Българи в Украйна: Надяваме се на армията и очакваме скорошен мир
Катя Георгиева, ученичка в 7-и клас в Одески колеж № 41 и в Българското неделно учебно заведение " Васил Априлов " в гр. Одеса сподели: " До войната образованието беше присъствено. Вече две години се образоваме онлайн. Не се виждаме със съучениците, по-малко поддържаме връзка. Това е неприятно. Когато има сирени и паники, образованието прекъсва. Изпитвам боязън, когато се чуват мощни звуци на гърмежи ". Катя сподели, че, когато е със своите родители, се усеща спокойна и това я крепи. " Важното е да вървим напред, да не стоим на едно място ", е уверена тя. Седмокласничката показа, че се надява на спокойно бъдеще и акцентира следното: " От началото на войната моето схващане за смисъла й се промени. Мирът е най-важното ".
" Войната ни промени. Мога да кажа, че хората в град Болград станаха по-задружни, единни. Бедата ни сплоти, без значение кой на каква служба е и какъв обществен статут има ", описа Галина Иванова, директорка на Болградския български център и добави, че все пак тя и сътрудниците от българската културна институция те не престават да работят: " Работим, тъй като това ни дава убеденост. Също по този начин интензивно се включваме в доброволчески акции, оказваме помощ ".
На въпроса " На какво се надяват " Галина Иванова отговори: " На неотдавнашен мир ".
" Две тежки години изживяваме, непрекъснато сме в напрежение, боязън по какъв начин да живеем и несигурност какво бъдеще ни чака, какво да вършим. Разбира се, по-лесно е да се замине в чужбина, обаче там какво ще вършим, какво ще работи ", сподели преподавателката по български език в българското неделно учебно заведение " Васил Априлов " в гр. Одеса Валентина Кащи.
Според българката не може човек да скръсти ръце и да чака. " Необходимо е да продължим да работим. И несъмнено, вярата е в това, че е ще победим, истината е на наша страна. Надяваме се на украинската войска ", сподели дамата.
Друга одесчанка от български генезис на име Марина Маленкова описа за компликациите, които изпитват нейни сътрудници, сътрудници и другари. Тя е завеждаща детска градина в квартал " Хаджибейски " в град Одеса. " Мнозина от моите сътрудници работят в изискванията на съкратени работни часове и надлежно вземат ниски заплати. През първата година на войната на хората даваха филантропична помощ във тип на хранителни артикули, което беше в помощ за фамилията. А в този момент това е спряно. Постоянните офанзиви, сирени, гърмежи, липса на работа - всичко докара доста хора да депресивно положение ", показа Маленкова. Според нея това, което крепи нея и нейното семейство е поддръжката на околните. " Надеждата ни е по-скоро да пристигна мирът ", сподели тя.
По информация на българина Васил Митков, който е и ръководител на Запорожкото регионално българско сдружение, обстановката в гр. Запорожие е доста тежка. " Намираме се на към 50 км от фронтовата линия. Животът е доста комплициран. При нас всеки ден през денонощието сирените и паниките са по-често, в сравнение с спокойствието ", показа Митков.
" В града има доста нови хора. Петдесет % от популацията от окупираните територии се изнесе в нашия град. От тези хора 20% отпътуваха на запад. Икономиката не се развива, бизнесът спря съвсем. Всичко това основава депресивност. Оказва неприятно психическо въздействие. Не знаем какво ни чака на следващия ден ", сподели още той.
Като образец Васил Митков уточни активността на неговата печатница: " В нашата печатница работят 25 души, петима ги взеха на фронта. Съответно понижи индустриалния капацитет, понижиха и поръчките ".
" Надеждата ни е на украинската войска и в това, че ще победим. В най-близко време чакаме мир ", обобщи запорожкият българин.
Българската общественост съгласно формалното броене в Украйна през 2001 година наброява 204 хиляди души. Компактно българите живеят в Одеска, Запоржка, Николаевса и Кировоградска области.
В Одеска област те са трети по бройка и наброяват над 150 000 души В град Одеса живеят към 50-60 хиляди българи. Най-голямото плътно българско население е концентрирано в Болградски, Измаилски и Белгородднестровски регион.
В Запорожка област българската общественост е към 30 хиляди души. Компактното заселване на българската общественост в региона е съсредоточена в Приморски, Мелитополски, Бердянски и Приазовски региони, които сега са окупирани.
" Войната ни промени. Мога да кажа, че хората в град Болград станаха по-задружни, единни. Бедата ни сплоти, без значение кой на каква служба е и какъв обществен статут има ", описа Галина Иванова, директорка на Болградския български център и добави, че все пак тя и сътрудниците от българската културна институция те не престават да работят: " Работим, тъй като това ни дава убеденост. Също по този начин интензивно се включваме в доброволчески акции, оказваме помощ ".
На въпроса " На какво се надяват " Галина Иванова отговори: " На неотдавнашен мир ".
" Две тежки години изживяваме, непрекъснато сме в напрежение, боязън по какъв начин да живеем и несигурност какво бъдеще ни чака, какво да вършим. Разбира се, по-лесно е да се замине в чужбина, обаче там какво ще вършим, какво ще работи ", сподели преподавателката по български език в българското неделно учебно заведение " Васил Априлов " в гр. Одеса Валентина Кащи.
Според българката не може човек да скръсти ръце и да чака. " Необходимо е да продължим да работим. И несъмнено, вярата е в това, че е ще победим, истината е на наша страна. Надяваме се на украинската войска ", сподели дамата.
Друга одесчанка от български генезис на име Марина Маленкова описа за компликациите, които изпитват нейни сътрудници, сътрудници и другари. Тя е завеждаща детска градина в квартал " Хаджибейски " в град Одеса. " Мнозина от моите сътрудници работят в изискванията на съкратени работни часове и надлежно вземат ниски заплати. През първата година на войната на хората даваха филантропична помощ във тип на хранителни артикули, което беше в помощ за фамилията. А в този момент това е спряно. Постоянните офанзиви, сирени, гърмежи, липса на работа - всичко докара доста хора да депресивно положение ", показа Маленкова. Според нея това, което крепи нея и нейното семейство е поддръжката на околните. " Надеждата ни е по-скоро да пристигна мирът ", сподели тя.
По информация на българина Васил Митков, който е и ръководител на Запорожкото регионално българско сдружение, обстановката в гр. Запорожие е доста тежка. " Намираме се на към 50 км от фронтовата линия. Животът е доста комплициран. При нас всеки ден през денонощието сирените и паниките са по-често, в сравнение с спокойствието ", показа Митков.
" В града има доста нови хора. Петдесет % от популацията от окупираните територии се изнесе в нашия град. От тези хора 20% отпътуваха на запад. Икономиката не се развива, бизнесът спря съвсем. Всичко това основава депресивност. Оказва неприятно психическо въздействие. Не знаем какво ни чака на следващия ден ", сподели още той.
Като образец Васил Митков уточни активността на неговата печатница: " В нашата печатница работят 25 души, петима ги взеха на фронта. Съответно понижи индустриалния капацитет, понижиха и поръчките ".
" Надеждата ни е на украинската войска и в това, че ще победим. В най-близко време чакаме мир ", обобщи запорожкият българин.
Българската общественост съгласно формалното броене в Украйна през 2001 година наброява 204 хиляди души. Компактно българите живеят в Одеска, Запоржка, Николаевса и Кировоградска области.
В Одеска област те са трети по бройка и наброяват над 150 000 души В град Одеса живеят към 50-60 хиляди българи. Най-голямото плътно българско население е концентрирано в Болградски, Измаилски и Белгородднестровски регион.
В Запорожка област българската общественост е към 30 хиляди души. Компактното заселване на българската общественост в региона е съсредоточена в Приморски, Мелитополски, Бердянски и Приазовски региони, които сега са окупирани.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ