Живата легенда на Павликени - Ганчо Александров: Юлиан Вучков беше лудо влюбен в Лили Иванова!
„ Казваше ми да пием малко, що се касае за искра в очите, че да имаме мемоари от срещите си ”, разказва културният корифей.
На 31 януари обичаният на цяла България проф. Юлиан Вучков щеше да навърши 87 години, от които 67 отдадени на остра обществена рецензия, безпощадни политически разбори и мнения от всякакво естество в националните малките екрани и щемпел. По този мотив кореспондент на „ Уикенд ” намери негов непосредствен, който от първо лице споделя лакърдии с водещият на паметното предаване „ Времена и нрави ”.
Културтрегерът Ганчо Александров връща лентата на спомените си още през 70-те години на предишния век. Макар и млад, Юлиан обичал да подлага на критика каквото се мерне пред очите му.
Забележки правил даже на звезди като Апостол Карамитев, Ружа Делчева и Гинка Станчева. Не му се сърдели. Най-много се захласвал по Лили Иванова, за която даже предсказал, че ще бъде постоянно на сцената. Въпреки това, понякога, и тя отнасяла по някоя хаплива дума.
„ Нашите срещи бяха по кафета и заведения. Той умееше да споделя вицове доста колоритно. Самата му физиономия излъчваше наслада от живота, та като му слушаш смешките, няма по какъв начин да не се зарадваш. Обичаше израза: „ На всяка гозба мерудия ”, само че твърдеше, че той не бил мерудията, а онази фалшификация, която прави манджата по-вкусна.
Баща ми беше самодеец в локалния спектакъл и организираше пролетни празници. Искаше да поканим професора в журито. Но Юлиан ми отхвърли с думите: „ Няма да дойда, тъй като аз съм доста сериозен и несъмнено ще кажа остри неща, пък самодейците са изключително чувствителни ”. Знаеше, че няма да удържи урагана от страсти, които нахлуват в душата му. Беше непосредствен, споделяше всичко, без да му пука дали някой ще се обиди.
Мен също ме попиля на няколко пъти. Живеех с една известна софиянка. За да не я посрамвам, тя ме заведе на шивач - въпреки всичко съм селско момче от Павликени, да ми създадат хубави дрешки. И какво става?! Засичаме се с Юлиан в Операта. Аз съм издокаран в черен костюм и една риза, каквато нямаше по магазините, тъй като всичко беше еднообразно – конфекция, нямаш никакъв избор. Цяла София ходеше при Йонка Шивачката, в случай че желае да е друг. Вучков видя, че съм накипрен и ме извика встрани. Каза ми: „ Този костюм не те прави по-интересен. Хората те зяпат, тъй като по магазините няма такава стока. По-добре си вземи елементарна бяла риза, вместо тази с финтифлюшки ”. Не му се наскърбих, беше прав. Имаше едно възприятие за финес и душата му не позволяваше да нарани друга душа. Запозна ни тогавашната ми другарка Милка Недкова, работеше в БНР. Бяхме в кафе „ Варшава ”, което от дълго време не съществува. Юлиан ме питаше за известните родове в Павликени, за ориста им след 9 септември. Лиана Антонова беше омъжена за сина на доктор Лутевски, богат жанр, с огромна болница, само че след идването на алените тези хора като че ли се изпариха. Синът я беше срещнал в някакъв бар в Русее, пеела сунг.
Обичаше и домашния сладкиш на майка ми, хубавата храна, подредената софра. Падаше си по някакви подредени блатове с крем по средата. Татко беше ловджия и в нашата къща дивеч и храна не е липсвало. Обичаше зайци и постоянно му давахме и за София. Обичаше да гостува, да бъде в сърдечни компании и да бъде душата на компанията ”, споделя Ганчо, който артистичния свят на Българя знае като Ганди.
Дългогодишният началник на отдел „ Култура ” към община Павликени изяснява, че професорът не обичал да приказва доста за персоналния си живот. Таял възприятията си, само че като че ли леко бил влюбен в Лили Иванова, въпреки че и куп други звезди от женски пол били удостоени с вниманието на колоритния интелектуалец.
Най-много от всичко обичал работата си. Всеки написан сюжети, прочитал и редактирал по няколко пъти. Мислите си оцветявал в разнообразни флумастери. Този собствен табиет запазил до последните си земни дни, когато също пишел. Обяснявал на Александров, че постоянно премисля написаното и се налагало да поправя нещо, тъй като му идвали и нови хрумки. Вярвал, че човешкият мозък е постоянно в полет.
Ганди е благополучен, че приживе проф. Вучков го срещнал с един от кумирите му Стефан Воронов. Били на зрелище, а след това седнали да се черпят. Юлиан не пропуснал опцията да даде съвет на артиста с кого да работи и с кого да заобикаля да има професионални срещи.
След време пътищата им се разделили. Ганчо Александров се прибрал вечно в Павликени, а професорът завъртял телевизионни излъчвания в София. Чували се постоянно по телефона, Юлиан имал навика да му се обажда най-малко един път в месеца. Обсъждали разнообразни тематики от културата и политиката и толкова.
„ Но по Лили Иванова по какъв начин беше захласнат... Все ме караше да следя ръцете й, когато пее. В тях имало страховит финес. Обясняваше ми, че при нея художествената гимнастика се припокрива със театралното държание. Не знаех, че е била гимнастичка, той ми го сподели. Обърна ми внимание да виждам по какъв начин се изпъва цялата и подвига високо ръце – същинска спортистка. Смяташе, че е по-добра от Рита Павоне, въпреки че Лили проби с нейните песни у нас. Тя направи песента й „ Сърце ”. Гледахме клипа дружно и Юлиан Вучков все ме караше да обърна внимание по какъв начин свива ръката си и предава с нея туптенето на сърцето.
Лили му казвала, че любовта съществува единствено в песните й. Не съм чул да са имали спекулация, само че беше повече от захласнат по нея. Двамата имаха обща линия – не обичаха да споделят персоналния си живот с никого.
Юлиан се отпусна да приказва на остарели години, откакто срещна Дианка. Обичаше тишината и градивната компания. На младини пиеше водка. Бутилката „ Столичная ” струваше 1,75 лв.. Казваше ми: „ Колко му е да обърнем две бутилки водка, само че ще станем като парцали. По-добре да пием по една-две чашки, що се касае за искра в очите. Иначе хем, ще се напием, хем няма да помним какво сме говорили. На по-късен стадий от живота си изобщо спря пиенето. Не знам каква беше повода, само че откакто навърши 50 години, внезапно спря да пие. Нито капка алкохол – и по този начин до гибелта си! Не близваше, даже бонбони „ Пияни вишни ” избягваше ”, спомня си още Ганди. Вучков бил върл зложелател и на цигарите. Споделял му, че не може да бъде с жена, която пуши – просто дима го побърквал.
Според него професорът имал и известни оракулски данни. Той планувал и перестройката, и нейният провал. Не очаквал, че след измененията и демокрацията нещата щели да се трансформират, тъй като виждал, че някои се назначават за милионери, а народът се гласи да бъде изхвърлен зад борда, както и стана. Обедняването на хората и маргинализирането на интелигенцията – учители, лекари, преподаватели, музиканти, преводачи и писатели доста го терзаело.
„ Още в първите години на демокрацията той усети какво ще се случи . Хич не беше въодушевен. Казваше, че половината в Съюз на демократичните сили са ченгета и доносници. Той мразеше сътрудниците на Държавна сигурност, доста си е патил от тях в годините на соца. И внезапно в първите редици на сините манифестации видя хора, които са го клепали. А към този момент в последните си години беше напряко грохнал. „ Не виждаш ли, бе, на всички места корупция! Ограбиха чудесната ни страна, само че и народа ни е отговорен, че ги търпи ”, казвал професора.
На 31 януари обичаният на цяла България проф. Юлиан Вучков щеше да навърши 87 години, от които 67 отдадени на остра обществена рецензия, безпощадни политически разбори и мнения от всякакво естество в националните малките екрани и щемпел. По този мотив кореспондент на „ Уикенд ” намери негов непосредствен, който от първо лице споделя лакърдии с водещият на паметното предаване „ Времена и нрави ”.
Културтрегерът Ганчо Александров връща лентата на спомените си още през 70-те години на предишния век. Макар и млад, Юлиан обичал да подлага на критика каквото се мерне пред очите му.
Забележки правил даже на звезди като Апостол Карамитев, Ружа Делчева и Гинка Станчева. Не му се сърдели. Най-много се захласвал по Лили Иванова, за която даже предсказал, че ще бъде постоянно на сцената. Въпреки това, понякога, и тя отнасяла по някоя хаплива дума.
„ Нашите срещи бяха по кафета и заведения. Той умееше да споделя вицове доста колоритно. Самата му физиономия излъчваше наслада от живота, та като му слушаш смешките, няма по какъв начин да не се зарадваш. Обичаше израза: „ На всяка гозба мерудия ”, само че твърдеше, че той не бил мерудията, а онази фалшификация, която прави манджата по-вкусна.
Баща ми беше самодеец в локалния спектакъл и организираше пролетни празници. Искаше да поканим професора в журито. Но Юлиан ми отхвърли с думите: „ Няма да дойда, тъй като аз съм доста сериозен и несъмнено ще кажа остри неща, пък самодейците са изключително чувствителни ”. Знаеше, че няма да удържи урагана от страсти, които нахлуват в душата му. Беше непосредствен, споделяше всичко, без да му пука дали някой ще се обиди.
Мен също ме попиля на няколко пъти. Живеех с една известна софиянка. За да не я посрамвам, тя ме заведе на шивач - въпреки всичко съм селско момче от Павликени, да ми създадат хубави дрешки. И какво става?! Засичаме се с Юлиан в Операта. Аз съм издокаран в черен костюм и една риза, каквато нямаше по магазините, тъй като всичко беше еднообразно – конфекция, нямаш никакъв избор. Цяла София ходеше при Йонка Шивачката, в случай че желае да е друг. Вучков видя, че съм накипрен и ме извика встрани. Каза ми: „ Този костюм не те прави по-интересен. Хората те зяпат, тъй като по магазините няма такава стока. По-добре си вземи елементарна бяла риза, вместо тази с финтифлюшки ”. Не му се наскърбих, беше прав. Имаше едно възприятие за финес и душата му не позволяваше да нарани друга душа. Запозна ни тогавашната ми другарка Милка Недкова, работеше в БНР. Бяхме в кафе „ Варшава ”, което от дълго време не съществува. Юлиан ме питаше за известните родове в Павликени, за ориста им след 9 септември. Лиана Антонова беше омъжена за сина на доктор Лутевски, богат жанр, с огромна болница, само че след идването на алените тези хора като че ли се изпариха. Синът я беше срещнал в някакъв бар в Русее, пеела сунг.
Обичаше и домашния сладкиш на майка ми, хубавата храна, подредената софра. Падаше си по някакви подредени блатове с крем по средата. Татко беше ловджия и в нашата къща дивеч и храна не е липсвало. Обичаше зайци и постоянно му давахме и за София. Обичаше да гостува, да бъде в сърдечни компании и да бъде душата на компанията ”, споделя Ганчо, който артистичния свят на Българя знае като Ганди.
Дългогодишният началник на отдел „ Култура ” към община Павликени изяснява, че професорът не обичал да приказва доста за персоналния си живот. Таял възприятията си, само че като че ли леко бил влюбен в Лили Иванова, въпреки че и куп други звезди от женски пол били удостоени с вниманието на колоритния интелектуалец.
Най-много от всичко обичал работата си. Всеки написан сюжети, прочитал и редактирал по няколко пъти. Мислите си оцветявал в разнообразни флумастери. Този собствен табиет запазил до последните си земни дни, когато също пишел. Обяснявал на Александров, че постоянно премисля написаното и се налагало да поправя нещо, тъй като му идвали и нови хрумки. Вярвал, че човешкият мозък е постоянно в полет.
Ганди е благополучен, че приживе проф. Вучков го срещнал с един от кумирите му Стефан Воронов. Били на зрелище, а след това седнали да се черпят. Юлиан не пропуснал опцията да даде съвет на артиста с кого да работи и с кого да заобикаля да има професионални срещи.
След време пътищата им се разделили. Ганчо Александров се прибрал вечно в Павликени, а професорът завъртял телевизионни излъчвания в София. Чували се постоянно по телефона, Юлиан имал навика да му се обажда най-малко един път в месеца. Обсъждали разнообразни тематики от културата и политиката и толкова.
„ Но по Лили Иванова по какъв начин беше захласнат... Все ме караше да следя ръцете й, когато пее. В тях имало страховит финес. Обясняваше ми, че при нея художествената гимнастика се припокрива със театралното държание. Не знаех, че е била гимнастичка, той ми го сподели. Обърна ми внимание да виждам по какъв начин се изпъва цялата и подвига високо ръце – същинска спортистка. Смяташе, че е по-добра от Рита Павоне, въпреки че Лили проби с нейните песни у нас. Тя направи песента й „ Сърце ”. Гледахме клипа дружно и Юлиан Вучков все ме караше да обърна внимание по какъв начин свива ръката си и предава с нея туптенето на сърцето.
Лили му казвала, че любовта съществува единствено в песните й. Не съм чул да са имали спекулация, само че беше повече от захласнат по нея. Двамата имаха обща линия – не обичаха да споделят персоналния си живот с никого.
Юлиан се отпусна да приказва на остарели години, откакто срещна Дианка. Обичаше тишината и градивната компания. На младини пиеше водка. Бутилката „ Столичная ” струваше 1,75 лв.. Казваше ми: „ Колко му е да обърнем две бутилки водка, само че ще станем като парцали. По-добре да пием по една-две чашки, що се касае за искра в очите. Иначе хем, ще се напием, хем няма да помним какво сме говорили. На по-късен стадий от живота си изобщо спря пиенето. Не знам каква беше повода, само че откакто навърши 50 години, внезапно спря да пие. Нито капка алкохол – и по този начин до гибелта си! Не близваше, даже бонбони „ Пияни вишни ” избягваше ”, спомня си още Ганди. Вучков бил върл зложелател и на цигарите. Споделял му, че не може да бъде с жена, която пуши – просто дима го побърквал.
Според него професорът имал и известни оракулски данни. Той планувал и перестройката, и нейният провал. Не очаквал, че след измененията и демокрацията нещата щели да се трансформират, тъй като виждал, че някои се назначават за милионери, а народът се гласи да бъде изхвърлен зад борда, както и стана. Обедняването на хората и маргинализирането на интелигенцията – учители, лекари, преподаватели, музиканти, преводачи и писатели доста го терзаело.
„ Още в първите години на демокрацията той усети какво ще се случи . Хич не беше въодушевен. Казваше, че половината в Съюз на демократичните сили са ченгета и доносници. Той мразеше сътрудниците на Държавна сигурност, доста си е патил от тях в годините на соца. И внезапно в първите редици на сините манифестации видя хора, които са го клепали. А към този момент в последните си години беше напряко грохнал. „ Не виждаш ли, бе, на всички места корупция! Ограбиха чудесната ни страна, само че и народа ни е отговорен, че ги търпи ”, казвал професора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ