Капан за шефовете на БНБ, на парламента и на Сметната палата, зоват за оставките им
Като влиза в действие Конституцията, би трябвало да знаят, че са евентуални министър-председатели, разяснява проф. Пламен Киров
Ако ръководителят на Народното събрание, шефът или тримата подуправители на Българската национална банка, шефът на на Сметната палата или двамата му заместници, както и омбудсманът, които съгласно последните промени в Конституцията са евентуалните служебни министър председатели, не желаят да бъдат посочени от президента за поста, би трябвало да си подадат оставките, както направи заместничката на Диана Ковачева - Елена Чернева-Маркова. Това сподели в „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров.
„ Има нещо необичайно в главния закона на републиката. Всеки от държавните чиновници, които са изброени в листата, от който президентът би трябвало да избере длъжностен министър, може да откаже, а тълкуванията и то на бащите на Конституцията е, че Румен Радев няма право да не одобри препоръчаните министри. Е по какъв начин те могат, а той – не!? “, попита той.
„ Това е парламентарен текст, а той допуска и обвързване за тези лица. Ами като не искаш да ставаш министър-председател, тъй като президентът може да те уточни, подай си оставката като ръководител на Народното събрание, като шеф на Българска народна банка, като началник на Сметната палата, както постъпи заместник-омбудсмана! Тя към този момент не е в общността на лицата, които могат да бъдат назначени за министър председател. Като влиза в действие Конституцията, тези хора би трябвало да знаят, че са евентуални министър-председатели “, изясни професорът.
Така се оказва, че единственият късмет Росен Желязков и Димитър Главчев да излязат от клопката, който те и техните сътрудници от Народното събрание си си устроиха с ремонта в главния закон на републиката, е като си подадат оставките.
„ Вчера чухме Бойко Борисов да споделя, че е срещу служебният кабинет да бъде управляван от Росен Желязков или от Димитър Главчев, с цел да не стане държавно управление на ГЕРБ. Сега, когато към този момент не е догадка, а нещо действително, тогава ли видяха какво сътвориха? “, попита водещата.
„ Ние ги предупреждавахме. Когато поясних текста, споделих, че не съм склонен. Сега никой не желае да подава оставка, а просто да откажат на президента. Освен това всичките служебни министри дружно с премиера могат и да са претенденти за депутати “, отговори проф. Киров.
„ Парламентът не може да се разпусне. В един миг ще имаме два Народното събрание в мандат, тъй като, тъй като по решение на Конституционния съд мандатът на новоизбраното национално заседание стартира от деня на изборите, а не от полагането на клетва, когато пък изтича този на остарелия “, акцентира той.
„ Може да се появят проблеми. Не желая да дърпам дявола за опашката, само че представете си, че би трябвало да се разгласи военно или изключително състояние. Кой парламент от тези двата в този интервал е в подготвеност да направи това? “, попита Пламен Киров.
Той призна, че има евентуална опция да се стигне до конституционна рецесия, само че показа, че е оптимист, че ще излезем от тази обстановка. „ Струва ми се, че в съответния случай ще прескочим, което не значи, че в идващ сходен това ще се случи “, добави професорът.
" Ще надделее някакъв разсъдък, защото явно е, че има разнообразни отзиви по един парламентарен текст, това значи, че има проблем с него. За Конституцията - тя би трябвало да бъде ясна и точна, с цел да може да бъде прилагана еднопосочно. И самия факт, че има толкоз разнообразни отзиви, демонстрира, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги позволи - само Конституционният съд, само че следва да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с възможна противоконституционност на наредбите, на промените ", разясни той.
" Последователността е тази - не първо се насрочват предварителни избори, а първо се схваща кои ще влязат в един длъжностен кабинет и по-късно се насрочват предварителни избори. Така е като се чете текстът, до подобен извод може да се стигне. Не единствено политиците, само че и гласоподавателите, които се интервюират, избират избори 2 в 1 ", сподели проф. Пламен Киров.
По думите му, по метода на изключването, най-вероятно президентът ще се спре на един от двамата заместник-председатели на Сметната палата - Горица Грънчарова - Кожарева и Тошко Тодоров. Проф. Киров беше безапелационен, че президентът може да откаже да назначи препоръчаното му държавно управление, без да нарушава Конституцията.
Ако ръководителят на Народното събрание, шефът или тримата подуправители на Българската национална банка, шефът на на Сметната палата или двамата му заместници, както и омбудсманът, които съгласно последните промени в Конституцията са евентуалните служебни министър председатели, не желаят да бъдат посочени от президента за поста, би трябвало да си подадат оставките, както направи заместничката на Диана Ковачева - Елена Чернева-Маркова. Това сподели в „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров.
„ Има нещо необичайно в главния закона на републиката. Всеки от държавните чиновници, които са изброени в листата, от който президентът би трябвало да избере длъжностен министър, може да откаже, а тълкуванията и то на бащите на Конституцията е, че Румен Радев няма право да не одобри препоръчаните министри. Е по какъв начин те могат, а той – не!? “, попита той.
„ Това е парламентарен текст, а той допуска и обвързване за тези лица. Ами като не искаш да ставаш министър-председател, тъй като президентът може да те уточни, подай си оставката като ръководител на Народното събрание, като шеф на Българска народна банка, като началник на Сметната палата, както постъпи заместник-омбудсмана! Тя към този момент не е в общността на лицата, които могат да бъдат назначени за министър председател. Като влиза в действие Конституцията, тези хора би трябвало да знаят, че са евентуални министър-председатели “, изясни професорът.
Така се оказва, че единственият късмет Росен Желязков и Димитър Главчев да излязат от клопката, който те и техните сътрудници от Народното събрание си си устроиха с ремонта в главния закон на републиката, е като си подадат оставките.
„ Вчера чухме Бойко Борисов да споделя, че е срещу служебният кабинет да бъде управляван от Росен Желязков или от Димитър Главчев, с цел да не стане държавно управление на ГЕРБ. Сега, когато към този момент не е догадка, а нещо действително, тогава ли видяха какво сътвориха? “, попита водещата.
„ Ние ги предупреждавахме. Когато поясних текста, споделих, че не съм склонен. Сега никой не желае да подава оставка, а просто да откажат на президента. Освен това всичките служебни министри дружно с премиера могат и да са претенденти за депутати “, отговори проф. Киров.
„ Парламентът не може да се разпусне. В един миг ще имаме два Народното събрание в мандат, тъй като, тъй като по решение на Конституционния съд мандатът на новоизбраното национално заседание стартира от деня на изборите, а не от полагането на клетва, когато пък изтича този на остарелия “, акцентира той.
„ Може да се появят проблеми. Не желая да дърпам дявола за опашката, само че представете си, че би трябвало да се разгласи военно или изключително състояние. Кой парламент от тези двата в този интервал е в подготвеност да направи това? “, попита Пламен Киров.
Той призна, че има евентуална опция да се стигне до конституционна рецесия, само че показа, че е оптимист, че ще излезем от тази обстановка. „ Струва ми се, че в съответния случай ще прескочим, което не значи, че в идващ сходен това ще се случи “, добави професорът.
" Ще надделее някакъв разсъдък, защото явно е, че има разнообразни отзиви по един парламентарен текст, това значи, че има проблем с него. За Конституцията - тя би трябвало да бъде ясна и точна, с цел да може да бъде прилагана еднопосочно. И самия факт, че има толкоз разнообразни отзиви, демонстрира, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги позволи - само Конституционният съд, само че следва да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с възможна противоконституционност на наредбите, на промените ", разясни той.
" Последователността е тази - не първо се насрочват предварителни избори, а първо се схваща кои ще влязат в един длъжностен кабинет и по-късно се насрочват предварителни избори. Така е като се чете текстът, до подобен извод може да се стигне. Не единствено политиците, само че и гласоподавателите, които се интервюират, избират избори 2 в 1 ", сподели проф. Пламен Киров.
По думите му, по метода на изключването, най-вероятно президентът ще се спре на един от двамата заместник-председатели на Сметната палата - Горица Грънчарова - Кожарева и Тошко Тодоров. Проф. Киров беше безапелационен, че президентът може да откаже да назначи препоръчаното му държавно управление, без да нарушава Конституцията.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ