Може ли гневът да бъде ключ към успеха в бизнеса
Като бизнес началник може да вярвате, че не би трябвало да позволявате на вашите усеща да въздействат на преценката ви и на решенията, които взимате, и да опитате да покажете самоконтрол, в връзките ви с останалите. В работата ви с вашите чиновници, клиенти, снабдители и акционери постоянно ви се постанова да толерирате държание, което не одобрявате, единствено и единствено с цел да избегнете спор.
Ако сте мощно стимулирани, най-вероятно сте изпитвали яд, когато ваш снабдител не извършва поетите задължения или когато ваш клиент основава проблеми. Повечето бизнесмени задържат гнева си в себе, тъй като мислят, че всяка друга реакция би била непрофесионална и деструктивна.
В предишното самата аз мислех, че в тези обстановки би трябвало да се държа общително и тактично и да не показвам страстите, които в действителност усещам. Мразех споровете и постоянно търсех някакъв метод, по който да избегна директната борба, тъй като тя ме караше да се усещам неловко и неуместно.
Когато един от моите клиенти поиска преференциално отношение, за мен беше по-лесно да извърша неговите искания, в сравнение с да защитя моята позиция. След това обаче постоянно имах възприятието, че клиентът ми се е възползвал от моята бездейност, което ме изнервяше в допълнение. В началото мислех, че съм ядосана на клиента, само че истината беше, че бях ядосана на себе си за това, че позволявах това да се случи.
Когато най-сетне признах пред себе си, че гневът ми е оневинен и че има действителна причина да бъда ядосана, осъзнах, че в работата давам прекомерно доста от себе си и че не получавам задоволително в подмяна. Разбрах, че гневът ми не е незряла прочувствена реакция, а надълбоко потиснато чувство, че нещо не е наред.
Много хора настояват, че гневът е отрицателна страст. Истината е, че той съставлява механизъм за оцеляване, който се корени в пристрастеността. Ако изпитвате мощно предпочитание, което желаете да изразите, само че го потискате, няма по какъв начин да не изпитвате яд. Когато толерира прекомерно дълго време неща, които ви нервират, неизбежно идва ден, в който насъбраният яд става неукротим и става ясно в прочувствен изблик. От друга страна, в случай че в никакъв случай не се ядосвате, с времето ще изгубите вашата пристрастеност към работата и ще изпаднете в професионална заспалост.
Младите бизнесмени и създатели на стартъпи стартират работа с огромна пристрастеност и вяра за своя бизнес. Много от тях обаче стартират да губят своя възторг, когато се изправят пред първите по-сериозни трудности. Ако не си разрешат да изпитват яд, рано или късно те се отхвърлят от преследването на своята фантазия и изпадат в меланхолия. Гневът е нещото, с което можете още веднъж да разпалите пристрастеността си и да продължите пътя си към вашата цел. Понякога би трябвало да бъдете ядосани на статуквото, с цел да извършите нещо за неговата смяна.
Вместо да насочвате гнева си към други хора, условия, случайни предмети или утринния трафик, може да употребявате създалата се от него сила, с цел да разберете в кои сфери на вашия живот има недоизказани и потиснати усеща и мисли. Ето няколко въпроса, които може да си зададете за задачата:
Къде не се усещам почитан?
Какво се опасявам да кажа?
Коя част от моя живот не ме удовлетворява?
Какво се опасявам да направя?
Какво се опасявам да изгубя?
Когато отговорите на тези въпроси, ще получите по-ясна визия за нещата, които сте пренебрегвали и желанията и фантазиите, които са останали неосъществени. Може да употребявате гнева, с цел да върнете бизнеса си в верния път и да се отървете от старите страхове и заблуди.
Всеки път, когато се окажа в задънена улица, употребявам гнева, с цел да подсиля моята пристрастеност. Разбиването на статуквото не изисква мощна страст, която да ви издигне на идващото равнище. Следващият път когато се ядосате, си припомнете, че гневът е ваш съдружник, който ви припомня, че си заслужава да се борите за вашите фантазии и че не би трябвало да се примирявате с несъвършен живот.
Дебра Малдонадо , основен изпълнителен шеф на Creative Mind Media и създател на " LET LOVE IN ", за Inc.com
Ако сте мощно стимулирани, най-вероятно сте изпитвали яд, когато ваш снабдител не извършва поетите задължения или когато ваш клиент основава проблеми. Повечето бизнесмени задържат гнева си в себе, тъй като мислят, че всяка друга реакция би била непрофесионална и деструктивна.
В предишното самата аз мислех, че в тези обстановки би трябвало да се държа общително и тактично и да не показвам страстите, които в действителност усещам. Мразех споровете и постоянно търсех някакъв метод, по който да избегна директната борба, тъй като тя ме караше да се усещам неловко и неуместно.
Когато един от моите клиенти поиска преференциално отношение, за мен беше по-лесно да извърша неговите искания, в сравнение с да защитя моята позиция. След това обаче постоянно имах възприятието, че клиентът ми се е възползвал от моята бездейност, което ме изнервяше в допълнение. В началото мислех, че съм ядосана на клиента, само че истината беше, че бях ядосана на себе си за това, че позволявах това да се случи.
Когато най-сетне признах пред себе си, че гневът ми е оневинен и че има действителна причина да бъда ядосана, осъзнах, че в работата давам прекомерно доста от себе си и че не получавам задоволително в подмяна. Разбрах, че гневът ми не е незряла прочувствена реакция, а надълбоко потиснато чувство, че нещо не е наред.
Много хора настояват, че гневът е отрицателна страст. Истината е, че той съставлява механизъм за оцеляване, който се корени в пристрастеността. Ако изпитвате мощно предпочитание, което желаете да изразите, само че го потискате, няма по какъв начин да не изпитвате яд. Когато толерира прекомерно дълго време неща, които ви нервират, неизбежно идва ден, в който насъбраният яд става неукротим и става ясно в прочувствен изблик. От друга страна, в случай че в никакъв случай не се ядосвате, с времето ще изгубите вашата пристрастеност към работата и ще изпаднете в професионална заспалост.
Младите бизнесмени и създатели на стартъпи стартират работа с огромна пристрастеност и вяра за своя бизнес. Много от тях обаче стартират да губят своя възторг, когато се изправят пред първите по-сериозни трудности. Ако не си разрешат да изпитват яд, рано или късно те се отхвърлят от преследването на своята фантазия и изпадат в меланхолия. Гневът е нещото, с което можете още веднъж да разпалите пристрастеността си и да продължите пътя си към вашата цел. Понякога би трябвало да бъдете ядосани на статуквото, с цел да извършите нещо за неговата смяна.
Вместо да насочвате гнева си към други хора, условия, случайни предмети или утринния трафик, може да употребявате създалата се от него сила, с цел да разберете в кои сфери на вашия живот има недоизказани и потиснати усеща и мисли. Ето няколко въпроса, които може да си зададете за задачата:
Къде не се усещам почитан?
Какво се опасявам да кажа?
Коя част от моя живот не ме удовлетворява?
Какво се опасявам да направя?
Какво се опасявам да изгубя?
Когато отговорите на тези въпроси, ще получите по-ясна визия за нещата, които сте пренебрегвали и желанията и фантазиите, които са останали неосъществени. Може да употребявате гнева, с цел да върнете бизнеса си в верния път и да се отървете от старите страхове и заблуди.
Всеки път, когато се окажа в задънена улица, употребявам гнева, с цел да подсиля моята пристрастеност. Разбиването на статуквото не изисква мощна страст, която да ви издигне на идващото равнище. Следващият път когато се ядосате, си припомнете, че гневът е ваш съдружник, който ви припомня, че си заслужава да се борите за вашите фантазии и че не би трябвало да се примирявате с несъвършен живот.
Дебра Малдонадо , основен изпълнителен шеф на Creative Mind Media и създател на " LET LOVE IN ", за Inc.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ