Като ходел да проси от къща в къща, един слепец

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все така си думал:

- Кой каквото прави - на себе си го прави!

Дочула го дамата на селския господар, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

- Знам, че туй, дето го приказваш - за моя мъж го приказваш, само че ще те науча аз тебе, когато минеш повторно.

И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне - поставила отрова в тестото.

Подир пладне слепецът отново минал край чорбаджийската къща.

Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:

- Хей, дядо, я ела насам!

И му подала питката.

- Земи я - рекла, - топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.

Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по необятния път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския наследник, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари.

- Хей, дядо - поспрял коня си чорбаджийският наследник, - ти като вървиш по милостиня, не може да не носиш самун в торбата си. Дай ми да хапна, тъй като ми се вие свят от апетит. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го хапвам.

- Да ти дам, сине - рекъл старецът и извадил питката от торбата. - Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.

Чорбаджийският наследник сграбчил питката и извикал:

- Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга - нали нямаш друга работа.

И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.

Додето стигне вкъщи си, лакомият мамин наследник почнал да се превива от болки. Щом влезнал, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:

- Майко, загивам.

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и пристигнало на разум, че може да е токсичен, и го попитала какво е ял.

- Нищо - отвърнал болният, - единствено една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.

- Кой ти я даде?

- Един бедняк. Срещнах го по пътя, желаех му самун и той ми даде питката.

Като чула тия думи, майката пропищяла:

- Майчице, какво направих! Просякът ми споделяше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре споделяше той, само че кой да слуша!

И захванала да си удря главата с два юмрука.

Из " Български национални приказки ", Ангел Каралийчев