Защо виното се пие от винени чаши, а не от обикновени
Като начало, виното предхожда технологията за правене на стъкло най-малко с няколко хиляди години (вероятно доста повече), като най-ранните археологически доказателства за производството на вино датират от преди към 9 000 години. Хората стартират да вършат стъкло преди към 4 000 – 5 000 години. Смята се, че желаните съдове за вино на най-ранните пиячи са били кух бамбук, черупки, кратуни, скотски рога и кожени мехове.
Чашите за вино за първи път се загатват като стъклени контейнери, употребявани в религиозни церемонии. Една от ранните винени чаши е и римската патела, наречена по този начин поради приликата й с капачката на човешкото коляно.
Когато хората задобряли в изработката на стъкло, изключително транспарантно, към 800 година прочие н. е. и по-късно в продухване на стъклени съдове, към 50 година сл. Хр., стъклените чаши постепенно стартират да стават все по-популярни измежду висшите съсловия на обществото, които могат да си ги разрешат. Така те набират известност и приложност като първокласна движимост.
Момичето с чашата вино, Йоханес Вермер
През 15 век се появяват кристалните чаши, които били извънредно ясни и пречупвали светлината красиво. През 1673 година Джордж Рейвънскрофт реализира същия резултат, употребявайки кремък, а по-късно и пясък. Той не е първият, който открива метода, само че е първият, който го употребява за серийно произвеждане. Когато патентът му завършва 15 години по-късно, целият свят стартира да ползва неговия метод за изработката на всевъзможни стъклени неща – полилеи, вази и несъмнено, чаши. Някъде тогава столчето на винените чаши стартира да се издължава по образец на металните. Една чаша за вино с ниско столче виждаме в картината на Йоханес Вермер.
От 19 век и изключително бързо през 20 век чашите за вино стават все по-обемни, а стъклото им – все по-тънко. Но както може би към този момент сте забелязали, формата й към момента не се въздейства от усета на виното. Дори когато тази концепция стартира да се прокрадва, тя среща своите съперници. Например, създателят на „ Plain Man’s Guide to Wine “ от 1951, Реймънд Постгейт, демонстрира в книгата си петте съществени типа чаши за вино и написа „ нито една от тях не усъвършенства виното по никакъв метод “. И даже твърди, че някои от тези чаши се употребяват от безскрупулни ресторантьори, с цел да ни излъжат, че получаваме повече вино, в сравнение с в действителност получаваме.
Две десетилетия след думите на Постгейт, виненият бизнес ще бъде изменен от Клаус Рейдел и компанията му Riedel Crystal. След като става военнопленник през Втората международна Рейдел безусловно скача от влака, с който го транспортират през Австрия и бяга. Десет години по-късно, дружно с татко си ще възстановят фамилния стъкларски бизнес, който се упражнява от 7 генерации преди тях, от 1756. Нови две десетилетия по-късно и на Клаус му идва концепция да пусне нова линия чаши – с друг дизайн, подобаващ за другите видове вино. Продажбите му скачат до небето.
Идеята на Постгейт се поддържа от съвсем всички сомелиери. Но има ли доказателства за това, че формата на чашата за вино въздейства на усета му? Откъм научно изчерпателни проучвания – не изключително. Но въпреки всичко има известна логичност в нея.
Както се показва в изследване от 2015 в Япония, другите форми на чашите и другите температури образуват разнообразни изпарения на повърхността на виното, които усещаме, когато отпиваме. Миризмата играе огромна роля за това по какъв начин възприемаме усета, изключително що се отнася до виното, тъй като то е относително ароматно. Температурата въздейства още повече на усета, частично още веднъж поради изпаренията. Затова и чашите за вино имат столчета – с цел да държим чашата там, а не да стопляме виното с дланта си. Разбира се, това важи единствено в случай че държим чашата за горната част дълго време и даже тогава надали забележителна част от хората ще могат да усетят разлика.
