Любомир Стефанов: Избирането на Радев е все по-малко сигурно, за негова собствена изненада
Като че ли за жителите президентската конкуренция на вота 2 в 1ще е по-интересна от парламентарната, сподели в политологът и учител в Нов български университет. Със сигурност, тъй като нормалните обвинени партии ги видяхме, още веднъж се записаха. Интересът към тях спадна, макар че имаше упования парламентаризмът да се е завърнал и да даде начало на прословутата смяна, наете, зявка на всички партии на изключителните избори. Сега на идващите избори отново продължаваме смяната, както знаете. Но може би този рефрен е изхабен и по тази причина съм податлив да поддържа сходно изявление, че президенският конфликт сякаш ще бъде по-интересен и ще се яви като мотор на парламентарните избори, може би за положително.
Следващата седмица евентуално социолозите ще показват по-задълбочени извадки и тогава прогнозите за парламентарните избори ще бъдат по-достоверни. Тогава
жителите ще са имали време да се ориентират
Все още не е ясно дали ще имаме единствено „ “, тъй като не е ясно „ Ние идваме “ накъде ще отиде. Дали няма да поддържа „ Продължаваме промяната “ и даже „ “, с цел да влезе в Народното събрание, тъй като резултата на „ Изправи се БГ “ е граничен. Може да отиде нагоре, може да пропадне ужасно надолу. А изпод идват кандидати, както знаете. Няма родолюбив алианс този път, само че има няколко обединения, които се борят да бъдат местни представители на тази общественост. Може и да съумеят, знае ли човек. Българска социалистическа партия за мен ще бъде забавна за наблюдение като резултат. Интересно ще ми бъде да проследя
комплицираните взаимоотношения сред Румен Радев и левицата
изключително в лицето на госпожа Нинова и дали има работеща симбиоза.Начинът, по който беше повдигнат, е по остарял жанр, на Отечествен фронт ми наподобява цялата тази работа. Всички се събраха зад него, плеснаха с ръце, прегърнаха се – интелектуалци, занаятчии, елементарните хора, т.е. откъм пи ар и маркетингов трик беше добре изпипано. Масовката с нужните съставни елементи, с цел да се получи здрава примес. Маята обаче коя е тъкмо? Защото в последна сметка избори в България се печелят като се моли към хората, които гласоподават постоянно, а това нормално са хора, които имат политически позиции, да се схваща партийни такива. И да казваш „ аз до момента съм бил партийния претендент на Българска социалистическа партия, единствено че от днеска съм с предприемчив комитет и желая всички да ме поддържат “, а доскоро си разделял обществото, като си си разрешавал да го сегментираш на такива, които са умни и красиви и други, които са, не грозни, само че неумни да го кажа, и всякакви други категории, когато си внасял разкол в страната, внезапно да искаш да я обединяваш още веднъж, макар че по конституция нямаш такива пълномощия, олицетворяваш единството на нацията. Т.е.
не я обединяваш, а я олицетворяваш
Което е оксиморон, тъй като хем си партиен претендент, хем се явяваш на избори, където по хипотеза има други хора, които съставляват други ползи, а след това внезапно да загърбиш всичко и да станеш единството на нацията, някак си Конституцията малко опонира на себе си в това отношение.
Повече власт на президента за мен е противоконституционно и противоестествено, тъй като парламентарната народна власт няма потребност от такава мощна институция, защото това би нарушило салдото на управляващите. Писах материали по тематиката и стигнах до въпроса 30 години по-късно България има ли потребност от президенска институция всъщност?
Без да подценявам направеното дотук, само че в последна сметка има разделяне на управляващите, което е класическо.
От самото начало на президентската институция в България, като стартираме с починалия президент Желев и неговите наследници, постоянно се е стигало до раздор сред индивидът, който взема институцията и съседите му през булеварда насреща.
„ Дондуков “ 1 и 2 е класическото напрежение в България
Просто при господин Радев и господин Борисов нещата ескалираха до чутовни висоти, защото и двамата загърбиха естествения метод на политическо другарство в демокрацията и го обърнаха на персонална игра и съревнование. Поради тази причина внезапно това ни се стори ново и необичайно и заговорихме за война на институциите. Преди това си припомнете какво направи починалият Желев с Филип Димитров, безусловно го изрита от министерския съвет. Впоследствие видяхме Петър Стоянов и Иван Костов какво направиха – чудовищна битка на его беше де факто.Това костваше идващ мандат и на двамата. И Георги Първанов за лична огромна изненада стана президент. Но се закъсня и той да стигне до борба с Българска социалистическа партия, която стигна до там, че той сътвори лична политическа партия. Която съумя да влезе два пъти в Народното събрание и веднъж беше част от ръководещата коалиция. Не го забравяйте. Вторият мандат на ГЕРБ беше подсилен от коалиция, в която участваше и АБВ.
И най-после стигаме до Росен Плевнелиев и ГЕРБ. Те най-после също стигнаха до раздор в връзките. И сега беше най-нормалното нещо, още повече, че са от разнообразни елементи на политическия набор, да се стигне до такова напрежение. Което, отново споделям, поради за жалост нецивилизоваността и на двамата забъркани, се стигна до тези неща.
Инициативните комитети са дребен смокинов лист
и не крият срамните неща зад себе си. И това е обществена социална загадка в България. Защото няма по какъв начин да се случват нещата. Президентската инситуция кой тъкмо полюс заема сред изпълнителна, законодателна и правосъдна власт? Няма право на никое място да се намесва. Тя не е измислена, не е конституирана и е немислима като четвърти полюс. Вие, медиите сте четвъртият полюс. Къде е президентът в цялата работа? Иска да води. Какво желае да води? Иска да оказва помощ. На кого желае да оказва помощ? Изведнъж се оказа, че той има личен курс и лична визия. Прекрасно, единствено че в парламентарната народна власт политическите партии са сътрудниците на демокрацията, не президентът. Той по съществото си е институция, която е нещо като нищо. Хем я има, сякаш да въплъщава единството на нацията, хем обаче от него зависят някакви назначения, значително синекурни, значително основни и има една функционалност да подписва законодателни актове, да изпраща посланици, да чете речта на Нова година.
Сигурно ли е избирането на Радев за втори мандат
Бих споделил все по малко несъмнено, за огромна изненада и на самият президент Радев. Преди един месец нещата не изглеждаха по този начин. Категорично появяването на и промени картината трагично. И от една привиждана на първи тур победа и придвижване в тази посока, внезапно претендентът за втори мандат се оказа в обстановка да се бори, не споделям да отиде на балотаж, той явно ще отиде, само че се бори по тази причина да има задоволителна разлика, която да му обезпечи преимущество на втори тур.
Основният въпрос е с кого ще отиде Радев на балотаж
Разпределението на гласовете център-дясно ще дефинира по какъв начин в действителност си показват българите център-дясното. Тъй като „ Демократична България “ със съставните й елементи, тя е коалиция, знаем, претендира да заема това пространство, съгласно мен от профила на гласувалите за нея ще се види, че по-скоро тя е център-ляво. Дясното ще има в действителност избор дали да поддържа проф. Герджиков, или да поддържа господин Панов, зависи от персоналните им позиции в акциите, които те структурират.
А инициативните комитети са смокиновото листо, което като се изключи че крие грозната истина, се пробва да подлъже жителите, че омразните им партии не са включени по никакакъв метод в кандидатурата на тези чисти и почтени хора.
Още- във видеоматериала.
Следващата седмица евентуално социолозите ще показват по-задълбочени извадки и тогава прогнозите за парламентарните избори ще бъдат по-достоверни. Тогава
жителите ще са имали време да се ориентират
Все още не е ясно дали ще имаме единствено „ “, тъй като не е ясно „ Ние идваме “ накъде ще отиде. Дали няма да поддържа „ Продължаваме промяната “ и даже „ “, с цел да влезе в Народното събрание, тъй като резултата на „ Изправи се БГ “ е граничен. Може да отиде нагоре, може да пропадне ужасно надолу. А изпод идват кандидати, както знаете. Няма родолюбив алианс този път, само че има няколко обединения, които се борят да бъдат местни представители на тази общественост. Може и да съумеят, знае ли човек. Българска социалистическа партия за мен ще бъде забавна за наблюдение като резултат. Интересно ще ми бъде да проследя
комплицираните взаимоотношения сред Румен Радев и левицата
изключително в лицето на госпожа Нинова и дали има работеща симбиоза.Начинът, по който беше повдигнат, е по остарял жанр, на Отечествен фронт ми наподобява цялата тази работа. Всички се събраха зад него, плеснаха с ръце, прегърнаха се – интелектуалци, занаятчии, елементарните хора, т.е. откъм пи ар и маркетингов трик беше добре изпипано. Масовката с нужните съставни елементи, с цел да се получи здрава примес. Маята обаче коя е тъкмо? Защото в последна сметка избори в България се печелят като се моли към хората, които гласоподават постоянно, а това нормално са хора, които имат политически позиции, да се схваща партийни такива. И да казваш „ аз до момента съм бил партийния претендент на Българска социалистическа партия, единствено че от днеска съм с предприемчив комитет и желая всички да ме поддържат “, а доскоро си разделял обществото, като си си разрешавал да го сегментираш на такива, които са умни и красиви и други, които са, не грозни, само че неумни да го кажа, и всякакви други категории, когато си внасял разкол в страната, внезапно да искаш да я обединяваш още веднъж, макар че по конституция нямаш такива пълномощия, олицетворяваш единството на нацията. Т.е.
не я обединяваш, а я олицетворяваш
Което е оксиморон, тъй като хем си партиен претендент, хем се явяваш на избори, където по хипотеза има други хора, които съставляват други ползи, а след това внезапно да загърбиш всичко и да станеш единството на нацията, някак си Конституцията малко опонира на себе си в това отношение.
Повече власт на президента за мен е противоконституционно и противоестествено, тъй като парламентарната народна власт няма потребност от такава мощна институция, защото това би нарушило салдото на управляващите. Писах материали по тематиката и стигнах до въпроса 30 години по-късно България има ли потребност от президенска институция всъщност?
Без да подценявам направеното дотук, само че в последна сметка има разделяне на управляващите, което е класическо.
От самото начало на президентската институция в България, като стартираме с починалия президент Желев и неговите наследници, постоянно се е стигало до раздор сред индивидът, който взема институцията и съседите му през булеварда насреща.
„ Дондуков “ 1 и 2 е класическото напрежение в България
Просто при господин Радев и господин Борисов нещата ескалираха до чутовни висоти, защото и двамата загърбиха естествения метод на политическо другарство в демокрацията и го обърнаха на персонална игра и съревнование. Поради тази причина внезапно това ни се стори ново и необичайно и заговорихме за война на институциите. Преди това си припомнете какво направи починалият Желев с Филип Димитров, безусловно го изрита от министерския съвет. Впоследствие видяхме Петър Стоянов и Иван Костов какво направиха – чудовищна битка на его беше де факто.Това костваше идващ мандат и на двамата. И Георги Първанов за лична огромна изненада стана президент. Но се закъсня и той да стигне до борба с Българска социалистическа партия, която стигна до там, че той сътвори лична политическа партия. Която съумя да влезе два пъти в Народното събрание и веднъж беше част от ръководещата коалиция. Не го забравяйте. Вторият мандат на ГЕРБ беше подсилен от коалиция, в която участваше и АБВ.
И най-после стигаме до Росен Плевнелиев и ГЕРБ. Те най-после също стигнаха до раздор в връзките. И сега беше най-нормалното нещо, още повече, че са от разнообразни елементи на политическия набор, да се стигне до такова напрежение. Което, отново споделям, поради за жалост нецивилизоваността и на двамата забъркани, се стигна до тези неща.
Инициативните комитети са дребен смокинов лист
и не крият срамните неща зад себе си. И това е обществена социална загадка в България. Защото няма по какъв начин да се случват нещата. Президентската инситуция кой тъкмо полюс заема сред изпълнителна, законодателна и правосъдна власт? Няма право на никое място да се намесва. Тя не е измислена, не е конституирана и е немислима като четвърти полюс. Вие, медиите сте четвъртият полюс. Къде е президентът в цялата работа? Иска да води. Какво желае да води? Иска да оказва помощ. На кого желае да оказва помощ? Изведнъж се оказа, че той има личен курс и лична визия. Прекрасно, единствено че в парламентарната народна власт политическите партии са сътрудниците на демокрацията, не президентът. Той по съществото си е институция, която е нещо като нищо. Хем я има, сякаш да въплъщава единството на нацията, хем обаче от него зависят някакви назначения, значително синекурни, значително основни и има една функционалност да подписва законодателни актове, да изпраща посланици, да чете речта на Нова година.
Сигурно ли е избирането на Радев за втори мандат
Бих споделил все по малко несъмнено, за огромна изненада и на самият президент Радев. Преди един месец нещата не изглеждаха по този начин. Категорично появяването на и промени картината трагично. И от една привиждана на първи тур победа и придвижване в тази посока, внезапно претендентът за втори мандат се оказа в обстановка да се бори, не споделям да отиде на балотаж, той явно ще отиде, само че се бори по тази причина да има задоволителна разлика, която да му обезпечи преимущество на втори тур.
Основният въпрос е с кого ще отиде Радев на балотаж
Разпределението на гласовете център-дясно ще дефинира по какъв начин в действителност си показват българите център-дясното. Тъй като „ Демократична България “ със съставните й елементи, тя е коалиция, знаем, претендира да заема това пространство, съгласно мен от профила на гласувалите за нея ще се види, че по-скоро тя е център-ляво. Дясното ще има в действителност избор дали да поддържа проф. Герджиков, или да поддържа господин Панов, зависи от персоналните им позиции в акциите, които те структурират.
А инициативните комитети са смокиновото листо, което като се изключи че крие грозната истина, се пробва да подлъже жителите, че омразните им партии не са включени по никакакъв метод в кандидатурата на тези чисти и почтени хора.
Още- във видеоматериала.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ