделят, че не утвърждават Тръмп, само че сходен % не утвърждава и президента Джо Байдън. Проучване на Pew също по този начин сочи, че 56% от американците сега считат, че Съединени американски щати не могат да решат личните си проблеми, по отношение на 41% през юни предходната година. В допълнение, изследването открива, че „ почти 75% от обществеността споделят, че имат дребна или никаква религия в мъдростта на американския народ при вземането на политически решения, по отношение на 62% през 2021 година “
Какво изяснява това равнище на дисфункция? Често ни се споделя, че политиката на Съединени американски щати е в плен на тъмни сили, подхранвани от политическата операция и софтуерните колоси, до момента в който дезинформацията подкопава демокрацията. Това може да е частично правилно. Но като различна позиция си коства да се замислим върху някои от концепциите, препоръчани от Питър Търчин, биолог и сложен академик, който употребява огромни масиви от данни за проучване на екосистемите. Прилагането на тези способи за разбор на възхода и падението на комплицирани общества е метод, който той назовава „ клиодинамика “. Клио е гръцката муза на историята.
Търчин употребява купища икономическа и социологическа информация от историята, с цел да изследва циклите на политическите икономии в продължение на хиляди години по света. Това го кара да заключи, че има фундаментален модел: елитът заграбва властта, след което с течение на времето се пробва да я отбрани, като присвоява от ден на ден и повече запаси. Това неизбежно прави бедните хора още по-бедни („ обедняване на народа “) и поражда „ размножаване на елита “ – прекалено много елити, преследващи прекомерно малко богатства – което от своя страна води до последна фрустрация, безпокойствие и вътрешни битки.
Резултатът нормално е обществена детонация и политическа дезинтеграция, като моделите на Търчин допускат, че сходни структурни промени нормално се случват на всеки 100 години в комплицираните общества. Още преди избирането на Тръмп през 2016 година той предвижда, че Съединени американски щати и Западна Европа са обречени на „ бурно десетилетие през 2020-те “.
Идеите на Търчин са спорни. Преди двадесет години неговата доктрина за империите, обрисувана в книгата Historical Dynamics, провокира отпор от страна на историците. „ Сложната математика няма да усъвършенства наивните обществени теории “, твърди един критик.
Но откакто Тръмп се приготвя за завръщане, Търчин също се завръща. Новата му книга The End Times: Elites, Counter-Elites and the Path of Political Disintegration (Краят на историята: Елити, контраелити и пътят на политическата дезинтеграция – бел. прев.) твърди, че динамичността, която създателят предвижда по-рано, единствено се ускорява. Десетилетията на спад на действителните заплати са оказали въздействие, споделя той, както се вижда от данните за намаляващата дълготрайност на живота на бедните американци. Междувременно размножаването на елита нараства, защото броят на висшистите скача и конкуренцията за работни места става все по-интензивна, подклаждайки неустановеност и възмущение по отношение на горния 1 % даже в топ пластовете.
Всъщност, когато Търчин употребява клиодинамичен модел, основан на икономическите и социологическите трендове в Съединени американски щати през последните 60 години, неговите резултати сочат – даже без да включват детайлности за Тръмп и Байдън – че „ до 2020 година обедняването и размножаването на елита ще доближат доста високи равнища в Америка. Кривата на радикализацията стартира да се изправя след 2010 година и безусловно експлодира през 2020-те. Както и политическото принуждение. “ В един подобен свят събития като метежа против Капитолия от 6 януари 2021 година може да са просто предварителни шокове.
Казано просто, това допуска, че фигура като Тръмп е по-скоро признак, в сравнение с причина за разстройствата в Съединени американски щати. Единственият метод да се промени тази траектория, въз основа на данните, е да се повторят Новия курс от 30-те години на предишния век (интервенистка политика на президента Франклин Делано Рузвелт – бел. прев.) и следвоенните години в Съединени американски щати, като се употребява преразпределение за понижаване на неравенството. През 50-те години, да вземем за пример, пределната ставка на федералния налог върху приходите в Съединени американски щати скача до 90 %, в съпоставяне със 7% през 1913 година и 37% през днешния ден.
Подобни апели биха ужасили доста американски елити, дотолкоз, че те биха могли да отхвърлят тези прогнози неотложно или да посочат, че разчитането на механични модели е рисково. Но Търчин не е единствената модерна Касандра (древногръцка пророчица, талантлива да прави точни предсказания, на които обаче да не се има вяра – бел. прев.). Дори хедж фонд милиардерът Рей Далио, различен последовател на цикличните промени, предизвестява, че възходящото неравноправие може да провокира обществена детонация.
Така че би било неуместно американските водачи да пренебрегват Търчин. Ако не друго, концепцията за възпроизводство на елита е добър метод да се изясни за какво елитното обучение в Съединени американски щати в този момент е толкоз скъпо, конкурентно и нездравословно както за евентуалните претенденти, по този начин и за възрастните.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ