Историк: Кирил Петков може да се окаже най-младият премиер в историята ни
Кирил Петков може да влезе в историята ни като най-младия министър председател. Това съобщи в изявление за БГНЕС лекар Светослав Живков, учител в историческия факултет на Софийския университет.
Според него парламентарни рецесии е имало, само че нищо не се съпоставя на днешната такава. Три Народното събрание да не могат да излъчат кабинет – това не се е случвало в конституционната рамка на България, уточни той.
" През 1913 година има сходна обстановка, когато изборите не излъчват парламентарно болшинство. Имало е кабинети, които да ръководят за няколко дни, подобен образец е кабинета на Димитър Станчов. Там обстановката е извънредно изключителна, става дума за дните след убийството на Димитър Петков. Къси ръководства поради парламентарен блам, като кабинета на Петко Каравелов от 1901 година, тъй като не получава доверието на Народното събрание поради един външен заем. Има ли сме фрагментирани парламенти, само че такава обстановка, каквато имаме в тази година не сме имали ", сподели Живков.
Той уточни, че служебните държавни управления са нов феномен.
" Институцията длъжностен кабинет съществува от 1991 година. По Търновската конституция такова разбиране не съществува. Тогава официално министрите са се уволнявали и назначавали от княза. Има едно държавно управление, което наподобява на служебно държавно управление. Това на Рачо Петров от 1901 година, само че той е по-скоро изключение – безпартийно, неутрално държавно управление, която цел е била да организира избори ", напомни историята Живков.
" Кирил Петков ще бъде един от най-младите министър-председатели, Жан Виденов беше млад, Стамболов поема този пост едвам на 33 години ", сподели още историкът.
Най-възрастните министър-председатели в историята на България пък са Андрей Тошев и Драган Цанков.
" Андрей Тошев, който е министър-председател през 1935 година е относително възрастен човек, над 60 години. Той изненадващо става министър-председател. Драган Цанков е един от старите възрожденски дейци, става министър-председател на към 50 години, което е преклонна възраст за това време ", сподели Живков.
Той уточни, че България е имала доста постоянни и новаторски държавни управления.
" В исторически проект са няколко. Изключително сполучлив е Александър Малинов, по време на ръководството му 1908-1911 година. Българската самостоятелност, с промени в конституцията, само че най-много това е времето на едно сполучливо икономическо развиване, усъвършенстване в инфраструктура и рационализация на страната, безусловно в навечерието на Първата Балканска война. Христоматиен образец е Стефан Стамболов. Управлението му е сполучливо от позиция на модернизацията в страната. Управлението на Георги Кьосеиванов е сполучливо, само че зад неговата фигура стои Цар Борис Трети. Той е министър-председател до 1940 година. По време на него имаме електрификация, градеж на нови здания и пътища, само че това е време на властническа тирания ", съобщи Живков.
Едно от най-слабите държавни управления пък е това на Добри Божилов, което просъществува от 1943-1944 година.
" Провалени ръководства в България има задоволително. Едно такова ръководство е това на Добри Божилов, първият кабинет след гибелта на Цар Борис III, който е трябвало да взима значими решения за преориентирането на външнополитическата ориентировка на България, само че той не ги взима от боязън. Той не се оправя с партизанското придвижване. Големите зверства сред партизани и жандармерия се случват значително по времето на Добри Божилов. Бомбардировките над София, които са директна последица от този боязън на държавното управление да разгласи неутралитет. Липсвало е кураж в тези хора ", разгласи историкът.
Липсата на дефинирана политическа идеология не е ново събитие.
" Българските партии в никакъв случай не са били идейно обособени. Никога не сме имали чак толкоз ясно кристализирани ляво, дясно, център. 90-те години имахме класическо разделяне ляво-дясно, само че като се замислим единственото дясно на Съюз на демократичните сили беше антикомунизмът, който не е наложително да е десен, той може да е ляв. В наше време имаме една наклонност, която стартира след 2001 година на едно обезличаване на партиите и персонифициране към техните водачи ", сподели още Светослав Живков.
Според него парламентарни рецесии е имало, само че нищо не се съпоставя на днешната такава. Три Народното събрание да не могат да излъчат кабинет – това не се е случвало в конституционната рамка на България, уточни той.
" През 1913 година има сходна обстановка, когато изборите не излъчват парламентарно болшинство. Имало е кабинети, които да ръководят за няколко дни, подобен образец е кабинета на Димитър Станчов. Там обстановката е извънредно изключителна, става дума за дните след убийството на Димитър Петков. Къси ръководства поради парламентарен блам, като кабинета на Петко Каравелов от 1901 година, тъй като не получава доверието на Народното събрание поради един външен заем. Има ли сме фрагментирани парламенти, само че такава обстановка, каквато имаме в тази година не сме имали ", сподели Живков.
Той уточни, че служебните държавни управления са нов феномен.
" Институцията длъжностен кабинет съществува от 1991 година. По Търновската конституция такова разбиране не съществува. Тогава официално министрите са се уволнявали и назначавали от княза. Има едно държавно управление, което наподобява на служебно държавно управление. Това на Рачо Петров от 1901 година, само че той е по-скоро изключение – безпартийно, неутрално държавно управление, която цел е била да организира избори ", напомни историята Живков.
" Кирил Петков ще бъде един от най-младите министър-председатели, Жан Виденов беше млад, Стамболов поема този пост едвам на 33 години ", сподели още историкът.
Най-възрастните министър-председатели в историята на България пък са Андрей Тошев и Драган Цанков.
" Андрей Тошев, който е министър-председател през 1935 година е относително възрастен човек, над 60 години. Той изненадващо става министър-председател. Драган Цанков е един от старите възрожденски дейци, става министър-председател на към 50 години, което е преклонна възраст за това време ", сподели Живков.
Той уточни, че България е имала доста постоянни и новаторски държавни управления.
" В исторически проект са няколко. Изключително сполучлив е Александър Малинов, по време на ръководството му 1908-1911 година. Българската самостоятелност, с промени в конституцията, само че най-много това е времето на едно сполучливо икономическо развиване, усъвършенстване в инфраструктура и рационализация на страната, безусловно в навечерието на Първата Балканска война. Христоматиен образец е Стефан Стамболов. Управлението му е сполучливо от позиция на модернизацията в страната. Управлението на Георги Кьосеиванов е сполучливо, само че зад неговата фигура стои Цар Борис Трети. Той е министър-председател до 1940 година. По време на него имаме електрификация, градеж на нови здания и пътища, само че това е време на властническа тирания ", съобщи Живков.
Едно от най-слабите държавни управления пък е това на Добри Божилов, което просъществува от 1943-1944 година.
" Провалени ръководства в България има задоволително. Едно такова ръководство е това на Добри Божилов, първият кабинет след гибелта на Цар Борис III, който е трябвало да взима значими решения за преориентирането на външнополитическата ориентировка на България, само че той не ги взима от боязън. Той не се оправя с партизанското придвижване. Големите зверства сред партизани и жандармерия се случват значително по времето на Добри Божилов. Бомбардировките над София, които са директна последица от този боязън на държавното управление да разгласи неутралитет. Липсвало е кураж в тези хора ", разгласи историкът.
Липсата на дефинирана политическа идеология не е ново събитие.
" Българските партии в никакъв случай не са били идейно обособени. Никога не сме имали чак толкоз ясно кристализирани ляво, дясно, център. 90-те години имахме класическо разделяне ляво-дясно, само че като се замислим единственото дясно на Съюз на демократичните сили беше антикомунизмът, който не е наложително да е десен, той може да е ляв. В наше време имаме една наклонност, която стартира след 2001 година на едно обезличаване на партиите и персонифициране към техните водачи ", сподели още Светослав Живков.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ