Казусът между редакцията на в-к Труд“ и Министерство на културата

Казусът сред редакцията на вестник „ Труд “ и Министерство на културата се разраства. Главният редактор на изданието Петьо Блъсков разгласи, че разпратената преди ден позиция на ведомството съдържа „ безусловно противоречиви изказвания за отговорности на компанията наемател на пространствата, в които работят публицистите на „ Труд “. По думите му това е опит мръсната политическа принуда против вестника да бъде опакована в неуредени финансови връзки. Блъсков предизвестява, че „ Ако репресиите на назначения за длъжностен министър на културата Минеков не приключат и в последна сметка вестник „ Труд “ бъде изхвърлен на улицата, въпреки че има постоянен контракт до 2025 година, изданието ще спре да съществува. “ Взаимните обвинявания между вестника и министерството започнаха на 12 август, когато от ведомството желаеха всекидневникът да напусне постройката, в която се намира. Тя е на Министерството на културата, а като причина беше посочено, че „ Труд “ не са плащали наем за пространствата. Тогава Блъсков заяви, че наемът е заплатен, въпреки и със забавяне. Преди ден от министерството пратиха известие, в което се споделя, че изданието дължи близо 150 000 лева наем. Ето цялата позиция на основния редактор на вестник „ Труд “ Петьо Блъсков: „ Уважаеми госпожи и господа, Вече три месеца служебният министър на културата Велислав Минеков води злокобната офанзива против вестник „ Труд “. Формално тя е показана като неуредени финансови връзки с министерството, само че всъщност е откровена политическа принуда против вестника и неговата сериозна позиция към служебното държавно управление и избрани партийни обединения, близки на министъра. Още в първото си изказване пред медиите след назначението му от Президента Румен Радев Минеков съобщи, че редакцията на вестника се е настанила в постройка на Министерство на културата с „ помощта на корупционни практики “ и „ заплаща наем под пазарния за региона “. След като обществото разбра, че притежателят на „ Труд “ е взел участие в формален конкурс, разгласен от министерството за наемане на въпросните пространства, предложил е най-висока цена и надлежно е спечелил тръжната процедура, Минеков приключи тази версия. Що се отнася до „ пазарната цена “ министърът очевидно не прави разлика сред наемните цени през 2015 година и през днешния ден, а по този начин също и сред близките частни бизнес здания от клас А и постройката на министерството, която е, меко казано, от клас Ъ. Репресията от страна на служебния министър продължи под формата на предупредителни и заповедни писма за преустановяване на наемния контракт и евакуиране на пространствата, в които е редакцията. Като фиктивен мотив за тях бе просрочване на заплащането на наем с пет дни. Просрочените два наема бяха платени неотложно след приемане на известието. Минеков обаче продължи да написа заповеди за изгонването на „ Труд “. Третата и към този момент последна офанзива пристигна под формата на „ позиция “ на Министерството на културата, публикувана до всички медии и, апропо, и до „ Труд “. Във въпросната „ позиция “ на министерството, съдържаща безусловно противоречиви изказвания за отговорности на компанията наемател на пространствата, в които работят публицистите на „ Труд “, се прави опит мръсната политическа принуда против вестника да бъде опакована в неуредени финансови връзки. В края на „ позицията “ Минеков написа, че постройката трябвала, с цел да се настани там Института за недвижимо културно завещание. Институтът си беше в постройката, само че преди три-четири месеца го изнесоха от нея и в този момент заеманата от него територия дружно с още два етажа стоят празни към този момент трети месец. Това е още едно доказателство, че Минеков не го интересува казусът на министерството. Той явно извършва политическа поръчка да унищожи вестник „ Труд “, маскирана като реакция на финансови отговорности. Ако репресиите на назначения за длъжностен министър на културата Минеков не приключат и в последна сметка вестник „ Труд “ бъде изхвърлен на улицата, въпреки че има постоянен контракт до 2025 година, изданието ще спре да съществува. Вестник „ Труд “ и неговите публицисти чакат от българските жители всяческа поддръжка против политическата принуда на която е подложено изданието поради неговата кардинална и ясна публицистична позиция, поради неговото свободно и без значение слово и поради великите правила на демокрацията. “ Петьо Блъсков Главен редактор на в. „ Труд “