И българските читатели могат да разлистват страниците на книгата "Чия е вината?"
Книгата " Чия е виновността? " е написана от брачната половинка на Лев Толстой. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на оповестената през 1891 година " Кройцерова соната " на Лев Толстой, която провокира " земетресение " освен измежду четящия свят, само че и в душата на брачната половинка му.
Книгата излиза 100 години откакто е написан текстът, през 1994 година, и това става с помощта на откривателите от музея на Лев Толстой в Москва.
" Кройцерова соната " самият Лев Толстой разказва като роман за плътската обич и за половите връзки в фамилията ", сподели за БНР Александра Александрова, редактор в издателство " Колибри ".
По думите ѝ когато читателите протягат ръка към книгата " Чия е виновността? " не е належащо книгата да бъде обсъждана в подтекста на живота на Толстой.
" Произведението би могло да се чете отвън подтекста на това семейство, тъй като в последна сметка се оказва, че София е извънредно даровита, езикът ѝ е доста пъстър, цветен, бих си разрешила да кажа доста гальовен, тъй като до момента в който се чете " Чия е виновността? " по страниците пълзи едно чувство за почтено и съвсем детско чувство за наслада, за пролет, за доверчивост и с придвижване на четенето тази доверчивост претърпява разнообразни метаморфози , сблъсквайки се с малко по-неприятни и реалистични неща в живота ", добави в предаването " 12+3 " Александрова.
Според нея книгата е поклон към феновете на съветската литература.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Книгата излиза 100 години откакто е написан текстът, през 1994 година, и това става с помощта на откривателите от музея на Лев Толстой в Москва.
" Кройцерова соната " самият Лев Толстой разказва като роман за плътската обич и за половите връзки в фамилията ", сподели за БНР Александра Александрова, редактор в издателство " Колибри ".
По думите ѝ когато читателите протягат ръка към книгата " Чия е виновността? " не е належащо книгата да бъде обсъждана в подтекста на живота на Толстой.
" Произведението би могло да се чете отвън подтекста на това семейство, тъй като в последна сметка се оказва, че София е извънредно даровита, езикът ѝ е доста пъстър, цветен, бих си разрешила да кажа доста гальовен, тъй като до момента в който се чете " Чия е виновността? " по страниците пълзи едно чувство за почтено и съвсем детско чувство за наслада, за пролет, за доверчивост и с придвижване на четенето тази доверчивост претърпява разнообразни метаморфози , сблъсквайки се с малко по-неприятни и реалистични неща в живота ", добави в предаването " 12+3 " Александрова.
Според нея книгата е поклон към феновете на съветската литература.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ