Книжовникът Сава Хаджиилиев - Доброплодни е истински интелектуалец и енциклопедист

Книжовникът Сава Хаджиилиев - Доброплодни е същински интелектуалец и енциклопедист на своето време. Той знае какво е нужно на България, с цел да върви към Европа и нейния метод мислене. Възрожденецът добре разбирал, че книгите, учебните заведения и читалищата са тези, които ни приближават до един различен свят. През целия си живот погледът му е насочен към всичко ново. Той е в центъра на всичко това, което движи литературния, културния, и просветно-обществен живот на българина.
Впечатляващо е, че той основава четири читалища у нас – шуменското, силистренското, тулчанското и кюстенджанското, само че нито едно не е именувано на него.

Роден е в Сливен в фамилията на учители. Родителите му учели девойки и момчета дружно, което не се срещало постоянно в тези години. Това ставало в личната им къща. През 1832 година в Сливен дошъл от Котел новият преподавател Гаврил Кръстевич, той взел Доброплодни да учи при него. Преди да тръгне за Цариград Кръстевич предложил на сливенските чорбаджии да изпратят и Доброплодни в Цариград на техни разходи, тъй като в младия мъж имало вяра за просвета. И те го послушали.

Доброплодни съумява да замине, а в Цариград го настаняват в частен дом. Георги С. Раковски го поучава да се обърне за помощ към богати сливенски търговци, с цел да продължи учението си в Куру чешме. В фамозния Цариградски колеж младият българин се срещнал с известни учители, срещнал се с езика и културата на старите гърци, докоснал се до европейската литература. Сава Доброплодни прави усещане с това, че бързо схваща комплицирания образователен материал. Разсъждавал задълбочено и скоро до името му поставили „ мъдрец “ и „ Евкарпидис “, т. е. Доброплодни. С това название е прочут и до през днешния ден.

През 1842 година приключва с науките в Куру чешме. Заминава за Котел, където остава пет години. Това време е същински подем за работата му. Въвежда за пръв път проучването на френски език в българското учебно заведение. Използва компас, микроскоп и географска карта. Тези нововъведения скоро прочуват котленското учебно заведение. То събира способни възпитаници от разнообразни места, измежду тях е и Сава Филаретов. Котленци са признателни на своя преподавател и съчиняват ария за него.

Дошло е младо даскалче
да учи млади момчета
по на двадесет и пет години.
Сава Илиев даскала,
даскала на даскалите,
що знае елиниката, френски
и псалми черковни.

Скоро се изострят връзките сред него и котленските първенци и той би трябвало да напусне това населено място. Заминава за Шумен, където продължава да даскалува. Котленци схващат какво са изгубили, само че било към този момент късно. Нито молбите им, нито обещанията за по-добра заплата връщат Сава Доброплодни в Котел. Започва спор сред шуменци и котленци, който доближава „ Цариградски вестник “. Сава Доброплодни се свързва с Шумен надълбоко и даже минава под венчило.

Шуменци подписват контракт с Доброплодни за три години и му дават 14 000 гроша заплата, сума нечувана за български преподавател в тези години. Той води часовете си на жив национален език. Преустройва шуменските учебни заведения през 1848-1849 година Разделени са на три степени: взаимно, с курс на образование от една и половина до две години; основателно, с курс на образование три години; горно (гимназия) също с три годишно образование. Учебната година приключва с обществени изпити. Доброплодни е убеден, че учениците би трябвало да получават разностранни познания и да учат непознати езици, освен гръцки и турски. Той изхвърля гръцкото пеене от шуменската църква.

След две години в Шумен идва огромният литератор Иван Богоров, който закрепва новобългарския език в учебните заведения, дело стартирано от Доброплодни. Той прекъсва с учителската работа. Купува си кон, оставя фамилията си в Шумен и потегля из България и Тракия да дири спомоществователи за ръкописите си. Отбива се в Търговище, Котел, Жеравна, Сливен, Ямбол, Ст. Загора, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Габрово, Дряново, Търново, Свищов,Русе, Разград. Успява да събере пари и с ръкописите на книгите си се насочва за Земун, с цел да ги отпечата. „ Водител за взаимните учебни заведения “, комедията „ Михал “, „ Писменник “ и „ Здравословие, тоест правила, с цел да знаем по какъв начин да си вардим здравето “ са заглавията на неговите ръкописи, които отпечатва.
Първата му книга е „ Водител за взаимните учебни заведения “, която излиза в Земун през 1852 година Тя има френски и гръцки разновидности и е по-скоро компилация. Създава книгата за да подкрепи учителите с налично управление в преподавателската им работа. В „ Писменик “ създателят преглежда писмото освен като другарство, само че и като персонална изява на пишещия, в него значима роля играе езикът. „ Доброто писмо е това, което показва естетическите усеща на едно благочювствително сърце, а измислените писма се писват от разум унужден и чювство лъжливо и присторено “.

Книгата „ Здравословие, тоест правила, с цел да знаем по какъв начин да си вардим здравето “ е издание с медицински препоръки, нужни в бита на българите.

Сава Доброплодни се заврръща в България, само че турците го подгонват в Казанлък и той поема още веднъж за чужбина. От училищен съвет на Карловачката гимназия в Сремски Карловци, тогава в Австро-Унгария, е определен за преподавател по старогръцки език на 5 октомври 1853 година Това е един от най-хубавите интервали за гимназията, в който работят високообразовани учители, основават се кабинети, купени са нагледни средства. Училището разполага с ботаническа и зооллогическа колекция, с богата библиотека на разнообразни езици. Доброплодни по това време е във Виена и на поканата да заеме мястото дава отговор, че ще се забави 10-12 дни, тъй като би трябвало да приключи някои свои работи. На 1 ноември 1853 година стартира педагогическата си работа, само че дребната заплата, която отива за храна и квартира го принуждават да намерения за овакантяване на Карловачката гимназия. Не бърза, желае му се да научи добре немски и латински език.

С помощта на другар се свързва с Видин и се уговаря да стане преподавател в крайдунавския град, даже изпраща багажа си. Но не потегля. Видинци го чакат и през август 1855 година пишат писмо на Патриарха, молят го да освободи Доброплодни, защото учебното заведение им стои затворено. Ако това не се случи Доброплодни би трябвало да върне сумата изпратена му за пътни разходи. Сава Добброплодни написа до Видин, с цел да изясни закъснението си. Обяснява, че дълго боледува от тресчица, а и отхвърли да му дадат годишна заплата от 8 000 гроша явно не го удовлетворява. Шуменци му оферират по-добри условия на възнаграждение.

Книжовникът потегля за България. Той познава добре учебното обучение на Виена, Загреб и Будапеща. Знае какво и по какъв начин се преподава и какво е належащо на българите, с цел да доближат европейското обучение. Програмата на неговото четвъртокласно учебно заведение в Шумен, както той самичък го назовава полугимназия, е съобразено с тези трендове. Изучават се разнообразни езици, които ще дадат опция на шуменските деца да продължат в европейски учебни заведения. Отделя се и особено внимание на девическото обучение. От Доброплодни, който показва Шуменската полугимназия са поканени посредством периодическия щемпел учителки в Шумен, които са добре готови, „ умеещи в семейството “, които би трябвало да владеят немски и френски, да носят удостоверение за положително морално държание, против положително възнаграждение и независимо жилище, положителни битови условия и дърва за отопление.

Доброплодни не остава единствено с проблемите на учебното заведение Той провежда в мъжкото учебно заведение първото празнуване деня на светите братя Кирил и Методий през май 1856 година През същата година по негова концепция се провежда едно от първите читалища, а през август е показано първото театрално зрелище – комедията „ Михал “, която в действителност е дословен превод на гръцка комедия „ О Лепрентис “ от М. Хурмузис. Сава Доброплодни прави побългарен превод от гръцки на български. Неин режисьор е чешкия бежанец Йозеф Майснер, преподавател в Шумен. В комедията като артисти вземат участие негови възпитаници – измежду тях е бъдещият митрополит Търновски - Васил Друмев. Това е първото театрално зрелище в България. „ От тогава се вкара Европейската цивилизация в Шумен и оттова се разпръсна и в други градове на България “, написа той.

Сава Доброплодни учителства и в родния си град Сливен, където съумява да усили учениците си, да сплоти учебните заведения и да ги подчини на обща система на образование. Взема присъединяване в църковните битки, в които вземат участие и негови възпитаници.Там продължава книжовните си занимания, където превежда пиесите на сръбския публицист Йован Попович. Създава образователна литература. Подготвя учебници по числителница, френски език и славянска граматика. През 1860 година отпечатва в Цариград „ Пространний буквар за деца или взаимноучителни таблици “. Той е остро подложен на критика от първенците на града, а в дъното е и повторния му брак. Самият той признава, че не е срещал „ толкози безобразности “ и напуща града.
Отива във Варна. От там е извикан в Тулча, където е основен преподавател и артист. Той не приема остарялата разпоредба в учебното заведение, упорства за разкриване на класно и девическо учебно заведение и обществени годишни изпити. Открива частен интернат с петнадесет ученички. Остава с мизерна заплата, единствено като черковен артист. Премества се в Силистра като основен преподавател. Въвежда нови, модерни учебници, подкрепя селските учебни заведения и направлява учителите. Подготвя представленията „ Многострадалната Геновева “ и „ Михал “. Изнася сказки, взе участие във Всебългарски събор в Цариград. Напуска преди да изтече контракта му „ докачен от тайните дейности на някои, които желаят да доведат техен сродник за основен преподавател “. През целия си живот не търпи обиди и постоянно напуща ненадейно местата, където учи децата. Заминава за Кюстенджа, а Освобождението на България го заварва в Тулча. Той е за повторно основен преподавател и черковен артист там. С помощта на тогавашния собствен възпитаник Иван Кишелски, тогава генерал-губернатор на Варна, Доброплодни е назначен за член на Окръжния директорски съвет.

От морския град се реалокира в Разград, където четири години е учебен контрольор. Тъкмо там през лятото на 1884 година провежда педагогичен курсове с учителите от покрайнината, които са едни от първите след Освобождението. Връща се във Варна. Подготвя учебника „ Нова лесна метода да се изучи българский език и практический руский и гръцкий “. Книгата излиза благодарение на Евлоги Георгиев през 1885 година Захваща се да редактира списание „ Нова българска пчела “. Под това заглавие е добавено „ вестник назидателен, увлекателен и закачлив “. Първата брошура излиза от щемпел през януари 1887 година Изданието съдържало поуки за момите, религиозни разказчета, анекдоти, пословици, само че „ Нова българска пчела “ не просъществува дълго.
Макар, че е оставил доста зад себе си през старостта му съвсем всички го не помнят. В стихотворението му „ Надгробие “ прозира целият му сложен път.

Той учителствува доста
без да търси злато, популярност.
Ами още и в дълг влезе
единствено книги да издава.
Награден или пропуснат
той не искаше да знае.
Само гледаше постоянно
себе крепко да питае,
с цел да може така да служи
множеството на народа.
Да посреща тъга, злочестина,
Без да желае той сгода.

На 6 юли 1884 година е приет за почетен член на Българското книжовно сдружение. Удостоен е от княз Фердинанд със сребърен орден за заслуги. Пет години преди гибелта му излиза от щемпел неговата последна книга „ Кратка автобиография “, която споделя за сложните му човешки пътища.