Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни

Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и прочие, са били срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаели, че нейний бич повече боли от турския…

~Захари Стоянов, Русчук, 1 март 1886 година

Странно съвпадане. Зловещо. Вчера изгоря една катедрала на другия завършек на Европа – Нотр Дам; през днешния ден ние означаваме годишнина от злокобния атентат в храма Света Неделя в София. Вчера беше Велики Понеделник в католическия и протестантски свят, 16 април през 1925 година е бил Велики Четвъртък.

Това, което се случи вчера… дали е съзнателно, инцидентно, знак Свише? Кой знае? Но знаем, че това, което се случи преди 94 години, е от ръката на злото; от ръката на Българска комунистическа партия, подбудено от решенията на Коминтерна и дирижирано от Кремъл. И никой и нищо не могат да изкривят истината, колкото и да се пробват, могат единствено да я замажат за малко и след това тя отново ще се покаже. Истината има такова качество, какво да се прави, приятели! Застига ви.

Но да забележим какво още е написал Захари Стоянов доста, доста преди нарушителите от Българска комунистическа партия да избият цвета на българската нация (тук нямам поради единствено атентата, а и последвалите десетилетия тероризъм, който продължава и днес):

„ Но би трябвало ли да бъдем признателни и за това, че Русия ни освободи, с цел да ни зароби отново… “
„ …днешното съветско държавно управление, състоящо се от 56 души узурпатори. Това държавно управление желае да ни глътне. Не го желаеме, тъй като то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III поделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то желае да има с нас приятелски и человечески съюз – добре пристигнало. Но то желае дружбата на вълка с агнето!… “

Колко от дълго време е писано това, а какъв брой настоящо е звучало през всяка една минута от оня ден през 1886 година, та чак до през днешния ден. Ще е настоящо и на следващия ден.
И кой знае още какъв брой време…, тъй като:

„ Турили веднъж те желание да вършат от България Задунайска губерния, нищо свято не ги стопира. “

Годината към този момент е 1925-а империята към този момент не е съветска, а съветска; Българска комунистическа партия е оповестена от съда отвън закона и членуването в нея е закононарушение против България. Това става след неуспеха на дирижирания от Москва бунт през септември 1923 година Както виждате тероризмът не е непознат на Българска комунистическа партия. От Коминтерна са им дали „ курс към въоръжено въстание “… какво да се прави!

Един от съдените за кървавия атентат е Станке Димитров. Той е бил съден за антивоенна агитация през Първата международна война и присъединяване във Войнишкото въстание. След което е амнистиран.

Но не мирясва. През 1923 година е задържан преди експлоадирането на Септемврийското въстание, тъй като е взел участие в подготовката му. И отново е амнистиран през 1924 година Но и отново, и отново не се стопира, а продължава да получава възнаграждения от Съюз на съветските социалистически републики, с цел да взе участие в заличаването на България. Той е един от наказаните задочно на гибел след гнусния атентат от 1925 година Но той се скрива в Съюз на съветските социалистически републики, взе участие отдалечено в подривна активност, а през 1936 година е определен за член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Смъртното наказване по този начин и не го доближава, само че иронията на ориста му е цялостна – на 26 август 1944 година, малко преди гнусната му партия да вземе окончателно властта в България и той да стане част от формалната незаконна тайфа в страната, умира в самолетна злополука, на път за България, дружно с още български комунисти. Умират край Брянск, където са заровени. Имат и монумент там. Ето ви и един любопитен факт: Брянск и Дупница са побратимени градове. Дупница – в която Станке Димитров е роден, чието име до 1990 година тя носеше и чийто прякор – Марек – носи футболният тим на града. И Брянск, където умира малко преди черния 9 септември.

В Дупница има къща-музей на Станке Димитров. Но нищо, де, то в Правец има монумент на бай Тошо Тиквата. Доколкото знам в Германия НЯМА къщи-музеи на Айхман, Гьобелс, Хитлер, Гьоринг… само че ще би трябвало да повторя:

Германия гледа на предишното си с рецензия и се извини на света за случилото се. Както един наркоман би трябвало на първо време да си признае, че има проблем с опиатите, с цел да може да стартира лекуването му. Докато си споделя, че няма проблем, си остава подвластен. Толкова. Комунистите (тук, в Русия и на всички места по света) по този начин и не се извиниха за закононарушенията си. Не единствено това, само че и тези хора настойчиво не желаят да признаят, че стореното от тях е нещо неприятно. За всичко намират оправдания. И, както виждате, страните ни стоят на едно място към този момент десетилетия, а Германия е на светлинни години пред нас. Нищо, че е изгубила две Световни войни. Русия не си признава грешките и си продължава по остаряло му – със „ Сталински царе “ в ръководството, а ние… няма потребност да изяснявам – огледайте се.

На 16 април 1925 година военната организация на Българска комунистическа партия, подкрепена от военното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики, прави кървавия атентат в църквата „ Свети Крал” (днес „ Света Неделя”), при който умират над 200 души, а ранените са над 500. Загиват повече офицери, в сравнение с във всички войни до тогава. Загиват 14 генерали, сред тях и ген. Иван Попов, който е взел участие в четата на Филип Тотю, а е ранен и синът на Райна Княгиня – ген. Иван Дипчев. Трябва да се означи обаче, че атентатът е бил управителен от Коста Янков, който пък е негов пръв братовчед – племенник на Райна Княгиня. Ирония.

Извършителите са следили по какъв начин храмът се цялостни с почтени хора, сред които дами и деца – и все пак са задействали поставения по-рано гърмеж и са избягали. Това е Българска комунистическа партия. Това са комунистите. Те и през днешния ден са такива. И всевъзможни опити да се изкара по този начин, че причинителите са някакви си отцепници и не е имало позволение от Централен комитет, са цялостни нелепости. Най-малкото поради сведенията от Московското заседание на Българска комунистическа партия през август 1925 година, на който с наслада се приказва за случилото се. Освен това е имало проведени групи за бунт, чакащи резултатите от атентата, с който са очаквали да избият цялото държавно управление и Цар Борис III и да стартират преврата. Или и проведените метежници също са били „ отцепници “, а Българска комунистическа партия е чиста, като утринна роса? Но знаем, че комунистите по този начин пишат „ история “.



Знаете ли какво се е случило на Велики Четвъртък, съгласно Новия Завет? Тайната вечеря, след която следва измяната на Юда. И доста алегорично – комунистите предават личната си страна на империята на злото – Съюз на съветските социалистически републики. За пари! Всеки един от тях е работел против хонорар и никой – за концепция и блян. За да внесе експлозива в църквата, клисарят Петър Задгорски е получил 11 000 лв.. Терористът Марко Фридман е получавал заплата от 5000 лева

„ В следствените показания на Цола Драгойчева може да се прочете признанието ѝ: "Парите в партията оказаха прекалено много своето пагубно въздействие върху придвижването, тъй като и при най-елементарно посегателство към какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше заплащане. " (Даниела Горчева, liternet)

От гръцко робство сме се освободили за 200 година, от турско – за 500, само че от руско евентуално ще ни трябват 1000. Така ни прогресира продължителността на робствата. Освен това:

"И да знаеш, Минке, че последният болшевик на планетата ще почине в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив болшевик. Какъв народ сме, Минке, какъв народ... " (Димитър Талев)

Заради това изречение „ прогресивните “ комунисти изпращат Талев в лагер след 9 септември. Същите, чийто наследници през днешния ден реват за свободата на словото (и все по този начин настойчиво не се извиняват за закононарушенията на партията си, а се пробват с неистини да ги оправдаят!)

А най-тъжното и страшното е, че те към момента са тук и към момента ни ръководят, тъй като и през днешния ден от всички обществени, политически и стопански върхове изникват, като гъби, сътрудници на Държавна сигурност или наследници на „ дейни борци “. Без тях нищо не се случва.

Играхме си на „ кротичък преход “ против хора, които властта с кръв са я взели (предимно непознатата!) и единствено с кръв ще я дадат. „ Мирен преход “, дирижиран от тях самите, единствено с цел да сменят маските за пред хората. Самото Съюз на демократичните сили, на което българите по този начин сляпо се довериха, се оказа цялостно с сътрудници, отпред с ръководителя си Петър Берон – сътрудник „ Бончев “ от Шесто ръководство на Държавна сигурност.

Всяка страна си има своята човешка „ наслойка “, само че в множеството страни тя живее на дъното. Комунистите тук взеха черпака и взеха утайката от дъното и я сложиха на върха. Още е там.