Като какъв се определяте: като човек, който обича да работи

Като какъв се определяте: като човек, който обича да работи или противоположното?

Този тестов въпрос е затворен, и закрит. Отговорете на него откровено, без да се притеснявате от работодателя или свадливата си тъща. Ние сме наясно, че не многото „ работене “ дава тъкмо резултатите, в множеството случаи те могат да се получат и с по-малко работа, когато всички механизми по работния развой са били добре премислени и разумно заложение.

Знаем си, че в българска среда това малко ни „ куца “, както и си знаем, че българската нация е болна нация в дословния смисъл...

В тази връзка забавни се оказват заключенията на екип откриватели от Университета на Берген в Норвегия, съгласно които 7,8 % от работещите страдат от работохолизъм или взаимозависимост от работа. Възможно е, някои да се зарадват, ние можем и да се почудим, само че учените са наясно, че претовареността с работа е обвързвана и води до развиване или утежняване на разстройства като синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, обсесивно-компулсивно, тревога и меланхолия. Тези разстройства се срещат най-често точно в групата на работохолиците.

Над 30% покриват критериите за синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност. Според откривателите това се дължи на обстоятелството, че тези хора одобряват включването им в планове и поемат повече задания поради импулсивност, които изискват работа надалеч повече от избраното за обикновено работно време от 8 часа.

Поначало синдромът на недостиг на вниманието и хиперактивност е присъщ за детска възраст. Той се демонстрира във възрастта сред 4 и 7 години, само че с „ ангажимента “, че разстройството се изявява и по-късно във възрастта при конфликт с предразполагащи фактори. Момчетата са два пъти по-често наранени. Обикновено тези деца, и възрасти, са хиперактивни, правят голям брой придвижвания за лимитирано време, основават звук от нормални дейности или неумишлено при осъществяването на избрана активност изискваща концентриране, сприхави са.

Една четвърт от интервюираните в изследването покриват критериите за обсесивно-компулсивно разстройство . Това е обвързано с тревога положение, при което се следи обсесивно мислене поради повтарящи се натрапчиви пориви.

По данни на американския Национален институт по психологично здраве 1 % от възрастните американци са наранени от обсесивно-компулсивно разстройство, като половината от случаите могат да се преглеждат като тежки. Средната възраст, в която разстройството стартира да се развива е към 19, само че визира всяка една възрастова група.

Една трета от работохолиците страдат от обезпокоително разстройство , за съпоставяне този % при останалите е 12%. В Съединени американски щати 18% от възрастното население страда от тревога, у нас – може единствено да се допуска.

Как можете да разпознаете тревожното разстройство – изпитването на необикновена, прекомерна или нереалистична тревога по отношение на нормалните ежедневни отговорности и това в продължение на 6 месеца, би трябвало да „ възпламени “ сигналната лампа. Тревожността може да е обвързвана с финансови, здравословни проблеми, взаимоотношения, работа... В това положение хората мъчно могат да се успокоят, да преодолеят страстите си и да изявят уменията си.

350 души в световен аспек страдат от някаква форма на меланхолия . 9% от работохилиците са с меланхолия и единствено 2,6% от неработохолиците.

Какво е меланхолия? Не е тъкмо, неприятното или намалено въодушевление. За депресията е особено по-скоро неустойчивото въодушевление, загубата на интерес към действия, които преди са привличали и са изпълнявани с лекост, проблеми със съня и загуба на тонус. При по-тежка форма се демонстрира проблем със социализирането или завършването на поети задължения. В най-тежкия вид депресията може да подтикне към суицидни мисли. Което е втората причина за смъртните случаи при младежи на възраст от 15 до 29 години!

Какво още може да се добави? От канадско проучване излиза наяве, че при по-работещите дами е доста по-вероятно да се развие диабет . Заключението е на база 12-годишно изследване, в което са включени над 7000 дами. Тези от тях, които непрекъснато работят по и над 45 часа седмично в 63% от случаите развиват диабет, съпоставено с тези които работят сред 35 и 40 часа.

Резултатите от изследването са показани в понеделник в сп. BMJ Open Diabetes Research & Care. В изследването са взети под внимание и изключени други фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол, висок показател на телесна маса и липса на двигателна интензивност.

При мъжете сходен риск не се открива, разясняват откривателите и те към момента не са наясно за какво се появява такова полово разграничение.

Предполагат, че това идва от съчетаването на разнообразни задължения при дамите , които са принудени без значение какъв брой нескончаем е бил служебният им ден, прибирайки се у дома да се отдадат на други отговорности, без да си починат. Това предизвиква висок стрес и има отрицателно влияние върху здравето.

Свързани публикации.. Диабет – по какво да го познаем? 2 В меланхолия ли съм? 6 нейни признака 3 Обсесия - когато изгубим надзор над мислите 0

Трябва ли да загатваме, че в множеството случаи дамите, които работят повече часове са наети на по-ниски заплати в сравнение с мъжете за същите отговорности?! Това също рефлектира върху здравословното положение, съответно на дамите, прибавят откривателите.

По-висок риск от диабет се учените намират при мъжете , които работят изключителни часове

и заплащането им е относително по-ниско. Така че, може да се одобри обичате да прекалявате с работата – рискувате да развиете диабет. Научете се да отказвате и не позволявайте да ви експлоатират.

Японците също дават своя принос към одобряване на тази теза. Те откриват, че при работещите над 45 часа без отмора - със свръхнатоварване, която е едносменна или обединение на две смени, има риск от диабет.

Натоварените дами е доста по-вероятно да си докарат освен диабет, само че и сърдечносъдови болести.

Експерти означават, че на хората с нескончаем работен ден не им се дава опция да си почиват съответно и задоволително. Обикновено това е обвързвано и с недобро хранене. Това е причина да се насочи вниманието към корпорациите и те да се задължават да обезпечават естествени условия на работен режим и биват задължавани да заплащат здравните грижи на чиновниците си.

Трябва да знаете че дефицит на сън единствено за едно денонощие в седмицата, рискът от диабет автоматизирано скача.

Дали това е съществено и дали ни визира? Прогнозите са, че до 10 години случаите на диабет ще са 50% повече от тези през 2010 година Засегнати ще бъдат към 439 млн. души в световен аспект. И това ще са хора и в работоспособна възраст... Корпорациите ще ги има, допуска се. Каква цена ще има преправянето тогава за стопанските системи на страните?