„Борсови играчи“ не е най-лошият български филм, който сме гледали
Киното е изкуство, което не е за всеки. За страдание в България в последните години се залага съвсем напълно на количеството за сметка на качество. Не подобен обаче е казусът с „ Борсови играчи “, който се явява свежа глътка въздух на фона на всичката мръсотия, която се излива от огромния и дребния екран в последно време.
Филмът споделя историята на млад финансист, който губи любовта на живота си от ръцете на богат борсов състезател. Той взема решение да напусне университетската си работа, с цел да преследва парите, с чиято помощ да си върне дамата. По пътя си обаче вижда опция да отмъсти на индивида, който значително е виновен за самоубийството на татко му.
Лентата е режисирана от Георги Костов, който през годините ни даде „ Пистолет, куфар и три смърдящи варела “ и „ Опърничавите “, само че „ Борсови играчи “ е най-хубавата му работа дотук. Разбира се, споделям това от позиция на българското кино, тъй като летвата не е вдигната изключително високо.
В основните функции влизат Александър Алексиев, Боряна Братоева, Мариан Вълев, Дарин Ангелов и Димитър Баненкин.
Снимка: Alexandra Film
Първоначално Алексиев би трябвало да призная, че не ми хареса изключително. Някак не съумя да ме убеди в претекстовете за дейностите си, до момента в който към момента бе учител по макроикономика, само че в следствие съумя да надгради върху облика си, откакто му се наложи да деградира морално под натиска на финансовия си триумф.
Братоева пък си изигра добре ролята на златотърсачката. Направо си я показах в действителния живот, тъй като в годините, в които вършеех самичък из нощните заведения, сходни на нея облици се виждаха безусловно на всеки ъгъл към бара. Адмирации за нея и превъплъщението ѝ.
Интересно ми бе да ревизира дали Мариан Вълев ще може да се отърси от амплоато на балканския разбойник и също ми се желае да му призная, че се оправи съвсем чудесно. Бих му писал даже 5+, просто тъй като чисто физически се увещавам, че на този човек костюмите му стоят като на една неособено висока окачалка.
Без забележки съм към Димитър Баненкин. От едно известно време този човек се трансформира в един от дребното родни актьори, които явно влагат по нещо от себе си във всеки един облик, който изиграва на сцената.
Дарин Ангелов обаче ми е следващото мамино синче, което не е ясно по какъв начин и за какво е станало артист по начало, въпреки в съответния случай да е съвършен за ролята си на антигероя. Именно персоналните му качества го вършат страховит избор за самоуверения брокер, който се възползва от парите на баща, с цел да впечатлява мацките по питейните заведения.
Бизнесменът Илиян Скарлатов пък влиза по едно и също време в ролята на сценарист и артист. Той придава известна доза натурализъм на събитията на екрана, защото е човек, който в действителност схваща от финанси и това си проличава. Актьорското му майсторство е напълно друга тематика, само че тук съм по-склонен да виждам на него, като на индивида зад плана.
„ Борсови играчи “ без подозрение дава един интерес взор върху българския бизнес и хората, които си играят с в действителност съществени пари у нас. Щеше ми се да е нещо като „ Вълкът от Уол Стрийт “, само че ми е пределно ясно, че бюджетът сред двете продукции се разграничава прекомерно доста, с цел да имам сходно нереалистично очакване. От друга страна продуцентите можеха да вложат малко повече старания в динамичността на събитията, тъй като в един миг филмът влиза в една цикличност, която малко доскучава. Макроикономиката е прекомерно комплицирана материя, с цел да може фенът да следи деликатно всичко, което се случва, в случай че е показано повече като документален филм, в сравнение с като художествена творба.
Имам забележки и към продължителността, тъй като 106-те минути стартират да се усещат, като повече от два часа, до момента в който развръзката за всички ни към този момент е повече от ясна. Е, имаше и един завладяващ поврат, само че все ми се коства, че жаждата за възмездие се прояви прекомерно късно във кино лентата, с цел да пренебрегнем първичната причина основният воин да напусне зоната си на комфорт и да тръгне по покварения път на парите.
Генерално оценката ми за „ Борсови играчи “ е 7/10, като давам половин точка от горната страна над действителното 6,5/10, тъй като рядко ми се случва да бъда канен в ролята си на критик от български продуценти. У нас тегне една стигма върху рецензията, защото болшинството от създателите се опасява от думите ни, мислейки че по този начин си подсигуряват по-широко утвърждение от публиката. Истината обаче е, че мнението на специалистите е половината от триумфа на даден филм. Ако го пренебрегвате, просто се обричате на незначителност, а това е същинската гибел за изкуството. Благодаря още един път на Христо Христов и Николай Христов, задето потърсиха мнението ми. Като само забележката ми към тях е да не употребяват повече политически обременени фигури в своите филми. Изгледайте „ Борсови играчи “ и ще разберете, какво имам поради.
Филмът споделя историята на млад финансист, който губи любовта на живота си от ръцете на богат борсов състезател. Той взема решение да напусне университетската си работа, с цел да преследва парите, с чиято помощ да си върне дамата. По пътя си обаче вижда опция да отмъсти на индивида, който значително е виновен за самоубийството на татко му.
Лентата е режисирана от Георги Костов, който през годините ни даде „ Пистолет, куфар и три смърдящи варела “ и „ Опърничавите “, само че „ Борсови играчи “ е най-хубавата му работа дотук. Разбира се, споделям това от позиция на българското кино, тъй като летвата не е вдигната изключително високо.
В основните функции влизат Александър Алексиев, Боряна Братоева, Мариан Вълев, Дарин Ангелов и Димитър Баненкин.
Снимка: Alexandra Film
Първоначално Алексиев би трябвало да призная, че не ми хареса изключително. Някак не съумя да ме убеди в претекстовете за дейностите си, до момента в който към момента бе учител по макроикономика, само че в следствие съумя да надгради върху облика си, откакто му се наложи да деградира морално под натиска на финансовия си триумф.
Братоева пък си изигра добре ролята на златотърсачката. Направо си я показах в действителния живот, тъй като в годините, в които вършеех самичък из нощните заведения, сходни на нея облици се виждаха безусловно на всеки ъгъл към бара. Адмирации за нея и превъплъщението ѝ.
Интересно ми бе да ревизира дали Мариан Вълев ще може да се отърси от амплоато на балканския разбойник и също ми се желае да му призная, че се оправи съвсем чудесно. Бих му писал даже 5+, просто тъй като чисто физически се увещавам, че на този човек костюмите му стоят като на една неособено висока окачалка.
Без забележки съм към Димитър Баненкин. От едно известно време този човек се трансформира в един от дребното родни актьори, които явно влагат по нещо от себе си във всеки един облик, който изиграва на сцената.
Дарин Ангелов обаче ми е следващото мамино синче, което не е ясно по какъв начин и за какво е станало артист по начало, въпреки в съответния случай да е съвършен за ролята си на антигероя. Именно персоналните му качества го вършат страховит избор за самоуверения брокер, който се възползва от парите на баща, с цел да впечатлява мацките по питейните заведения.
Бизнесменът Илиян Скарлатов пък влиза по едно и също време в ролята на сценарист и артист. Той придава известна доза натурализъм на събитията на екрана, защото е човек, който в действителност схваща от финанси и това си проличава. Актьорското му майсторство е напълно друга тематика, само че тук съм по-склонен да виждам на него, като на индивида зад плана.
„ Борсови играчи “ без подозрение дава един интерес взор върху българския бизнес и хората, които си играят с в действителност съществени пари у нас. Щеше ми се да е нещо като „ Вълкът от Уол Стрийт “, само че ми е пределно ясно, че бюджетът сред двете продукции се разграничава прекомерно доста, с цел да имам сходно нереалистично очакване. От друга страна продуцентите можеха да вложат малко повече старания в динамичността на събитията, тъй като в един миг филмът влиза в една цикличност, която малко доскучава. Макроикономиката е прекомерно комплицирана материя, с цел да може фенът да следи деликатно всичко, което се случва, в случай че е показано повече като документален филм, в сравнение с като художествена творба.
Имам забележки и към продължителността, тъй като 106-те минути стартират да се усещат, като повече от два часа, до момента в който развръзката за всички ни към този момент е повече от ясна. Е, имаше и един завладяващ поврат, само че все ми се коства, че жаждата за възмездие се прояви прекомерно късно във кино лентата, с цел да пренебрегнем първичната причина основният воин да напусне зоната си на комфорт и да тръгне по покварения път на парите.
Генерално оценката ми за „ Борсови играчи “ е 7/10, като давам половин точка от горната страна над действителното 6,5/10, тъй като рядко ми се случва да бъда канен в ролята си на критик от български продуценти. У нас тегне една стигма върху рецензията, защото болшинството от създателите се опасява от думите ни, мислейки че по този начин си подсигуряват по-широко утвърждение от публиката. Истината обаче е, че мнението на специалистите е половината от триумфа на даден филм. Ако го пренебрегвате, просто се обричате на незначителност, а това е същинската гибел за изкуството. Благодаря още един път на Христо Христов и Николай Христов, задето потърсиха мнението ми. Като само забележката ми към тях е да не употребяват повече политически обременени фигури в своите филми. Изгледайте „ Борсови играчи “ и ще разберете, какво имам поради.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ