Китайски учен от университета в Шенжен твърди, че е успял

Китайски академик от университета в Шенжен твърди, че е съумял да помогне за основаването на първите в света генетично редактирани бебета с трагично приложение на метода CRISPR. Д-р Джианкюи Хи сподели пред Асошиейтед прес, че момиченца близначки са родени по-рано този месец, откакто е съумял да редактира техните ембриони благодарение на технологията CRISPR.

Целта на модифицирането била да бъде отстранен ген CCR5, който играе сериозна роля в това да разреши на доста от вирусите на ХИВ да заразят клетките в организма.

Интервюто за AP е откакто изданието на Масачузетския Технологичен Институт (MIT – Technology Review) заяви, че екипът на Хи в Южния университет за просвета и технологии желае да употребява технологията CRISPR с цел да отстрани CCR5 гена и да реализира основаване на деца с устойчивост към ХИВ. Новината бе обявена в деня, в който стартира вторият интернационален конгрес по редактиране на човешкия геном в Хонконг.

Според изданието Технологичен обзор на MIT, уредниците на срещата в Хонконг, явно не са били известени за проектите на Хи за проучването, макар че АП оповестява, че той ги е уведомил. По време на изявлението си с АП, Хи, който е учил и специализирал в Райс и Станфорд преди да се завърне в Китай, декларира, че усеща „ мощна отговорност, че освен е направил този първи пробив, само че и че това ще бъде образец за другите, а обществото ще реши какво да направи по-нататък. “

Според документите оповестени в Technology Review, изследването е утвърдено от Комитета по здравна нравственос на болничното заведение в Шенжен (Shenzhen HOME Women’s and Children’s Hospital). В обобщението на китайския указател за клинични тествания се споделя, че времето за осъществяване на проучването е сред 7 март 2017 година и 7 март 2019 година и търсенето на брачни двойки, живеещи в Китай, които дават отговор на здравните и възрастови условия и желаят да преминат IVF терапия (инвитро – IVF-in vitro fertilisation).

Изследователският екип написа, че задачата им е да „ получат здрави деца, като избегнат ХИВ вируса, като дават нови прозрения за бъдещото унищожаване на главните генетични болести в ранните човешки ембриони „.

Таблица, приложена към регистъра на осъществените опити в китайския указател на клиничните тествания демонстрира, че към този момент са извършени генетични проби върху фетуси от 12, 19 и 24 седмици на гестационната възраст, макар че не е ясно дали тъкмо това са бременности включващи и тази, която е довела до раждането на близначките, чиито родители желаят да останат анонимни.

„ Смятам, че това ще помогне на фамилиите и техните деца “, споделя Хи пред АП и прибавя, че в случай че проучването аргументи щета, би почувствал същата болежка както и те, и това ще бъде напълно негова отговорност.

За първи път китайски учени от университета „ Сун Ят-сен “ (Sun Yat-sen) в Гуанджоу редактираха гените на човешки ембрион през 2015 година, употребявайки технологията CRISPR (акронимът значи Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats), което разрешава премахването на характерни гени, като работи като доста точна двойка „ генетични ножици “.

Въпреки че други учени, в това число в Съединените щати, организират сходни проучвания от този момент насам, настоящето проучване на Южния университет за просвета и технологии се смята за изключително коренно, защото доста учени се тормозят от етичните последствия от CRISPR и опциите посредством този способ да се приложи евгениката (набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи усъвършенстване на генетичните качества на група хора) или да се основават „ дизайнерски бебета “.

Както в Съединените щати и в доста европейски страни, потреблението на генетично модифициран ембрион по време на бременност към този момент е неразрешено и в Китай.

През 2015 година, малко след университетския опит на Sun Yat-sen (който се организира върху ембриони, които не са жизнеспособни заради хромозомни ефекти) стана известна среща на редица международни институции, включително Националната академия на науките на Съединените щати, Китайската академия на науките и Кралското сдружение в Лондон, на която беше призовано за мораториум върху предизвикването на наследствени промени в човешкия геном.

В допълнение към етичните опасения Фьодор Урнов, академик в региона на режисираната генетика в Института за биомедицински науки Altius, неправителствена организация в Сиатъл, споделя пред изданието Технологичен обзор, че проучването на Хи е причина за „ страдание и угриженост “, тъй като може да засенчи действителния прогрес реализиран в проучванията за редактиране на гени, провеждани понастоящем при възрастни инфектирани с ХИВ.