Тихомира Методиева – Тихич: Фотографията за мен е любов
Кога стартира да снимаш и това специалност или занимание е?
Фотографията за мен не е нито специалност, нито занимание. Това е обич.
Започнах да фотографирам с лентови апарати като дете. Вкъщи имахме черно-бяла фотолаборатория и татко ми ни учеше и двамата с брат ми да демонстрираме филми и копираме фотоси. Детска игра беше в тъмната стаичка да отваряме касетките с лентите и да ги зареждаме в бъчонките за проявление. Любимата ни играчка беше фотоувеличителя. С часове прекарвахме в прекопирване на фотоси...
Вече като огромна записах курсовете по снимка и тъй като си нямах друго, отидох с лентовия уред. Наивно. В наше време лентовата снимка е прелестно и доста скъпо занятие. Добър другар ми услужи със DSLR, а в края на втория учебен срок си взех на остаряло персонално мой. Започнах да го нося на всички места с мен, и по митинги, и по пожари, и по наводнения. Често ме питат другари за съвет какъв уред да си купят и всякога давам отговор: „ Този, който сте подготвени да носите с вас всеки ден. Ако не го носите, няма по какъв начин да снимате. “ И им изтъквам проф. Атанас Кънчев, който на първата лекция в НАТФИЗ ни сподели: „ Вие си мислите, че фотографията е сантиментално занятие, а в действителност това е една жестока хамалска активност. “
Постоянно съм с раница на тил и то нелека раница. Фоторепортер съм на Агенция " Булфото ", а за новинарските организации е значимо фотосите да бъдат оповестени бързо. Утре новината към този момент не е вест. Така че постоянно с изключение на фотоапарат и обективи нося и преносим компютър, с цел да мога да качвам от мястото на събитието. Както се споделя: „ Всеки си носи кръста “, моят най-малко е с комфортни презрамки и кръстен колан.
Какво обичаш да снимаш?
Обичам да фотографирам хора. Но не нагласени и строени за фотография. Обожавам да ги фотографирам, когато са естествени, непринудени, същински. Когато са непринудени, тогава излъчват светлина. Светлината им ме притегля и се стремя да я покажа и на останалите. Затова одобрявам най-вече репортажното снимане на хора, изключително на отдадени на дела хора. Това дава ми опция да покажа светлината на хората.
Интересна преживелица по време на фотоси?
Обикновено по време на събития фотографите се стараем да не си пречим между тях, както и да не пречим на видеоопреторите, а и на стриймващите с телефони. Обаче, все се намира по някой чудак, в множеството случаи с телефон, който застава пред всички, само че като му създадем забележка индивидът в множеството случаи се осъзнава и снимането се възстановява.
Само един път ми се е случвала магията всички снимащи да са тотални телепати и да не си пречат. Бяхме четирима сътрудници фотографи на разходка из Родопите. Вървяхме по пътека из гората към Мумджидан. Като наближихме и излязохме навън, гледката пред нас ни порази – голяма амфитеатрално ситуирана поляна, в чиято основа са струпани къщите на изоставеното село. В цялостна тишина и без нито един да влезе в кадър на другите започнахме да слизаме, до момента в който снимаме. Без даже една дума да си заменяем. Като омагьосани. С почитание и към пейзажа пред нас и към сътрудниците. Тотална телепатия и почит. Тези трима сътрудници са велики и се усещам длъжна да напиша имената им – Сергей Антонов, Стефан Димиев и Тихомир Начев–Каспър.
Имаш ли обичани фотоси?
От подбраните за тази обява са ми обичани фотосите с момичето с ролерите и прехласналият се тролейбусен водач и момчето, което чете Хари Потър, седнал на жълтите павета, до момента в който двойка патрулиращи служители на реда го следят. И двата фрагмента носят и смях, и вяра. От нощта на 2 септември обичаната ми фотография е тази с преплетените ръце, на протестиращи непознати мъж и жена пред редицата служители на реда – спокойното, само че твърдо отстояване на правото да са на площада и да стачкуват. Както пее Роджър Уотърс: „ Together we stand, divided we fall. “
Има ли нещо, което не би снималa?
Да, унижението на хората. Бях доброволец в болница, поради Covid-19, и нито един път не снимах. Дори не си носих фотоапарата там, а съм от хората, които излизат без уред единствено до кофите за отпадък. Много пъти са ме питали: „ Ама по какъв начин не снимаш в болничното заведение? “. От една страна нe бях там, с цел да фотографирам. От друга страна ми се коства извънредно аморално да фотографирам хората в това безпомощно положение..
Тихомира Методиева - Тихича има няколко изложения:
- Участие в изложбата на спечелилите на „ Благотворителността през обектива “ 2018 година
- Самостоятелна галерия „ Нашият предстоящ дом ” в Музея „ Земята и хората ” 2018
- Участие в „ Салон на галериите ” в НДК 2015, 2016
- Участие в изложбите на Експедиция „ Преоткрий България ” 2013, 2014, 2015, 2016
- Съвместна галерия със Сергей Антонов в Клуба на фоторепортера със фотоси от Евромайдан 2014
- Участник в галерия в раздел Репортажна снимка на състезанието Снимка на годината 2013 година на Канон България
- Участник в изложбата в Клуба на фоторепортера на дамите фоторепортери през 2013 година
- Участник в галерия в раздел Фото есе на състезанието Снимка на годината 2012 година на Канон България
- Самостоятелна галерия „ Огнено лято ” в читалището на село Бистрица 2012
И награди:
- Победител в грантова стратегия „ Благотворителността през обектива “ 2018 година
- Първа премия в раздел Репортажна снимка на състезанието Снимка на годината 2014 г. на Канон България
- Първа премия на фотоконкуса „ Човекът, който ме въодушевява ” през 2013 година на БНР и Софарма.
Фотографията за мен не е нито специалност, нито занимание. Това е обич.
Започнах да фотографирам с лентови апарати като дете. Вкъщи имахме черно-бяла фотолаборатория и татко ми ни учеше и двамата с брат ми да демонстрираме филми и копираме фотоси. Детска игра беше в тъмната стаичка да отваряме касетките с лентите и да ги зареждаме в бъчонките за проявление. Любимата ни играчка беше фотоувеличителя. С часове прекарвахме в прекопирване на фотоси...
Вече като огромна записах курсовете по снимка и тъй като си нямах друго, отидох с лентовия уред. Наивно. В наше време лентовата снимка е прелестно и доста скъпо занятие. Добър другар ми услужи със DSLR, а в края на втория учебен срок си взех на остаряло персонално мой. Започнах да го нося на всички места с мен, и по митинги, и по пожари, и по наводнения. Често ме питат другари за съвет какъв уред да си купят и всякога давам отговор: „ Този, който сте подготвени да носите с вас всеки ден. Ако не го носите, няма по какъв начин да снимате. “ И им изтъквам проф. Атанас Кънчев, който на първата лекция в НАТФИЗ ни сподели: „ Вие си мислите, че фотографията е сантиментално занятие, а в действителност това е една жестока хамалска активност. “
Постоянно съм с раница на тил и то нелека раница. Фоторепортер съм на Агенция " Булфото ", а за новинарските организации е значимо фотосите да бъдат оповестени бързо. Утре новината към този момент не е вест. Така че постоянно с изключение на фотоапарат и обективи нося и преносим компютър, с цел да мога да качвам от мястото на събитието. Както се споделя: „ Всеки си носи кръста “, моят най-малко е с комфортни презрамки и кръстен колан.
Какво обичаш да снимаш?
Обичам да фотографирам хора. Но не нагласени и строени за фотография. Обожавам да ги фотографирам, когато са естествени, непринудени, същински. Когато са непринудени, тогава излъчват светлина. Светлината им ме притегля и се стремя да я покажа и на останалите. Затова одобрявам най-вече репортажното снимане на хора, изключително на отдадени на дела хора. Това дава ми опция да покажа светлината на хората.
Интересна преживелица по време на фотоси?
Обикновено по време на събития фотографите се стараем да не си пречим между тях, както и да не пречим на видеоопреторите, а и на стриймващите с телефони. Обаче, все се намира по някой чудак, в множеството случаи с телефон, който застава пред всички, само че като му създадем забележка индивидът в множеството случаи се осъзнава и снимането се възстановява.
Само един път ми се е случвала магията всички снимащи да са тотални телепати и да не си пречат. Бяхме четирима сътрудници фотографи на разходка из Родопите. Вървяхме по пътека из гората към Мумджидан. Като наближихме и излязохме навън, гледката пред нас ни порази – голяма амфитеатрално ситуирана поляна, в чиято основа са струпани къщите на изоставеното село. В цялостна тишина и без нито един да влезе в кадър на другите започнахме да слизаме, до момента в който снимаме. Без даже една дума да си заменяем. Като омагьосани. С почитание и към пейзажа пред нас и към сътрудниците. Тотална телепатия и почит. Тези трима сътрудници са велики и се усещам длъжна да напиша имената им – Сергей Антонов, Стефан Димиев и Тихомир Начев–Каспър.
Имаш ли обичани фотоси?
От подбраните за тази обява са ми обичани фотосите с момичето с ролерите и прехласналият се тролейбусен водач и момчето, което чете Хари Потър, седнал на жълтите павета, до момента в който двойка патрулиращи служители на реда го следят. И двата фрагмента носят и смях, и вяра. От нощта на 2 септември обичаната ми фотография е тази с преплетените ръце, на протестиращи непознати мъж и жена пред редицата служители на реда – спокойното, само че твърдо отстояване на правото да са на площада и да стачкуват. Както пее Роджър Уотърс: „ Together we stand, divided we fall. “
Има ли нещо, което не би снималa?
Да, унижението на хората. Бях доброволец в болница, поради Covid-19, и нито един път не снимах. Дори не си носих фотоапарата там, а съм от хората, които излизат без уред единствено до кофите за отпадък. Много пъти са ме питали: „ Ама по какъв начин не снимаш в болничното заведение? “. От една страна нe бях там, с цел да фотографирам. От друга страна ми се коства извънредно аморално да фотографирам хората в това безпомощно положение..
Тихомира Методиева - Тихича има няколко изложения:
- Участие в изложбата на спечелилите на „ Благотворителността през обектива “ 2018 година
- Самостоятелна галерия „ Нашият предстоящ дом ” в Музея „ Земята и хората ” 2018
- Участие в „ Салон на галериите ” в НДК 2015, 2016
- Участие в изложбите на Експедиция „ Преоткрий България ” 2013, 2014, 2015, 2016
- Съвместна галерия със Сергей Антонов в Клуба на фоторепортера със фотоси от Евромайдан 2014
- Участник в галерия в раздел Репортажна снимка на състезанието Снимка на годината 2013 година на Канон България
- Участник в изложбата в Клуба на фоторепортера на дамите фоторепортери през 2013 година
- Участник в галерия в раздел Фото есе на състезанието Снимка на годината 2012 година на Канон България
- Самостоятелна галерия „ Огнено лято ” в читалището на село Бистрица 2012
И награди:
- Победител в грантова стратегия „ Благотворителността през обектива “ 2018 година
- Първа премия в раздел Репортажна снимка на състезанието Снимка на годината 2014 г. на Канон България
- Първа премия на фотоконкуса „ Човекът, който ме въодушевява ” през 2013 година на БНР и Софарма.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ