Ключът към съгласието на България за начало на преговори на

Ключът към единодушието на България за начало на договаряния на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз не е комплициран и зависи от това Скопие да съблюдава абсолютно Договора за другарство и добросъседство, подписан през 2017 година. Това съобщи президентът Румен Радев, който показа България на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани в Словения на 6 октомври (сряда).

Темата разяснява в “Нашият ден “ журналистът Райна Асенова.

“Отзвукът беше много изострен както от страна на ръководещите, по този начин и от страна на опозицията. Премиерът Заев реагира остро в самото начало, бих споделила доста по-остро и от опозицията като сподели, че вероятността на българко-македонските връзки не е добра след непредвидените нови претенции на Румен Радев.

Тези претенции не са нови и не са непредвидени. Става въпрос за съблюдаване на Договора за добросъседство и другарство , подписан през 2017 година, за който доста пъти сме предупреждавали Скопие, че не се съблюдава и че ние държим този контракт да се съблюдава , в случай че РСМ желае да върви напред към европейското си участие.

В Република Северна Македония, случилото се на срещата в Словения се пояснява като ново утежняване на връзките. Може би поради това, че българският президент много остро сподели, че Скопие би трябвало да скъса с македонизма и да признае историческата истина, както направи с Гърция.

Зоран Заев пък сподели, че тези претенции и обсада, която България подхваща по отношение на РСМ, са засегнатост за македонските жители. Той още веднъж се спря на това, че няма договаряния за македонската еднаквост и македонския език, нещо, което никой от наша страна не оспорва.

Ние имаме съображение да споделяме единствено, че те  би трябвало да признаят историческите корени на македонския народ и език.



Двустранният протокол

Не чакам протоколът да бъде стъпка в възстановяване на връзките, тъй като към този момент имаме един контракт, който не се съблюдава. Но въпреки всичко е някаква стъпка в по-добра посока. Искаме правно обвързващ документ, който да уреди тези противоречиви въпроси.

Илхан Кючюк, който е специфичен докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония беше споделил, че това е спомагателен инструмент, който да насочи нещата в прагматична посока.

Петте точки, по които македонското държавно управление договаря с България са напълно ясни и това, което желаеме е тяхното осъществяване да бъде правно обвързващо.

Това е потвърждението, че Северна Македония няма териториални искания по отношение на нас. Много пъти сме казвали, че ние държим на цялото име – Република Северна Македония, защото единствено Северна Македония би могло да съдържа териториални искания към България.

Също по този начин невмешателство във вътрешните работи на България, да не се поддържат македонистки организации у нас.

Историческата комисия да се среща най-малко пет пъти в годината. Да спре тормозът над хората, които се самоидентифицират като българи в РСМ. И най-накрая да има реакции на езика на омразата, който към този момент е много публикуван несамо в медиите, само че и депутати от опозицията си разрешават звук и изрази по отношение на България.

Решението

За мен Северномакедонските политици са тези, които не съблюдават контракта. Те упрекват нас, че ние не го съблюдаваме. В смисъл, че блокираме началото на договарянията и това съгласно тях е несъгласие и нарушаване на член 2 от Договора за добросъседство и другарство, който планува двете страни да развиват съдействието по сред си в региона на европейската интеграция.

Но както е известно, не можем да пуснем страна и Европейски Съюз няма да пусне страна, която има спор с друга страна членка. Европейски Съюз така и така има задоволително проблеми, с които би трябвало да се оправи.

Австрия, Унгария, Словения и Балтийските страни упорстват за по-бързо приемане на страните от Западните Балкани. Докато други страни, в това число Франция, която вкара нова методология на разширението, което на процедура го прави толкоз мъчно, че не знам по кое време би приключило.

Проектите за съгласуваност на Западните Балкани

Би трябвало да бъдат избрани точни области и да се посочи по какъв начин ще се изразходват средствата, тъй като един от главните проблеми във всички страни от Западните Балкани е слабата битка с корупцията .

Чуйте Райна Асенова в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, персонален списък