Азия обърна гръб на САЩ
Китай и още 14 страни от азиатско-тихоокеанския регион подписаха най-голямото районно съглашение за свободна търговия, сключвано в човешката история. Непоследователната политика на Съединените щати за района по време на ръководството на президента Доналд Тръмп докара до това, че правилни американски съдружници алегорично "обърнаха тил " на Съединени американски щати. Следващата администрация отпред с Джо Байдън ще би трябвало да постави съществени старания, с цел да си върне изгубените позиции.
Подписаното на 15 ноември посредством видеоконферентна връзка Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП) включва страни с общо население от 2,2 милиарда души и 30 на 100 от международния Брутният вътрешен продукт. Сред подписалите го са Австралия, Китай, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, както и десетте членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Целта на съглашението е понижаване на комерсиалните бариери, а към този момент се обрисува и кой ще завоюва от него и кой – не.
Според някои наблюдаващи договорката е повече алегорична, в сравнение с с действителен резултат, само че всички са единомислещи, че е очевиден
знак за повишената мощност на Китай
и отслабването на американското въздействие в тази част на света. Забележително е, че даже Япония, Южна Корея и Австралия се споразумяха с Китай – евентуално и заради липса на други възможности.
Подписването на РВИП също подсказва, че за администрацията на Байдън ще е доста по-трудно да обърне следвания от Тръмп в продължение на четири години курс на слагане на "Америка преди всичко " и отвод от мултилатерализъм, в сравнение с някои се надяваха. Търговското съглашение свързва стопанските системи на подписалите го страни с тази на Китай и с течение на времето може да ги вкара все по-навътре в китайската икономическа и политическа орбита.
РВИП планува събаряне или елиминиране на цените върху редица артикули и услуги, въпреки че директният резултат от съглашението, което на процедура съставлява продължение на в този момент съществуващите междудържавни съглашение за свободна търговия в района, ще е стеснен. Експерти акцентират, че
една от най-големите изгоди за подписалите го
ще са така наречен правила за генезис, които ще улеснят фирмите да провеждат вериги за доставки през няколко страни. Фирмите ще могат да създават артикули и да ги продават с един-единствен документ за генезис, което ще облекчи бюрократичния товар за тях. Това пък значи, че за Съединените щати и другите страни, които не са част от съглашението, ще е по-трудно да конкурират локалните производители.
Големият отсъстващ от договорката е Индия. Първоначално и тя участваше в договарянията, само че в края на 2019-а се отдръпна, обезпокоена от напора на евтини вносни артикули. Оттеглянето й съответства и с внезапното изостряне на нейните връзки с Китай, съпроводено от погранични конфликти – паралелно с демонстративното доближаване сред премиера й Нарендра Моди и Доналд Тръмп. Така или другояче решението й провокира паника у някои от другите подписали страни, че по този метод Китай ще придобие прекомерно огромна едностранна тежест.
РВИП е и първият мултилатерален търговски контракт с присъединяване на Китай, първото двустранно съглашение за понижаване на митата сред Китай и Япония. Пак за първи път Китай, Япония и Южна Корея са част от общ пакт за свободна търговия.
Значението на съглашението за Съединените щати
може да бъде разбрано, в случай че бъде видяно през призмата на друга огромна комерсиална договорка, която по този начин и не се реализира – Транстихоокеанското партньорство (ТПП). То беше част от замисления от администрацията на предходния американски президент Барак Обама "завой " към Азия и беше планувано като инструмент за балансиране на засилващото се китайско въздействие посредством възстановяване на икономическото съдействие сред Съединени американски щати и районните им съдружници. ТПП включваше и редица регулации за околната среда, човешките права, интелектуалната благосъстоятелност и пазара на труда, които трябваше да подкрепят американската конкурентоспособност. Създателите му се надяваха, че в случай че задоволително огромен брой от водещите китайски търговски сътрудници се включат в него, Китай също ще се види заставен да се причисли – и да се съобрази с налаганите стандарти.
В кандидатпрезидентската си акция през 2016-а обаче Тръмп
издигна като свое основно заричане
изтеглянето на страната си от ТПП, представяйки го като следващото съглашение за свободна търговия, отнемащо работни места от американците и прехвърлящо ги в чужбина. Още в първия си работен ден в Белия дом той отдръпна Съединени американски щати от него. После то се трансформира във Всестранното и прогресивно съглашение за транстихоокеанско партньорство, включващо 11 страни, измежду които Япония, Канада и Австралия. Но без решаващото американско наличие нямаше какво да накара и Китай да се причисли.
В РВИП за разлика от ТПП липсват детайлни клаузи, свързани с околната среда и пазара на труда. Резултатът е, че в този момент Съединените щати разполагат с по-малко лостове, с които да повлияят на Китай, тъй че да приведе комерсиалните си и стопански практики в сходство с американските стандарти за пазар на труда, околна среда, интелектуална благосъстоятелност.
В свое изказване на другия ден измежду подписването на РВИП, на 16 ноември, Американската комерсиална камара посочи, че е обезпокоена от неучастието на Съединени американски щати в засилващата се икономическа интеграция в азиатско-тихоокеанския регион и означи, че съгласно прогнозите на МВФ се чака районът да осъществя междинен напредък от 5% през 2021-ва.
За Съединените щати обаче може да се окаже мъчно
да се отърсят от изолационистката външна политика
на Тръмп. Внезапният цялостен отвод от ТПП подкопа доверието в Съединени американски щати като търговски сътрудник и евентуално ще направи и завръщането им в района по-трудно.
"Дори да можех да сключа при този американски президент договорка, от която всеки е печеливш, по какъв начин мога да знам, че тя ще остане и при идващия президент? Ако Съединени американски щати толкоз елементарно се отмятат от уговорките си, биха могли да го създадат и в бъдеще ", разяснява пред "Тайм " Дебра Елмс, съоснователка на Азиатския търговски център в Сингапур.
Засега Джо Байдън не е дал ясни индикации дали ще се опита да причисли страната си към актуализирания вид на ТПП, само че съгласно специалисти точно РВИП ще накара идната администрация на Съединени американски щати още веднъж да се ангажира в района. Създаването на РВИП оставя дребен избор пред новия американски президент.
Подписаното на 15 ноември посредством видеоконферентна връзка Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП) включва страни с общо население от 2,2 милиарда души и 30 на 100 от международния Брутният вътрешен продукт. Сред подписалите го са Австралия, Китай, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, както и десетте членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Целта на съглашението е понижаване на комерсиалните бариери, а към този момент се обрисува и кой ще завоюва от него и кой – не.
Според някои наблюдаващи договорката е повече алегорична, в сравнение с с действителен резултат, само че всички са единомислещи, че е очевиден
знак за повишената мощност на Китай
и отслабването на американското въздействие в тази част на света. Забележително е, че даже Япония, Южна Корея и Австралия се споразумяха с Китай – евентуално и заради липса на други възможности.
Подписването на РВИП също подсказва, че за администрацията на Байдън ще е доста по-трудно да обърне следвания от Тръмп в продължение на четири години курс на слагане на "Америка преди всичко " и отвод от мултилатерализъм, в сравнение с някои се надяваха. Търговското съглашение свързва стопанските системи на подписалите го страни с тази на Китай и с течение на времето може да ги вкара все по-навътре в китайската икономическа и политическа орбита.
РВИП планува събаряне или елиминиране на цените върху редица артикули и услуги, въпреки че директният резултат от съглашението, което на процедура съставлява продължение на в този момент съществуващите междудържавни съглашение за свободна търговия в района, ще е стеснен. Експерти акцентират, че
една от най-големите изгоди за подписалите го
ще са така наречен правила за генезис, които ще улеснят фирмите да провеждат вериги за доставки през няколко страни. Фирмите ще могат да създават артикули и да ги продават с един-единствен документ за генезис, което ще облекчи бюрократичния товар за тях. Това пък значи, че за Съединените щати и другите страни, които не са част от съглашението, ще е по-трудно да конкурират локалните производители.
Големият отсъстващ от договорката е Индия. Първоначално и тя участваше в договарянията, само че в края на 2019-а се отдръпна, обезпокоена от напора на евтини вносни артикули. Оттеглянето й съответства и с внезапното изостряне на нейните връзки с Китай, съпроводено от погранични конфликти – паралелно с демонстративното доближаване сред премиера й Нарендра Моди и Доналд Тръмп. Така или другояче решението й провокира паника у някои от другите подписали страни, че по този метод Китай ще придобие прекомерно огромна едностранна тежест.
РВИП е и първият мултилатерален търговски контракт с присъединяване на Китай, първото двустранно съглашение за понижаване на митата сред Китай и Япония. Пак за първи път Китай, Япония и Южна Корея са част от общ пакт за свободна търговия.
Значението на съглашението за Съединените щати
може да бъде разбрано, в случай че бъде видяно през призмата на друга огромна комерсиална договорка, която по този начин и не се реализира – Транстихоокеанското партньорство (ТПП). То беше част от замисления от администрацията на предходния американски президент Барак Обама "завой " към Азия и беше планувано като инструмент за балансиране на засилващото се китайско въздействие посредством възстановяване на икономическото съдействие сред Съединени американски щати и районните им съдружници. ТПП включваше и редица регулации за околната среда, човешките права, интелектуалната благосъстоятелност и пазара на труда, които трябваше да подкрепят американската конкурентоспособност. Създателите му се надяваха, че в случай че задоволително огромен брой от водещите китайски търговски сътрудници се включат в него, Китай също ще се види заставен да се причисли – и да се съобрази с налаганите стандарти.
В кандидатпрезидентската си акция през 2016-а обаче Тръмп
издигна като свое основно заричане
изтеглянето на страната си от ТПП, представяйки го като следващото съглашение за свободна търговия, отнемащо работни места от американците и прехвърлящо ги в чужбина. Още в първия си работен ден в Белия дом той отдръпна Съединени американски щати от него. После то се трансформира във Всестранното и прогресивно съглашение за транстихоокеанско партньорство, включващо 11 страни, измежду които Япония, Канада и Австралия. Но без решаващото американско наличие нямаше какво да накара и Китай да се причисли.
В РВИП за разлика от ТПП липсват детайлни клаузи, свързани с околната среда и пазара на труда. Резултатът е, че в този момент Съединените щати разполагат с по-малко лостове, с които да повлияят на Китай, тъй че да приведе комерсиалните си и стопански практики в сходство с американските стандарти за пазар на труда, околна среда, интелектуална благосъстоятелност.
В свое изказване на другия ден измежду подписването на РВИП, на 16 ноември, Американската комерсиална камара посочи, че е обезпокоена от неучастието на Съединени американски щати в засилващата се икономическа интеграция в азиатско-тихоокеанския регион и означи, че съгласно прогнозите на МВФ се чака районът да осъществя междинен напредък от 5% през 2021-ва.
За Съединените щати обаче може да се окаже мъчно
да се отърсят от изолационистката външна политика
на Тръмп. Внезапният цялостен отвод от ТПП подкопа доверието в Съединени американски щати като търговски сътрудник и евентуално ще направи и завръщането им в района по-трудно.
"Дори да можех да сключа при този американски президент договорка, от която всеки е печеливш, по какъв начин мога да знам, че тя ще остане и при идващия президент? Ако Съединени американски щати толкоз елементарно се отмятат от уговорките си, биха могли да го създадат и в бъдеще ", разяснява пред "Тайм " Дебра Елмс, съоснователка на Азиатския търговски център в Сингапур.
Засега Джо Байдън не е дал ясни индикации дали ще се опита да причисли страната си към актуализирания вид на ТПП, само че съгласно специалисти точно РВИП ще накара идната администрация на Съединени американски щати още веднъж да се ангажира в района. Създаването на РВИП оставя дребен избор пред новия американски президент.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ