"Политиката отвътре" на Иван Костов ще има премиери в Бургас и Стара Загора
Книгата " Политиката от вътрешната страна " на някогашния министър председател на България Иван Костов ще има министър председатели в Бургас и Стара Загора, заяви издателство " Сиела ". Тя ще бъде показана от проф. Веселин Методиев - учител в Нов български университет.
В Бургас Иван Костов ще се срещне с читателите си на 15 февруари от 18 часа в културния център " Морско
казино " (зала " Георги Баев). Ден по-късно, на 16 февруари, е премиерата в Стара Загора - от 18 часа в зала 1 на хотел " Верея ". Входът е свободен.
Досега " Политиката от вътрешната страна " имаше министър председатели в София, Пловдив и Варна.
Фотогалерия: Опашка за подписи на премиерата на " Политиката от вътрешната страна " от Иван Костов
" Политиката от вътрешната страна " излезе през 2022 година В нея създателят споделя своя опит, споделя за позволените неточности, само че и за правилните решения, въвели България в общността на свободните и развити страни. Иван Костов показва аргументите страната ни да остава пленена от мафията, противопоставила се гневно на всеки опит за налагане на господство от закона; разказва завладяването на правосъдната власт, службите за сигурност и медиите, прекъсването на промените, подменянето на истината и носталгията по комунизма, поради които преходът остава незавършен и българската народна власт в рецесия.
Иван Костов (73) е икономист и политик. Бил е министър на финансите в държавното управление на Димитър Попов (1990). Народен представител е в 7-то Велико Народно заседание и в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Обикновено Народно заседание. Министър-председател е на България в интервала 1997-2001 година Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 година, а от 2004 - на партията Демократи за мощна България (ДСБ). След отдръпването си от дейната политическа активност основава " Лаборатория за ръководство на опасности " към Нов български университет (НБУ), занимаваща се с политически разбори и прогнози.
Из " Политиката от вътрешната страна " от Иван Костов
4. За отношението към политиката
Иван Костов: Политиката отвътреС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Хората най-често посрещат недобре политиците. Винаги са ги смятали за отговорни за протичащото и неслучващото се. Имат право да търсят в тях виновността, тъй като политиката е способна да извършва или проваля обещаното. В най-дълбоката античност са убивали лидера шаман, в случай че не е предизвиквал дъжд. Политиката реализира обещаното добре или зле според от най-различни условия, измежду които решаващи са още веднъж хората, които я съдят.
Неуважителното отношение към политиката е въпреки всичко по-характерно за общности с къса историческа памет, без устойчиви обществени практики и без стопански достижения. Там, където демократичните полезности са сложени под най-големи подозрения, най-охулвани са политиците, а това е огромната заплаха за цялата политическа система. Широко е публикувано подозрителното отношение на хората към политиката изобщо, тъй като за него има значително съображение.
Избирателите делегират властта за дълги интервали от време, най-често четиригодишни, и по-късно не могат да влияят върху нея, както и върху своето посланичество. Поради това, и най-много поради повърхностното им отношение към властта, у тях постоянно поражда незадоволство от личния им избор. Хората в началото включват обезщетителни механизми: афишират политиката за " неморална ", " нечовечна ", " неприятна ", " двулична " и не са лишени от учредения.
Първо, тъй като политиката в действителност не е морал, не е хуманизъм, нито откровеност и искреност и това е известно още от писмени монументи от VI - IV в. пр.н.е. Второ, гласоподавателите не могат да ползват своето право на избор постоянно, когато пожелаят, тъй като подобен е законът. Трето, тъй като най-често те са в позицията на пострадали от властта данъкоплатци, освен това като плащащи всички нейни сметки и неточности. И четвърто, тъй като постоянно си мислят, че заслужават по-добра орис от тази, която имат и за която са уверени, че зависи доста по-силно от ръководещите, в сравнение с тя действително зависи. Във връзка с това от кого зависи ориста ни наблягам, че нашите посткомунисти не виждат връзката сред последствията от ръководството и личното си гласоподаване. Винаги извеждат себе си от уравнението на виновността.
И дано напомним най-важното: в изискванията на народна власт политиката е един отдушник за публичното недоволство; метод това не¬доволство да не одобри фрапантни и насилствени форми на революция и кръвопролития, с каквито е изпълнена историята на човечество¬то. Политиката обуздава публичния яд и по тази причина пресреща неговите неприятни спътници - неприязънта и ненавистта. Политикът е " нужният виновник ", който е задължен да пресреща публичните провокации.
5. Политиката като изкуство
Израстването на политик е друго от това на специалист с филантропична специалност. Различията са и елементарни, и сложни за схващане. Най-важното в политиката не може да се напише, тъй като няма правила за взимане на правилни решения и вдишване на риск, за верен избор, за слагане на цели, по този начин както няма правила творчеството. Политиката е като активността на финансовите институции. Привлича доверието на гласоподавателите, съхранява го, стреми се да отговори с дейности на това доверие, само че го губи доста по-често, в сравнение с банките и пенсионните фондове губят парите на хората. Тази прилика разкрива, че политиката се прави, като наложително се рискува. Точно по този начин, както рискуват банките, давайки заеми, застрахователите, когато поемат рисковете на своите клиенти, финансовите фондове, когато влагат парите ни.
Политиката е обществено планиране и строеж, изисква творчество, а предписания за него няма. Обяснението на едно мощно политическо деяние постоянно е излишно, тъй като то е явно. Одобрението му изисква доверие; без религия разсъдъкът и пристрастеностите посрещат " на нож " всяко политическо решение и деяние - освен това реагират по този начин постоянно.
Лао Дзъ споделя: " Силното оръдие на ръководството не би трябвало да бъде показвано на народа ". В решителното последно средство постоянно се има вяра. Това е по този начин по простата причина, че мощната политика постоянно е допустима. Политиците постоянно би трябвало да разполагат с още един вид за деяние или противопоставяне на задаващата се заплаха, невидян и непредвиден и от съидейниците, и от съперниците. Скритото оръжие на политика е част от харизмата, която увлича хората, само че дали ще бъде дейно това оръжие, зависи и от тяхното доверие.
Политиката прави взаимни отстъпки с нравствеността и хуманизма. Културните полета, основани и култивирани от международните религии, имат употреба към решаването на политически проблеми, само че не и към слагането и постигането на политически цели. При компромисите си политикът се уповава на една аксиома - преследването на общото богатство, в което има вяра, че е вярно и положително в случай че не за всички, то в последна сметка - за по-голямата част от хората. Това прави съвестта му чиста. Допускам, че в случай че се възцарят всеобщата естетика, нравствеността и чо¬веколюбието, няма да има потребност от политика.
Политиката не може да се разбере вън от тъкмо избрани и непо¬вторими условия. Затова е неповторима. Нито едно политическо събитие не може да се възпроизведе още веднъж. Това значи, че правилността на политическото деяние не може да бъде доказана сигурно. Политиката може да бъде оценена като вярна или неправилна (адекватна или неадекватна) от свои и от непознати, само че във всички случаи изгодата или вредата от една политика не може да се мери количествено. Така както всички вреди от Втората международна война не могат да бъдат открити, нито може да бъде потвърдено по чия виновност са станали; какъв брой руски, немски и пол¬ски жители е умъртвил Хитлер и какъв брой - Сталин, в никакъв случай няма да стане известно. Политикът не се възприема по количествени критерии.
Политическите противопоставяния на провокациите не могат да се поправят с времето, тъй като провокират невъзвратими последствия. Те са частица от веригата на събитията; зависят от предишни обстоя¬телства и дефинират идващите като свои резултати. Последните на собствен ред стават условия за идващото политическо тестване. Нищо не може да се върне обратно и не може да бъде поправено по този начин, че да стане по стремежи по-добър метод. Много мощният " втори ум на българина " в политиката, за жалост, е изцяло ненужен.
Политиката е постоянно тъкмо избрана във времето и пространството, т.е. тя е постоянно " тук и в този момент ". Няма предходна политика - предишното я трансформира в история; няма и бъдеща политика, тогава тя е единствено полити¬чески планове, които могат да се трансфорат в деяние, а може и да не бъдат осъществени.
Политиката е царство на сегашното, което сама основава. Има свойство, което е мъчно за разбиране - тя самата създава време и пространство. Винаги има доста време за вярна политика и малко - за неправилна. Правилната политика основава благоприятни условия и по този начин отваря място в пространството, а неправилната го разрушава и по този начин го затваря. Като задава изискванията на бъдещата политика, днешната създава обществе¬на действителност и в утрешния ден.
И най-после, оценките за политиката са относителни, тъй като последствията от една или друга политика са освен за сегашното. Политическите решения се вземат и за бъдещите генерации. Точно в този смисъл политикът, когато подхваща политическо деяние, носи отговорност по едно и също време към настоящето и към бъдещите генерации. Съотношенията сред тези две, ситуирани друго във времето, отговорности се трансформира. Неопределеното бъдеще разрешава особеното повишаване или съкращаване на отговорностите към " през днешния ден " за сметка на отговорностите към " на следващия ден " и това става по преценка на настоящия политик. " Да се жертваме за светлото бъдеще " не е комунистическа неистина, както " да живеем на заем " не е капиталистическа. И двете са универсални и крайни политически решения на алтернативата за политическата отговорност към сегашното и към бъдещето.
Свидетелства за прехода 1989 - 1999 С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Историята се пробва да резервира и да систематизира политическия опит, само че това съвсем постоянно има малко значение при решение на проблемите на днешния ден. Това се дължи освен на нелепостта на политиците и непознаването на историята. Причините са най-малко две: първо, историята, както стана ясно нагоре, не може да даде нито една рецепта за днешно политическо действие; и второ - тя се написа политически и по този начин става прикрит заложник на това, което се пробва да изследва; не ѝ е непознато пристрастието, а то е пагубно и за нея тъкмо по този начин, както е пагубно за по¬литическото решение. Затова дано читателят прояви схващане и толе¬рантност, с цел да продължим напред в наличието с едно изискване - без предразсъдъци към политиката.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 
