Китайският Експериментален усъвършенстван свръхпроводящ токамак (EAST) – т.нар. изкуствено слънце“

Китайският Експериментален модернизиран свръхпроводящ токамак (EAST) – така наречен „ изкуствено слънце “ – сложи нов международен връх, задържайки плазма с температура 120 милиона градуса по Целзий за 101 секунди. Въпреки че реакторите за нуклеарен синтез са към момента в начален стадий на разработка, поддържането на сходни температури за дълги интервали от време доближава учените с една крачка до тяхната заветна цел за съвсем безгранична чиста сила.

Предишният рекордьор в това отношение бе корейският KSTAR, който през декември предходната година задържа 100 млн. градуса по Целзий за 20 секунди. Сегашното достижение (което на процедура усилва продължителността петкратно) е в действителност впечатляващо и екипът на EAST се надява, че ще удължи в допълнение това време.

„ Пробивът съставлява незабравим напредък, а главната ни цел е да поддържаме температурата за дълъг интервал о време – споделя Ли Миао, шеф на катедрата по физика Южния университет по просвета и технологии.

Токамак е устройство, което употребява мощни магнити, които основават магнитно поле, способно да задържи плазмата. То постоянно има формата на типична поничка. Токамакът загрява деутерий и тритий в магнитното поле до температури, при които те минават в плазмено положение, а тези температури могат да доближат до шест пъти тази на ядрото на Слънцето. За да може да се поддържа този магнитен затвор, който задържа плазмата на едно място, е нужна извънредно мощна сила. Това значи, че неговите настоящи версии са изключително неефективни и краткотрайни – те не биха могли да бъдат употребявани за термоядрен реактор. В момента обаче токамаците съставляват най-хубавия ни вид за основаването на работещ реактор за термоядрен синтез в близкото бъдеще.

За да се реализира синтез, температурите би трябвало да преминат границата от 100 млн. градуса по Целзий и да бъдат непрекъснати – това е моментът, в който атомите на деутерий и тритий стартират да се комбинират. В рамките на този развой се отделят големи количества сила, които учените се надяват да употребяват за зареждането на електрическите мрежи по света, един път щом реакторите станат използвани. Някои учени даже се отхвърлят от мощната топлота, нужна за „ топлия синтез “, и се пробват да основат „ леден синтез “ – т.е. нуклеарна реакция, която настава при стайни температури. Засега обаче това е една хипотетична концепция, която към момента наподобява нереалистична.

Източник: IFLScience