Киното на Бинка Желязкова (1923-2011) постепенно привлича ново поколение зрители,

...
Киното на Бинка Желязкова (1923-2011) постепенно привлича ново поколение зрители,
Коментари Харесай

Бинка Желязкова: забранявана, но не забравена

Киното на Бинка Желязкова (1923-2011) последователно притегля ново потомство фенове, и то освен в България. Панорамата Hidden Figures: The Films of Binka Zhelyazkova съответствува със 100-годишнината от рождението ѝ и ще показа три кино лентата този месец в центъра " Барбикан " в Лондон: " Привързаният балон " (13 септември), " А бяхме млади " (17 септември), " Басейнът " (27 септември). За съвсем всеки фен, без значение какъв брой осведомен с българското кино, това ще е най-вероятно първа среща с тези филми, рядко показвани и у нас.

Селектираните заглавия са основни за разнообразни стадии от кариерата на Бинка Желязкова, предходна в продължителни битки с цензурата на Политбюро . Това от време на време забавя разпространяването на филмите ѝ безусловно с десетилетия, а този отсрочен резултат продължава да е фактор и до през днешния ден.

Въпреки че е първият филм, който наяве включва комунистическите идеали в сюжета си, " Животът си тече безшумно ", режисиран взаимно с Христо Ганев, въпреки всичко е спрян през 1957 година Причината: " хвърля клюка " върху партизанското придвижване . Драмата разкрива предаването на тези идеали от тогавашната власт и е показан (и награден от Съюза на филмовите дейци) повече от три десетилетия по-късно, през 1988 година
Димитър Буйнозов и Румяна Карабелова в " А бяхме млади... " (1961)
Забраната на създавания с години " Привързаният балон " (1967) по сюжет на Йордан Радичков идва след няколко прожекции и обгръща и още няколко кино лентата, които излизат по същото време - " Прокурорът " на Любомир Шарланджиев, " Понеделник заран " на Ирина Акташева и Христо Писков (обстоятелствата към него бяха синтезирани в документалния филм от 2020 г.), " Завръщане " на Лара Бояджиева.
Реклама
В цитираното в книгата " Невъзможната независимост: идеологическата цензура в българското игрално кино 1948-1989 " на съвещание на Дирекционния съвет към Българска кинематография " Привързаният балон " е избран като " неверно произведение на нашето социалистическо изкуство ", което " окарикатурява българския селяндур ". Парадоксално, филмът е изпратен по конгреси отвън страната, взе участие на Expo 67 в Монреал , както и на фестивала във Венеция.

Той още веднъж доближава до кината у нас едвам през 1989 година През последните години " Привързаният балон " имаше няколко прожекции в София - като част от ретроспективните събития в памет на Йордан Радичков. През 2021 година беше показано реставрирано копие на кино лентата в границите на " София филм фест ".

Цензурирани са и документалните " Лице и опако ", който споделя за женския затвор в Сливен , и " Нани-на ", огледална история за децата на затворничките, и двата от 1982 година

За разликата от другите две заглавия, " Басейнът " от 1977 година, един от дребното цветни филми на Желязкова , съумява да стигне до по-широка публика и институционално самопризнание. В търсене на Бинка Желязкова Куратори на програмата в " Барбикан " са кинокритичката Савина Петкова и документалистката Теодосия Добриянова, които живеят в Лондон. И двете са разкрили киното на Желязкова през последните години. До огромна степен ползата им демонстрира какъв брой настоящи могат да бъдат филмите ѝ и за младото потомство сега.
Реклама
" Моят първи, само че и несъзнателен допир с Бинка Желязкова беше в детството ми през през речника на моя татко, който постоянно употребява паметни изречения от " Привързаният балон " като " мамка му и прасе " и " лебеди мои " . Истинското гмуркане обаче беше по време на бакалавъра ми по кинознание в King`s College ", споделя Теодосия. Липсата на акцент върху източноевропейските режисьори я кара да задълбае повече в тази посока и в дисертацията си тя изследва сюрреалистичните претекстове и магическия натурализъм в източноевропейското кино в годините след сталинизма (1924-1956). Това я води към " Привързаният балон ".

Според Добриянова в средата на 60-те българското кино се отличава с доста богата фикция. " То може да не носи известни етикети като " " или пък " югославската ", само че вълна е имало и Бинка Желязкова е била на гребена ѝ . " Опира се на определението poetic cinema в книгата The Bulgarian Cinema (1986) на американския създател Роналд Холоуей.
Георги Парцалев в " Привързаният балон " (1967)
Според Добриянова кинематографичният език в този интервал прави усещане и през днешния ден. " Например сатирата и спиращите дъха фрагменти в " Привързаният балон ", любовната история и тематиката за младостта, пропиляна в следване на една идеология в " А бяхме млади ", има подиуми, в които режисьорите от френската нова вълна биха завидели на монтажа. Или пък феминистките тематики на " Басейнът " , където виждаме гения на Янина Кашева и хубостта на София, запечатана през обектива на Ивайло Тренчев ".

Двете виждат филмите на Желязкова като разбираеми и без феновете да познават времето и събитията, в които са основани. " Но въпреки всичко кино без подтекст няма, тъй че това, на което можем да се надяваме, е, че трите кино лентата, с които ще се срещнат феновете в Лондон, ще предизвикат по-задълбочен интерес както към историята и политическата конюнктура, по този начин и към киното ни като цяло ", споделя Добриянова. От Солун, през Берлин до Лондон Савина Петкова се възпламенява по киното на Желязкова около изследванията на Теодосия. " И първата ми мисъл беше: за какво не е по-известна.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР