Назрява ли в политическия елит на САЩ смяна на отношението към Русия?
Кога и по какъв начин ще приключи ходът на тотална борба с Русия и бясната русофобия в Съединени американски щати? Общоприето е, че това е дълготрайна наклонност, най-малко за десетилетия напред. В политическите кръгове на Съединени американски щати обаче има и такива хора, които са с изцяло друго отношение към Русия – твърди съветският бизнес-вестник „ Взгляд ”. Кои са те и по кое време тяхната позиция ще надделее?
Ако четете американската преса, може да добиете усещането, че целият американски хайлайф се състои от солидни русофоби и освен това извънредно тесногръди. Те приканват за повече наказания против Руската федерация, назовават Москва главната опасност за европейската сигурност и упорстват за затваряне на Северен поток-2.
Реалността обаче е друга от облика, който американските медии се пробват да конструират. И, колкото и да е необичайно, е по-добро за Русия. Събитията от последните дни удостоверяват това.
Първо излезе дълга публикация на двама известни американски политолози (Чарлз Капчан и Ричард Хаас), призоваваща за прекачване на контрола върху ръководството на процесите в света, в който Съединени американски щати към този момент не е преобладаващ, от ръководения от Америка клуб на демокрациите („ който е неприятно пригоден за съдействие с идеологически непознати страни “) към ръцете на новия „ Концерт на силите “. Това е самобитен съвет на шефовете от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония, Китай, Индия и Русия.
И тогава 27 публични организации (участващи освен в отбраната на правата, само че и в дипломацията, контрола на оръжията, нуклеарните въпроси) написаха писмо до селото на Дядо Байдън и показаха в него „ сериозна угриженост от скорошната замяна на отрицателни изказвания сред двете велики сили, които управляват над 90% от международния нуклеарен боеприпас ". Организациите желаеха президентът на Съединени американски щати незабавно да се върне към преговорния развой с Москва.
Малцинството играе с топката
Ерес? Въобще не. Американската външнополитическа общественост надалеч не е единна във възгледите си за външната политика и връзките с Русия. В него има няколко разнообразни школи.
![Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия]( "Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия")
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс, тества най-новите си оръжия
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс и тества най-новите си оръжия в район, където ледът се е разтопил вследствие н...
" Най-антируски от тях са демократичните интервенционалисти и неоконсерваторите. Единствено те са представители на експертната общественост, които са ангажирани с конфронтационна политика по отношение на Русия, само че те са и същите, които преобладават в политическия истеблишмънт на Съединени американски щати " - изяснява политологът Дмитрий Суслов във „ Взгляд ”. Именно те се застъпват за запазването на американското световно водачество, трансформацията на целия свят и международния ред в сходство с американските полезности и ползи.
Разликата сред демократичните интервенционалисти и неоконсерваторите е единствено в методите. Първите оферират многостранна политика, поддръжка и сливане на съдружници, основаване на център на международната политика от конвенционален западен блок. Последните са за по-строг, мощен и тесногръд метод. "
Когато демократите бяха на власт (Клинтън, Обама, Байдън), демократичните интервенционалисти дирижираха играта. Неоконсерваторите бяха „ на конете ” при републиканците - те управляваха шоуто в администрацията на Буш-младши и (в лицето на Джон Болтън, Елиът Ейбрамс и други) оказаха огромно въздействие върху политиката при Тръмп.
В същото време и двете школи виждат в Русия странна и нелогична страна - страна, която освен отхвърля да се трансформира по американски мостри, само че и даже пречат на Съединени американски щати да трансформират останалия свят. Още по-лошо, представителите на двете школи смятат, че тези разлики с Москва не могат да бъдат позволени посредством полемики и разговор. " Те нормално не смятат страните, които не са интегрирани в американския ред, за законни " - изяснява Дмитрий Суслов.
По предложение на тези школи руско-американските връзки се плъзнаха до настоящето си положение. Именно техните идеологически канони се излъчват от американското държавно управление, както и от журналистическата общественост там. Именно те основават усещането, че цяла Америка мисли едно и също - намерено русофобско.
![Путин подписа закон, с който има право на още два президентски мандата]( "Путин подписа закон, с който има право на още два президентски мандата")
Путин подписа закон, с който има право на още два президентски мандата
Руският президент Владимир Путин подписа закон, който ще му разреши да бъде определен още два пъти за държавен глава, заяви Би Би Си. До...
Реалността оказва помощ на реалистите
Има обаче и такива, които мислят по друг метод. И не са толкоз малко.
" Други школи - реалисти, неоизолационисти, левичари - се придържат към фундаментално разнообразни възгледи за външната политика на Съединени американски щати. Глобалната хегемонистична американска тактика се смята за неправилна от тях. Изтощаваща Съединени американски щати, тя вкарва Америка в голям брой ненужни спорове и рецесии. И Москва, в границите на този модел, не се възприема като натурален съперник “ - споделя Дмитрий Суслов.
Гласът на тези хора става все по-силен всеки месец в Съединени американски щати. " През целия интервал след Студената война, в изискванията на еднополярност, прагматиците (Джон Миърсхаймер, Стивън Уолт) бяха считани за маргинални - те съществуват, въздействат на експертната общественост, само че не са ръководещи. Днес обстановката се трансформира " - продължава Дмитрий Суслов. Променя се основно тъй като Съединените щати от ден на ден осъзнават невъзможността да възстановят своята надмощие и нуждата да се приспособяват към многополярността.
Да, въпреки че администрацията на Байдън и нейните идеолози не са подготвени да одобряват изцяло тази концепция, въпреки всичко редица събития в интернационалните връзки я обръщат с лице към действителността.
![Кремъл: Русия не съставлява опасност за нито една страна по света]( "Кремъл: Русия не съставлява опасност за нито една страна по света")
Кремъл: Русия не съставлява опасност за нито една страна по света
Движението на съветски войскови елементи до границата с Украйна не съставлява опасност за нито една страна и Москва размества войските си в...
Последният факт е внезапното повишаване на интернационалната храброст на Китай, който подписа (въпреки всички закани от американски санкции) огромно капиталово съглашение с Иран, което внезапно ускори преговорната позиция на Ислямската република в разговора й със Съединени американски щати. Или, по-близо до нас, несполучливите опити на Съединени американски щати да спрат „ Северен поток 2 “. Америка от ден на ден вижда границите на своите благоприятни условия, тъй че е допустимо администрацията на Байдън да бъде последната, където демократичните интервенционисти дефинират външнополитическата стратегия.
И щом същите реалисти стартират да дефинират дневния ред, тогава Щатите ги чакат прелестни открития. Например осъзнаването, че да враждуваме с Русия е освен неефикасно, само че и безсмислено.
" Ако страните се признават взаимно като законни, без значение от техните вътрешнополитически режими, тогава нормалността поражда в връзките сред Руската федерация и Съединени американски щати. Тя съчетава съвпадащи и несъвпадащи връзки, само че в това време не е систематична борба " - изяснява Дмитрий Суслов. - В края на краищата представителите на градивните школи не оферират да взаимодействат единствено с Русия по тези въпроси, които са нужни, само че те също по този начин възприемат Москва като законен контрагент, с който е належащо да се води естествен разговор, без значение дали Русия признава американското водачество, дали ще се трансформира съгласно американските полезности и дали желае да взе участие в американско-центричния международен ред ".
Рестартиране 3.0?
Да, някой ще каже, че някои страни към този момент са се пробвали да взаимодействат с Русия по този метод. И даже направиха " рестарт " при Обама. Имаше обаче фундаментална разлика. Това рестартиране беше осъществено от интервенционистите, които по принцип не бяха подготвени „ да възприемат Москва като законен контрагент “.
![Външни министри разискват военната активност на Русия против Украйна]( "Външни министри разискват военната активност на Русия против Украйна")
Външни министри разискват военната активност на Русия против Украйна
Външните министри на 27-те страни от Европейския съюз ( ЕС) ще обсъдят на идната си среща хипотетичната „ военна интензивност н...
Реалистът Тръмп възприемаше Русия като такава страна - и потвърди усещането си с каузи (например той не навлезе в постсъветското пространство). Опитите му за ново рестартиране бяха саботирани от Конгреса и преобладаващите неокони (неоконсерватори) и интервенционисти в обществения дискурс. Следователно е допустимо след Байдън да имаме нов, трети метод към казуса.
И възможностите за триумф на този метод се усилват, тъй като в Съединени американски щати " позицията на партията и държавното управление " изчезва от ден на ден и повече. Идеологическият център се ерозира, към което се управляват както интервенционалисти с неокони, по този начин и елементарни опортюнисти, които не желаят да изпаднат от идеологическата наклонност.
Американският политически хайлайф и експертната общественост се поляризират, оставяйки отдясно и отляво фланговете и възприемат съперниците си не толкоз като сътрудници, колкото като врагове. Нещо повече, идеологически врагове, с които е доста мъчно да се откри общ език и стратегически консенсус.
Да, до момента в който центростремителните сили на всеобщия поток са задоволителни, с цел да се поддържа консенсус по отношение на сдържането на Русия и Китай, то процесът на неговото намаляване е явен. Това значи, че има от ден на ден шансове за победа на рационалните сили в американския политически хайлайф. Същите сили, които се застъпват за рационално взаимоотношение с Русия написа Геворг Мирзаян във „ Взгляд ”.
Превод: Ганчо Каменарски
Ако четете американската преса, може да добиете усещането, че целият американски хайлайф се състои от солидни русофоби и освен това извънредно тесногръди. Те приканват за повече наказания против Руската федерация, назовават Москва главната опасност за европейската сигурност и упорстват за затваряне на Северен поток-2.
Реалността обаче е друга от облика, който американските медии се пробват да конструират. И, колкото и да е необичайно, е по-добро за Русия. Събитията от последните дни удостоверяват това.
Първо излезе дълга публикация на двама известни американски политолози (Чарлз Капчан и Ричард Хаас), призоваваща за прекачване на контрола върху ръководството на процесите в света, в който Съединени американски щати към този момент не е преобладаващ, от ръководения от Америка клуб на демокрациите („ който е неприятно пригоден за съдействие с идеологически непознати страни “) към ръцете на новия „ Концерт на силите “. Това е самобитен съвет на шефовете от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония, Китай, Индия и Русия.
И тогава 27 публични организации (участващи освен в отбраната на правата, само че и в дипломацията, контрола на оръжията, нуклеарните въпроси) написаха писмо до селото на Дядо Байдън и показаха в него „ сериозна угриженост от скорошната замяна на отрицателни изказвания сред двете велики сили, които управляват над 90% от международния нуклеарен боеприпас ". Организациите желаеха президентът на Съединени американски щати незабавно да се върне към преговорния развой с Москва.
Малцинството играе с топката
Ерес? Въобще не. Американската външнополитическа общественост надалеч не е единна във възгледите си за външната политика и връзките с Русия. В него има няколко разнообразни школи.
Русия натрупа невиждана военна мощност на Северния полюс и тества най-новите си оръжия в район, където ледът се е разтопил вследствие н...
" Най-антируски от тях са демократичните интервенционалисти и неоконсерваторите. Единствено те са представители на експертната общественост, които са ангажирани с конфронтационна политика по отношение на Русия, само че те са и същите, които преобладават в политическия истеблишмънт на Съединени американски щати " - изяснява политологът Дмитрий Суслов във „ Взгляд ”. Именно те се застъпват за запазването на американското световно водачество, трансформацията на целия свят и международния ред в сходство с американските полезности и ползи.
Разликата сред демократичните интервенционалисти и неоконсерваторите е единствено в методите. Първите оферират многостранна политика, поддръжка и сливане на съдружници, основаване на център на международната политика от конвенционален западен блок. Последните са за по-строг, мощен и тесногръд метод. "
Когато демократите бяха на власт (Клинтън, Обама, Байдън), демократичните интервенционалисти дирижираха играта. Неоконсерваторите бяха „ на конете ” при републиканците - те управляваха шоуто в администрацията на Буш-младши и (в лицето на Джон Болтън, Елиът Ейбрамс и други) оказаха огромно въздействие върху политиката при Тръмп.
В същото време и двете школи виждат в Русия странна и нелогична страна - страна, която освен отхвърля да се трансформира по американски мостри, само че и даже пречат на Съединени американски щати да трансформират останалия свят. Още по-лошо, представителите на двете школи смятат, че тези разлики с Москва не могат да бъдат позволени посредством полемики и разговор. " Те нормално не смятат страните, които не са интегрирани в американския ред, за законни " - изяснява Дмитрий Суслов.
По предложение на тези школи руско-американските връзки се плъзнаха до настоящето си положение. Именно техните идеологически канони се излъчват от американското държавно управление, както и от журналистическата общественост там. Именно те основават усещането, че цяла Америка мисли едно и също - намерено русофобско.
Руският президент Владимир Путин подписа закон, който ще му разреши да бъде определен още два пъти за държавен глава, заяви Би Би Си. До...
Реалността оказва помощ на реалистите
Има обаче и такива, които мислят по друг метод. И не са толкоз малко.
" Други школи - реалисти, неоизолационисти, левичари - се придържат към фундаментално разнообразни възгледи за външната политика на Съединени американски щати. Глобалната хегемонистична американска тактика се смята за неправилна от тях. Изтощаваща Съединени американски щати, тя вкарва Америка в голям брой ненужни спорове и рецесии. И Москва, в границите на този модел, не се възприема като натурален съперник “ - споделя Дмитрий Суслов.
Гласът на тези хора става все по-силен всеки месец в Съединени американски щати. " През целия интервал след Студената война, в изискванията на еднополярност, прагматиците (Джон Миърсхаймер, Стивън Уолт) бяха считани за маргинални - те съществуват, въздействат на експертната общественост, само че не са ръководещи. Днес обстановката се трансформира " - продължава Дмитрий Суслов. Променя се основно тъй като Съединените щати от ден на ден осъзнават невъзможността да възстановят своята надмощие и нуждата да се приспособяват към многополярността.
Да, въпреки че администрацията на Байдън и нейните идеолози не са подготвени да одобряват изцяло тази концепция, въпреки всичко редица събития в интернационалните връзки я обръщат с лице към действителността.
Движението на съветски войскови елементи до границата с Украйна не съставлява опасност за нито една страна и Москва размества войските си в...
Последният факт е внезапното повишаване на интернационалната храброст на Китай, който подписа (въпреки всички закани от американски санкции) огромно капиталово съглашение с Иран, което внезапно ускори преговорната позиция на Ислямската република в разговора й със Съединени американски щати. Или, по-близо до нас, несполучливите опити на Съединени американски щати да спрат „ Северен поток 2 “. Америка от ден на ден вижда границите на своите благоприятни условия, тъй че е допустимо администрацията на Байдън да бъде последната, където демократичните интервенционисти дефинират външнополитическата стратегия.
И щом същите реалисти стартират да дефинират дневния ред, тогава Щатите ги чакат прелестни открития. Например осъзнаването, че да враждуваме с Русия е освен неефикасно, само че и безсмислено.
" Ако страните се признават взаимно като законни, без значение от техните вътрешнополитически режими, тогава нормалността поражда в връзките сред Руската федерация и Съединени американски щати. Тя съчетава съвпадащи и несъвпадащи връзки, само че в това време не е систематична борба " - изяснява Дмитрий Суслов. - В края на краищата представителите на градивните школи не оферират да взаимодействат единствено с Русия по тези въпроси, които са нужни, само че те също по този начин възприемат Москва като законен контрагент, с който е належащо да се води естествен разговор, без значение дали Русия признава американското водачество, дали ще се трансформира съгласно американските полезности и дали желае да взе участие в американско-центричния международен ред ".
Рестартиране 3.0?
Да, някой ще каже, че някои страни към този момент са се пробвали да взаимодействат с Русия по този метод. И даже направиха " рестарт " при Обама. Имаше обаче фундаментална разлика. Това рестартиране беше осъществено от интервенционистите, които по принцип не бяха подготвени „ да възприемат Москва като законен контрагент “.
Външните министри на 27-те страни от Европейския съюз ( ЕС) ще обсъдят на идната си среща хипотетичната „ военна интензивност н...
Реалистът Тръмп възприемаше Русия като такава страна - и потвърди усещането си с каузи (например той не навлезе в постсъветското пространство). Опитите му за ново рестартиране бяха саботирани от Конгреса и преобладаващите неокони (неоконсерватори) и интервенционисти в обществения дискурс. Следователно е допустимо след Байдън да имаме нов, трети метод към казуса.
И възможностите за триумф на този метод се усилват, тъй като в Съединени американски щати " позицията на партията и държавното управление " изчезва от ден на ден и повече. Идеологическият център се ерозира, към което се управляват както интервенционалисти с неокони, по този начин и елементарни опортюнисти, които не желаят да изпаднат от идеологическата наклонност.
Американският политически хайлайф и експертната общественост се поляризират, оставяйки отдясно и отляво фланговете и възприемат съперниците си не толкоз като сътрудници, колкото като врагове. Нещо повече, идеологически врагове, с които е доста мъчно да се откри общ език и стратегически консенсус.
Да, до момента в който центростремителните сили на всеобщия поток са задоволителни, с цел да се поддържа консенсус по отношение на сдържането на Русия и Китай, то процесът на неговото намаляване е явен. Това значи, че има от ден на ден шансове за победа на рационалните сили в американския политически хайлайф. Същите сили, които се застъпват за рационално взаимоотношение с Русия написа Геворг Мирзаян във „ Взгляд ”.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ