Сушата в Германия подтиква към преосмисляне на въпроса за дърветата в парка на древен дворец
Климатичните промени нанасят съществени провали на вековните дървета в Сансуси - луксозния летен замък, издигнат през XVIII в. като пруския отговор на Версай.
Обширните земи с поддържани градини в Потсдам, югозападно от Берлин, са заобиколени от парк, изпълнен с извисяващи се вековни колоси, които в този момент изпитват отрицателните последствия от продължителната суша.
Управителят на гората Свен Ханеман, застанал в подножието на дъб с обиколка на ствола 6 метра, се взира в короната му, която в миналото се е простирала на 500 квадратни метра.
Сега болните му клони са осеяни единствено със зеленина. Ханеман дава на остарелия колос още две години, " след което ще бъде мъртъв ".
За своите 600 години дървото е устояло на стихии, ниски температури и две международни войни, само че неналичието на дъжд през последните няколко години, породена от климатичната рецесия, му е нанесла гибелен удар.
" През 2018 година, когато беше доста изсъхнало, то претърпя същински потрес, както доста дървесни растения тук, в парка ", споделя Ханеман пред Агенция Франс Прес.
" И от този момент насам то в действителност се свива. "
Паркът Сансуси, разпрострян се на 300 хектара, е част от сбирката от величествени къщи и градини на ЮНЕСКО в Потсдам от 1990 година насам.
Дворецът му притегля повече от 300 000 гости всяка година.
Паркът, който наброява към 26 000 дървета, в този момент губи сред 180 и 300 годишно - най-малко три пъти повече от броя на починалите годишно преди тежките метеорологични условия през 2017-2018 година, съобщи представител на фондация " Дворци и паркове в Потсдам и Берлин ".
Въпреки че 2023 година не е била толкоз суха, колкото предходните години, преваляванията се оказват незадоволителни, с цел да обезвреждат вредите от предходни суши и към половината от дърветата демонстрират признаци на злополучие, сподели той.
Освен неналичието на влага, дърветата са били нападнати от ненаситни инсекти.
" Отнема десетилетия "
Ханеман коленичи в подножието на умиращия дъб и остави стърготините да се стичат през ръката му - дело на бръмбарите козирог и дъбов бръмбар.
Насекомите са изгризали същински потоп от боклуци от растежния пласт сред беловината и кората, за което свидетелстват дебелите като палец дупки в ствола.
" Те изяждат камбия, а нито едно дърво не може да живее без камбий " - клетъчния пласт под кората, който е виновен за вторичния напредък, изяснява Ханеман.
Умиращите великански дървета оставят в гората дупки, които вредят на другите дървета, защото стволовете им и горската почва са изложени на слънчевата радиация без отбрана.
Ханеман откъсва лист от буков филиз и показва защитния инстикт на широколистните дървета.
" Тогава буковото листо се свива ", изяснява той.
" Тогава, обаче, слънцето прониква до дебелите вътрешни клони, които не са привикнали с него, и тогава клоните получават слънчево изгаряне.
Според Ханеман това е циничен кръг, който визира всички дървесни типове.
Мъртвите дъбове или букове в най-хубавия случай могат да служат единствено като местообитания за прилепи, инсекти или гъби.
Но в случай че стволовете и клоните са прекомерно изгнили и съставляват риск за сигурността на посетителите на парка, те би трябвало да бъдат отсечени.
И въпреки всичко към момента има вяра за изсъхналите жители на исторически паркове като Сансуси, чийто замък в жанр рококо пруският крал Фридрих Велики е проектирал и построил като място за отдих по време на ръководството си от 1740 до 1786 година
Градинарите в историческите обекти опитват с устойчиви на топлота дървесни типове от средиземноморския район, като реализират обещаващи резултати, споделя Ханеман.
Екипът му в Потсдам разчита и на силата на еволюцията.
" Смятаме, че локалните дървесни растения също се приспособяват до известна степен ", споделя той.
Например, жълъди от дървета, които явно са по-малко наранени от сушата, се засаждат в горския пласт.
По-новите, по-здрави дървета обаче ще се нуждаят от време, с цел да развият дебелите защитни корони, нужни за екосистемата.
" Това лишава десетилетия ", споделя Ханеман. /БГНЕС
