Защо рекламите продължават да викат
ко рекламите, които гледате по малкия екран ви се коства, че викат, повредата не е във вас или вашия тв приемник. А в обработката на звуковия сигнал, който не е подравнен с останалата част от стратегиите на малките екрани.
Навикване на рекламите, на което сме чести очевидци, се дължи на съставките на звука. Освен динамика на звука има и динамика на сигнала. Първата се мери в децибели и се следи от Съвет за електронни медии (силата на звука на комерсиалните известия, влезе в закона за Съвет за електронни медии през 2013 г.)
Втората е гръмкост на звука, която е оставена на професионализма и преценката на организациите, които приготвят комерсиалните известия.
“Усещането, че рекламите викат, не е такова, каквото беше преди години, когато предизвиках – в качеството ми тогава на ръководител на Съвет за електронни медии, саморегулация в тази сфера, а по-късно се намеси и законодателят “, счита доцент Георги Лозанов, медиен специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии.
Преди пет години бе основан стандарт за премерване на три съществени характерности на звуковия сигнал, като силата на звука беше единствено един от детайлите. Стандартът бе направен на основа на Препоръка 128 на Европейския съюз по радиоразпръскване. Той бе признат от всички огромни малките екрани.
„ Ефектът на викането към този момент не е поради силата на звука, а се получава, когато не са вложени нужните знания по психо-акустика (наука за въздействието на звука върху човека). Често звуковият дизайн не е на равнище и за това фенът остава издразнен и „ овикан “.
Ако направиш хубав тон - не нервира и не „ вика “, а е завладяващ и разсънва въображението, “ изяснява Павлин „ Бърни “ Гроздев, приключил Music Technology (музикална технология), в University Of West London и с над 10 години опит в звукозаписната промишленост.
При рекламите се употребява канара за мерене на така наречен „ гръмкост “, която се споделя „ Loudness Units Full Scale " или в резюме LUFS. Измерен по тази канара, звукът може да доближава оптимални равнища, само че по-късно наложително би трябвало да стане спокоен за еквивалентно време, с цел да върне междинното равнище и то наложително във времевия диапазон на рекламата.
Закон за понижаване на звука на комерсиалните известия има и в Съединени американски щати от 2010 година (CALM act или " Тихия " закон). Той е създаден от Конгреса и е подписан от президента Барак Обама. Дори в пренаситен от реклами пазар като американския има стандарти и ограничавания, които се съблюдават.
У нас Съвет за електронни медии следи за спазването на закона. За интервала януари-юни 2017г. са следени общо 30 стратегии по график, както и по постъпили сигнали от жители. Сигналите от жители понижават във времето и са надлежно: 2014 – 52, 2015 – 31, 2016 – 10, 2017 - 6.
Не са регистрирани механически проблеми и при работата на устройството PAM PiCo, посредством което се реализира контрол по съблюдаване на условията на Закона – премерване силата на звука на комерсиалните известия в рекламните блокове. От 30 следени стратегии единствено при две има нарушавания.
„ Съветът регистрира устойчива наклонност за понижаване на броя на постъпилите тъжби и сигнали от жители, което е в резултат на административнонаказателната процедура.
Регистрираме и понижена мощ на звука на рекламите в стратегиите на радио и телевизионните оператори. Изключенията са малко “, споделя София Владимирова, ръководител на Съвет за електронни медии.
За гръмкостта на рекламите не се приказва и това е напълно естествено, откакто тя не влиза в условията за следене и надзор.
Доц. Георги Лозанов дава още пояснения за какво рекламните блокове звучат по-силно от време на време. „ Първо, има инерция на усещането и откакто дълго време рекламите са гърмели, може да ти се коства, че не престават да го вършат, без това да е по този начин.
Второ, звукът им се изравнява със междинното равнище на звука в останалото наличие, само че в случай че директно преди рекламите (във кино лентата, клипа и пр.) той е прекомерно спокоен, основава чувството, че те стартират с тропот “, продължава доцент Лозанов. „ Има обаче и трето – реклами създадени с прекомерно мощен тон, който малките екрани не са съумели или не са поискали – с цел да не си скапват връзките с рекламодателите, да поправят.
Отдавна се чудя на такива рекламодатели – за какво го вършат, откакто по този начин освен, че не подготвят фена, а го карат под паника да посегне към отдалеченото и да смени канала. Не съм стигнал доста надалеч в обясненията си, само че може би мощният тон е неверно разследване от вярното схващане, че рекламата би трябвало да те вади от меланхолията на делника, че тя е част от празника, от данданията на живота. Грешно, тъй като празничното възприятие се реализира не с повече звук, а с повече въображение “, безапелационен е доцент Георги Лозанов.
„ Къде е казусът и за какво звукът в рекламите е по този начин провокиращ “ пита риторично Павлин Гроздев и предлага отговор: „ Решението е единствено и само в професионализма и бюджетите на звуковите дизайнери. Бих вметнал, че рекламодателите, които имат вяра на компетентен звуков дизайнер, се радват и на добре призната, невикаща реклама “.
Очевидно е, че към момента някои рекламодатели считат, че с цел да е по-убедителна рекламата им тя би трябвало да се чува по-силно, значи би трябвало да е по-гръмка, което не е неразрешено от закона.
Да, само че викането нормално е прийом в кавгата. А тя е прекомерно надалеч от задачите на рекламата.
Преслава Преславова/manager.bg
Навикване на рекламите, на което сме чести очевидци, се дължи на съставките на звука. Освен динамика на звука има и динамика на сигнала. Първата се мери в децибели и се следи от Съвет за електронни медии (силата на звука на комерсиалните известия, влезе в закона за Съвет за електронни медии през 2013 г.)
Втората е гръмкост на звука, която е оставена на професионализма и преценката на организациите, които приготвят комерсиалните известия.
“Усещането, че рекламите викат, не е такова, каквото беше преди години, когато предизвиках – в качеството ми тогава на ръководител на Съвет за електронни медии, саморегулация в тази сфера, а по-късно се намеси и законодателят “, счита доцент Георги Лозанов, медиен специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии.
Преди пет години бе основан стандарт за премерване на три съществени характерности на звуковия сигнал, като силата на звука беше единствено един от детайлите. Стандартът бе направен на основа на Препоръка 128 на Европейския съюз по радиоразпръскване. Той бе признат от всички огромни малките екрани.
„ Ефектът на викането към този момент не е поради силата на звука, а се получава, когато не са вложени нужните знания по психо-акустика (наука за въздействието на звука върху човека). Често звуковият дизайн не е на равнище и за това фенът остава издразнен и „ овикан “.
Ако направиш хубав тон - не нервира и не „ вика “, а е завладяващ и разсънва въображението, “ изяснява Павлин „ Бърни “ Гроздев, приключил Music Technology (музикална технология), в University Of West London и с над 10 години опит в звукозаписната промишленост.
При рекламите се употребява канара за мерене на така наречен „ гръмкост “, която се споделя „ Loudness Units Full Scale " или в резюме LUFS. Измерен по тази канара, звукът може да доближава оптимални равнища, само че по-късно наложително би трябвало да стане спокоен за еквивалентно време, с цел да върне междинното равнище и то наложително във времевия диапазон на рекламата.
Закон за понижаване на звука на комерсиалните известия има и в Съединени американски щати от 2010 година (CALM act или " Тихия " закон). Той е създаден от Конгреса и е подписан от президента Барак Обама. Дори в пренаситен от реклами пазар като американския има стандарти и ограничавания, които се съблюдават.
У нас Съвет за електронни медии следи за спазването на закона. За интервала януари-юни 2017г. са следени общо 30 стратегии по график, както и по постъпили сигнали от жители. Сигналите от жители понижават във времето и са надлежно: 2014 – 52, 2015 – 31, 2016 – 10, 2017 - 6.
Не са регистрирани механически проблеми и при работата на устройството PAM PiCo, посредством което се реализира контрол по съблюдаване на условията на Закона – премерване силата на звука на комерсиалните известия в рекламните блокове. От 30 следени стратегии единствено при две има нарушавания.
„ Съветът регистрира устойчива наклонност за понижаване на броя на постъпилите тъжби и сигнали от жители, което е в резултат на административнонаказателната процедура.
Регистрираме и понижена мощ на звука на рекламите в стратегиите на радио и телевизионните оператори. Изключенията са малко “, споделя София Владимирова, ръководител на Съвет за електронни медии.
За гръмкостта на рекламите не се приказва и това е напълно естествено, откакто тя не влиза в условията за следене и надзор.
Доц. Георги Лозанов дава още пояснения за какво рекламните блокове звучат по-силно от време на време. „ Първо, има инерция на усещането и откакто дълго време рекламите са гърмели, може да ти се коства, че не престават да го вършат, без това да е по този начин.
Второ, звукът им се изравнява със междинното равнище на звука в останалото наличие, само че в случай че директно преди рекламите (във кино лентата, клипа и пр.) той е прекомерно спокоен, основава чувството, че те стартират с тропот “, продължава доцент Лозанов. „ Има обаче и трето – реклами създадени с прекомерно мощен тон, който малките екрани не са съумели или не са поискали – с цел да не си скапват връзките с рекламодателите, да поправят.
Отдавна се чудя на такива рекламодатели – за какво го вършат, откакто по този начин освен, че не подготвят фена, а го карат под паника да посегне към отдалеченото и да смени канала. Не съм стигнал доста надалеч в обясненията си, само че може би мощният тон е неверно разследване от вярното схващане, че рекламата би трябвало да те вади от меланхолията на делника, че тя е част от празника, от данданията на живота. Грешно, тъй като празничното възприятие се реализира не с повече звук, а с повече въображение “, безапелационен е доцент Георги Лозанов.
„ Къде е казусът и за какво звукът в рекламите е по този начин провокиращ “ пита риторично Павлин Гроздев и предлага отговор: „ Решението е единствено и само в професионализма и бюджетите на звуковите дизайнери. Бих вметнал, че рекламодателите, които имат вяра на компетентен звуков дизайнер, се радват и на добре призната, невикаща реклама “.
Очевидно е, че към момента някои рекламодатели считат, че с цел да е по-убедителна рекламата им тя би трябвало да се чува по-силно, значи би трябвало да е по-гръмка, което не е неразрешено от закона.
Да, само че викането нормално е прийом в кавгата. А тя е прекомерно надалеч от задачите на рекламата.
Преслава Преславова/manager.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ