КНСБ предлага вместо минимална работна заплата, работодателите да започнат да

КНСБ предлага вместо минимална работна заплата, работодателите да стартират да се преценяват с по този начин наречената заплата за прехрана, която включва с изключение на разноските за храна и прехрана, и тези за отмора и свободно време.

По данни от септември предходната година заплатата за прехрана на един човек би трябвало да бъде 1 700 лв..

Статистиката на Осигурителния институт обаче демонстрира, че едвам 30% от българите получават такава заплата, до момента в който 70 на 100 от работещите вземат доста по- малко от 1 700 лв. на месец.

Валентина Николова получава шестотин лв. заплата и се счита за работеща бедна.
„ Трябва да ви кажа, че е належащо да е най-малко двойно, с цел да може човек да покрие разноските си “, споделя тя.

Запалатата, която покрива разноските на работещия се назовава заплата за прехрана. От синдиката упорстват тя, а не минималната заплата, да бъде водеща при установяване на възнаграждението.

„ Много от предприятията се преценяват с нужните средства за прехрана на живот и съгласно повишаването на заплатата за прехрана, те покачват и работните заплати “, разяснява Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ.


Заплатата за прехрана се дефинира въз основа на това какъв брой пари са ни нужни за храна, прехрана, свободно време и отмора. Ориентировъчно хиляда и седемстотин лв., съгласно КНСБ.

А Валентина получава три пъти по-малко и по тази причина я намираме в магазина за облекла втора ръка.

„ Ако нещо чак толкоз доста съм го харесала, мога да си разреша да го купя, тъй като цените са напълно разнообразни от това, което е на пазара, на естествения пазар, а по „ Витошка “ минавам единствено на разходка “, разяснява тя.

Заплатата за прехрана от 1700 лв. е изчислена по този начин, че да купуваме не облекла втора ръка, а нови.

„ Минималната работна заплата би трябвало по този начин да нараства, че до 2027 година да доближи 80% % от заплата за прехрана. Тогава ще приказваме, че ще се ограничи бедността и ниско платените служащи “, разяснява Виолета Иванова от КНСБ.

Заплатата за прехрана незабавно регистрира повишаването на живота. 70% от работещите у нас обаче взимат по-малко от нея.