Клошари от Румъния в схеми за кражба на ДДС у нас
Клошари от Румъния, Гърция и други непознати страни се употребяват за бушони в схеми за кражба на Данък добавена стойност у нас, разкриха през “24 часа " данъчни инспектори.
Бедняците зад граница стават все по-търсени, с цел да се записват компании на тяхно име, с които да се правят данъчни закононарушения. На тяхно име се записват сдружения, които вземат участие във мним стокооборот, след което се желае приспадане на данъчен заем. Задължително изискване е чужденецът бушон да няма нищо на свое име.
Другата скица е наш ром, алкохолик или дрипльо да получи статут на пребиваващ в чужбина и по-късно да стане притежател и шеф на компания, която ще се употребява в скица за укриване на налози. След като заловен съмнителни покупко-продажби, инспекторите в България би трябвало да желаят от прилежащите страни информации за притежателите и шефовете на компаниите. Най-често това се случва в Румъния, демонстрират данните на приходната организация. Над половината от запитванията се връщат с отговор, че такова сдружение няма или е записано на името на човек без благосъстоятелност.
“Поисканата от вас инспекция откри, че лицето е с български генезис, ром, с право да обитава на наша територия. На негово име няма парцели и сметки, са измежду най-честите отговори.
“Лицето У.У. не е български жител, регистриран е като обществено слаб в Румъния, няма имущество в нито една от двете страни ". Това откриват наши инспектори, които ревизират сигнал за данъчна машинация в различен случай. Според разпоредбите, когато се купува артикул от снабдител в България, се заплаща Данък добавена стойност, а по-късно се желае възобновяване. Данък у нас не се дължи, в случай че доставчикът е компания, записана в друга страна от Европейски Съюз.
Родни обществено слаби, клошари и роми се употребиха всеобщо за подставени лица от незаконни групи в последните 20 година, откогато е въведен Данък добавена стойност. Сега все по-популярна става схемата те да записват кухи сдружения с фиктивни притежатели в Румъния, с цел да се забавят инспекциите на фиктивния стокооборот, с който се краде Данък добавена стойност.
Заради източването на хазната с разнообразни схеми предходната година беше изменен Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК). Според новите правила всеки, който желае да продаде компанията си, към този момент е длъжен да уведоми документално Национална агенция за приходите два месеца преди датата на договорката. За това време данъчните могат да създадат инспекция дали сдружението има задължения. Продажбата няма по какъв начин да се случи без документално утвърждение за договорката от Национална агенция за приходите.
Втората скица е много по-сложна и се употребява за по-големи измами. Прилага се единствено при по-големи обороти, които оправдават разноските. Използва се малка врата в закона - данъчните се уведомяват единствено за 100% от дяловете във компанията. Не би трябвало единодушие от данъчните, в случай че се продават по-малко дялове от капитала или акции. Според адвокати това няма и по какъв начин да бъде записано в закона, тъй като дяловото присъединяване се дефинира единствено като актив, за разлика от цяла компания, която има и активи, и пасиви.
Всяка трета компания от проверяваните за данъчни измами не е на посочения от самата нея адрес, споделят данъчните. Проблем са и транснационалните измами. Разминаването на това, което нашите компании заявяват пред данъчните от други страни и наложителните заявления, попълвани от всеки за покупко-продажби с чужбина, е за над 400 млн. лева на тримесечие.
Всяка година данъчните подават претенции до съда да разгласи за недействителни 100-120 покупко-продажби за прекачване на имущество. Става дума за предприемачи, които са трансферирали компаниите си, с цел да не заплащат дължимите налози. Тъй като приходът от продажбата на компания постоянно се заявява като персонален приход и върху него се заплаща налог и по този метод се легализира, данъчните наложително ревизират дали персоналното финансово положение и фирменото положение на едно лице вървят в синхрон.
Исковете до съда обаче се подават единствено в случай че специалисти преценяват, че разноските си костват и има възможност да се стигне до лице, което разполага с имущество или други активи. В тези случаи, в случай че съдът скапе покупко-продажбите, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, с цел да си съберат дължимото.
Бедняците зад граница стават все по-търсени, с цел да се записват компании на тяхно име, с които да се правят данъчни закононарушения. На тяхно име се записват сдружения, които вземат участие във мним стокооборот, след което се желае приспадане на данъчен заем. Задължително изискване е чужденецът бушон да няма нищо на свое име.
Другата скица е наш ром, алкохолик или дрипльо да получи статут на пребиваващ в чужбина и по-късно да стане притежател и шеф на компания, която ще се употребява в скица за укриване на налози. След като заловен съмнителни покупко-продажби, инспекторите в България би трябвало да желаят от прилежащите страни информации за притежателите и шефовете на компаниите. Най-често това се случва в Румъния, демонстрират данните на приходната организация. Над половината от запитванията се връщат с отговор, че такова сдружение няма или е записано на името на човек без благосъстоятелност.
“Поисканата от вас инспекция откри, че лицето е с български генезис, ром, с право да обитава на наша територия. На негово име няма парцели и сметки, са измежду най-честите отговори.
“Лицето У.У. не е български жител, регистриран е като обществено слаб в Румъния, няма имущество в нито една от двете страни ". Това откриват наши инспектори, които ревизират сигнал за данъчна машинация в различен случай. Според разпоредбите, когато се купува артикул от снабдител в България, се заплаща Данък добавена стойност, а по-късно се желае възобновяване. Данък у нас не се дължи, в случай че доставчикът е компания, записана в друга страна от Европейски Съюз.
Родни обществено слаби, клошари и роми се употребиха всеобщо за подставени лица от незаконни групи в последните 20 година, откогато е въведен Данък добавена стойност. Сега все по-популярна става схемата те да записват кухи сдружения с фиктивни притежатели в Румъния, с цел да се забавят инспекциите на фиктивния стокооборот, с който се краде Данък добавена стойност.
Заради източването на хазната с разнообразни схеми предходната година беше изменен Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК). Според новите правила всеки, който желае да продаде компанията си, към този момент е длъжен да уведоми документално Национална агенция за приходите два месеца преди датата на договорката. За това време данъчните могат да създадат инспекция дали сдружението има задължения. Продажбата няма по какъв начин да се случи без документално утвърждение за договорката от Национална агенция за приходите.
Втората скица е много по-сложна и се употребява за по-големи измами. Прилага се единствено при по-големи обороти, които оправдават разноските. Използва се малка врата в закона - данъчните се уведомяват единствено за 100% от дяловете във компанията. Не би трябвало единодушие от данъчните, в случай че се продават по-малко дялове от капитала или акции. Според адвокати това няма и по какъв начин да бъде записано в закона, тъй като дяловото присъединяване се дефинира единствено като актив, за разлика от цяла компания, която има и активи, и пасиви.
Всяка трета компания от проверяваните за данъчни измами не е на посочения от самата нея адрес, споделят данъчните. Проблем са и транснационалните измами. Разминаването на това, което нашите компании заявяват пред данъчните от други страни и наложителните заявления, попълвани от всеки за покупко-продажби с чужбина, е за над 400 млн. лева на тримесечие.
Всяка година данъчните подават претенции до съда да разгласи за недействителни 100-120 покупко-продажби за прекачване на имущество. Става дума за предприемачи, които са трансферирали компаниите си, с цел да не заплащат дължимите налози. Тъй като приходът от продажбата на компания постоянно се заявява като персонален приход и върху него се заплаща налог и по този метод се легализира, данъчните наложително ревизират дали персоналното финансово положение и фирменото положение на едно лице вървят в синхрон.
Исковете до съда обаче се подават единствено в случай че специалисти преценяват, че разноските си костват и има възможност да се стигне до лице, което разполага с имущество или други активи. В тези случаи, в случай че съдът скапе покупко-продажбите, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, с цел да си съберат дължимото.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ