Atlantic Council: Един възможен конфликт - Китай, Русия и Иран едновременно тестват Запада
Китай, Русия и Иран по едно и също време тестват Запада. Централните стълбове на интернационалния ред са изправени пред провокации за основаване на нов ред, в който правото е единствено на силата. В тази обстановка решаващият фактор ще бъде какъв брой надалеч е подготвен да стигне Китай. В края на краищата трети спор в Южнокитайско море - наред с войната на Русия в Украйна и новоизбухналия спор в Близкия изток - също би тласнал опциите на Съединени американски щати до лимита на опциите им. Разделението на тежестта с Европа би било неизбежно. Само Европа не е готова за това. Най-малко Германия, написа за Welt и Atlantic Council Норберт Рьотген, ръководител на комисията по външни работи в немския Бундестаг от 2014 до 2021 година
Ето за какво е толкоз значимо ние, в съгласуваност с Брюксел и Вашингтон, най-сетне да преследваме политика за Китай, която по едно и също време влага в нашите лични сили - стопански, дипломатически и военни - и приема съществено най-лошите сюжети. Твърде постоянно в близкото минало тъкмо тези сюжети се случват. След доста разногласия немското държавно управление най-сетне одобри тактика за Китай, която вярно се концентрира върху правилото на понижаване на риска. Но има причина да се съмняваме, че незабавно нужното понижаване на риска във връзка с Китай в този момент ще се случи. В последна сметка китайската политика продължава да се образува от канцлерството, което не има вяра в смяна на курса.
През миналата година ние, германците, мъчително изпитахме какво значи да станеш подвластен от една единствена страна и още повече от една властническа система. В съпоставяне със зависимостта на Германия от съветския нефт и газ, зависимостта й от китайския пазар е в пъти по-голяма. Досега би трябвало да е ясно на всички, че Китай няма да прояви никакво внимание към европейците при положение на спор. Китайският водач Си Дзинпин е в действителност съдружник на съветския президент Владимир Путин, който води война на изтребване в Украйна. Към днешна дата Китай не е осъдил съветската офанзива и също така дава на Русия технологии за военна приложимост. Освен това близкият съдружник на Китай, Ислямска република Иран, доставя на Путин дронове срещу Украйна.
Във войната на Русия против Украйна Китай се опита да се показа като миротворец и против Съединените щати. Сега виждаме същото държание в Близкия изток. За разлика от Запада, Китай не осъди терора на Хамас и към този момент стана ясно, че Пекин се нарежда от ден на ден против Израел в спора сред Израел и Хамас. Китай несъмнено пресмята, че хората в Близкия изток и в по този начин наречения Глобален Юг са най-вече пропалестински. Подобно ухажване за благосклонности и поддръжници в Глобалния юг е израз и разследване от геополитическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай.
Конфликт, стеснен до Израел и Хамас, който обвързва Съединените щати като съдружник на Израел в района, несъмнено е в полза на Китай. Регионалната ескалация обаче е различен въпрос. Никоя страна не внася повече нефт от Близкия изток от Китай. Сега Китай задоволява 72% от потребностите си от нефт от импорт. Повече от половината от тях идват от района, изключително Саудитска Арабия и Иран. Следователно районен пожар би имал съществени последствия за енергийната сигурност на Китай. Иран от своя страна има интерес от оптимален безпорядък в района, само че под прага на личното си присъединяване във война. Последното може да заплаши както стабилността на режима, по този начин и оборудванията за обогатяване на уран в Иран. Това дава известна вяра, че може да се избегне тотална районна ескалация.
Китай към този момент се възползва от обстоятелството, че Съединените щати в този момент са военно обвързани в Близкия изток и в Европа и по този метод не могат да се концентрират върху Азия. В Южнокитайско море Пекин има няколко териториални разногласието с островни страни, изключително с Филипините. Той не признава формалното решение от 2016 година на интернационален трибунал, съгласно което претенциите на Китай върху морските зони в по този начин наречената " линия с девет тирета " нямат правно деяние. В края на октомври транспортен съд на китайската брегова защита удари филипински транспортен съд. Има доста неща, които допускат, че Китай е определил времето на експанзията в Южнокитайско море, с цел да тества Съединените щати. Как биха реагирали Съединените щати, като се има поради, че Съединени американски щати и Филипините от дълго време са свързани с боен съюз?
На този декор значим аспект на немската и европейската политика по отношение на Китай би трябвало да бъде запазването на гърба на Съединените щати чист за уговорката им в Азия. Конкретно това значи, че би трябвало да създадем повече за личната си сигурност и най-много за поддръжка на Украйна. Но Европа остава реактивна, не на последно място заради нежеланието на Германия. Вместо най-сетне да достави на Украйна крилати ракети Taurus, които са й нужни, с цел да доближат съветските позиции в окупираните територии и да разрушат линиите за доставки, немският канцлер Олаф Шолц реши да не ги доставя. Морално и политически това е огромна неточност.
Европа се разсънва от илюзията за безконечния мир
И на всички места, където настава варварството, импулсите за владичество и принуждение се показват без задръжки, а силовата политика разрушава всички полезности, които държат западния свят от Втората международна война насам
Германското държавно управление работи с сходно съмнение, когато става въпрос за отбрана на сериозната инфраструктура на Германия. След като обединението " светофар " пристигна на власт през декември 2021 година, година и половина не се случи нищо във връзка с настоящото внедряване на 5G, 60% от което до момента се състои от китайски съставни елементи. Тогава министърът на вътрешните работи Нанси Фейзър изненадващо разгласи промяна на курса и де факто възбрана на китайските съставни елементи по-рано тази година. Оттогава беше показан отслабен компромис, който в този момент е блокиран от немския министър на превоза Фолкер Висинг. За следващ път се губи скъпо време.
Каква е позицията на канцлера по този въпрос, не е известно, само че може да се гадае. В последна сметка точно той прокара частичната продажба на терминал в пристанището на Хамбург на китайската държавна компания Cosco срещу волята на всичките си министри. Германското държавно управление също следи и не прави нищо, до момента в който Deutsche Bahn построява своята интернет протоколна мрежа с съставни елементи от китайския производител Huawei. Това е напряко скандално поради обстоятелството, че федералната страна е едноличен притежател на Deutsche Bahn AG. Правителството е показано в надзорния съвет не от едно, а от три министерства - на финансите, на стопанската система и на превоза.
Що се отнася до зависимостта на Германия от китайския пазар, нещата надали наподобяват по-добре: освен че има солидни свръхинвестиции в стратегически значими браншове на немската стопанска система, само че страната е подвластна и от суровините и веригите за доставки от Китай, които са от решаващо значение за триумфа на немския зелен преход. Ясно е, че нито едно от двете не може да се промени внезапно и ще отнеме време. Ето за какво е още по-важно Германия да работи в този момент. Така нареченият Mittelstand - дребни и междинни предприятия в Германия - са разбрали това и работят по съответния метод. Тези компании желаят да останат в Китай, само че в това време диверсифицират присъединяване си и го понижават, където е належащо. За страдание, противоположното е правилно в елементи от огромните немски корпорации: вложенията в Китай не понижават, а не престават да порастват. Всъщност 16,4 % от общите немски директни вложения в чужбина са отишли в Китай през първата половина на годината - в никакъв случай до момента страната не е била толкоз значима за немската промишленост във връзка с останалия свят.
Тези вложения не са просто решения на частния бранш, защото те носят характерен риск от болест за цялата немска стопанска система. В последна сметка, какво се случва, в случай че Китай ескалира още повече в Южнокитайско море или даже в случай че нападна Тайван? Съединените щати биха поискали Германия да взе участие в глобите против Китай. Политически немислимо е Берлин да не го направи. Това би предиздвикало Си да употребява икономическата ни взаимозависимост, без да му мигне окото. Западните наказания против Китай биха били последвани от трагични китайски контрасанкции, които биха раздрусали елементи от нашата стопанска система до основи.
Да се подготвим за този спор, който не може да бъде изключен и чието икономическо значение надалеч надвишава зависимостта на Германия от съветските енергийни доставки, е решаващото предизвикателство за политиката на Германия към Китай. Тъй като сходна политика има цена в днешния свят, това не се случва. Но държавното управление не би трябвало да се отклонява от въпрос, толкоз значим за просперитета и сигурността на страната ни. То носи отговорност да се бори за това, което е належащо, вместо да гледа обезпокоително към личните си политически разноски. Крайно време е политиците и бизнес водачите да седнат дружно и да разработят външнотърговска тактика за Германия. Това би трябвало да отвори нови пазари и области на вложения и по този метод да разреши на страната да продължи да върви по пътя на растежа, без да заплаща цената на нови зависимости. Новата тактика за напредък е същинската основа на новата политика на Германия за Китай.
Победа на Путин в Украйна ще преобърне надълбоко международния ред
Норберт Рьотген: Този спор значи връщане на сухопътната война, а огромният въпрос е дали потреблението на войната като инструмент на външната политика ще бъде сполучливо или не
Ето за какво е толкоз значимо ние, в съгласуваност с Брюксел и Вашингтон, най-сетне да преследваме политика за Китай, която по едно и също време влага в нашите лични сили - стопански, дипломатически и военни - и приема съществено най-лошите сюжети. Твърде постоянно в близкото минало тъкмо тези сюжети се случват. След доста разногласия немското държавно управление най-сетне одобри тактика за Китай, която вярно се концентрира върху правилото на понижаване на риска. Но има причина да се съмняваме, че незабавно нужното понижаване на риска във връзка с Китай в този момент ще се случи. В последна сметка китайската политика продължава да се образува от канцлерството, което не има вяра в смяна на курса.
През миналата година ние, германците, мъчително изпитахме какво значи да станеш подвластен от една единствена страна и още повече от една властническа система. В съпоставяне със зависимостта на Германия от съветския нефт и газ, зависимостта й от китайския пазар е в пъти по-голяма. Досега би трябвало да е ясно на всички, че Китай няма да прояви никакво внимание към европейците при положение на спор. Китайският водач Си Дзинпин е в действителност съдружник на съветския президент Владимир Путин, който води война на изтребване в Украйна. Към днешна дата Китай не е осъдил съветската офанзива и също така дава на Русия технологии за военна приложимост. Освен това близкият съдружник на Китай, Ислямска република Иран, доставя на Путин дронове срещу Украйна.
Във войната на Русия против Украйна Китай се опита да се показа като миротворец и против Съединените щати. Сега виждаме същото държание в Близкия изток. За разлика от Запада, Китай не осъди терора на Хамас и към този момент стана ясно, че Пекин се нарежда от ден на ден против Израел в спора сред Израел и Хамас. Китай несъмнено пресмята, че хората в Близкия изток и в по този начин наречения Глобален Юг са най-вече пропалестински. Подобно ухажване за благосклонности и поддръжници в Глобалния юг е израз и разследване от геополитическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай.
Конфликт, стеснен до Израел и Хамас, който обвързва Съединените щати като съдружник на Израел в района, несъмнено е в полза на Китай. Регионалната ескалация обаче е различен въпрос. Никоя страна не внася повече нефт от Близкия изток от Китай. Сега Китай задоволява 72% от потребностите си от нефт от импорт. Повече от половината от тях идват от района, изключително Саудитска Арабия и Иран. Следователно районен пожар би имал съществени последствия за енергийната сигурност на Китай. Иран от своя страна има интерес от оптимален безпорядък в района, само че под прага на личното си присъединяване във война. Последното може да заплаши както стабилността на режима, по този начин и оборудванията за обогатяване на уран в Иран. Това дава известна вяра, че може да се избегне тотална районна ескалация.
Китай към този момент се възползва от обстоятелството, че Съединените щати в този момент са военно обвързани в Близкия изток и в Европа и по този метод не могат да се концентрират върху Азия. В Южнокитайско море Пекин има няколко териториални разногласието с островни страни, изключително с Филипините. Той не признава формалното решение от 2016 година на интернационален трибунал, съгласно което претенциите на Китай върху морските зони в по този начин наречената " линия с девет тирета " нямат правно деяние. В края на октомври транспортен съд на китайската брегова защита удари филипински транспортен съд. Има доста неща, които допускат, че Китай е определил времето на експанзията в Южнокитайско море, с цел да тества Съединените щати. Как биха реагирали Съединените щати, като се има поради, че Съединени американски щати и Филипините от дълго време са свързани с боен съюз?
На този декор значим аспект на немската и европейската политика по отношение на Китай би трябвало да бъде запазването на гърба на Съединените щати чист за уговорката им в Азия. Конкретно това значи, че би трябвало да създадем повече за личната си сигурност и най-много за поддръжка на Украйна. Но Европа остава реактивна, не на последно място заради нежеланието на Германия. Вместо най-сетне да достави на Украйна крилати ракети Taurus, които са й нужни, с цел да доближат съветските позиции в окупираните територии и да разрушат линиите за доставки, немският канцлер Олаф Шолц реши да не ги доставя. Морално и политически това е огромна неточност.
Европа се разсънва от илюзията за безконечния мир
И на всички места, където настава варварството, импулсите за владичество и принуждение се показват без задръжки, а силовата политика разрушава всички полезности, които държат западния свят от Втората международна война насам
Германското държавно управление работи с сходно съмнение, когато става въпрос за отбрана на сериозната инфраструктура на Германия. След като обединението " светофар " пристигна на власт през декември 2021 година, година и половина не се случи нищо във връзка с настоящото внедряване на 5G, 60% от което до момента се състои от китайски съставни елементи. Тогава министърът на вътрешните работи Нанси Фейзър изненадващо разгласи промяна на курса и де факто възбрана на китайските съставни елементи по-рано тази година. Оттогава беше показан отслабен компромис, който в този момент е блокиран от немския министър на превоза Фолкер Висинг. За следващ път се губи скъпо време.
Каква е позицията на канцлера по този въпрос, не е известно, само че може да се гадае. В последна сметка точно той прокара частичната продажба на терминал в пристанището на Хамбург на китайската държавна компания Cosco срещу волята на всичките си министри. Германското държавно управление също следи и не прави нищо, до момента в който Deutsche Bahn построява своята интернет протоколна мрежа с съставни елементи от китайския производител Huawei. Това е напряко скандално поради обстоятелството, че федералната страна е едноличен притежател на Deutsche Bahn AG. Правителството е показано в надзорния съвет не от едно, а от три министерства - на финансите, на стопанската система и на превоза.
Що се отнася до зависимостта на Германия от китайския пазар, нещата надали наподобяват по-добре: освен че има солидни свръхинвестиции в стратегически значими браншове на немската стопанска система, само че страната е подвластна и от суровините и веригите за доставки от Китай, които са от решаващо значение за триумфа на немския зелен преход. Ясно е, че нито едно от двете не може да се промени внезапно и ще отнеме време. Ето за какво е още по-важно Германия да работи в този момент. Така нареченият Mittelstand - дребни и междинни предприятия в Германия - са разбрали това и работят по съответния метод. Тези компании желаят да останат в Китай, само че в това време диверсифицират присъединяване си и го понижават, където е належащо. За страдание, противоположното е правилно в елементи от огромните немски корпорации: вложенията в Китай не понижават, а не престават да порастват. Всъщност 16,4 % от общите немски директни вложения в чужбина са отишли в Китай през първата половина на годината - в никакъв случай до момента страната не е била толкоз значима за немската промишленост във връзка с останалия свят.
Тези вложения не са просто решения на частния бранш, защото те носят характерен риск от болест за цялата немска стопанска система. В последна сметка, какво се случва, в случай че Китай ескалира още повече в Южнокитайско море или даже в случай че нападна Тайван? Съединените щати биха поискали Германия да взе участие в глобите против Китай. Политически немислимо е Берлин да не го направи. Това би предиздвикало Си да употребява икономическата ни взаимозависимост, без да му мигне окото. Западните наказания против Китай биха били последвани от трагични китайски контрасанкции, които биха раздрусали елементи от нашата стопанска система до основи.
Да се подготвим за този спор, който не може да бъде изключен и чието икономическо значение надалеч надвишава зависимостта на Германия от съветските енергийни доставки, е решаващото предизвикателство за политиката на Германия към Китай. Тъй като сходна политика има цена в днешния свят, това не се случва. Но държавното управление не би трябвало да се отклонява от въпрос, толкоз значим за просперитета и сигурността на страната ни. То носи отговорност да се бори за това, което е належащо, вместо да гледа обезпокоително към личните си политически разноски. Крайно време е политиците и бизнес водачите да седнат дружно и да разработят външнотърговска тактика за Германия. Това би трябвало да отвори нови пазари и области на вложения и по този метод да разреши на страната да продължи да върви по пътя на растежа, без да заплаща цената на нови зависимости. Новата тактика за напредък е същинската основа на новата политика на Германия за Китай.
Победа на Путин в Украйна ще преобърне надълбоко международния ред
Норберт Рьотген: Този спор значи връщане на сухопътната война, а огромният въпрос е дали потреблението на войната като инструмент на външната политика ще бъде сполучливо или не
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ