Когато 1645 година накуцва към изморения си край, разкъсаната от

Когато 1645 година накуцва към изморения си край, раздраната от война Англия потръпва под дебело снежно було. Няколко месеца по-рано парламентарната „ Нов модел войска “, водена от сър Томас Феърфакс и Оливър Кромуел, разрушава силите на Чарлз I в борбата при Несеби. Въпреки че това проваляне нанася смъртен удар на краля, роялистите към момента отхвърлят да се предадат и кървавата революция, която разделя страната през 1642 година, продължава да бушува.

Под непрекъснат напън от армиите на двете страни да им доставят пари, облекла и храна, малко англичани и англичанки очакват изключително радостна Коледа. Но, за тези, които живеят в обширните територии, следени от враговете на краля, тази година въобще не би трябвало да има Коледа – тъй като обичайните тържества са отстранени по заповед на двете камари на Парламента, заседаващи в Уестминстър.

От затруднената военновременна столица на Чарлз в Оксфорд, кралският сатирик Джон Тейлър – в 60-те си години, само че все пак един от най-неуморимите литературни първенци на краля – издава зов на тъга освен това нахлуване на почитаните от времето традиции на Англия. Всички „ безобидни спортове “, с които хората от дълго време честват Рождество Христово, „ в този момент са изчезнали и излезли от употреба… като че ли в никакъв случай не са съществували “, оплаква се Тейлър в своя текст „ Оплакването на Коледа “.

И по този начин, за какво парламентаристите вземат решение да обявят война и на Коледа – и по какъв начин отвръщат хората като Тейлър, които бяха решени да защитят обичайните тържества?

Атаката po Коледа има дълбоки корени. Много преди да стартира Гражданската война, доста ревностни протестанти, или „ пуритани “, са обезпокоени както от буйния темперамент на тържествата, които се организират по Коледа, по този начин и от хипотетичното свързване на тези тържества със остарялата католическа религия. В началото на 17 век множеството британски пуритани са подготвени да толерират Коледа. След протеста на презвитерианските шотландци против Карл I през 1637 година, обаче, това се трансформира.

Кърк (Националната черква на Шотландия), който самичък по себе си е мощно протестантски, отстранява Коледа още през 60-те години на 16 век и макар че Джеймс I съумява да възвърне празника в северното си кралство през 1617 година, той още веднъж е неразрешен там след провалянето на сина му от шотландците през 1640 година

От този миг нататък отношението към Коледа измежду британските пуритани стартира да се втвърдява. И защото политическото напрежение сред Карл I и неговите съперници в Народното събрание се покачва през 1641 година, шепа тесногръд екстремисти се надяват да изоставят празника.

След експлоадирането на гражданската война сред краля и Народното събрание през 1642 година Джон Тейлър става един от първите, които загатват в текстовете си за решението на радикалите да зарежат Коледата. В сатирична листовка, оповестена през януари 1643 година – листовка, която явно е предопределена да се хареса на необятна публика – Тейлър дава на читателите си текст, който съгласно него е проповядван от благоверен дърводелец на група пуритани в Уотфорд „ на 25 декември предходната година, което беше Коледа “.

В това измислено послание „ лекторът “ твърди аудиторията си, че не трябва „ да ме мислят за толкоз религиозен, че да премахнат всяка съвест от… този ден, тъй като Църквата го е определила “ да бъде свят празник. „ Не, не дай Боже, да бъда толкоз опозорен “, продължава „ лекторът “, „ по-скоро това е омерзение към тяхната слепота, което ме води тук през днешния ден, с цел да ви просветля… [и] давам ви да разберете, че самото име на Коледа е идолопоклонническо и нечисто, и по този начин, в действителност, са цели 12 дни [на Коледа], в които нечестивите вършат ежедневни… жертви за протест и страст “.

Тук Тейлър загатва на своите читатели, че благочестивите парламентаристи съставляват евентуална опасност за самата Коледа. Осем месеца по-късно тази опасност става действителност.

Една от клаузите на „ Тържествената лига и завет “, която Народното събрание подписwа с шотландците през септември 1643 година, декларира, че в подмяна на шотландска военна помощ против краля, депутатите ще подсигуряват, че ще се извърши по-нататъшна „ промяна “ на Английската черква. Както отбелязва Роналд Хътън, тази уговорка предизвиква религиозните радикали да се възползват от самодейността и да нападат тези аспекти от обичайния църковен календар, които те не харесват.

Три месеца по-късно редица тесногръд търговци в Лондон отварят магазините си на 25 декември, с цел да покажат, че за тях този ден не се разграничава от всеки различен, до момента в който няколко лондонски чиновници държат вратите на църквите си крепко заключени. Междувременно доста народни представители се появяват в Народното събрание и по този начин ясно показват своето неуважение към коледния празник.

През идната година, също така – когато Коледа съответства с един от месечните пости, в който поддръжниците на Народното събрание би трябвало да се молят  – депутатите заповядват, освен да се съблюдава постният ден на обичайния празник, само че също по този начин постът да се съблюдава „ с по-тържественото оскърбление, тъй като той може да напомни нашите грехове и греховете на нашите предшественици, които са обърнали този празник за паметта на Христос, в последна давност за него, като се дава независимост на скотски и чувствени наслаждения “.

През януари 1645 година последният пирон в ковчега на Коледа е забит, когато Народното събрание издава новата си Директория за публично поклонение на Бога – радикална опция на откритата Книга за общата молитва, която въобще не загатва Коледа. По този метод е павиран пътят за „ анти-Коледа “ от 1645 година – ден, в който, по думите на Тейлър, човек може да премине през кварталите на града и „ да не забележи никакъв знак, че денят е свят “.